България потегли към еврозоната

Страната ни е като "опитно зайче" с поставени поне два неформални критерия за влизане в еврозоната

12:49 | 11 юли 2018 | Автор: Виктор Стефанов 130 10494 Снимка: Shutterstock

България е изпратила писмо, с което потвърждава ангажиментите си за оздравяване на банковия сектор, както и за твърдото й намерение да влезе в механизма на обменните курсове (т.нар. Валутен механизъм ІІ) ERM-2 и в Банковия съюз. Това потвърди говорителят на председателя на Еврогрупата Мариу Сентену.

Финансовите министри от еврозоната се събират в Брюксел в четвъртък. На срещата ще присъстват и български представители, като ще се дискутират следващите стъпки на България по пътя към еврозоната.

Може да се споменат и дати за присъединяване на България към Банковия съюз и ERM-2, т.нар. "чакалня" или преддверие за еврозоната.

Банковият съюз и чакалнята на еврозоната трябва да станат в един ден. Готови сме за Банковия съюз, но в един ден с подписването и чакалнята на еврозоната. Съгласен съм, нека да има съответния мониторинг, но да има и твърда дата, че това ще се случи, заяви в края на юни премиерът Бойко Борисов.

Страх лозе пази

Изискването за членство в Банковия съюз беше "прикачено" специално за нашата страна главно заради фалита на 4-ата по големина банка КТБ през 2014 г. А в международен мащаб - заради банковите проблеми в страни като Италия, Португалия, Гърция. И заради реформата на валутния съюз и бъдещите членства в него.

Това (въвеждането на новото изискване) се дължи на поуките, които извлякохме от кризата - трябва да осигурим устойчивост не само на обществените разходи, но и на финансовия сектор. Затова банковият сектор е подложен на строг надзор в държавите, които очакват да въведат общата валута, поясни наскоро Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия.

Разсъждава се така: не е нормално и не може да допуснем местните проблеми да натежават върху картината на общия европейски банков сектор.

А членството в Банковия съюз, казано най-общо, помага за идентифициране на рискови банки чрез единния надзорен механизъм.

Затова се въвеждат поетапно и правила - обект на продължителни спорове, които да поддържат (поне такива са намеренията) стабилен банковият сектор и доверието в еврото. В крайна сметка банковият надзор се прехвърля на равнището на ЕС (Европейската централна банка), създава се единна рамка за управление на банкови кризи и обща система за защита на депозитите.

И докато банковият надзор чрез Единния надзорен механизъм и преобразуването на банките чрез Единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки или т.нар Единен стабилизационен механизъм вече са постигнати, то европейската схема за гарантиране на депозитите (смята се за трети стълб на банковия съюз) би трябвало да се задейства до 2024 г. Тогава делът на риска, който се поема от европейската схема за гарантиране на депозитите, трябва да достигне 100%.

Но дадена национална схема ще има достъп до европейската схема за гарантиране на депозитите само ако е изцяло в съответствие с приложимото законодателство на ЕС, според което (един от принципите) по-рисковите банки ще плащат по-високи вноски от по-надеждните банки.

По общоевропейската схема за гарантиране на депозитите още се спори. Например Германия е много предпазлива по отношение спасяването на проблемни южноевропейски банки. Но Европейската комисия е оптимист. В края на миналата година тя коментира, че предвид "настоящите попътни икономически ветрове, сега е подходящ момент за амбициозни промени": ..."да предприемем смели, но реалистични действия, като ремонтираме покрива, докато слънцето все още блести и докато европейската икономика се намира в устойчив растеж. Всички държави-членки ще загубят, ако не се използва настоящият позитивен импулс."

Първоначално българското Министерство на финансите се опъна на искането за влизане в Банковия съюз с мотива, че и без участие в него, чрез различни закони и други нормативни актове БНБ осъществява необходимия надзор. И нещо също важно - осигурена е нейната независимост.

Нашият надзор е по-добър от европейския, казваше ексуправителят на БНБ Иван Искров, докато не се стигна до фалита на КТБ през 2014 г.

Позицията на българското правителство и на БНБ доскоро беше, че първо трябва да влезем в еврозоната и после да станем член на Банковия съюз и че членството в европейския банков съюз не е условие нито за влизане във валутния съюз, нито в неговото преддверие.

