Методът, чрез който бяха запълнени висшите постове в ЕС, очевидно не е добра реклама на Европейския проект, пише британското издание "Гардиън". Анализът се спира на номинациите на новите лидери на ключовите институции в ЕС.

"Националните лидери се изолираха в конклав и после се появиха с пакет от имена, чиято връзка с гражданите на страните членки изглежда доста слаба", отбелязва британският ежедневник.

След като подчертава, че изходът неизбежно е бил сложен и многостранен компромис, "Гардиън" смята за положителен факта, че двама човека от главната четворка са жени, което ще промени традиционния полов дисбаланс в евроинституциите. Негативният факт обаче е, че всички те са от западната част на континента. Изглежда, че "стара Европа" отново владее институциите на ЕС, изключвайки страните, присъединили се по-късно. Това вече е "културен разлом" между ранните инициатори на Европейския проект, които виждат себе си като куратори на основополагащите му идеали, и по-късно присъединилите си, които са по-подозрителни към евроинтеграцията, подчертава "Гардиън".

Поставянето на Урсула Фон дер Лайен начело на Еврокомисията и на Кристин Лагард начело на Европейската централна банка укрепва френско-германската ос, която вече се смята за най-мощния дипломатически канал в ЕС, но малките страни се чувстват пренебрегнати, се казва в редакционния коментар.

"Гардиън" посочва още, че отказът от системата на водещите кандидати, която все пак изразяваше желание да се свържат ключовите назначения с електоралния процес, е сериозно отстъпление от панконтиненталната демократизация.

В днешните разделни времена самата картинка как брюкселският властови елит разпределя главните постове поставя целия проект в глуха защита и го откъсва от реалността. Това на свой ред поражда съмнение в легитимността на политическите решения, вземани на най-високо равнище.

Доверието в европейските институции може да бъде възстановено, ако те отразяват ясно интересите на гражданите, а не се превръщат в недостъпни политически лабиринти. Винаги е налице напрежение между нуждата да се управлява процесът на вземане на решения в един многонационален блок, изискващ пазарлъци по стария начин, и принципа на демократична отговорност. Налице е и растящо напрежение между неотложността, която европейските лидери усещат, да се намерят континентални решения на големите стратегически предизвикателства, стимулиращи по-нататъшна интеграция, и необходимостта от политически реформи, които да дадат пълномощия на възможно най-ниските равнища.

Истинският тест за новите председатели на Европейската комисия и на Европейския съвет ще бъде дали схващат този баланс и доколко са в състояние да комуникират по въпроса не само вътре, но и отвъд брюкселските коридори, заключава "Гардиън".