Макар да звучи невероятно, България е имала своя собствена фабрика за самолетостроене. В продължение на 13 години в Ловеч са произвеждани 8 типа летателни апарати, предназначени за употреба от Военновъздушните ни сили и съответстващи по качество и количество на най-добрите европейски образци.

Ловеч се превръща в център на самолетостроенето. Първоначално - през 1939 г., там се е извършвал само ремонт, а в края на 1941 г. започва същинската дейност на фабриката - производството. Първите самолетни конструкции са разработвани у нас и то от български конструктори.

Към предприятието е създадено и специализирано училище, което да обучава кадри за разгръщането на европейско стандартизирано самолеторазработване.

В Деня на Българските военновъздушни сили, когато пилоти се оплакват от недостатъчни летателни часове, когато летец загина по време на нощно военно учение, а милиарди се пръскат за бойни летателни машини втора ръка от чужди държави, ви разказваме за времената, когато България е успявала сама да създава техника за въздушната си армия.

От създаването до социалистическия край

През 1938 г. царската власт решава, че България трябва да има фабрика за производство на бойни самолети, след като отпадат ограниченията, наложени след Ньойския догоров от 1919 г., и страната вече може да има военни летателни машини. 

Въздушното командване тръгва с идеята да се създаде център на самолеторазработването, който не е съсредоточен в София, но същевременно отговаря на всички европейски образци. 

Така полски инженери избират терен в Ловеч, като първоначално местното население негодува, тъй като се е налагало да бъдат изкупувани земеделски земи. 

Тогава се намесва кметът по това време инж. Петър Иванчев, който обещава на жителите на Ловеч разкриване на работни места, ще издигне нивото на града, а загубилите земеделските си земи ще бъдат обезщетени. 

През 1939 г. в Ловеч са организирани и самолетни демонстрации, които окончателно склоняват хората да позволят изграждането на самолетен завод. 

Входът на ДСФ

Първоначално в Държавната самолетна фабрика се извършва само ремонт на бойните летателни машини. Започва бързо преместване на екипировката и съоръженията от Държавната аеропланна работилница в Божурище. Пристигат първите инженери, техници и работници специалисти - общо около 50 души.

През 1941 г. започва същинската дейност на завода - производството на военни самолети. Първите самолети, които са се строели в Държавната самолетна фабрика, са "ДАР-9", разказва Ганчо Ганев, завеждащ отдел "Нова и най-нова история" в Историческия музей в Ловеч. А броят на служителите във фабриката достига 300 души.

Малко по-късно - през 1942 г., се създава и специализирано техническо училище, което да обслужва нуждите на фабриката и да създава подготвени кадри, които да осигурят развитието ѝ и високия европейски стандарт.

В същата година за главен инженер е назначен и Цветан Лазаров, който конструира един от най-успешните бойни самолети "Лаз-7", като с такива машини е била въоръжена българската армия.

Технически персонал в Държавната самолетна фабрика

След края на Втората световна война Държавната самолетна фабрика остава единственото предприятие в страната, което произвежда самолети, след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.

В началото на 1949 г. фабриката прераства в завод и с цел засекретяване на производството получава името "Завод 14".

Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Държавна политехника, което продължава до 1954 г.

Самолети тип Дар

Тогава обаче социалистическата власт спира самолетостроенето и заводът започва производство на селскостопански машини. За да се използва техническият потенциал на кадрите, се прави неуспешен опит за създаване на лек автомобил "Балкан". Успех обаче има продукцията на двуколесни превозни средства - те стават разпознаваема марка на завода.

Въпреки създадените условия за успешно промишлено производство, натрупания опит и наличието на обучени кадри, поставя в безизходна ситуация много от младите специалисти, инженери, техници и работници в "Завод 14", посветили живота си на авиацията.

Бойните самолети по европейски стандарт

Самолетопроизводството в Ловеч бележи успех в конструирането на 8 типа бойни летателни машини.

През пролетта на 1943 г. инженерите разработват "ДАР-9 Синигер", като в 3 последователни серии са построени общо 40 броя самолети.

