Преди почти 100 години - на 16 февруари през далечната 1923 г., се случва едно историческо събитие, което оставя на света истинско съкровище. В този ден британският археолог и египтолог Хауърд Картър отваря саркофага на фараона Тутанкамон. И до ден днешен гробницата в Долината на царете край Луксор, която самият Картър открива няколко месеца по-рано, е една от най-големите археологически находки на всички времена. Това е първата гробница, открита почти незасегната от грабители, а гробът на Тутанкамон е единственото намерено непокътнато царско погребение от Древен Египет.

Embed from Getty Images

Небхеперура Тутанкамон, както е цялото му име, е последен наследник от Осемнадесетата фараонска династия, която управлява векове. Той обаче царува много кратко - от 1333 - 1324 г. преди Христа, и умира преждевременно. Възкачва се на престола след смъртта на баща си Ехнатон, но твърде рано - още когато е 8-годишно дете. И умира едва на 19 години. Причината за смъртта му не е напълно сигурна. Според повечето изследователи тя е причинена от силен удар по тила, който е нанесен неясно как. Според други по-вероятна е гангрена на левия крак, причинена от инфекция след счупване и съчетана с усложнения от малария.

Доктор Ричард Бойер от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити обаче изследва рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени през 1968 г., и заедно със свои колеги установяват, че тялото има странна извивка на гръбначния стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни със синдрома на Клипел-Файл, при който се получават сплитания на прешлените, т.е. човек не може да движи нормално главата си и при завъртане трябва да извърта цялото си тяло.

Каквото и да е предизвикало ранната смърт на Тутанкамон, която вероятно завинаги ще остана загадка, сигурно е, че отриването на саркофага му обаче е истинска сензация. А в гробницата са съхранени над 1700 артефакти, украшения и саркофаг от 110 кг чисто злато. Ето на това археологическо богатство се натъква британският Индиана Джоунс в началото на миналия век...

Вижте още снимки >>

Момчето, което рисува добре, но постига много повече

Хауърд Картър е роден в аристократично семейство на 9 май 1874 г. в Кенгсинтън. Син на художник анималист, от когото наследява таланта да рисува, той е само на 17 години, когато вече е силно привлечен от Египет и гробниците на фараоните. Именно тогава младият египтолог Пърси Нюбери го наема да прерисува с акварел древните надписи и рисунки от гробниците край Бени Хасан, където са погребани владетелите от Средното царство на Древен Египет.

Така още момче и почти връстник на Тутанкамон, той от рано се оказва в сърцето на археологията. Под попечителството на видния египтолог Уилям Питри се включва в разкопките на Тел ел Амарна, столицата на Ехнатон. По-късно работи върху погребалния храм на Аменхотеп в Дейр ел-Бахри, отива и в Дейр ел-Бахари, за да възстанови барелефите в Заупокойния храм на Хатшепсут. А от 1899 до 1905 г. работи в египетската археологическа служба като главен инспектор по паметниците в Горен Египет, но се оттегля след спор с управата.  

Две години по-късно Картър, който вече е познат в археологическите среди, има късмета да се запознае с лорд Карнарвон - богат и ентусиазиран археолог аматьор, който е готов да му предостави необходимите средства да продължи работата си. Така скоро Картър става надзорник на всички разкопки на лорда, а по-късно финансира и мечтата му - да открие гробницата на Тутанкамон.

Първата световна война прекъсва за известно време археологичните им проучвания, но веднага след това продължават. Пет сезона разкопки обаче не дават резултат и щедрият спонсор започва да губи търпение. По всички личи, че шестият опит ще е последен, но Картър отново има късмет. Точно когато Карнарвън е решил да спре финансирането, на 4 ноември 1922 г. експедицията попада в Долината на царете на неограбена гробница, номерирана просто KV62. Два месеца по-късно Картър разбира, че именно тя е търсената от него гробницата на Тутанкамон.

Embed from Getty Images

Как обаче се стига до откритието? Когато в онзи ноемврийски ден археологът отива на мястото на разкопките е посрещнат от развълнуваните си работници, които са открили стъпало. За два дни те изчистват още 15 стъпала и достигат до каменна врата. Картър изчаква да пристигне лордът, отваря вратата и прави най-голямото археологическо откритие на ХХ век. 

