Д-р Аспарух Илиев от 2015 година завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн. С него разговаряме за коронавирусната пандемия, която обхвана света. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Д-р Илиев, какъв е този коронавирус, който буквално побърка света? Вие как го определяте?
- Когато говорим за коронавирусна инфекция, става въпрос за група инфекции, които са главно на горните дихателни пътища и те са известни от много години, от десетилетия. Нормалните т.н. настинки, които грешно наричаме грип, защото истинският грип (предизвикан от грипен вирус) е състояние, което е с тежка симптоматика - внезапна висока температура, втрисане, суха кашлица и т.н., са често следствия на коронавируси. А тези настинки, които са съпроводени с леко повишаване на температурата, лека кашлица, носът ни тече - обикновено те са предизвикани от риновируси, аденовируси и една част от тях са причинени от банални коронавируси, които са между нас от милиони години. Те са еволюирали в едно съжителство с нас.

- Но в момента за всички е изненада това, което се случва в целия свят. Оказва са, че при цялата наука, която сме развили, в този даден момент решение няма?
- Това е точно така. А причината е, че става въпрос за преминаване на нов вирус от животинския свят към хората. Трябва да си представите, че в еволюцията си един вирус често преминава от един гостоприемник на друг. В началото може да е много опасен, а понякога може и да е безопасен, но той постепенно еволюира, така че да може да съществува дълго време и еволюционно за себе си да има най-голямо разпространение. Това става в рамките на много десетилетия, дори векове, понякога бързо, понякога - не. В момента имаме един вирус, който е неприятен от началото. Той преминава от организма на прилепите, които са изключителни богати на вируси. Има много обяснения и много интерпретации по темата защо това е така, но факт е, че прилепите са резервоар. Преминаването на вирус от прилепи към хора е нещо случващо се от доста време. Определен тип прилепи в Африка са източник на Ебола вирусите, например. Консумацията на прилепи се забелязва като феномен в нации, които имат труден достъп до храна, които традиционно се изхранват с подобни животни. Говоря за страни в Азия и в Африка. Особено в Азия има хора, които било поради бедност, било кулинарни предпочитания, обичат да ядат тези животни. Но големият проблем е, че те се консумират прясно заклани. Не се разчита на това те предварително да са подготвени - заклани и измити, с изчистена кръв. А причината е, че качество на месото им е най-добро, когато те са току-що заклани. А това именно прави заразяването с вируси много голямо, защото прясна кръв влиза в контакт с ръцете без защита.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

- Смята се, че пандемията в сегашния си етап е резултат от много мутации на вируса...
- Точно така е. Мутациите на вируса го правят подходящ за прехвърляне в хора. Вирусът се насочва и се свързва най-често с така наречения АСЕ2 рецептор - белтък на повърхността на клетките ни, който е като "вратичка" за вируса. Не всеки вирус има такива вратички в човешкото тяло, затова и не всеки вирус в природата е заразен за нас. Същото важи и за коронавирусите в прилепи - повечето от тях не могат да ни заразят. Подобна заразна мутация е наблюдавана и при вируса на SARS от 2000 година, и при МERS (Близкоизточен респираторен синдром), който първоначално засяга камилите. МERS също така засегна хора в Близкия изток, които имаха близък контакт с камилите. Просто там има голям бизнес с камили и хората са в контакт с тези животни постоянно. Има и интерпретации за произхода на опасните мутации в коронавируса - те могат и възникват спонтанно, в това няма съмнение. Факт е, че в някои лаборатории по света се прави така нареченото "въвеждане на мутация в експериментален процес". Целта на това е да се види дали даден вирус ще стане по-вреден, или по-малко вреден. Такива опити се правеха доскоро, а в Китай все още се правят. Научната общност е много резервирана към подобни експерименти. Аз лично също съм много против това, защото така се създават супер вируси. И това беше една от причините да се появи теория дали вирусът няма изкуствен произход. Но това няма да го разберем. А и не смятам, че днес е важно, защото ние днес сме в една пандемия. И това е факт. Случилото се е случило. Дали вирусът е изпуснат от лаборатория? Теоретично е възможно, но, пак казвам, трудно е да се докаже.
Снимка: БТА

