Здравната криза е на път да отшуми. С връщането на пълния работен обем при повечето фирми направихме и първа крачка към икономическо възстановяване.

Какво се случва с третата ключова система - социалната? Тя не налива ресурс в икономически ръст и големи компании. Нейната задача е да се грижи за малкия човек, за чиито проблеми другите системи нямат отговор.

След като в Студио Dir вече разговаряхме с някои от най-изтъкнатите медицински, финансови и икономически експерти, сега гостуваме в Министерството на труда и социалната политика, за да ви срещнем с Деница Сачева.

- С встъпването в длъжност си поставихте за цел да превърнете отново социалното министерство в трудово министерство, но тогава едва ли очаквахте предстоящата криза. Какви са новите Ви цели? Тенденцията много хора да се завръщат на работа достатъчна ли е да ни успокоени, когато все още не знаем как кризата ще се отрази на много от фирмите, които са на ръба на оцеляването?

- Трудно е в момента да се направят ясни прогнози какво точно ще се случи и как ще се развие икономиката, а оттам, разбира се, и пазарът на труда. Това, което се постави като цел, да - беше именно от това, което отбелязахте, защото аз винаги съм вярвала, че най-добрата социална политика е работата и ангажираността на хората. Със сигурност кризата даде възможност в по-голяма степен да работим по теми, свързани със заетостта. Неслучайно една от първите мерки, които предложихме, беше мярка за запазване на заетостта, за запазване на работните места, придобило своята популярност като 60/40. Сега работим и по допълнителни мерки, които са свързани с разширяване на обхвата на мярката за още 3 месеца - до края на септември. Работим и по проекти, които са свързани със субсидирана заетост и с наемане обратно на безработни на пазара на труда. Смятам, че част от обещанията, които дадох, когато станах министър, ще мога да ги изпълня дори и благодарение на кризата. Иначе работим усилено по промени в Кодекса на труда, които се надявам да можем да представим пред обществото в рамките на този месец.

- Кои са най-важните обещания, които можете да изпълните в обозримо бъдеще?

- За мен, по-скоро не като обещание, а като задача, е много важно да запазим повече хора на работа, да запазим възможността хората да са активни и да намаляваме процента на регистрирани безработни. Към момента съм успели в значителна степен да овладеем това, но, разбира се, неизвестни са факторите, които предстоят пред нас. Нека видим как ще приключвам и третото тримесечие. Надяваме се да нямаме по-големи сътресения, но ако се наложи, имаме готовност да продължим мерките и до края на годината.

- Чувствителността на хората е изострена. Което и решение да предложите, ще го посрещне с критика. Вие обаче сте била дълго време не само в управлението, но и в неправителствения сектор. Каква е разликата между това да предлагаме и да прилагаме решения? Кога ще се намери министър, който да говори за подводните камъни на тихия фронт по време на мандата си? Какво остава скрито за широката публика?

- Това са много въпроси накуп. Да започнем с прилагането и предлагането. Да предложиш идея и да я приложиш е, да кажем, като да откъснеш цвете и да го отгледаш. Това е разликата. Много хора имат идеи, но въпросът е тези идеи наистина да могат да бъдат приложими. И то да бъдат приложими в конкретния контекст. Много неща изглеждат красиво, много неща изглеждат примамливо, но друг е въпросът дали те са реално възможни. Това е една от основните разлики. Аз винаги съм се стремила да предлагам идеи, които могат да бъдат приложени. Затова съм била пестелива в популистки, във всякакви други предложения, в които не вярвам и които смятам, че са не само опасни, но и са вредни. Дори за самия човек, който ги прилага, защото носят само временен успех. А защо не се говорят нещата открито, не мога да кажа. Аз обичам да назовавам нещата с истинските им имена. Темата за истината и политиката може би ще ни отнеме една година, ако започнем да я дискутираме. Истината се отнася за действителността, политиката често се отнася за бъдещето. Затова понякога се получава и това разминаване. От друга страна основното гориво на един политик е доверието. С истината невинаги можеш да събереш доверие, защото да разбереш истината, да я изложиш с факти, се изисква и от отсрещната страна да има съответното ниво на разбиране на тази истина. Пред нас виждам чаша вода и ми хрумва сравнение. Ако ние продължаваме да налива вода в тази чаша, водата ще започне да излиза извън нея. Тоест, ако имате срещу себе си един човек, който има предразсъдъци, комплекси, пълен е с конспиративни теории и т.н., каквото и истина да му кажеш, той просто няма да може да поеме повече от нея. Затова може би е добре и ние, говоря в момента и като обикновен гражданин, защото министър е временна позиция, е хубаво да намираме начин да изпразваме чашата от време на време.

