Всичко започва през 1979 г. с Ислямската революция. Тогава в Иран се установява режимът на ислямските духовници.

Преди това шах Мохамед Реза Пахлави управлява Иран дълги години, с подкрепата на САЩ. Той е на власт от 16 септември 1941 г. до 11 февруари 1979 г. Носи титлата шах до 26 октомври 1967 г., когато по време на коронацията става шахиншах (Цар на царете, император - от фарси, б.р.). Постепенно управлението на последния монарх на страната се превръща в диктатура.

Embed from Getty Images

През 1975 г. Пахлави отменя многопартийната система и обявява, че Иран е "възкръсваща" държава с една партия, подобно на СССР и Ирак. Той създава и тайната полиция САВАК за борба с дисидентството. А пропастта между бедни и богати става огромна. Милиони иранци в селата живеят под границата на бедността, докато малък елит тъне в охолство.

Същевременно Пахлави води постоянна политика на модернизиране на икономиката, включително на аграрното производство.

По време на така наречената Бяла революция той въвежда изискване за образование на ислямските свещеници, което, заедно с даването на избирателни и други граждани права на жените, нарушава старите ислямски традиции в държавата и му създава врагове сред религиозната общност. Пахлави влиза в остри противоречия с ислямските фундаменталисти, което в крайна сметка води до Ислямската революция.

В началото на 1979 г. Пахлави е свален от власт, но успява да напусне страната заедно със съпругата си. Живее като изгнаник в Египет, Мароко, Бахамите и Мексико. Скоро обаче се установява, че е заболял от лимфом. Онкологичното заболяване изисква бързо лечение. Така на 22 октомври Пахлави е поканен от американския президент Джими Картър да се лекува в САЩ...

Embed from Getty Images

В това време в Иран властта е оставена временно в ръцете на министър-председателя Шапур Бахтиар - дългогодишен лидер на опозицията. Той разпуска тайната полиция, освобождава всички политически затворници и връща аятолах Хомейни от дългото му изгнание зад границата, като му предлага създаването на теократична държава от вида на Ватикана, въвеждането на свободни избори и смяна на конституцията.

"Хомейни беше най-отявленият религиозен критик на шаха", коментира пред Дойче Веле Реза Хаятпур от университета в Ерланген.

Embed from Getty Images

Докато е в изгнание в Париж, Хомейни държи пламенни речи срещу режима на шаха. Обещава да помогне на бедните и да сложи край на разточителния живот на политическия елит, с призиви за създаване на ислямска република. 

На 1 февруари 1979 г. Хомейни се завръща в родината си. Само четири дни по-късно той определя умерения политик Мехди Базарган за премиер на преходното правителство и задочно е обявена детронацията на шахиншаха. На 11 февруари Хомейни, разчитайки на неутралитета на армията, поема цялата власт и обявява Иран за Ислямска република под свое ръководство. А на референдум през декември същата година иранците гласуват с огромно мнозинство за новата ислямска конституция на страната, изработена изцяло според вижданията на аятолаха.

Само месец преди това обаче се случва едно събитие, което променя завинаги съдбата на Иран...

Атаката

На 4 ноември 1979 г. около 1000 радикално настроени ирански студенти, които подкрепят Хомейни, атакуват американското посолство в столицата Техеран. Взимат десетки дипломати и служители за заложници, без да спазват международния принцип за техния имунитет, което предизвиква огромен международен скандал. Нещо повече държат ги в плен повече от година и половина - или точно 444 дни.

Embed from Getty Images

Завладяването на посолството на САЩ, което слага началото на безпрецедентната заложническа криза, е отговор на решението на властите във Вашингтон да допуснат избягалия Пахлави.

Embed from Getty Images

Тълпа от стотици млади мъже разбива с щурм вратата на дипломатическата мисия, успява да разоръжи охраната и да задържи 66 души. Още в началото похитителите проявяват милост и освобождават няколко от заложниците - тези, които не са граждани на САЩ, чернокожите, които се приемат за потиснати в САЩ, и няколко жени, с каквито мюсюлманите по правило не воюват. Малко по-късно други шестима от пленените успяват да избягат с помощта на агент от ЦРУ и да се укрият в дома канадския посланик (този момент от кризата беше детайлно разказан във филма на Бен Афлек "Арго" - б.р.). Така заложниците остават 52 души.

Embed from Getty Images

Похитителите поставят своите искания - Вашингтон да върне Пахлави в Иран, където да бъде изправен пред съда, а заедно с него и цялото финансово състояние на шахиншаха, което според тях е откраднато от иранския народ и му принадлежи. Студентите революционери настояват още САЩ да поднесе официални извинения за действията си в Иран в миналото и да даде гаранции за ненамеса във вътрешните работи на страната.

Embed from Getty Images

Атаката вдъхновява антиамериканските настроения и по улиците на Техеран и други големи градове се събират хиляди хора, които горят национални знамена и чучела на Чичо Сам с призиви: "Смърт на Америка! Смърт на Картър! Смърт на шаха!.

Embed from Getty Images

В същото време в САЩ се заражда омраза към иранците - започват протести, дори нападения в домовете им и уволнения на американски граждани от ирански произход.