- Колко различни щама на коронавируса са засечени към момента?
- Вече броят им е много голям. Това, което в момента установяваме, е, че имаме стотици мутации. Трудно е да дефинираме точно какво разбираме под щам. Ако приемем, че всяка една мутация е щам, то имаме стотици мутации. Голяма част от тези мутации са и безвредни. Те не променят нито тежестта, нито заразността от вируса. Особено опасни са мутациите в т.нар. spike протеини, които са ключетата за ключалката АСЕ2. Именно към тези spike протеини са насочени и ваксините. Ще ви дам един много пресен пример, който стана известен в научните среди преди около седмица. Статия бе публикувана в "New England Journal of Medicine". Случаят е колкото интересен, толкова и притеснителен по отношение на производителите на ваксина. Става въпрос за пациент, който е със силно потиснат имунитет поради друго заболяване. Та този пациент има продължителна коронавирусна инфекция 6 месеца - имунитетът му е слаб да изчисти вируса. Такова дълго протичане е много нетипично. В рамките на този период човекът ту се подобрява, ту се влошава, всеки път с доказан COVID. В него вирусът мутира 8 пъти за 6 месеца. Той получава няколко обостряния и всеки път бива третиран с "Ремдесивир". След това вирусът изчезва, но около месец по-късно отново се възстановява инфекцията. И при всеки един от тези пристъпи се установява, че става въпрос за един и същи вирус, чиято основна част остава непроменена, защото не е заразен от външен източник, но се забелязва нещо притеснително - малки разлики от обостряне до обостряне именно в един spike протеин. Това е притеснително, ако мислим за ваксината, защото при хора с потиснат имунитет, в чийто тела вирусът мутира толкова бързо, могат да са резервоар на нови щамове. Оказва се, че в този пациент вирусът мутира малко по-опасно и бързо отколкото в природата, но това е спекулация на този етап, все пак е само един описан случай. И това не е основание да се плашим, за да изпреваря вашия въпрос, дали ваксината ще работи. Ваксината ще работи. Този специфичен случай е една сигнална лампа към учените, че в някои случаи може да имаме еволюция на вируса в посока намаляване на ефективността на ваксините, но дали подобни вируси ще възникват и дали ще заразяват други хора при добра изолация на болния, е спекулация.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

- Летните месеци притъпиха ли усета на хората за необходимостта от социално дистанциране?
- Истината е, лятото намали чувствителността ни. Топлото време и ултравиолетовите лъчи намаляват количеството на вируса във въздуха. И тук искам да обясня нещо, което, мисля, че не е ясно. Защото общо се казваше, че топлото време ще унищожи вируса. Какво се случва всъщност - топлото време изсушава по-бързо капчиците, върху които вирусът лети и се разнася. Вирусът никога не се разпространява като единична частичка. Когато говорим, ние отделяме капчици слюнка. Да си представим, че капката е топка. Вирусът върху нея е точица. И когато ние говорим, около нас падат капчици. Това е неизбежно. Топлото време по-бързо изсушава тези капчици и те не достигат далече. Вирусът пада на земята и се разгражда. Ултравиолетовите лъчи на слънцето ускоряват това разграждане. Но тези вируси винаги имат безсимптомни носители - хора, които са резервоар. Особено коронавирусите са известни с това, че са особено упорити. Те живеят с нас векове и непрекъснато циркулират, никога не са изчезвали. За разлика от грипния вирус, който по-бързо се повлиява от мерки на изолация, топло време и слънце, те могат и са изключително упорити. Никой в научните среди не си правеше илюзията, че вирусът може да изчезне. В Германия и в Швейцария, например, на населението непрекъснато се повтаряше, че ще има втора вълна есента и зимата. Хората го очакваха и бяха подготвени с приемането на мерките.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

