Д-р Боян Христовски, кардиолог и специалист по вътрешни болести в МБАЛ"Света София", се бори с коронавируса от първия ден, както се казва. Той оглавява COVID отделението в болницата. Сформира млад и амбициозен екип, с който преминава през огромни предизвикателства. Какво е чувството, когато стабилизираш интубиран пациент и го върнеш към нормален живот? Как коронавирусът влияе на сърцето? Ето какво сподели той по темата пред Dir.bg.

- Д-р Христовски, повече от година сме в плен на COVID-19? Вие сте шеф на COVID отделението в болница "Св. София". Можем ли да го наречем този вирус убиец без аналог?
- Вижте, COVID-19 е много сериозно заболявания. Въпреки всичките начални мнения, че ще мине като един обикновен грип, всяка нова вълна на коронавируса доказа, че това е много сериозно заболяване.

- Вие, като лекар, какво влагате в думите си, за да го определите като сериозно заболяване?
- Първо говорим за висока заболеваемост между хората. На второ място бих поставил сериозния процент усложнения, които настъпват както в хода на заболяването, така и след преболедуването. Коронавирусът не е като другите вируси. При другите вируси не наблюдаваме такъв голям процент усложнения, които да водят до толкова тежка дихателна недостатъчност и до нужда от кислородолечение.

Друг фактор, за да определя Covid-19 като сериозно заболяване, е този, че имаме много висока смъртност.

През тази година вече наистина можем да говорим за много сериозни последствия от коронавиреса, защото в началото си мислехме, че ще го заобиколим, че няма да мине толкова тежко. За убиец без аналог е пресилено да се каже, но и не е лишено от логика, ако погледнем смъртността в световен план.

Снимка: Дир.бг

- Как се отразява коронавирусът на болното сърце?
- Самата инфекция се отразява на сърцето тежко. Ще видим какво ще покажат резултатите на вече преболедувалите пациенти, но определено се забелязват усложнения в сърдечно-съдовата система. Коронавирусът, като системно заболяване, освен белия дроб напада доста органи в човешкото тяло. Имаме данни за тромбоемболизъм, данни за развитието на хепатити.

Сред най-опасните неща, които се наблюдават, е образуването на микротромби, а това може би е и една от водещите причини за високата смъртност.

Пораженията са различни. Всяко вирусно заболяване може да увреди самия мускул на сърцето като орган, да доведе до миокардит, перикардит. Това са доста сериозни заболявания. Вече се говори и за огнищен миокардит. Различни части от самия мускул на сърцето са обхванати от възпалителния процес. Нещата могат да бъдат безсимптомни, но може да има и усложнения като ритъмно-проводни нарушения. Много е важно хората да бъдат добре информирани, след като прекарат коронавирус. Иначе България е сред първите места в света по сърдечно-съдови заболявания. И като основна причина бих посочил лошия начин на живот, лошия начин на хранене.

Самата инфекция се отразява на сърцето, твърди медикът

Снимка: Дир.бг

- На база пациентите, които са минали през вас в отделението на болница "Св. София", какви впечатления имате за пораженията на вируса върху сърцето и как се грижите за хората?
- При нас, в "Св. София", се забелязва тенденция за едно много често посещение на хора, които са прекарали коронавирус, при кардиолог. Спокойно мога да кажа, че хората наистина обръщат внимание на своето здраве. В случая това, за което говоря, е чиста проби профилактика и превенция. Над 40% от нашите пациенти, които са минали през отделението ни за COVID, след това са минали през кардиолог, за да си направят тази профилактика. Така те имат адекватна и точна информация за състоянието на сърдечно-съдовата си система.

- Много хора се оплакват, че имат ускорен пулс по време и след преболедуването от коронавирус? Това характерно ли е?
- Има такова нещо. Както се забелязва ускорен пулс, така има и забавен пулс. Когато човек се намира в хода на заболяването от коронавирус, когато има възпалителен процес в организма, може да се отчетат ритъмно-проводни нарушения, респективно ускоряване или забавяне на сърдечния пулс. При хора, преболедували коронавирус, ако се забелязва такава тенденция може да се направи изследване с холтер, което да даде много точна представа за това как един човек се възстановява.

Д-р Христовски е шеф на COVID отделението в болница „Св. София“

Снимка: Дир.бг

- Като ръководител на COVID отделението в болницата с какво се сблъскахте в началото и какво е сега различното? Колко бързо се организирахте, за да приемате пациенти с коронавирус?

- Чисто административно и структурно не беше много лесно да се организираме. Но ние взехме много млади хора при нас в COVID отделението.

Беше интересно, но и плашещо, защото се сблъскваме с едно ново заболяване.

Имахме доста лекарства и медикаменти, но ни трябваше малко време и опит, за да знаем в какъв момент от хода на заболяването да приложим точното лекарство, за да бъдем максимално полезни за пациента. Когато тръгваш да правиш нещо, но нямаш достатъчно опит, не е лесно. Но с всеки изминал ден и месец трупахме опит и ставахме по-уверени в себе си и силите си. Със сигурност в бъдеще вече имаме тази подготовка и този опит как да се действа по-рационално при справянето с пандемия. Заедно с мен бе и доктор Симеонов, шеф на реанимацията в нашата болница. И мисля, че се справихме, говоря заедно с другите колеги, отлично. С много ентусиазъм се включиха най-опитните сестри от всички отделения. Тръгнахме ударно, а работата потръгна много добре. Много сме доволни от резултатите.