- Кое е това, което човек не разбира, докато не влезе в обувките на един министър? 

- Преди един човек да стане министър, той знае, че времето е ценно, всяка дума е важна и всяко решение има отношение към бъдещето, но когато стане министър, го разбира наистина, разбира смисъла на всичко това, разбира какво значи една минута време, една дума и едно решение.

- Вечният спор за размера на социалните помощи се върти около риска те да притъпят инстинкта за оцеляване и амбицията, която движи съвременният свят. Къде според Вас е границата?

Спорът между между лявото и дясното по отношение на социалната политика е по-скоро спорът между това какво общество искаме да изграждаме - общество на създатели или общество на потребители. Дясната политика залага на това, че човек трябва да бъде със знания, с умения, с желания за индивидуална отговорност и трябва да се научи да потребява толкова колкото създава. Не можеш да харчиш пари, които не си изработил. В лявата политика обикновено се насърчава повече потреблението, желанието да се даде колкото се може повече тук, сега и веднага. Дори и с цената на това да останем в дълг за бъдещето. Така че по-скоро в този смисъл въпросът е дали хората искат да бъдат създатели или потребители. Със сигурност на повечето хора ще им бъде удобно и ако попитате някой дали иска държавата да се грижи за него, той сигурно ще каже "Да". Ако обаче тази грижа върви с отнемането на свобода, той със сигурност ще каже "Не". Така че в социалната политика без съмнение е необходим баланс и именно този баланс се опитваме и ние да предложим в рамките на нашата работа. Баланс между това да има необходимите социални помощи и социална подкрепа, но все пак да даваме силен акцент на заетостта.

- На 1 юни пуснахте пост, който припомни нещо забравено и скрито от ежедневните политически бури. Зад костюма на социален министър стои жена с рядко срещана история. Майка Ви е била осиновена, а преди години самата Вие осиновявате дете.

- Виктор е на 6 г. С майка ми си делим грижите за него. Иначе ходи на детска градина. От вчера (бел.ред. - понеделник) отиде за първи ден отново и е много щастлив. Сигурно имам дълг към него, въпреки че се опитвам всяка една свободна минута да сме заедно и да бъда пълноценен родител. Той е изключително изключително будно и добро дете, което разбира отговорностите, които майка му има. Изненадва ме с това колко бързо пораства. Понякога той гледа новините с мен. Веднъж ми каза: "Мамо, не ми харесват твоите филмчета". Опитваме се да правим всички нормални неща, които правят всички хора, всички семейства. Обичаме да си играем, обичаме да рисуваме, обичаме да се разхождаме в парка, а той много обича да плува. Така че се стремя в голяма степен да му обръщам максимално внимание, да го развивам, да му давам свобода на възможности на изява и да се опитвам да го направя добър човек.

- Намерихте ли отговор на въпроса, който плаши много родители - кога казваме на децата, че са осиновени?

- Това е решение, което всеки сам трябва да вземе за себе си и да прецени как това ще се отрази на него, на неговото семейство, на неговия натюрел, културни нагласи и т.н. Това, което аз съм направила за себе си като извод, е, че е изключително важно моят син да знае своя произход, защото така, както една сграда се изгражда върху здрава основа, едно дърво расте толкова по-добре, колкото са му по-здрави корените, така и аз смятам, че той трябва да има здрави корени. Той трябва да знае истината, трябва да не може да бъде нараняван психологически. Неслучайно избрах и това да споделя, когато направих тази крачка с осиновяването - предпочетох да споделя, тъй като съм достатъчно известен човек и нямаше нужда да се чуват недомлъвки, да има съмнения, да сме в сферата на недоизказаното. Предпочетох да се знае истината. В момента, в който Виктор стана на четири години и половина, имахме един разговор с него. Аз му отказах една приказка, заведох го там - на мястото, където се запознахме, поговорихме по тази тема и повече не сме коментирали този въпрос. Мисля, че това беше изключително важно за него и неговото психологическо развитие - за това той да приеме нещата такива, каквито са.

