Жената-сензор Мая Попова пострада тежко в пожар

Дъщерята на соцдипломата Живко Попов е изнесена горяща от къщата си в Созопол

07:08 | 17 септември 2019 | Автор : Валерия Калчева 55 14387 Снимки в колаж: iStock by Getty Images/Guliver Photo и Фейсбук страницата на Мая Попова

Мая Попова - бивша ТВ журналистка и дъщеря на един от най-скандалните дипломати в историята на България Живко Попов, е изнесена горяща от втория етаж на т. нар. Палазова къща в Созопол, след пожар с неясен произход. През последните две десетилетия тя твърдеше, че е сензор и може да предсказва земетресения.

Загадка е откъде е тръгнал огънят, тъй като по това време температурата в Созопол е била около 23 градуса. Не са включвани електрически уреди. От обгарянията по матрака се вижда, че Мая Попова е била легнала. Горяла е в съня си, твърдят разследващи.

Палазовата къща се намира на 100-ина метра от централния плаж. Собственик на имота е известният созополчанин Никола Палазов, който я продава на Попова преди 2 години. Параклисът до къщата е построен също от известната созополска фамилия.

Според свидетели състоянието, в което е била Мая Попова, когато са я качили в линейката, е било повече от тежко. Тя е била жива, но с много обгаряния. Бижутата й били залепнали по кожата.

Мая и 38-годишната й дъщеря живеели в къщата от 2 години насам.

Попова напусна публичното пространство преди 4 години окончателно, тъй като не можа да понесе критиките в медиите за това, че заблудила хората за предстоящо земетресение. Дарбата й да предвижда земни трусове на различна географска ширина, е обявена от нея след като през 1997 г. е уволнена от БНТ, в момент, в който рубриката й "Неудобни въпроси" стигнала един от най-високите рейтинги.

Кой е бащата Живко Попов

Живко Янев Попов е български дипломат и кандидат-член на ЦК на БКП.

От 1968 г. е секретар в българското посолство в Лондон. През 1974 г. оглавява отдел "Кадри" в Министерството на външните работи. От 1976 до май 1980 г. е заместник-министър на външните работи на България. От 2 април 1976 до 2 март 1982 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, когато е изключен от състава на ЦК. От септември 1979 до 1982 г. е посланик на България в Чехословакия. Близък е до кръга около Людмила Живкова.

На 13 октомври 1981 г. с решение "Б" № 34 на Политбюро на ЦК на БКП се дава съгласие да бъде арестуван "за грубо нарушение на на социалистическата законност". Срещу него е заведено дело във връзка с фонд "13 века България". Обвинен е в закупуване на златни накити с цел препродажба в чужбина и магазините на "Кореком" и реализиране на печалба от тази дейност, с безотчетно използване на средства от служба "Културно наследство" и в закупуване на мебели, аудио и видео апаратура за апартамента му на сметката на посолствата на България в Лондон, Бон, Токио и Виена.

През март 1982 г. е осъден на 20 години затвор по чл. 203, ал. 1 и 2 (присвояване) във връзка с 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1. Освободен е през 1990 г. поради здравословни причини. След това отново арестуван и вкаран в затвора. Освободен след амнистия, а след обжалване присъдата му е отменена като незаконосъобразна. Умира на 4 юни 2017 г. в София.

ИЗБРАНО