- Училищата ли бяха предпоставките за голямото разпространение на заразата?
- Училищата може да са една от предпоставките, но не бих казал, че са в основната на новата вълна. Просто за мен началото на учебния процес съвпадна с пика на разпространение на вируса. Липсата за каквито и да се защитни мерки сред обществото лятото изиграха основна роля. Тук има обаче следната особеност - вече много публикации показват, че младите хора на възраст между 13 и 21 години са основният асимптоматичен разпространител на вируса. Просто казано, те го разнасят, но нямат симптоми и не го усещат. Така те могат да го предадат на други, но без да знаят. Училищата са обаче умножител на фактора "болен-заразени". Какво имам предвид - ако има едно дете в един клас, което е болно, то около него има, примерно, още 30 деца. В този случай един болен предава заразата на 30. Тези 30 я носят в семейството си. Семействата контактуват с други 2-3 близки семейства. Така от един болен се заразяват стотици. Това е проблемът на училището. Имаме умножаване на ефекта. Ако ние с вас си говорим, а единият от нас е болен и зарази другия, пренасяме заразата в едно семейство. А в училището се създават т.н. "гнезда на заразата" и това е притеснителното.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

- Какво мислите за новите имунизационни платформи, някои от които представляват революция в имунизационните биотехнологии - разработване на ваксини на основата на информационна РНК капсулирана в нано-липиди (т.н. mRNA ваксини)... На тази база се разработват медикаментите на "Пфайзер" и "Модерна", които са сочени за много обещаващи?
- Много ясен и точен въпрос. Надявам се да изясня това, защото детайлираната информация по широките медии е малко. Основата на тези ваксини - освен обвивката, която назовахте, във вътрешността й се намира т. н. РНК (рибонулклеинова киселина). Нека направя един много бърз курс по генетика - всеки от нас има в себе си ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), която е трайна, стабилна и почти не променяща се генетична информация, която наследяваме от майките и бащите си. Тази информация седи в ядрото на клетката, за да може да се използва от тялото и да се произвеждат белтъци. Цялата информация трябва да преминава от стабилната ДНК, която е като библиотека, образно казано, нататък за работа в телесната "администрация", като се копира като на ксерос, примерно, в така наречената РНК. Тази РНК се пренася надолу по веригата. Именно такива са ваксините, които имаме сега срещу COVID-19, с такава РНК. И тук може да се види, че една от големите спекулации и абсолютни лъжи е, че тази РНК може да промени нашата генетична информация. Няма как да стане. Ксерокопието на библиотеката не се връща в библиотеката и не бива вкарвано в книгите там обратно. Това е образно казано, за да съм разбран. Това не е възможно биологично. Ваксинната РНК в тялото е активна няколко часа или няколко дни, след което се разпада без остатък. Нейната роля е в този кратък период от живот да послужи като печатарска форма, която да произведе мъничка част от белтъка на вируса - не на целия, а само част от него, спрямо който имунната ни система трябва да се научи да се пази. Ваксините са познат метод за защита срещу инфекции от много години. Тестването на ваксините и тяхното валидизиране е изключително сложно и под строг контрол и се спазват много точни критерии. Преминава се през три фази на проучване, които са стриктно наблюдавани, документирани и анализирани от съответните държавни независими комисии. От "Пфайзер" и "Модерна" съобщиха, че вече са в трета фаза на тестове, която обхваща 30-40 хиляди пациенти. Какво се случва в тази фаза 3? Половината от пациентите получават ваксината, а на другите се дава плацебо (нещо, наподобяващо ваксината, но не самата тя). Искам само да вметна, че тези 40 хиляди човека, които се тестват, не са случайни хора, взети от улицата. Те са много точно и ясно подбрани по различни показатели. Сред тях има и хора с онкологични заболявания, със сърдечни проблеми, с диабет, с урологични проблеми, с дихателни проблеми и т.н. Те са подбрани така, че да са в максимална степен една представителна извадка на обществото, за да може по този начин да се направят най-точни сравнения и анализи как би се отразила ваксината на хората с различни проблеми. Тези хора се проследяват в един много дълъг период от време - какво се случва с тях, имат ли температура, какво изпитват, как са функционално и редица още неща. Проследява се всяка странична реакция, дават редовно кръв и се следят всички показатели, няма нещо, на което да не се обръща внимание и да се документира. Проследява се всяка една свързана или несвързана промяна в тяхното здравно състояние, така че за времето, когато продължава теста, се събира изключително много информация. Реално, трябва да минат много десетилетия, за да сме напълно сигурни, че дадена ваксина няма странични ефекти. Но на практика почти всичко, което виждаме като усложнения, е в първите месеци. Тъй като съм работил и към Германската агенция за ваксините и то именно в секция "Безопасност", мога да кажа, че при модерните ваксини страничните ефекти се изразяват почти само като болка на мястото на поставяне, температура, евентуално, лека, за ден-два, говорим за съвсем краткотрайни неща.

