Д-р Велислава Донкин: Невидимата заплаха събужда нашите демони, но ние трябва да останем с ума си

Хората започват да се чувстват под натиск от някакви непрекъснато появяващи се нови цифри

13:23 | 28 март 2020 | Автор : Никола Костадинов 173 18938 Снимка: Dir.bg

И най-голямата опасност не е толкова страшна, когато си информиран и подготвен за нея. Така начинът да запазим спокойствието на читателите е да ги осведомяваме с данни от първа ръка.

Студио Dir

За целта на вашите въпроси за коронавируса на живо в студиото на Dir.bg в сряда отговаряха проф. Коста Костов - пулмолог от УМБАЛ Св. "Анна" Окръжна болница и председател на Медицинския експертен съвет (МЕС), доц. Дора Александрова - вирусолог от Хематологична болница, доц. Йорданка Ямакова - реаниматор от УСБАЛ по онкология, д-р Ралица Йорданова - инфекционист от Инфекциозна болница и д-р Велислава Донкин - клиничен психолог от Хематологична болница.

Днес ви представяме разговора с д-р Донкин. Тя е клиничен психолог, ръководител на Център за психологична и немедицинска грижа в Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) с множество публикации и специализации в чужбина в областта на клиничната психология.

Най-важният съвет от психолога за преодоляване на стреса е "да останем с ума си" и да не се поддаваме на натиска от ежедневните преброявания на откритите случаи със зараза. Така ще успяваме да разпознаваме по-правилно случващото се около нас.

"Консултациите със специалист по психология в момента може да се извършват онлайн. Много важно е да се каже, че за да проработи това цялостно третиране на ситуацията и да преминем по добър начин през нея, е много важно всички ние да останем с ума си. Изолирани, на работа или слушайки информацията, която се предоставя, защото ние сме общество, което има травматичен опит с дезинформация, хората са крайно чувствителни към това. Сега обаче се наблюдава един различен ефект на тази преинформираност. Хората започват да се чувстват под натиска на някакви непрекъснато появяващи се нови цифри и ги приемат като лоши новини, като обреченост. Затова е важно наистина да се опитваме с разума си да чуваме това, което се случва, за да може то да ни помага да бъдем информирани. Когато човек е информиран, когато знае какво му предстои, той може да бъде много по-адекватен с действията си и по-правилно да разпознава това, което се случва с него", обяснява д-р Велислава Донкин.

Опитът за самоконтрол също е помощно средство за обективно възприемане на ситуацията:

"Може човек да си мисли какво преживява, защо тези цифри са нещо логично, а не е нищо извънредно. През призмата на медицината, на световната история, на цивилизациите, може би за всеки от нас е ново, защото никой досега не е имал пряк опит в толкова голям мащаб. Може би това емоционално предизвиква в нас много афекти. Но ако се опитаме да останем разумни, бихме си дали сметка, че нищо чак толкова нечувано и чуждо на живота не се случва".

Виж още Д-р Ралица Йорданова пред Dir.bg: До края на годината ваксина срещу коронавирус няма да има

По думите й, трябва да мислим какво означава извънредно положение, защо е извънредно: "Какво означава това, че трябва да се огранича? Така, може би, ще намеря някакъв смисъл в това".

Когато стъпим здраво на земята, бързо ще разберем, че съвременната цивилизация ни предоставя инструменти, с които да преодолеем изолацията. Те могат да бъдат използвани и за предотвратяване на панически състояния:

За щастие, светът в момента е толкова технологизиран, че ние имаме този лукс дори от дома си да бъдем на театър, в музей или да четем нещо, което искаме. Наистина, това е някакво помощно средство да останем тези, които сме, да не позволяваме информацията, която получаваме, да създава паника. Когато човек е изправен пред нещо, което не може да види, да предвиди, една невидима заплаха, започва да се страхува по много първичен начин. Това събужда нашите си собствени демони. Ако, слушайки новините, хората опитват да мислят това, което емоционално се предвизвиква в тях - откъде идва, защо толкова ги плаши, какво си представят, наистина ли нещата са толкова страшни, наистина ли това, което чуват, е толкова ужасяващо, мисля, че това много ще им помогне да станат разумни. А тогава ще можем всички да си партнираме по-добре.

Виж още Доц. Дора Александрова: Епидемията е била очаквана, от 2019 г. има изготвен модел за разпространение

Д-р Велислава Донкин обясни и колко важен е начинът, по който възприемаме информацията:

Важно е да имате рефлексивно мислене. Да обръщаме внимание на това какво самите ние мислим за това, което виждаме. В моменти, когато големи маси от хора в цял свят са изключително напрегнати и тревожни около някаква ситуация, това връщане към рефлексивността и разумността е много важно, защото паниката е една пандемия не по-малко страшна от COVID-19. Тя също може да доведе до много притеснителни явления и трудно управляеми. Хората могат да умрат от много други неща, не само от вирус.

На въпрос от читател дали сравненията между грип и коронавирус помагат да приемем по-леко карантината, психологът отговори:

Човешкият ум работи така, че когато има нещо непознато, има нужда да обработи информацията, като я класифицира, като я сравни с нещата, които вече познава, за да види къде и доколко тези данни пасват. По този начин ние опознаваме нещата. Така че тези сравнения са част от нашия когнитивен опит да се ориентираме в обстоятелствата и да разберем какво се случва.

Виж още Проф. Костов пред Dir.bg: До месец трябва да се замислим - удължаваме платото или пускаме младите на амбразурата

В края на дискусията д-р Велислава Донкин коментира и въпрос за евентуалната опасност от отчуждаване между хората, породено от продължителното социално дистанциране:

Достатъчна е разумната превенция. Не е нужно да гледаме на всеки човек като на чудовище, което ще ни донесе смърт. Ще кажа нещо стандартно, с което психолозите понякога стават досадни. Нищо отвън не може да ни промени. Въпросът е ние какво правим с него. Много е важно хората да си дават сметка, че статистиката е наука и тя дава данни в смисъл на някаква тенденция. Въпрос на разумно поведение и грижа е в кой процент ще се окажем ние. Психичното напрежение може, не само като обществени прояви, но да се прояви и като телесна болест по много непредвидими и неприятни начини. Също толкова убийствени, колкото този вирус сега.

ИЗБРАНО