После обаче правителството отстъпи и тръгна към договаряне с ЕЦБ на процедури и графици, като така прие всички изисквания, които поставя такова членство. Това означава, че е приело да засили проверките над банките в страната и да приеме тяхно външно наблюдение, дори преди да се присъедини към ERM-2.

A европейският надзор по-лесно би се справил с национален банков натиск върху надзорни органи.

Не се казва кога е постъпило писмото в Еврогрупата, но това трябва да е станало съвсем скоро. А от официалното уведомление до дата за присъединяване към Банковия съюз минават поне 6 месеца, но в случая с България вероятно около година. Иска се присъединяване едновременно и към ERM 2.

Другият наложен критерий - сближаването

Страната ни покрива повечето номинални критерии за влизане във валутния съюз: ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси, дългосрочен лихвен процент и стабилност на валутния курс. Не покрива един - членството в ERM 2.

Но определящи за България ще са явно неформалните критерии, свързани и с догонването на доходите в ЕС - т. нар. реална конвергенция (сближаване).

Такъв критерий, разбира се, няма нито за ЕРМ 2, нито за еврозоната, но беше въведен от политически съображения.

Скептично настроените страни смятат, че членството в еврозоната би следвало да е нещо повече от упражнение по изпълнение на бюрократични административни изисквания в икономически план.

Освен това, както отбеляза "Файненшъл таймс", Маастрихтските критерии за влизане във валутния съюз вече изглежда не отговарят на реалността в обширния клуб на 28-страни членки в ЕС и 19 в еврозоната.

В свой доклад преди два месеца ЕЦБ подчерта, че най-бедната страна в Европейския съюз (България) се нуждае от всеобхватни реформи, за да доведе икономиката си до необходимите изисквания.

Неотдавна главният икономист на ЕЦБ Питър Прат заяви, че номиналните критерии трябва да бъдат уважавани, но големият въпрос е за постигането на устойчиво сближаване. Когато се стигне до шокови ситуации, а те винаги се случват, колко устойчиво е обществото, запита Прат.

Говоря и за политически, и икономически шокове. Не е въпросът само за икономическата устойчивост, но и за социалния консенсус, който сте постигнали в страната си, коментира той.

Бойко Борисов отговори на неформалното условие за реално сближаване на доходите, поставено от някои страни, така:

"Ние не сме виновни, че относно доходите първо бяха ликвидирани толкова производства в България. Само 4 реактора на АЕЦ "Козлодуй" бяха затворени. Не сме виновни, че излизайки от социалистическия лагер милиони отидоха в демократични страни през 1990 г. Не сме виновни към момента, че биват подмамвани с по-големи заплати доктори, инженери, програмисти, софтуеристи в по-скъпо платените западни държави. Конкурентоспособността чак сега започваме да я поставяме на дневен ред, като основен фактор с повече финансиране в образованието, с програмата за дигиталния пазар".

Но най-добре говорят цифрите. Терминът реална конвергенция може да се обясни с показателя БВП на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС). От Института за пазарна икономика дадоха за пример Литва и Естония, които се присъединиха към ERM 2 през май и юни 2004 г. По данни за БВП/глава в СПС доходите в Литва са били 42% (2002 г.) или 47% (2003) от средното за ЕС, а тези в Естония - на 47% (2002) или 51% от БВП.

БВП/глава за Латвия в СПС, която е допусната в ERM 2 през 2005 г., е бил съответно 43% (2002) и 46% (2003) от ЕС-28. В Словакия БВП на глава в СПС бил 56-57% в двете години преди присъединяване към ERM 2.

За сравнение, БВП на глава от населението в България в СПС по последни данни на Евростат (за 2016) е 49% от ЕС-28. Може да се очаква, че през 2017 г. показателят е прехвърлил и границата от 50% предвид добрия растеж на икономиката, който изпреварва с около 2 пъти средния за ЕС. Оказва се, че в момента България по "критерия" за реална конвергенция дори стои по-добре от част от страните, присъединили се към ERM 2 и еврозоната в последните 15 години, изтъкват икономистите.

За 2016 г. показателите за Латвия, Литва и Естония са съответно 64,6%, 75,4% и 75,1% от ЕС-28.

ИЗБРАНО