- Трябва ли да подготвяме хората, за да им кажем истината?

- Истината е въпрос на знания, на добронамереност и на желание да разбереш нещата такива каквито са. Със сигурност е изключително важно да имаме по-образовано общество, да имаме хора, които са любознателни към фактите и да имаме хора, които биха желали, пак казвам, да разкриват под повърхността. Един американски социолог - Уолтър Липман, казва "Между и света стоят нашите представи за света". Аз винаги съм се стремяла да разбера какви са представите, но все пак да се опитам под представите да видя какъв е всъщност истинският свят. Със сигурност, като базово качество, е необходима добронамереност. Човек трябва да бъде добронамерен, за да може да разбере каква е истината. Само със съмнения, с конспирации, с недоверие, с предразсъдъци, всичко това само отдалечава хората от истината.

- Посочете едно ваше предложение, което не е прието от Министерски съвет.

- На този етап не съм имала решения, за които да съм настоявала и да са били отхвърлени. Смятам, че се говори с предразсъдъци и с предубеждения какво евентуално се случва. В Министерски съвет има диалогов режим. Много колеги говорят, спорят и защитават тезите си. Говоря за всички. Спомням си даже какъв спор имаше между Красен Кралев и премиера във връзка с извънредното положение и с мерките за спорта. И Боил Банов, и Деси Танева. Много спорове си спомням, които сме водили. Ние действително водим много разговори, но когато говорим за социална политика и когато сме говорили преди това по темите за образование, в повечето случаи мисля, че успяваме да постигнем консенсус.

- Колко фирми са кандидатствали по мярката 60/40, колко са одобрени, колко работни места са съхранени?

- Tази мярка трябваше да бъде организирана изключително бързо, в много кратки срокове. Тя беше организирана само за две седмици, защото извънредното положение беше обявено на 13 март, а първите заявления по нея бяха подадени на 31 март. Към днешна дата подадените заявления общо са 15 000 за 250 000 работници и служители, а изплатените средства са за повече от 120 000 души към момента. Разбира се, поетапно ще продължат да се изплащат. Тази мярка получи одобрението и на Европейската комисия в много кратки срокове. Смятам, че за времето, в което тя действа, даде своя резултат. Намалява броят на безработните, които се регистрират. Същевременно вече говорим за над 50 дни, в които мярката устойчиво нараства. Повече от 50 дни в момента имаме непрекъснат ръст на хората, които подават заявления. Въпреки че има много критики и различни мнения по нея, аз мисля, че правдивата оценка за тази мярка може да бъде дадена едва в края на този месец, когато ще бъде и последният ден, в който хората ще могат да подават заявления. Тогава ще видим колко души запазиха работните си места. Самия факт, че бизнесът иска продължаване на тази мярка и част от компаниите минаха през различни оценки - първо я отричаха, а сега кандидатстват, като някои вече са и потребители по нея, означава, че мярката работи и ние също си вършим работата.

- Докога може да издържи социалното министерство с бюджета, с който разполага?

Можем да издържим, няма проблем с това. Не само защото имаме достатъчно средства, които са отделени за тази мярка - знаете, че беше гласуван допълнителен бюджет от 1 милиард лева, но и защото има много възможности, които се отварят по линия на плана за преструктуриране, който се дискутира от страна на Европейската комисия. Освен това има и много други финансови инструменти, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на икономиката. Така че икономически мерки и подкрепа за различните сектори ще има дотогава докогато е необходимо. Въпросът е в мащаба и в това целеполагане по сектори, по региони и т.н. В момента плановете ни са тези - мярката 60/40 да продължи до края на месец септември, като бързам да кажа, че ние сме с готовност да я продължим и до края на годината, ако това се налага, но нека първо да бъдем реалисти. Да видим какви са резултатите от третото тримесечие.

