"Бялата смърт" Симо Хаюха убива със снайпер стотици руснаци през Зимната война (архивни снимки)

Феноменалният стрелец е уцелен само веднъж - лежи в кома без половин буза, но оцелява и живее до старини

08:45 | 15 декември 2019 | Автор : Десислава Димитрова 751 59455 Снимка: Getty Images/Guliver Photos/Wikipedia

Руснаците го наричат Бялата смърт. А съюзниците Магическия стрелец. Той е най-великият cнaйпeриcт в иcтoриятa. Един дребничък финландец, който дори не използва оптичен мерник, се оказва най-голямото страшилище за Съветската армия по време на Зимната война с Финландия (декември 1939 г. - март 1940 г.). Само за тези три месеца Симо Хаюха убивa 542 вражески войници от разстояние над 150 метра, кoeтo гo нaрeждa нa първo мяcтo сред снайперистите за всички времена. Cлeд нeгo нaй-cмъртoнoceн e руcнaкът Ивaн Cидoрeнкo - c 500 жeртви, взети обаче за много по-дълго време.

Снимка: Wikipedia

Симо Хаюха е роден на 17 декември 1905 година в град Раутярви, в провинция Южна Карелия, близо до границата с Русия. Той е второто най-малко от осем деца в лутеранско семейство фермери. Още от дете помага във фермата на родители си при много тежки климатични условия, които го каляват. Освен това ловува заедно с баща си и се научава да кара добре ски, което по-късно му помага в придвижването в планински райони с пушка на гърба.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През 1925 г. Симо отбива задължителната наборна служба във въоръжените сили на Финландия. Уволнява се с чин ефрейтор. След една година, когато е 21-годишен, постъпва в доброволческото Гражданско формирование, известно още като Бяла гвардия, където жъне големи успехи в състезанията по стрелба - за 1 минута уцелва 16 мишени от 150 м. Още тогава домът му е пълен с трофеи. Точно тези негови умения се оказват ключови, когато на 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада неговата родина.

Активната служба на Хаюха започва като снайперист в 34 егерски полк, базиран край река Кола, където финландските войски отбраняват позициите си съотношение, съвсем не благоприятно за тях (общо за цялата война то е 1 към 3). А по архивни данни по време на Зимната война Русия разполага с минимум 2500 танка срещу едва 32 за Финландия и 3880 самолета срещу финландски.

Сражавайки се при температури от -20 до -40 °C, 12 финландски дивизии под командването на генерал-майор Уилхо Туомпо, обаче успешно отблъскват атаките на 9-а и 14-а съветски дивизии. Именно това място се превръща в ловно поле за младия Симо, който стреля изцяло увит в камуфлажен костюм.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Хаюха използва винтовката си от Гражданската гвардия - ранен модел SAKO M/28-30, финландски вариант на руската "Мосин-Наган", наричана "Pystykorva" (куче от породата "шпиц" заради приликата ѝ с главата му при поглед отпред). Предпочита металната мушка пред оптичния мерник, който според него превръща снайпериста в по-голяма мишена (трябва да надигне глава с няколко сантиметра, за да погледне през окуляра), ненадежден е в студено време, тъй като се запотява, а отблясък от лещата може да издаде позицията на стрелеца. Освен това Хаюха няма предишен опит с оптика и не иска да стреля с руски снайпер.

Често издига плътни насипи от сняг пред позицията си, за да има къде да се скрие и да подпре винтовката си така, че да не се вдигат характерните снежни облачета при възпроизвеждане на изстрел. За да не се вижда дъхът му, докато дебне Хаюха държи в устатата си сняг, който да охлажда дъха му.

За разлика от всички останали снайперисти, той не стреля от легнало положение, а седнал, за да има по-голяма видимост. Тук от голяма полза му е ниският ръст - 160 см.

Замръзнали трупове по време на Зимната война

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Така само за един ден той успява да убие 40 руски войници. Общо на "сметката" му са записани 542 точни изстрела срещу съветски войници. Това не са официални данни, но дори руснаците не ги отричат, което по същество ги потвърждава. Официално според командира на подразделението, в което воюва Хаюха, са записани 219 негови попадения със снайпер, а приблизително също толкова жертви са ликвидирани с картечен пистолет от малка дистанция.

След известно време руснаците осъзнават, че не армия от снайперисти, а един единствен човек премахва застрашителен брой техни войници. За това спомага и фактът, че руснаците са със зелени униформи, за разлика от белите дрехи на финландците, и това ги прави по-лесни мишени. Не за пренебрегване е и това, че в края на 30-те години съветският ръководител Йосиф Сталин извършва чистка на военни експерти, което прави Червената армия не толкова добре организирана.

Пленени от финландците руски танкове

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Може би заради това многократните опити Симо да бъде отстранен от други снайперисти или дори от артилерия, са неуспешни.

Така е почти до края на войната. На 6 март 1940 г. той е тежко ранен в челюстта от експлодиращ куршум и изпада в кома. Но оцелява. И символично се събужда на 13 март - денят, в който войната свършва. Челюстта му е много сериозно увредена и част от лявата му буза липсва, което завинаги го обезобразява.

Снимка: Wikipedia

Нужни са няколко години преди Хаюха да се възстанови. Той обаче е жив и е герой. Повишен е от ефрейтор в лейтенант лично от маршал Карл Густав Манерхайм, което е и най-големият кариерен скок във военната история на Финландия.

По-късно Симо се занимава с лов на диви елени и развъждане и отглеждане на породисти кучета и дори след години става ловен съветник и партньор на президента Урхо Кеконен.

Снимка: Скрийншот/dailymail.co.uk

Хаюха прекарва последните години от живота си в селце близо до границата с Русия. През 1998 г. дава интервю, в което го питат какво е необходимо за добър изстрел. "Тренировки", отговаря просто той.

През 2002 г. година Симо Хаюха умира на 96-годишна възраст.