Американец размахва чучело на Хомейни на протест във Вашингтон през 1980 г.

Властите също вземат жестоки ответни мерки. На всички около 50 хиляди ирански студенти е разпоредено веднага да се регистрират в службите за емиграция и натурализация. Лично Картър нарежда замразяване на иранските сметки в американски банки и въвежда пълно икономическо ембарго срещу Иран, което включва и "златната кокошка" - нефта.

Освен това президентът обявява прекъсване на дипломатическите връзки с Техеран, като на всички ирански дипломати е препоръчано да напуснат САЩ до 24 часа.

Дните обаче минават и нито една от двете страни няма дори намерение да направи отстъпки. Картър предприема и директни мерки за спасяване на похитените си сънародници. Първо в Иран е изпратен американски разузнавателен самолет, който успява да влезе незабелязано във въздушното пространство и дори да прелети над столицата. На 24 април 1980 г. пък започва свръхсекретната операция Eagle Claw ("Орлов нокът"). 8 хеликоптера излитат от самолетоносача Nimitz в Арабско море, а в същото време към тях от засекретен обект тръгват шест транспортни самолета. Планът предвижда вертолетите да доставят десантни части в пустинята, на около 80 км от Техеран. Оттам те трябва да стигнат с камиони до столицата и с помощта на местни хора, подкупени от ЦРУ, да превземат посолството. Наредено е да бъдат убити всички, които се опитат да окажат съпротива, а освободените заложниците да бъдат отведени с хеликоптерите до транспортните самолети, с които да бъдат върнати в САЩ. Разчетите са щурмът и освобождаването да отнемат не повече от два часа.

Провалената спасителна операция

Всичко обаче се обърква генерално. Скоро след излитането перката на един от хеликоптерите се счупва, пилотът на друг е заслепен от пясъчна буря и не може да продължи, а на трети отказва хидравличната система. Така остават само пет вертолета, а по план са нужни най-малко шест. Нещата се усложняват още повече, след като заради пясъчната буря още три хеликоптера излизат от строя, като един от тях дори се сблъсква във въздуха с транспортен самолет. Двете машини се запалват, при което загиват осем военнослужещи.

Embed from Getty Images

Embed from Getty Images

След това оцелелите участници в операцията не могат да направят нищо друго, освен да се прибират с останалите хеликоптери, натоварвайки телата на убитите си колеги, и веднага да се върнат в САЩ.

Президентът няма друг избор, освен да съобщи по телевизия за трагедията, а от Пентагона са принудени да признаят, че при планирането на операцията не е предвидена пясъчната буря. 

Това влошава ситуацията още повече, защото иранското ръководство разпорежда заложниците да бъдат разпръснати в различни обекти.

Embed from Getty Images

Не е ясно колко би продължила кризата, ако не се случват две събития. Първото е преждевременната смърт на Реза Пахлави. Още след атаката американското правителство го моли да напусне САЩ, щом приключи лечението му. На 15 декември 1979 г. той заминава първо за Панама, където се установява за кратко, а след това се мести в Египет, където на 27 юли 1980 г. умира на 60-годишна възраст.

Второто събитие е нахлуването на иракски войски в Иран, което слага начало на войната между двете държави. Тогава Техеран се отказа от претенции и иска просто пари, за да освободи заложниците. Иска, разбира се, много пари - 24 млрд. долара. Постепенно обаче сумата е намалена до 8 млрд. долара. Освен това САЩ взема тези пари от замразените активи на Иран в европейски и американски банки и след приспадането на дълговете му Техеран получава само 3 млрд. долара. Така на 20 януари 1981 г. е сложен край на заложническата криза и похитените американци най-после са освободени.

Embed from Getty Images

Твърде висока цена

Иран обаче плаща прескъпо за дързостта си срещу една от големите световни сили. Когато иракският диктатор Саддам Хюсеин напада Иран, това остава без никакви последствия от Съвета за сигурност на ООН. И не само това - Саддам получава пари, модерни американски оръжия и разузнавателна информация за военните обекти на противника си.

8-годишната война струва на Иран около 500 000 убити и материални щети за над 100 млрд. долара. Но и още тежки последици, като международни санкции, дипломатическата изолация и ембарго след ембарго.

За Техерен остава само един плюс - във вътрешнополитически план нападението срещу американското посолство помага на радикалното крило на режима да наложи пълната си власт над умерените сили. Ислямските духовници ликвидират напълно опозицията с мотива, че защитават страната от "външния враг" и прокарват своята идеология за "мъченическата смърт в името на отечеството". Най-известната политическа жертва на тази идеология е първият президент на страната Аболхасан Банисадр, избран през януари 1980 г. (два месеца след атаката срещу посолството) с над 78% от гласовете на иранците. Той е обявен за виновен за пораженията на иранската армия на фронта и свален от власт на 21 юни 1981 година. Това окончателно разчиства пътя за върховенството на моллите. И така до днес, когато отношенията на Иран и САЩ отново са толкова изострени, че се стигна до ракетни обстрели, показното убийство на емблематичен генерал, дори до неволното сваляне на пътнически самолет със 176 души на борда. И се говори за Трета световна война...