- Възможно ли е исканията за мярка 80/20 да бъдат удовлетворени за най-засегнатите сектори, като транспорт и туризъм, подобно на 9-те процента ДДС?

- Конкретно за транспортния сектор сме отделили още един финансов ресурс в размер на 40 милиона лева от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Там ще има възможност за сектор "Автобусни превози" да се дават до 290 лв. директната помощ към заплатата, така че там, специално за "Автобусни превози", може да се говори, че мярката ще бъде 80/20. Това е изключително важно не само защото автобусните превози са много важна обществена услуга, но и защото чрез транспорта хората могат да стигат до евентуалната си работа. На много места те не могат да намерят работа в населеното място, в което живеят, налага им се да пътуват, така че колкото повече превозен транспорт лимона, толкова по-добре за повишаване на заетостта. За нас транспортът е ключов. В бъдещия програмен период на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" планираме да заложим такива възможности за покриване на транспорт, когато става дума за намиране на работа или за намаляване на безработицата. Друго, което бих могла да ви кажа по повод мярката 60/40, ние сега довършваме новия й дизайн, със сигурност работодателите ще могат не само да кандидатстват за служители, които в момента работят при тях и да получават 60% от техния осигурителен доход плюс осигуровките върху това, но и ще могат да си върнат обратно работници, които са уволнили и съкратили преди началото на кризата.

- В предишно издание на Студио Dir икономистът Георги Ангелов посочи Германия като първоизточникът на повечето антикризисни мерки в Европа. Следите ли резултатите от тях в другите държави и какви са изводите?

- Имаме трудови аташета в няколко държави, в държавите-членки, и освен това постоянно получаваме информация от колегите от МВнР, така че следим всички видове мерки, които се взимат в различните държави, не само в Европа, но и по света. Специално в Германия - там действа изключително силно колективното трудово договаряне. Начинът на организация на тази мярка е 60% се изплащат директно на работника и 67%, когато той има дете. Поради действието на колективното трудово договаряне, работодателите имат други ангажименти, които да доплащат. Навсякъде има мерки, в които държавата подкрепя, но има съучастие на работодателите. Тук постоянно се говори за 60/0, 90/0, 100/0 и т.н. В момента няма такава държава в света в която работодателят да не плаща нищо. 60/0 е възможно, но в Бюрото на труда, когато служителят е безработен, а не служител на компанията.

- С колко са увеличени разходите на Фонд Безработица - откъде дойдоха парите, можем ли да сме сигурни за неприкосновеността на Пенсионния фонд?

- Във Фонд "Безработица" имаше около 490 милиона, които сега са допълнени с още 1 милиард, за да може тези средства да се използват както за покриване на разходите по мярката 60/40, така и за обезщетения за безработица. Много е динамичен пазарът на труда, постоянно се променят числата и в момента нетното число на хората, които останаха без работа, е 93 000, защото междувременно - от 13 март до сега, почти 50 хиляди души намериха работа. Веднага след отпадането на част от ограниченията вече две поредни седмици имаме повече хора, които намират работа, отколкото такива, които се регистрират в Бюрото по труда, така че за момента парите, които имаме за обезщетения, би трябвало да са достатъчни. Около 65 хиляди са хората, които получават обезщетения. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че не всички, които останаха без работа, се регистрират като безработни и не всички, които се регистрират, имат право на обезщетение. За съжаление, особено в сектора на хотелиерството, ресторантьорството, на туризма, имаме много хора - около 30 хиляди, част от тях няма да могат да получават обезщетения, тъй като не са работили с трудови договори или съответно не са били осигурявани. Така че Фонд "Безработица" за момента е стабилен и мисля, че можем да посрещнем всички тези разходи, които ни предстоят. Пенсиите също са гарантирани. Дори отчетът за сребърния фонд в края на месец март показа, че има повече от 10 милиона в сравнение с януари. Общо около 3,108 млрд., ако не се лъжа, е точното число на средствата. Те се намират на депозити в Българската народна банка, така че са напълно гарантирани и защитени. А що се отнася до пенсиите, ние ще изпълним нашия ангажимент от 1 юли да бъдат индексирани с 6.7% и съответно минималната пенсия да бъде 250 лв.