Дар-9 "Синигер"

Машината "Авиа-135" е чехословашки изтребител, който пристигнал на части в българската фабрика. Монтирани са, изпитани и предадени 12 броя на Въздушните на Н.В. войски.

Конструкторите създават и дивизионния разузнавач "ДАР-10", замислен като високоскоростен моноплан, маневрен, със сигурно управление, бързо набиращ височина. Инж. Петко Попганчев, който изпитва машината, свидетелства, че този самолет е по-бърз от "Авиа-534". Прототипът е унищожен при катастрофа в мъгла през 1942 г.

"ДАР-10Ф" е разработка на инж. Ц. Лазаров. С двигател "Фиат" самолетът има скорост 460 km/h и притежава качествата на много добър многоцелеви самолет - за разузнаване, за щурмови действия, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен бой.

Самолетът е изпитан от инж. Попганчев през март 1945 г. Въпреки върховото конструкторско постижение, този самолет не влиза в серийно производство. След войната ВВС се готвят за превъоръжаване на армията с нов тип самолети, произведени в СССР и с реактивни двигатели.

Дар-10А

"Лаз-7" и "Лаз-7М" са конструирани от инж. Лазаров и колектива му от конструктори по повод участие в конкурс за учебни самолети с двигател до 160 hp. Те са двуместен моноплан долноплощник, предназначен основно за първоначално обучение и квалификация на щурмани и военни пилоти.

Лаз-7М

Това е изключително успешен учебен и учебно-боен самолет и е най-масово произвежданият летателен апарат в България. В серии са произведени общо 160 броя "Лаз-7" и 150 броя "Лаз-7М". С тези бойни самолети са били въоръжени Българските военновъздушни сили.

Лаз-7-1

Независимо от търсенето на международния пазар на този тип самолет, производството е прекратено през 1954 г. със закриване на самолетното производство.

"Лаз-8" е четириместно въздушно такси. Представлява моноплан долноплощник и е изработен само прототип в чест и като подарък от самолетостроителите на провеждания конгрес на Българската комунистическа партия през 1948 г.

Цветан Лазаров и летците Попганчев и Фердинанов пред Лаз-8

Инж. Цветан Лазаров - баща на българското самолетостроене

Той успява да запише името на България сред самолетострителните държави още миналия век, а неговото име носи последната марка български самолети - "Лаз".

Роден е в Плевен на 25 февруари 1896 година, като пътят му със самолетите започва още когато той е на 16 - доброволец е и работи като механик на летището край Мустафа паша (Свиленград).

 През 1922 г. Лазаров отива да учи в Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шорлотенбург, Берлин. Специализира двигатели с вътрешно горене и самолетостроене. Дипломира се през пролетта на 1926 г.

Въпреки че има възможност да създаде кариера там, той избира да продължи професионалния си път в родината. 

инж. Цветан Лазаров

Лазаров се завръща в Божурище в аеропланната работилница. Първата му разработка е безмоторен биплан, който носи името на полковник Борис Дрангов - герой от Илинденско-преображенското въстание и войните за национално обединение.

През шестте години в Божурище Лазаров проектира двуместен учебен самолет "ДАР-6".

Четири години Лазаров е технически директор на фабриката в Казанлък, където проектира КБ-3 "Чучулига-1" - успешен самолет, от който са произведени 20 броя.

Най-плодотворния му период е във фабриката в Ловеч. С него е свързано проектирането и производството на самолети "Лаз". Първите такива летателни машини са произведени за югославски конкурс. Пикът са 150-те "Лаз 7-М" с нов двигател, останали в историята като последните серийно произведени самолети в България.

Снимка от Историческия музей в Ловеч

И след напускането на фабриката в Ловеч Лазаров продължава да прави разработки на модели сред които "Лаз-9", "Лаз-10Х", "Лаз-11" и "Лаз-12".

От 1 юни 1949 г. оглавява Катедра "Самолетостроене" при Държавната политехника в София.