20 октомври 2011 година. Зловещи кадри за минути обокилиха света в предавана на живо извънредна новина - 69-годишният либийски диктатор Муамар Кадафи, управлявал еднолично страната цели 42 години, беше убит само два месеца, след като бе свален от власт и избяга. След осем месеца бунт, подкрепен с намесата на НАТО, Преходният национален съвет вече беше превзел столицата Триполи. До последно Кадафи отправяше призиви за съпротива срещу "западните кръстоносци" и "бунтовниците", свързани според него с Ал Кайда, които наричаше "плъхове". В този ден обаче беше дошло възмездие за зверствата и стотиците убити негови противници - самият той умря като плъх, криейки се в отточна тръба.

Първите записи от последните мигове на детронирания африкански лидер първоначално шокираха, защото изглеждаше, че е линчуван от група разгневени бойци. Всички видяха как те подхвърлят и влачат окървавения полк. Кадафи край родния му град Сирт, а след това, видимо щастливи, се снимат с голия му труп, показвайки знака на победата.

Оказа се, че Муамар Кадафи е бил все още жив, когато е бил пленен от силите на новите правителствени власти. Във видеоклип, заснет от човек от тълпата и впоследствие излъчен по телевизията, той изглеждаше замаян и ранен, докато го свалят от капака на кола, дърпат го за косата и го притискат към земята. Кадрите показваха лицето му, изцапано с кръв, и как се опитва да се съпротивлява, докато някой го удря с пистолет по главата.

"Запазете го жив, запазете го жив!", викаше някой, след което излезе от кадър и се чуха изстрели.

"Те го хванаха жив и докато го отвеждаха, го биеха, след което го убиха. Може би се е съпротивлявал", разказа тогава пред Ройтерс високопоставен източник от Преходния национален съвет (ПНС), откъдето официално заявиха, че не е била издавана заповед Кадафи да бъде убит.

В разказите си за последните часове на Кадафи правителствените бойци описваха кървави сцени. Малко преди сутрешната молитва Кадафи, обграден от няколко десетки верни телохранители и придружен от главнокомандващия на вече несъществуващата му армия Абу Бакр Юнис Джабр, се опитвал да избяга на запад. Групата обаче не стигнала далеч, след като става жертва на въздушен удар.

Виждаше се как вътре в пикапите овъглените останки на хората, убити мигновено, все още седят по местата си. Други трупове лежаха в тревата, разкривени и обезобразени - общо около 50 тела.

Шефът на личната охрана на Кадафи Мансур Дау, който е било до последно до Кадафи, разказа пред телевизия "Ал Арабия", че след въздушния удар оцелелите се "разделили на групи, всяка от които поела в различна посока".

"Бях заедно с Кадафи, Абу Бакр Юнис Джабр и около четирима войници доброволци", каза Дау.

Той твърди, че не е станал свидетел на смъртта на своя лидер, защото загубил съзнание, след като бил ранен в гърба от избухнал снаряд.

Embed from Getty Images

Близки на убит от режима на Кадафи протестират

Бойците на мястото на залавянето на Кадафи пък разказаха, че той и няколко от неговите хора изглежда са се втурнали през шубрака и са се скрили в две отточни тръби.

"Отначало стреляхме по тях с противовъздушни оръдия, но това се оказа безполезно", разказа Салем Бакир пред Ройтерс, докато другарите му край пътя го поздравяваха.

"Тогава слязохме от колите. Един от хората на Кадафи излезе, като размахваше автомата си във въздуха и викаше, че се предава, но щом видя лицето ми, започна да стреля по мен. Тогава май Кадафи им каза да спрат. А той започна да вика: "Господарят ми е тук, господарят ми е тук! Муамар Кадафи е тук и е ранен". Тогава влязохме и измъкнахме Кадафи. Той питаше: "Какъв е проблемът? Какъв е проблемът? Какво става?". Тогава го хванахме и го сложихме в колата", разкри още Бакир, който уточни, че тогава Кадафи вече имал огнестрелни рани в крака и в гърба.