- Как се проверяват работодателите за некоректно подадени данни, има ли установени злоупотреби? 

- Започнахме различни проверки. Специално по мярката 60/40 сме направили четири такива проверки. 3 от тях вървят в момента. В едната няма данни за нарушения, независимо от подадения сигнал. Иначе, съвместно с Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда и МВР, правихме проверки почти през целия период, в който се пътуваше с декларации. Около 800 души бяха хванати да пътуват с декларация, а от друга страна нямаха договори или имаха регистрации в Бюрото по труда. Бяха извършени съответните проверки. Ще има работодатели, които ще бъдат глобени с 1500 лева, но бих казала, че въпреки очакванията не бяха особено голям брой тези, които използваха извънредното положение за такъв тип злоупотреби.

- Някои компании се възползваха от извънредното положение и намалиха възнагражденията, без да са засегнати по никакъв начин от кризата - следи ли държавата за експлоатация на труда или всичко е в ръцете на свободния пазар?

- Зависи от всеки конкретен случай. Аз не мога да отговоря генерално, но по принцип всички нарушения на трудовото законодателство могат да бъдат инспектирани от Главната инспекция по труда и съответно да бъде наложено необходимото наказание. Има, разбира се, определени сектори, в които има и добро колективно договаряне, така че синдикатите там биха могли да се намесят и да защитят правата на работниците.

- Колко струват завърналите се в страната ни сънародници, плаща ли държавата за проблемите на фирмите в чужбина, можем ли да ползваме уменията на тази част от тях, която се е занимавала със социални дейности навън - болногледачи, прислужници?

- Когато говорим като държава-членка на Европейския съюз, свободното движение на хора не може да бъде проблем. Той е реалност, желание на самите хора да се движат и част от основните стълбове на Европейския съюз. Не може да се генерализира, че плащаме за нещо, защото ние също в момента ползваме много от европейската помощ, много от европейските средства, включително и по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и част от бъдещите схеми за финансиране - субсидирана заетост за безработни от 160 милиона, 40 милиона за транспорт. Това са средства от европейската солидарност и е важно да отбелязваме това. По данни на Гранична полиция за периода от 13 март до Великден са се прибрали около 110 000 души. Колко от тях са работници и колко са били туристи, ние нямаме такава статистика, но реално регистрираните безработни от чужбина в Бюрата по труда са малко по-малко от 3000 души към момента. Много от нашите сънародници са се прибрали временно за периода на кризата, очакват евентуално да заминат отново, така че за момента не мисля, че има нещо, което да ни създава дискомфорт за някаква несправедливост. При всички положения пазарът в рамките на Европейския съюз е отворен и в този смисъл нашите сънародници са свободни да пътуват и да търсят реализация където намерят за добре. Що се отнася до онези, които искат да останат, аз мисля, че и тук вече даваме много добри възможности в определени сектори. Специално тези, които споменахте вие - за болногледачи, за медицински сестри и т.н. Тук има изключително голямо търсене и условията на труд за в бъдеще ще се подобряват все повече и повече, защото това са реалности, от които имаме нужда.

- Добрият опит от кои мерки може да ни позволи да продължим да ги прилагаме и занапред?

