Пламен Георгиев е бивш треньор в делфинариума във Варна. Работи там 10 години - от 1985 до 1995 г. Завършил е Тракийския университет в Стара Загора, профил "Зооинженерство". Това е единствената специалност, близка до заниманието му, защото на целия Балкански полуостров няма факултет, в който да се изучава обучение на морски бозайници.
През 1989 г. заминава на тримесечна специализация в националния аквариум на Куба, където научава от местните си опитни колеги много полезни неща за работата с делфини. Той и негов колега са хората, докарали един от известните обитатели на делфинариума - Антонио, който след това живее там дълги години. Днес Георгиев си спомня, че го транспортират за около 18 часа с два полета - първо от Хавана до Прага, а след това с транспортен самолет "Ан-2" до Варна. Всичко е според изискванията за превозване на делфини - по време на полета те задължително са на сухо, като преди това се обработват по специален начин - намазват се и се охлаждат, за да нямат проблеми с темперирането на кожата.
Няколко години по-късно обаче Георгиев напуска, защото тогавашният Управителен съвет на фирмата собственик на делфинариума не подновява договорите на треньорите. Ръководството смята, че може да се справи и без тях и преназначава част от помощния персонал - например момчето, което до този момент реже рибата. Повечето колеги на Георгиев си намират работа във Франция и Швейцария, където по това време много се търсят квалифицирани кадри. Той остава у нас и днес пак е свързан с морето, но по друг начин - съдия е на регати.
- Г-н Георгиев, след смъртта на бебе делфинче в делфинариума, макар да беше обяснено, че е починало заради тежко мозъчно увреждане по рождение, природозащитници и граждани излязоха на протест и заявиха, че делфините се измъчват в 12-метров басейн, вместо да плуват на воля в морето. Тясно ли е наистина там за тях и в лоши условия ли живеят?
- За животни като делфините има определени стандарти, които непрекъснато се променят, някога бяха едни, впоследствие станаха други. По световните норми делфиариумът във Варна е за три делфина (в момента те са пет - б.р.). Така че от гледна точка на природозащитниците сигурно е малко пренаселен, но не бих казал, че условията са лоши. Преди години имаше един момент, в който те бяха дори 11. Един от делфините, който и досега е там - Йоана - е на над 20 години, Кимбо - бащата на всички, родени в делфинариума, е там още от 1985 г., това е доста отдавна. Да не говорим за Попи, която миналата година почина в делфинариума на 53 или 54 години, чувал са само за един делфин, живял повече. Ако бяха толкова лоши условията, тя нямаше да доживее до дълбока старост. Преди няколко дни бях съдия на регатата "Кор Короли", няколко пъти видяхме делфини с големината на тези в делфинариума. И тогава се сетих за Попи и ми стана мъчно, че тези, които са в открити води, никога няма да достигнат нейната пределна възраст.
В дните, в които Пламен Георгиев е треньор в делфинариума
Снимка: Личен архив- Противниците на делфинариума предложиха да бъде отделена част от Варненския залив, където делфините да бъдат пуснати в естествена среда. Оттам обаче отговориха, че това би означавало смърт за морските бозайници. Обяснете като експерт - защо това няма как да се случи?
- Представяте ли си наистина какво представлява това? Първо, никак не е лесно да се прегради един залив, за да се гледат делфини в естествени условия, защото всяка по-силна буря може да разруши тези съоръжения - мрежи, колове, подпори. Веднага след това делфините ще могат да плуват съвсем свободно, а проблемът е, че те не могат да се хранят сами, защото са загубили или никога не са имали способността да си улавят сами храна. Разчитат единствено на хората, и то трябва някой да ги нахрани в точно време, на точно определено място, когато и където са свикнали да ядат. Не става просто някой рибар да им изсипе малко риба някъде. Така че, за да бъде направено това, трябва постоянно всичко да се държи под контрол дълго време - тези животни от абсолютно питомни, да станат диви. А това е много голяма инвестиция. От коя природозащитна организация ще финансират това - да се намери място, да се прегради и да се осигурят хора, които да се грижат за делфините? Така че тази идея си е чисто безумие от моя гледна точка.
- Значи не смятате, че трябва делфинариумът да бъде закрит?
- Ще ви кажа какво правят колегите в САЩ, когато искат да закрият делфинариум, първо си правят сметката дали животните ще могат да се приучат на нов живот - след като десетки години са се хранили с умряла риба, която са им давали, как ще се научат да ядат жива, която да си ловят сами. Това не е никак проста работа, а ако не могат да го направят, те ще умрат от глад. От друга страна колегите зад океана разсъждават от гледна точка на образователните програми за подрастващи - ако успеят за година-две да приучат делфините да се хранят отново с жива риба, те на практика ще се върнат в океана и децата няма да могат да се докоснат до морските бозайници, да видят на живо какви са им възможностите, могат ли да коминукират помежду си, какво знаят за нас, какво знаят за себе си. На Балканския полуостров има само две държави, в които има делфинариуми - в Румъния и в България. Според мен, ако го няма тях, децата няма да могат са се запознаят истински с интелекта на тези уникални животни.
Но истината е, че има все по-малко са делфинариумите в цивилизованите страни, в Германия бяха забранени, в Швейцария, в Дания. Там също се ориентират предимно към образователната цел - програми не само с ученици, но и със студенти по биология например, защото те не могат да обикалят с лодка и да се надяват да срещнат делфини, за да ги изучават отблизо.
Иначе напоследък делфинариуми се отварят най-много в Китай, страната е най-големият купувач на всякакви морски бозайници - тюлени, морски лъвове, косатки, и се правят невероятно големи океаноариуми, дори не могат да насмогнат да ги напълнят с животни. Но пък има много и добре платена работа за треньори там.
- От делфинариума заявиха още, че само за първите 7 месеца на тази година по черноморското крайбрежие са били изхвърлени 40 мъртви малки и големи делфини, вследствие най-вече на оплитане в мрежи и замърсяване. Има ли и други причини за високата смъртност на делфините, които живеят в естествена среда?
- Без да съм експрет и да съм напълно сигурен, мисля, че бойните кораби и ученията с ехолокация за търсене на подводници пречат много на пасажите с риба, които минават основно през Голямото северно течение на юг към Турция. Наскоро рибар ми се оплака, че рибата, на която със семейството му преди са разчитали да ги изхрани, вече я няма. В същото време, незнайно защо, много големи пасажи от риба са струпани около Севастопол, където никога няма учения, правят ги в съвсем други райони на Черно море.
- Как минава един ден на един делфин в делфинариума, всеки ден ли има тренировки, представления и това изтощително ли е за тях?
- Има определен брой представления, като през лятото са най-много, обикновено три-четири на ден, но по мое време имаше случаи, когато стигана и до 6. Те обаче продължават не повече от 30 минути, което прави общо три часа за денонощие. Делфините са точно като децата, издържат долу-горе един ученически час, не можеш да им задържиш вниманието за по-дълго. От друга страна, това, което правят по време на представления, е нещо обичайно за тях, те го праваят и в морето - подскачат, пеят, танцуват, това е обичайното им и естествено поведение, когато са на свобода. И заради това една голяма част от нещата ги правят направо с удоволствие. Спомням си как се радваха, когато могат да научат нещо ново и се гордееха с това, дори си показваха един на друг какво ново могат. Когато взехме Антонио в Куба го учихме от нула - за около 4-5 месеца научи половината от програмата, за година и два месеца - цялата, с ежедневни упражнения сутрин и следобед по 15-30 минути. И той много се радваше, когато научава нещата, които другите могат, че вече и той е като тях, чувстваше се пълноценен, не само да ги гледа отстрани.
- Значи твърдите, че представленията пред публика и тренировките не са мъчение за делфините?
- В никакъв случай. Когато не искат да правят нещо, те не го правят, просто демонстративно плуват или се гмуркат до дъното и изчезват, никой не може да ги накара насила да правят нещо, това съм го виждал с очите си многократно. Освен това те много държат на справедливост - ако смятат, че не са достатъчно добре възнаградени, го изживяват сериозно и показват, че не са съгласни. Например, ако по принцип получават по две парчета риба, но този път им се даде едно, те видимо се ядосват - обикалят, потупват с опашка, обръщат се с гръб, трудно ми е да опиша с думи как точно се сърди един делфин, но наистина те показват явно несъгласие с човека.
- Със сигурност имате много интересни истории с делфини, разкажете ни някоя от тях...
- Спомням си, когато учехме един от делфините да взема риба от устата на човек. Той е качен нависоко, захапал рибата, а делфинът скача няколко метра във въздуха и я грабва. На всяко представление Пипи, така се казваше делфинът, много се гордееше с това, че може абсолютно точно да го направи. Но за да стане по-атрактивно, започнахме да намяляваме дължината на рибата - първо я направихме наполовина, след това на една трета и един път Пипи сбърка - скочи с няколко сантиметра по-високо и удари колегата в зъбите. След това се срамува почти цял час, не искаше да участва в нищо повече - от срам, че е сбъркала, направо отказа да участва в представлението, просто изчезна. От моя гледна точка този делфин беше доста по-умен от 12-13-годишно дете - имаше много висок интелект и даже се държеше снизходително към останалите, които не можеха толкова бързо да научат триковете, които тя може.
Интервю на Десислава ДИМИТРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}