Загубихме пациенти, но и спасихме хора в много тежко състояние.

Желанието на колегите да работят в такава напрегната среда даде положителен резултат. Все пак, когато става въпрос за най-тежките случаи, когато пациентите са поставени на апаратна вентилация, и у нас, и в световен план нещата не са от най-добрите като изход. Но си нямате на представа колко супер щастливи бяхме в редица случаи, когато успяхме да направим така, че интубиран пациент да се върне към нормално дишане и в последствие да излезе от болницата в много добро състояние.

COVID-19 е много сериозно заболяване, казва д-р Христовски

Снимка: Дир.бг

- Минахме през три вълни на вируса. Коя бе най-силната?
- Третата. Категоричен съм. През февруари месец останахме в отделението само с трима пациенти и общо взето всички си отдъхнахме. Даже, честно казано, през главата ми минаваше мисълта, че може би нещата са приключили. И така, с чувство на добре свършена работа и облекчение, си мислех за финалната права, но... След това дойде третата вълна, която определено мога да кажа, че бе най-тежка.

- Защо бе най-тежка?
- Защото при нея заразяването бе масово, обажданията ми на телефона тогава стигнаха до 1000 на ден. Отделенията в цялата страна бяха пълни, колегите бяха изморени. И тогава се забеляза тенденцията, че много млади хора са поразени тежко от вируса. Много млади хора го изкараха много, много тежко. Рязко падна възрастовата граница. Третата вълна на COVID-19 удари младите хора. От друга страна, ние вече имахме натрупан опит и знаехме кои лекарства как се използват. Вече разполагахме и с редица специфични лекарства и по този начин успяхме да помогнем на пациентите.

През третата вълна имахме много малко интубирани пациенти.

Така че едното бе за сметка на другото. Определено много добре се справихме, въпреки че бе най-тежко.

България е сред първите места по сърдечно-съдови заболявания, казва лекарят

Снимка: Дир.бг

- Какви наблюдение имате при хората, които са преболедували коронавируса? Как протича постковидния период?
- Ако визираме сърдечни проблеми, можем да говорим най-вече за перикардит, перикарден излив. Това е често срещано усложнение от каквато и да било вирусна инфекция. Хората не трябва да се притесняват като чуят перикарден излив, защото най-често - в 90% от случаите, става въпрос за много малък излив. Това е една реакция на външната обвивка обвивка на сърцето. Изливът с течение на времето се резорбира и всичко се нормализира. Няма някакви трайни последствия или нещо, което да притеснява хората. Всички пациенти, които са имали някакви проблеми със сърдечно-съдовата система преди заболяването от коронавирус, e добре да си обърнат по-подробно внимание. А всеки, който има някакви притеснения, нека си направи едно ЕКГ и една ехокардиография - това е напълно достатъчно, за да се прецени моментното му състояние и човекът да знае.


Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

- Ваксината ли ще ни спаси от коронавируса?
- Много хора ме питат, всъщност това важи и за другите колеги лекари, каква ваксина да си сложат? Аз ще отговоря така. Много е важно да вярваш на своя лекар. Когато вярваш на своя лекар, нещата се случват по-добре. В момента не смятам, че има някой лекар, който може да категорично да каже ей тази ваксина е по-добра от другата, защото... Аз не мога да дам такава препоръка. Все още текат проучвания, разполага се с много малко информация, има много кратък период на клиничните изпитания, на тестове, които се провеждат. Интересна ще е информацията от хората, които вече са се ваксинирали. Много данни ще излизат. Аз, за себе си, мога да кажа, че съм един първите, които си сложиха РНК ваксина. И си сложих такава ваксина, защото такава беше определена за за лекарите от първа линия към онзи момент. Не смятам, че ваксините отстъпват една от друга. Не съм запознат с търговските войни между производителите на ваксини,

но е факт това, че слагането на ваксина дава защита.

А тази защита ще ни помогне да се намали разпространението на коронавируса, което е и целта. В нашата болница "Св. София" също имаме зелени коридори и имаме ваксинационен център. До момента сме поставили над 4 хиляди ваксини. Имунизираме както наши пациенти, така и хора, които доброволно са дошли. Коментира се, че има хора, които са си поставили ваксина, но се разболяват. Има го този момент, но и също такта е налице това, че те прекарват болестта по-леко. Ще ни трябва време, за да може да направим по-обстоен анализ за това кой се заразява след поставяне на ваксина и колко време има антитела. Статистиката от последните дни за трайно намаляване на заболелите ме радва и ме прави оптимист, че вървим към трайно стабилизиране на ситуацията.

*Д-р Боян Христовски
Завършва висше образование в Медицински Университет-София през 2005г. От 2006 г. е специализант по вътрешни болести в "Александровска болница". От 2008 година е лекар-ординатор в Отделение по вътрешни болести към МБАЛ "Света София". През 2012 година придобива специалност по вътрешни болести. През 2017 придобива специалност кардиология в НКТ Трета градска и Сити клиник. Магистър по здравен мениджмънт от 2009 г.