- Вече се смята, че след 8-мия ден от първите симптоми на COVID-19, вирусът не може повече да бъде изолиран във форма способна да се реплицира и да инфектира други клетки. Това накара учените да говорят за намаляване на задължителния период на изолация от 14 на 10 дни?
- Това се прилага в Германия и Швейцария и в много от западните държави. Абсолютно логичен ход, а намаляването с четири дни е съществено и води след себе си включително и икономически ефекти. Това е разумен ход. Дори в момента за Запад се обсъжда и на места прилага карантина до 8-и ден с негативен PCR тест в края на периода.

Снимка: AP/БТА

- Какво препоръчвате вие на хората, които ви потърсят за съвет?
- Винаги, когато хората ме потърсят за съвет, на първо място препоръчвам да няма паника, защото хората са притеснени. Втората ми препоръка за голяма част от пациентите, при които вирусът преминава леко до средно тежко - какво разбираме под средно тежко - умора, температура, която "играе" нагоре-надолу, понякога много дълго време, 2-3 седмици, е да не се бърза с антибиотик. Не е нужно да се правят терапевтични изхвърляния с антибиотиците, защото те не влияят на вируса, създават резистентност на бактериите, а това е огромен медицински проблем. Дори в болница сред пациентите с COVID под 10% имат индикация за вторична бактериална инфекция и имат нужда от антибиотик. За антибиотиците вече е ясно, че потискат т. н. чревен микробиом, потискат бактериите в червата, а те са важен фактор за имунитета ни. В много отношения антибиотиците без нужда могат дори да повлияят негативно на имунната система в процеса й да се справи с този вирус. Противосъсирващите, които също се предписват масово в началото на инфекцията в България, са тествани и помагат само при напреднали влошени състояния на хора, които се намират в интензивни отделения. А са медикаменти с много странични ефекти. Съвсем същото важи и за кортикостероидите. Антибиотиците, антикоагулантите и кортикостероидите нямат никакъв ефект при леки и среднотежки форми на COVID. Моята препоръка е да се приемат много течности (един нормален човек трябва дапие на ден 1.5 литра течности, а при температура и повече), защото обезводняването е много много сериозен проблем при много хора и е фактор за влошаване на състоянието. Има данни, че витамин C (до 1 грам на ден) и нормални (не високи) дози витамин Д подобряват състоянието и скъсяват времето за възстановяване. За цинк и селен като микроелементи също има данни, че подобряват прогнозата. Последна бележка - тези мои препоръки се отнасят за COVID пациенти, които иначе са здрави хора без хронични, дълготрайни болести. Диабетици, хора с хронични болести на белите дробове, онкологично болните и някои други, които са с повишен риск от бактериални инфекции, биха имали полза от антибиотик в началото. Но това трябва да става по точна преценка на лекаря, лекуващ основната хронична болест.
И последно - следете внимателно за усложнения - задух, болка и голяма тежест в гърдите, внезапна поява на обилни храчки с цвят, влошаване на съзнанието, спадане на кръвното и силно неравномерен пулс, неотделяне на урина. Тогава се налага болнична консултация.
----
Д-р Аспарух Илиев е роден в София. Завършил е медицина през 2000 г. в София с последваща докторанутра по фармаколгия през 2003-а. От 2001 година се занимава основно с научна, но и частично с клинична работа в Германия, преминавайки през институтите "Макс Планк", университетите в Гьотинген и Вюрцбург. От 2015 завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн. Хабилитиран е от 2016 година.