- Добре е още веднъж да подчертаем, че България, независимо от нашите лични възприятия или подозрения, всъщност е една социална държава, в която има добре изградена социална система. Много от нещата, които ние активирахме, всъщност бяха съществуващи. Увеличихме единствено мащаба. Едно от тях, например, е патронажът. Той съществуваше, но ние увеличихме мащаба с нови 45 милиона, така че той можа да достигне до 46 хиляди души - възрастни хора, хората с увреждания, хора, които бяха в карантина. Увеличихме програмата "Топъл обяд", по която ще продължаваме да имаме и допълнителни инвестиции в рамките на новия програмен период по оперативна програма "Храни". Ще имаме много по-голям обхват - почти 600 хиляди души ще могат да се възползват от тази програма в следващите години. Важно е също, че всички плащания за хората с увреждания бяха гарантирани, включително бяха освободени от такси за ползване на социални услуги и съответно средствата за тях ще продължат да се изплащат регулярно. Много от това, което направихме и обявихме вчера (бел.ред. - в понеделник) като нова мярка и нова програма, е програма от Фонд "Социална закрила" - за 1 милион лева да се закупят таблети и компютри за всички деца, които са в социалните услуги, в центровете за настаняване от семеен тип. Част от тях имаха много големи затруднения по време на онлайн обучението. Дотолкова, доколкото плановете на МОН са свързани с това за в бъдеще все по-умело да се съчетават както уроците в клас, така и дигиталните уроци, за нас е изключително важно тези деца, които са в институциите, в социалните услуги, също да получат този шанс да могат да бъдат пълноценни ученици. Това е мярка, която първоначално започнахме с частни дарения, включително от Българската академия на науките. Всички академици, член-кореспонденти, те ни дариха средства за таблети. 157 таблета закупихме от БАН, 104 от частен дарител и решихме, че ще продължим с национални средства, така че вече отделихме 1 милион, за да може всички деца и всички социални услуги могат да получат това.

- Излезе статистика, че по време на извънредното положение са регистрирани над 400 случая на домашно насилие. Какви са инструментите, с които можете да помогнете на тези, които са в нужда?

- Това е една изключително сериозна и важна тема. Ние имаме 6 кризисни центъра, които са делегирана държавна дейност - за възрастни и още 19 за деца. В момента в кризисните центрове са 44 възрастни и около 85 деца. Темата е изключително сериозна. Тя не е предмет само на Министерство на труда и социалната политика, тя свързва и колеги от Министерство на вътрешните работи, от системата на здравеопазването, а в дългосрочен план стратегически тя е свързана с образованието и с възпитанието в конкретни ценности. Сред ключовите моменти в случая са възможностите да се разширяват социалните услуги. Това е една от многото причини, но просто ми давате повод да кажа, че Законът за социалните услуги трябва да влезе в сила именно защото очевидно всеки ден нас ни питат за най-различни социални услуги - ще има ли социален патронаж, ще има ли добра грижа за старите хора, сега питате ще има ли добра грижа за тези, които са преживели домашно насилие. Това са всевъзможни социални услуги, които държавата трябва да организира - социалните услуги, финансирането на новите от тях и не на последно място - човешките ресурси. Това, което е остро необходимо, е да има допълнителна квалификация на социалните работници и възможности за работа с такива случаи. Като представител на системата в случая бих казала, че за моите колеги по места е изключително важно да получат адекватна защита, защото много от социалните работници в момента се страхуват да дават становище по тази тема. Просто в писмени документи излагат само факти, но становища избягват да дават, защото имат притеснения за своята лична сигурност.

- Директни помощи за нуждаещите се, засилване на инвестициите в социалния патронаж... Оказа се, че всичко това е възможно да се случи. Защо едва сега разширяваме социалните услуги?

- Значителна част от тези средства, които бяха претрансформирани, бяха планирани за други цели. Както в случая - например средствата за социалния патронаж не бяха планирани за тази цел. Националното сдружение на общините се лиши от проект за 25 милиона лева, за да може да го пренасочи именно към такива средства. Решенията се взимат тук и сега, тогава, когато трябва да бъдат взети. Няма такива решения, които да взимаме хипотетично в бъдещето или пък ретроспективно да се жалваме за тях. Ние трябва да работим с реалността и решенията трябваше да бъдат взети сега, когато имаше най-голяма и най-остра нужда от тях. Всяка криза е възможност. Не искам да използвам това клише точно накрая, но е факт, че кризата е катализатор, кризата е двигател, включително и за някои много добри решения, които които бяха взети сега.