Той установява, че всъщност вътре има три саркофага, поставени един в друг. Оказва се, че външният е отварян неведнъж, като два пъти още в древността. Зад вратите на втория, изработен от обковано със злато дърво, пък откриват главния саркофаг с непокътнат печат, което доказва, че мумията на фараона е неосквернена.

Embed from Getty Images

Преди това историците дори се съмняват, че е съществувал Тутанкамон. Самият Хауърд Картър казва преди своята находка: "При сегашното състояние на нашите познания, спокойно може да се каже, е единственото забележително събитие от неговия живот е това, че е умрял и е погребан".

Проклятието

Embed from Getty Images

След като дълго обработва и описва мумията и всички открити в гробницата артефакти, Картър се оттегля от археологията и става колекционер. Умира в родината си на 2 март 1939 година, на 65-годишна възраст. Погребан е в гробището Putney Vale в западен Лондон.

Смъртта му на такава възраст се изтъква най-често от скептиците като доказателство, което опровергава суеверието за проклятието на фараоните, което уж причинило смъртта на хората, осквернили гробницата на Тутанкамон. 

Embed from Getty Images

Други обаче изтъкват факта, че скоро след откриването й лорд Карнарвън умира от неизяснена болест. Твърди се, че след него и още 22 души, участвали в експедицията и разкопките или просто присъствали при отварянето на гробницата, са починали. Това и надписът, разчетен над вратата й: "Смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на владетеля", ражда зловещата легенда.

И все пак, случайно или не, този, който посвещава години от живота си, за да открие саркофага на Тутанкамон и така да го увековечи, остава жив. 

Embed from Getty Images

Божествената ерекция

Преди няколко години американската професорка Салима Икрам обяви сензационно пред списание Archaeology, че пенисът на фараона Тутанкамон притежава "божествена сила“. Сензацията предизвика такъв интерес сред туристите, че скептици заподозряха, че това е поръчка на египетското правителство.

Докато оригиналният саркофаг е изпратен за реставрация в Каирския исторически музей, за да бъде изследвана мумията Икрам се съсретодочила върху най-интимната част и установила, че загадката на Тутанкамон е в половия му член.

Тъй като младият фараон не оставя потомство - жена му ражда две близначки, които обаче умират още преди да навършат един месец. Според професорката заради това древноегипетските жреци решили да поправят тази несправедливост, макар и в отвъдното. Те извършили специален обред, за да може така фараонът да има полова мощ и в задгробния свят. Балсамирали половия му орган под ъгъл 90 градуса - нещо невиждано при никоя друга мумия на фараон. След това облели тялото на Тутанкамон с черна смола. Според теорията на Икрам по този начин сексуалната сила на покойния била приравнена с тази бога на мъртвите Озирис, като тъмният цвят е именно заради връзката с подземното царство. Жреците вярвали, че така самият Тутанкамон се е превърнал в бог, чието покровителство обещава плодовитост.

"Пенисът в състояние на ерекция е най-мощното средство за извикване на Озирис. По същество половият член представлява квинтесенция на символите на възраждане и възкресение, създадени в чест на това божество“, обясни тогава професорката в своя научен труд.

Особен интерес сред задълбочените изследователи на мистиката предизвикват гениталиите на фараона. През 1968 г. британският учен Роналд Харисън, правейки рентгеново проучване на мумията, забелязал отсъствие на мъжки полов орган, макар да бил надлежно описан при предишните изследвания.

Археолозите решили, че мъжкото достойнство на Тутанкамон е откраднато, за да бъде продадено на колекционер. Едва преди година управителят на египетския Върховен съвет по съхраняване на древните паметници Захи Хавас сложил край на спекулациите и слуховете.

"Пенисът никога не е изчезвал. При компютърната томография на тялото на Тутанкамон мумифицираният орган бе открит в пясъка, където се съхранява тялото“, заяви той в интервю за "Дискавъри“.

Но много учени обаче се усъмниха в това твърдение.

"По наши сведения мумифицираният фалос е сменил няколко собственици и впоследствие е бил върнат на Каирския музей от американски колекционер, пожелал името му да остане в тайна“, разказа ученикът на Роналд Харисън – британският египтолог Джон Ейкърсли. 

Заради поклонничеството на туристи и любители на мистиката към гробницата на Тутанкамон и неговата мумия, която се пази в Каирския музей, учените изразиха притеснения, че върху пениса може да бъде извършено ново покушение, и призовават властите в Египет да засилят мерките за безопасност.