Бум на непогасените кредити и задължения през следващите месец очакват от Асоциацията за защита на потребителите. Те призовават да се вземат мерки, които да контролират колекторските фирми и да не позволяват гражданите да бъдат подвеждани и тормозени заради задълженията си. От асоциацията предлагат 10 мерки за контрол на събирачите на дългове, което да направи дейността им прозрачна и безопасна. 

През следващите месеци и в началото на 2021 г. ще бъдем изправени пред бум на непогасени кредити и задължения, защото стотици хиляди българи загубиха работата си в резултат на пандемията, алармират от АЗП. Същевременно вече се наблюдава притиснителна тенденцията, при която банките и други кредитни институции предпочитат по-рано да продават на колекторските компании лошите си кредитни портфейли.

"Проблемът с колекторските фирми винаги е бил с методите, които използват и нерегламентираната с ясни правила дейност. Неведнъж се е стигало до насилие, а психическият тормоз над длъжниците е норма за тези фирми и не напоследно място непрозрачните формули, по които изчисляват наказателни лихви, хонорари на юристи и др., посочват от асоциацията", подчертават от асоциацията. Затова призовават министърът на правосъдието Данаил Кирилов да не позволява обществото да бъде подвеждано и потискано в този тежък период на световна пандемия. 

"Министър Кирилов очаква всеки гражданин да бъде с юридическо образование и хвърля изцяло вината върху потребителите, ако те допуснат да бъдат подведени от фирмите за събиране на вземания. Той оправдава техния тормоз над гражданите като заявява, че "Дейността на т.нар. колекторски фирми предхожда евентуалното производство за принудително изпълнение. Тоест тази дейност цели да събере извънсъдебно претендирано вземане, за което не постановено осъдително решение и/или не е издаден изпълнителен лист", пишат в становището си АЗП.

От АЗП подчертават, че колекторските компании не се контролират от никого, работят свободно на пазара, като в момента оперират с дългове за над 3 млрд. лв. на българските граждани.

 

Масовата практика е те да изкупят дългове на 15-20 процента от стойността им, а същевременно не се дава възможност първо на длъжника да си изкупи дълга от банката и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми, допълват експертите от АЗП.

Ето 10-те мерки, за които настояват от АЗП:

  • апелира се колекторските фирми да подлежат на лицензионен режим;
  • да се взима предвид психологичната, социалната и образователната пригодност на служителите на колекторските компании;
  • да има задължителна застраховка срещу допускане на грешки;
  • да има институция, която да наблюдава, контролира и регулира сектора;
  • да се определи броят на телефоните разговори и срещите в рамките на работната седмица;
  • да се фиксира времето за общуване;
  • да има изисквания за съдебното минало на сътрудниците на колекторските фирми и техните ръководства;
  • да се спази балансът, който еднакво да защитава интереса, както на кредиторите така и на длъжниците; 
  • да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми; 
  • да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост.