Кичеста пролет вече танцува из уличката "Роза" в софийския квартал "Горна баня". Дори в работния априлски ден времето сякаш е спряло.
Сякаш бомба е паднала тук.
По главния път бавно и някак веселяшки се клатушка шарен автобус, а от прозорците му махат моми в традиционни български носии. Наблизо тече приемен изпит за Италианския лицей, но напрeжението на учениците и родителите не се усеща из атмосферата, където тишината и птичата песен те успиват от рано сутрин и ти иде да се проснеш в най-близката тучна морава.
Рожденият ден на бай Васил е в края на седмица - на 29 април. Той маже с цимент тротоара пред вилата си. Стяга я за пролетта. В последните две десетилетия свързва личния си празник с един конкретен спомен - падането на натовска военна ракета в квартала. Инцидент, който на днешния ден преди точно 20 години издълба своето място в съвременната история на България. Част от нея е зазидана в къщата му, купена само 2 години преди инцидента.
"Тъстът ми дядо Георги, Бог да го прости, преброи 159 дупки като ябълки по фасадата. Къщата приличаше на холандско сирене. Над телевизора ми имаше яма, голяма колкото отвора на кофата с цимента. Двете външни врати приличаха на сито - целите в дупки, а вътре - една зее над телевизора ми и още една - в картината над дивана, на който обикновено стоях. За щастие, тази вечер не си бях вкъщи, иначе ..." , спомня си с някак отвята във времето усмивка бай Васил. До ден днешен често му идват приятели и му казват: "Я покажи къде падна ракетата", а той, като уредник музей, не се изморява да им описва щетите по дома си.
"До вратата имаше една огромна дупка, през която си правихме "здрасти" - единият вътре, другият - вън. Нямаше нито един здрав радиатор останал - а бяха чугунени, чешки, здрави. Всичките на парчета на земята. Беше сериозно, а не както се майтапеха на моменти - е какво толкова, избухнала една заря. Бухнала ракетата, ама хубаво, че е кацнала на дървен покрив и е нямало какво да я спре. Както я гледате къщата ми, не беше останало здраво стъкло. 90 керемиди имаше счупени и 40-50 плочки на терасата - изкъртено. Имаше много шрапнели. Тази дупка на портата също е от шрапнела. На отсрещната къща още личат следи от шрапнели по мазилката, собствениците ги оставих за спомен сигурно"
Няколко метра делят къщата на бай Васил с тази на прочутото в квартала семейство Върбенови. При тях се приземява ракетата-беглец. Тогава между двете постройки я нямало новата вила, която виждаме сега. Деляла ги малка, гола поляна.
Часът е малко след 21:30, когато небето над Горна баня избухва в червено. Датата е 28 април 1999 година. Самолетите на НАТО извършват най-голямата бомбардировка над Югославия. Загиват над 1000 души, а взривове тресат Крагуевац. 11 държави от НАТО са твърдо решени да свалят от власт Слободан Милошевич.
Генералът от резерва Иван Дочев, който по това време е ръководител във ВВС, помни добре противорадарните ракети AGM 88-HARM. Добри машини, тъпкани с електроника, наричани "диви невестулки". Когато засичат радар на земята в режим "прицелване", автоматично се активират и стрелят без участието на пилота. По думите му имало споразумение с американците българските ПВО радари да не се включват в режим на "прицелване", а да работят само в режим на "обзор". По това време все още водим преговори за присъединяване към НАТО, а от Алианса искат небето ни за бомбардировките над Югославия.
Полковник Йордан Костадинов от резерва подава оставка, след като докладва, че засича чужди бойни самолети на българска територия. По думите му, по време на негово дежурство във въздушното пространство се появяват групови цели с голям интензитет, в района между Берковица и Белоградчик, през Ихтиман, към Сандански и след това се отправят на запад към Албания и към авиобаза Авиано в Италия.
"Не спахме цяла нощ, децата от София пристигат на пожар. Успокояват ни, а ние треперим, мислим, че и нас ни обстрелват заради Югославия. Страшна работа. Дворовете и терасите ни блестяха от стъкла. Тътен се чуваше, страховит. Все едно земята пропада", спомня си баба Димитринка и се хваща за сърцето.
Ракетата каца на покрива на ул. "Роза" N 15 - у семейство Върбенови. Оставя ги без покрив над главата. Взривява се и прави на решето постройките в близост. Част от ракетата се забива с мощна скорост на съседната улица "Еделвайс" - под бора на Димитрови.
"Чува се гръм, задната част на ракетата е зарядът. Свършва й горивото и каца на двуетажната, малка, схлупена къщичка на комшиите", разказва бай Васил.
"Взривява се и отнася всичко, а къщата остава на плоча. Каквото е хвърчало от осколките от ракетата, беше в моята къща и отсрещната. При мен дойдоха след това от "Гражданска отбрана" и в рамките на 5-6 месеца възстановиха всичко. Измазаха, направиха покрива, вратата смениха, защото все едно някой бе стрелял по нея с картечница. Беше думнало точно в рамката на картината над главата ми, а по принцип за рождения ми ден се събираме точно в хола. Ако бяхме у дома, щеше да е необратимо. Обадиха ми се и пристигнахме на пожар. Беше блокиран кварталът, почернял от войници с каски. Започнаха да събират шрапнелите, като на сеитба, един до друг ги обираха от земята. Имаше големи парчета от предната част на ракетата. Около метър и половина на върха й е разположено управлението, а цялата е към 5 метра. Задната част на ракетата отвън е гладка, а вътрешната нацепена, така както ръчна граната. Този бор, на Димитрови, дето се вижда там долу, там беше паднало управлението на ракетата. Беше си полегнало два метра и половина тяло - като на прасе"
Американските медии разказват надълго и нашироко за случая с ракетата-беглец. Казват, че е "драснала" от НАТО и паднала в покрайнините на столицата на България, минавайки през покрива на къща "без да експлодира".
"НАТО, която се надява да получи разрешение от България да използва въздушното пространство за бомбардировки срещу Югославия, изрази съжаление за инцидента. Това е четвъртият път, когато съюзните ракети се отклоняват в България, според съюзническите офицери. Нито една от "измамените" ракети, включително и най-новите, не е убила никого", обобщават "Гардиън" и "Ню Йорк Таймс" с като че ли леко шеговита нотка.
Версията за ракетата-беглец е, че е изстреляна от натовски изтребител в сряда вечер (бел.ред. - 28 април 1999 г.) по време на атака по сръбски цели около Пирот. Съюзническият самолет е осветен от сръбски радар. За да се защити, пилотът изстрелва ракета срещу радара. Сърбите, обаче го изключват.
НАТО започва вътрешна проверка година след това. Инцидентът остава неизяснен, като има три версии за случилото се - провокация към България; тайно радарно разузнаване от българската армия в полза на Югославия и реакцията на НАТО с цел сплашване на България (двете страни са бивши социалистически страни и имат секретна информационна връзка от времето на Варшавския договор); нелепо военно недоразумение.
"Само дето и след 10 години не е ясно какво стана. Кой е самолетът, стрелял по къщата ни? Откъде дойде тая ракета? От Сърбия или от небето над София? Имаше сто версии и накрая никой не ни каза какво и кой точно", чуди се Диана Върбенова десет години след инцидента. 20 години след това категорично отказва вече да говори по темата и я смята за затворена страница. Семейството й е запазило само тежкия спомен от шока по време на взривовете, когато големият им син е едва 4-годишен и е у дома. Но нямат намерение да продават къщата, където вече расте и вторият им син, роден след бомбардировките, който вече е тийнейджър. Смятат, че домът им има колекционерска стойност - все пак бомба е падала върху него и е оцелял.
"Да, остава впечатление, че има нещо скрито-покрито. Да кажем, че е случайно, приели сме го като голяма, бомбастична грешка. Въпреки че ракетата се води по радиосигнал. Тя просто е прихванала нечия радиостанция. Слава Богу, че тук й е свършило горивото. Но по този радиосигнал - наблизо е Сърбия, тогава част от Югославия, та тя доприпква тук до нас", казва бай Васил. По думите му военните институции знаят отговора и кой е човекът, който е свързан със случая, но нямат доказателства.
"Такива радиостанции има на гражданско въоръжение колкото искате. Има хора с фирми, които си следят камионите по този начин къде са им, не става дума за любителска радиостанция, става дума за професионална", разсъждава рожденикът, докато замазва тротоара си. На терасата му се открояват издайнически различните плочки, с които е заменил изпочупените след взрива. Пази и един шрапнел, зазидан на 5 сантиметра навътре в стената срещу телевизора.
"Останало ми е като спомен, че тука се напълни с японци и англичани - журналисти. Бяха много учудени, че го възприемаме така нормално. Слава Богу, нямаше пострадали. Стърчаха летви по цялата улица, беше леш. Някои яки дупки запълвах със силикон, след това години мажех с боя и се сещах. Минало-заминало вече, кой се сеща за такова нещо? Конспирация не виждам. Знаят и откъде е идвал сигналът, но не се говори естествено. Ракета е това, а не рибарска пръчка и някой да я дърпа с корда"
Бай Васил казва, че всички щети са възстановени -
малко бавно, с малко неприятности - като всичко в България.
"Тая врата я чаках една година и докато не написах две жалби до заместник-кмет, не дойдоха. После за една седмица я сложиха. На тези хора, при които се приземи всъщност ракетата, им направиха къща като хората. Всякакви журналисти даваха по 100 марки за парченце от ракетата със сигнатура"
А когато става въпрос за обезщетения, българите са изобретателни, спомнят си местните. Отнякъде се явил един камион с майстор, който поставял стъкла като дарение. Та идвали от цяла София с дограмите си, да им ги остъклят, а дори не били от квартала.
"На такива, които не бяха пострадали, им сложиха стъкла", не забравя и баба Димитринка. "Нали знаете - българинът иска да използва. Имаше си, както и сега си има, хора, които се вреждат и такива, които нищо не получават. Пердетата ми бяха накъсани, 400 лева дадох от джоба си", допълва тя и отминава, цъкайки с език.
"Възприехме падането на ракетата като нещо, което е трябвало да се случи. Тогава всички все още вярвахме в демокрацията. Не бяхме озлобени към тогавашното правителство. Хората си свършиха работата, взеха мерки, пратиха работници, възстановиха ни всичко. Моята беше по-засегната от тази, на която падна бомбата."
След инцидента Алиансът дълго отрича, че ракетата е на НАТО. В крайна сметка тогавашният говорител на военните полк. Уилям Холк индентифицира в МВР останките от ракетата и казва, че е американска. Едва след това българската противовъздушна отбрана признава, че е засякла самолета още като е нахлул в България - в 21,39 часа. Според експерти, пилотът не е разбрал, че е на българска територия.
Веднага след взрива, България обявява, че зони, забранени за полети на НАТО, са АЕЦ "Козлодуй", химическите заводи в Девня и Враца, Нефтохим, Плама-Плевен, както и градските зони на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
Русия излиза с изявление, че "така нареченото случайно падане на ракети на НАТО" е повод за дълбока тревога.
20 години по-късно доверието на българите към НАТО не може да се сравнява с това от края на 90-те. Не стават ясни резултатите от вътрешната проверка за обстоятелствата, при които "дивата невестулка" с големина на "прасе" прави няколко къщи на "холандско сирене". Даже инцидентът се оказва късмет според някои - добре, че не се е приземила върху "гъбата на Витоша" - радара на Черни връх.
Настроенията на улица "Роза" са по-скоро по Пейо Яворов - когато гръм удари, как ехото заглъхва. Сякаш в центъра на света всъщност е останал само съвременният човек, с неговите преживявания, премеждия и лични морални сътресения.
Всичко останало е чужда история.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}