Кадрите показаха, че входовете на тръбите са частично запушени от паднали електрически кабели и от телата на трима мъже, очевидно охранители на сваления лидер. Други четири трупа лежаха от другата страна на тръбите. Всички тела бяха на чернокожи мъже. Мозъкът на единия изтичаше от главата му, друг беше обезглавен, а главата му, със стърчащи расти, беше до трупа.

Главнокомандващият на армията Джабр също беше убит, след като е взет в плен. Край Сирт беше открит мъртъв и един от синовете на Кадафи - Мутасим.

В същото време радостни правителствени бойци стреляха във въздуха, крещейки "Аллах акбар". Други драскаха графити по бетонните стени на магистралата, под която беше заловен диктаторът. Един от надписите гласеше просто: "Кадафи беше пленен тук".

Още на следващия ден след убийството обаче премиерът на Либия Махмуд Джибрил съобщи, че според съдебномедицинската експертиза Кадафи е починал от огнестрелна рана в главата по време на престрелка между бойци на временното правителство и негови привърженици след залавянето му. Кадафи е бил в добро здраве и е носел пистолет със себе си, когато е хванат, подчерта Джибрил на пресконференция в Триполи.

"Кадафи бе изваден от тръба за отходни води, той не оказа съпротива. Когато започнахме да го водим, той бе прострелян с куршум в дясната ръка, а когато те го вкарваха в камионетката той нямаше никакви други рани. Когато превозното средство започна да се движи, то попадна в кръстосан огън между поддръжници на Кадафи и революционери и именно тогава бе прострелян в главата. Той бе жив до последния момент, когато бе откаран в болница в град Мисрата", каза още премиерът, четейки доклада на патоанатомите.

В същото време арабските телевизионни канали съобщиха, че Кадафи е бил убит от 18-годишен младеж. Те излъчиха кадри с младия либиец Ахмед аш Шайбани, приветстван от бойците на ПНС. "Новият герой" на Либия беше показан да държи в ръцете си златен 9-милиметров пистолет, който се твърди че е взел от сваления либийски лидер преди да го убие.

"Той ни наричаше плъхове, но вижте къде го открихме", коментира тогава пред медиите Ахмед ал Сахати, 27-годишен боец на ПНС, докато стоеше край миризливата дренажна тръба, в която се е криел Кадафи.

В същото време обаче френският министър на отбраната Жерар Лонге заяви, че френски изтребител "Мираж-2000" е изстрелял предупредителен изстрел по колона от десетина превозни средства, които се опитвали да напуснат град Сирт.

Представител на американската армия, пожелал анонимност, пък съобщи, че безпилотен самолет "Предатор" е обстрелвал същия конвой, но не е потвърдено, че Кадафи е бил убит.

На мястото са открити 15 пикапа с картечници, монтирани в каросериите, смачкани и овъглени - очевидно поразени от сила, далеч по-голяма от армията на бившите бунтовници по време на осеммесечната война срещу лидера. Няма кратер от бомба, което подсказва, че автомобилите вероятно поразени от изтребител.

Очевидно беше, че Кадафи не е ликвидиран при обстрела. И месеци по-късно се появи нова версия - че френски таен агент е отговорен за убийството му. Първо премиерът Джибрил заяви в интервю за египетската телевизия Dream TV, че чужд таен агент, смесил се с революционните бойци, е убил Кадафи. Рами ел Обейди - бивш отговорник за връзките с чуждестранните медии в ПНС, пък разказа пред италианския в. "Кориере дела сера" как НАТО е успяла да установи местонахождението на Кадафи след падането на Триполи в ръцете на въстаниците. Тогава всички мислели, че полковникът се укрива южно от град Бани Уалид, а в действителност той намерил убежище в Сирт.

Оттам Кадафи се опитал да установи връзка по сателитния си телефон с няколко негови верни хора, успели да избягат в Сирия, където били под закрилата на президента Башар Асад. Сред тях бил и Юсуф Шакир, отговорникът на Кадафи за медийната пропаганда, за когото се смята, че живее напълно необезпокояван и инкогнито в чешката столица Прага.

Според Ел Обейди именно Асад предал номера на сателитния телефон на Кадафи на френски тайни агенти. С помощта на НАТО успели да го локализират и това била първата стъпка към ликвидирането на либийския лидер. В замяна на тази услуга Асад получил от Париж обещание, че Франция ще ограничи международния натиск над Сирия да спре с репресиите над разбунтувалия се сирийски народ.

Сред западни дипломати в Триполи, които също потвърждаваха версията за агента, мотивите били, че още в началото на кампанията на НАТО в Либия Кадафи заплашил тогавашния френски президент Никола Саркози да разкрие подробности за връзките им, в това число и сведения за милионите долари, предоставени за финансирането на президентската му кампания през 2007 г. През 2011 г. един от синовете на Кадафи - Сейф ал Ислам, заяви през "Евронюз": "Ние му финансирахме кампанията".

 

                              Животът на Кадафи - от революция през преврат до джамахирия

Муамар Кадафи е роден през 1942 година в бедуинска шатра на около 30 км на юг от Сирт, в семейство на арабизирани бербери от племето кадафа. За произхода му обаче има две версии. Според едната той е бедуин, а според другата - баща му е бил френски пилот.

Дядо му е убит през 1911 година в сражения с италианските колонисти. На 9-годишна възраст Муамар започва да посещава ислямско начално училище. Още като млад участва в антиизраелските протести по време на Суецката криза през 1956 г., а след това е множество други.

През 1965 завършва военен колеж в Бенгази и получава чин лейтенант. През 1966 г. заминава за допълнителна военна подготовка във Великобритания, където му дават званието капитан.

Само на 27 години той оглавява съпротивителното антимонархическо движение в Либия и чрез основания от него Съюз на свободните офицери успява да свали от власт крал Идрис Първи. На 1 септември 1969 г. той и група приближени офицери организират военен преврат срещу 80-годишния монарх, който в този момент е на лечение в Турция. На следващия ден неговият наследник - принц Хасан Реда ал-Сануси, трябва да се възкачи на престола, когато обявената на 4 август абдикация на краля трябва да влезе в сила. Принцът е вкаран в затвора след обявяването на страната за република.

Embed from Getty Images

След преврата Кадафи сам се повишава от капитан в полковник. И започва да преустройва Либия. Първоначално той развива традиционен арабски социализъм, но след 1970 измисля нов вид държавно устройство, включващо концепциите на арабския национализъм, държавата на всеобщото благоденствие, народната демокрация, ислямския морал и патриотизма. Кадафи включва и някои тези на руските анархисти Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин. Тази своя система той нарича "джамахирия", буквално преведено като "власт на народните маси". Думата произхожда от арабското дхумхурия (република) и джамахир (маси).

Embed from Getty Images

Идеята за нея самообявилият се за баща на либийската революция излага за първи път през 1976 г. в авторския си труд по политическа философия, озаглавен "Зелената книга". В нея той представя виждането си как може да се създаде нова форма на управление между съветския комунизъм и западния капитализъм.

На 2 март 1977 година, на извънредно заседание на Всеобщия народен конгрес на Либия, страната е провъзгласена за "Велика социалистическа либийско-арабска народна джамахирия". Кадафи разпуска министерствата и на тяхно място се появяват народни секретариати.

И макар че според новата форма на управление държавен глава няма и самият той на заема формално управленски пост, защото цялата власт е на народа, Кадафи живее като цар. Известен с непредвидимото си и ексцентрично поведение, по време на посещенията си в Рим, Лондон, Москва, Париж и Ню Йорк той пренася бедуинската си палатка и винаги отсяда само в нея. Облича се в екстравагантни костюми с традиционни африкански и бедуински мотиви и е известен със слабостта си към скъпи слънчеви очила.

От 80-те години не пътува в чужбина без своята гвардия от "амазонки" - специално обучени млади жени, дали обет да защитават живота му.

Embed from Getty Images

Кадафи оцелява след множество планове и опити да бъде убит, като в единия от случаите е спасен именно от една от тях. През 1969 година Великобритания планира да го убие и да възстанови монархията, но САЩ оказват натиск, считайки Кадафи за антимарксист, затова заговорът не е изпълнен. През 1976 година сам нападател стреля срещу него, но нито един от изстрелите не го улучва. През 1981 г. Франция също планира покушение срещу Кадафи, но планът е изоставен след края на мандата на Валери Жискар д'Естен.

През 1993 година близо 2000 войници от племето уарфала планират да свалят и убият Кадафи, но въстанието е смазано чрез въздушни удари, при което загиват хиляди. Три години по-късно ислямисти нападат колоната от автомобили на Кадафи близо до Сирт, но без успех.

Embed from Getty Images

Последният опит е през 1998 година, когато ислямски фундаменталисти отново откриват огън срещу автомобила му. Една от амазонките на Кадафи се жертва, заставайки на пътя на куршумите, и така спасява живота му. Според очевидци Мумар Кадафи е ранен в бедрото.

Заради бурния му нрав западните медии дълго време спекулират, че той е болен от биполярно разстройство или шизофрения. Президентът на САЩ Роналд Рейгън го нарича "бясното куче на Близкия изток". Държавният глава на Египет Ануар Садат го определя като "неуравновесен и незрял", а премиерът на Судан Джафар Нимейри казва, че е "зъл".

През 70-те и 80-те либийската армия нахлува няколко пъти в съседен Чад и води кратка война с Египет. Кадафи подкрепя финансово и с оръжие палестинската организация на Ясер Арафат, както и ИРА и ЕТА, смята се, че е свързван е с убийството на израелски атлети в Мюнхен през 1972 г., с убийството на либийски дисиденти и британски полицай в Лондон.

Embed from Getty Images

След като САЩ обявяват Кадафи за спонсор на тероризма през 1979 г., а през 1982 г. налагат и забрана за внос на петрол от страната, през 1986 г. Рейгън нарежда бомбардировки на Бенгази и Триполи в отговор на прихванати съобщения, че режимът на полковника е отговорен за бомба в берлинска дискотека, посещавана от американски военни.

Режимът на Кадафи обаче понася по-тежки последствия заради атентата в самолет на "ПанАм" над Локърби през 1988 г. ООН налага санкции на страната през 1992 г., които отменя едва след като през 1999 г. заподозреният либийски агент Абделбасет ал Меграхи е предаден на международен съд. ЕС и САЩ вдигат санкциите си, след като през 2004 г. Кадафи се отказва от оръжията за масово поразяване.

Кадафи е известен и с това, че безпощадно намира изкупителни жертви - например сменя собствените си правителства заради внезапни хрумвания. Българските медици, които бяха обвинени за заразяването със СПИН на стотици деца в Бенгази, също бяха такива. Мъчителното дело, продължило години, през които сънародниците ни бяха подложени на изтезания, завърши със смъртни присъди. Едва след намесата на ЕС, френския президент Никола Саркози и тогавашната му съпруга Сесилия медицински сестри бяха върнати у нас.

 

                                                                            7 синове и една дъщеря

През 1969 година Кадафи се жени за Фатиха ал-Нури, от която има един син. Двамата се развеждат през 1970. През 1971 той се жени са Сафия Фаркаш, която е с унгарски произход. Има общо осем биологични деца, от които 7 са синове:

Мохамед (р. 1970) е единственото му дете от първия брак. Той ръководи олимпийския комитет на страната и е пленен за кратко по време на битката за Триполи през 2011 година, след което успява да избяга.

Сейф ал-Ислам (р. 1972) е архитект. Той беше известен с умерените си политически виждания и беше лице на диалога между Либия и Западния свят. През 2006, след противоречия с баща си, дори напусна за кратко Либия. По-късно се завърна и през ноември 2011 г., малко след убийството на баща му, беше задържан от бунтовниците. Групировка го държа в малък град в либийската пустиня няколко години. През 2017 г. беше обявено, че той е освободен, но това така и не беше потвърдено. Междувременно, през юли 2015 г., той беше осъден задочно на смърт. Издирван е и от Международния наказателен съд в Хага по обвинения в престъпления срещу човечеството. Никой не знае къде се намира в момента.

Сейф ал-Ислам

Саади (р. 1973) е професионален футболист, но и командир от специалните части. През 2018 г. либийски съд го оправда за поръчителство на убийството на футболен треньор преди революцията в Либия.

Ханибал (р. 1975) е бивш служител на една от големите либийски компании за износ на петрол. Известен е с няколко инцидента в чужбина - нападение над италиански полицаи през 2001 година, шофиране в пияно състояние през 2004 година, и побой над приятелката си в Париж през 2005. През 2008 е арестуван в Швейцария заради сбиване.

Аиша (р. 1976) е единствената дъщеря на Муамар. По професия е адвокат.

Ал-Мутасим Билах (р. 1977) е военен офицер в либийската армия. Убит при отбраната на Сирт през октомври 2011.

Сейф ал-Араб (р. 1982) е командир в либийската армия. Счита се за загинал при бомбен удар на 30 април 2011, но потвърждение за смъртта му няма.

Хамис (р. 1983) е офицер в либийската армия, ръководител на елитната бригада "Хамис". През 2011 е обявен за загинал при бунтовническия нападения няколко пъти, но потвърждение за смъртта му няма.

Муамар Кадафи осиновява две други деца - Хана и Милад. Информацията около Хана Кадафи е противоречива - някои сведения посочват, че тя е убита при американския бомбен удар през 1986.

                                              

                                             Зверствата - човешка глава във фризера и изнасилвания на студентки

Години след убийството ужасяващи детайли за навиците на бившия либийски диктатор разказа документалният филм "Бясното куче: В тайния свят на Муамар Кадафи" на британеца Кристофър Олгиати. Един от най-смразяващите факти, които лентата разкри, беше как той е пазел във фризер отрязаната глава на един от своите врагове в продължение на 25 г. Освен това разпоредил труповете на други негови противници да бъдат пазени в преместваеми хладилници.

Embed from Getty Images

Във филма интервю даде бившият агент на ЦРУ Франк Терпил, който ръководел отряда за убийства, изпълняващ заповедите на Кадафи, който наричал "Murder Incorporated". Терпил разказа, че е получил от Кадафи 1 млн. долара, за да убие въпросния човек и да занесе доказателство за това.

"Бях в Женева. Човек на Кадафи отвори писмо, в което имаше чек за 1 млн. долара за убийството на жертвата. Главата на човека трябваше да бъде отрязана и закарана в Либия в хладилна чанта, така че Кадафи да може да провери резултатите от работата ни", свидетелства бевшият агент.

Във филма бяха показани и свидетелства за сексуалните извращения, които Кадафи извършвал в университета на Триполи. Там той изнасилвал студентки, след като произнасял речи пред обитателите на студентския град. Това се случвало в специално построен луксозен клуб.

"Мястото е обзаведено с легло, джакузи и място, където студентките били проверявани от медицински екип. Там имало още гумени маски и упойки. Кадафи е бил изключително обаятелен, безмилостен и приказно богат. Единствено жаждата му за власт го е движила", коментира авторът на лентата.

Смята се, че за времето на своето управление Муамар Кадафи е натрупал състояние от над 30 млрд. долара. Притежавал акции в италианската банка "Уникредит", автомобилната компания "Фиат" и футболния клуб "Ювентус".

Embed from Getty Images

През 2016 г. пък поредната порция разсекретени електронни писма на бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън разкриха, че Кадафи е питежавал и 130 тона злато и приблизително същото количество сребро, които се оценяват на 7 млрд. долара. От документите стана ясно още, че вероятно именно това богатство е истинската причина за западната интервенция в Либия 5 години по-рано. От кореспонденцията се разбра, че Кадафи е свален, а страната - разрушена, заради опасността от създаване на панафриканска валута, която да се конкурира с долара в региона. Адресатът на писмата остана неизвестен, тъй като беше скрит зад псевдонима Сид.

За някои убиийството на Муамар Кадафи е военно престъпление. За други - естествен отговор на неговия режим и път към свободата на Либия. Дали страната е наистина свободна, е спорен въпрос. Докато е разкъсвана от гржданска война, трафиканти на хора продават африкански мигранти като роби. Един човек се продава за около $400. Цената варира според физическата сила.

Вижте още снимки >>