Днес е първият учебен ден за децата в Чехия. Новата година започва присъствено за всички, без маски в клас, както за учениците, така и за учителите. И с масово тестване за COVID, три пъти в рамките на първите 10 дни.

Еуфорията е голяма. И за децата, и за учителите, за цялото общество, разказа пред Dir.bg доц. д-р Елена Крейчова, преподавател по български и старобългарски език в Масариковия университет в Бърно, Чехия, и в университета "Ян Амос Коменски" в Братислава, Словакия. Живее в Чехия от 25 години, има две дъщери - на 17 и 20 години.

И докато у нас в момента се обсъжда дали учебната година ще започне присъствено за всички училища и след колко седмици учениците ще преминат на дистанционно обучение, заради четвъртата вълна на COVID, в държавата, където живее Елена Крейчова, дебатът е как да има присъствено обучение. Защото според нея чешкото общество е единно, че училището е много повече от място за трупане на знания. И стига до този консенсус след тежките ограничения, в които е живяло от началото на миналата есен до преди няколко месеца.

Твърди мерки, без срещи, гимназистите са "пожертвани" да не стъпят в училище

През октомври миналата година чешкото правителство затваря всички училища. След това започват опити да връщат децата за по една или две седмици в клас, като приоритет са най-малките - от 1 до 4 клас, разказва Елена Крейчова.

"Тъй като гимназиалното образование, което започва от 10 клас, не е задължително, то беше "пожертвано". За тези деца беше преценено, че няма нужда да ходят на училище, че ще се справят с дистанционното обучение. Те останаха вкъщи, беше забранено и на всички хора да контактуват.

Преди Коледа отвориха училищата за 2 седмици, след това отново ги затвориха. Обществото живееше в напрежение кога децата ще тръгнат на училище и кои от тях ще имат тази възможност. Големият въпрос не беше точно при какви мерки, а кога децата най-накрая ще тръгнат на училище", споделя Елена като родител и преподавател.

Така според нея обществото стига до извода, че ходенето на училище не е само получаване на знания.

"Децата от всички възрасти много осезателно почувстваха липсата на това да попадат в различни ситуации, да взимат собствени решения, да се срешат с авторитети, да се конфронтират, да умеят да реагират. Всички оценихме това, което изгубихме - училището като място е много повече от знания", казва тя. И не отрича ползата от дистанционното обучение.

"То изпълни своята роля, допринесе много за развиване на компетентности и при учителите, и при децата. Но чешкото общество, мисля, стигна до извода, че това е една кризисна мярка, която послужи много добре в момент на криза, особено през пролетта на 2020 г., когато не знаехме срещу какво се изправяме. Но тази мярка не може да бъде стандартна".

Личен архив

Като университетски преподавател Елена Крейчова посочва и значението на живия контакт за връзката между преподавателите и студентите. Тя е изключително ценна и допринася за това какъв става човек и как може да служи на обществото.

"Този контакт при дистанционното обучение започна да се губи. Въпреки стремежа на всички мои колеги, учители и преподаватели, защото ние приехме тази задача много отговорно и искахме да предадем на учениците и студентите възможно най-много знания и умения, но контактът "лице в лице" не може да бъде заменен от контакта през екран", твърди тя.

Резултатите от изминалата година на дистанция за всички според Елена Крейчова се е отразила демотивиращо върху децата.

"Трябва да признаем, че тези деца отиват на дистанционно обучение с изключени камери, с изключени микрофони, без желание за реакция. Много от младите хора казват, че вече го мързи да стават за училище и да учат. Те не виждат съучениците си, в междучасията остават сами, изключват се и пропускат следващия час. И се чувстват изоставени пред някакъв компютър, все едно са пред робот-учител".

Отново в клас за всички, маските остават само в общи помещения

И така, днес хиляди ученици в Чехия ще влязат в класните стаи, ще се видят със своите приятели и ще чуят звънеца за излизане в междучасие.

Според планираното от правителството в първия учебен ден, а след това още два пъти през няколко дни, ще бъдат тествани всички деца, които не са ваксинирани или не покажат документ, че са преболедували или че са с отрицателен резултат от направено PCR изследване за вируса. Тестовете ще бъдат бързи, с взимане на слюнка.

Ако дете, което няма нужния документ от изброените, откаже да се тества, ще бъде задължено да стои в класната стая с маска. За останалите деца, както и за учителите, маските са задължителни само в общите помещения, например в коридорите.

Учителите също трябва да представят доказателство, че са ваксинирани, преболедували и са направили PCR тест. Иначе минават през бърз тест, а ако откажат, остават с маска във всички училищни помещения.

Според данните, събрани от Елена Крейчова, към момента малко над 55 процента от населението на Чехия е ваксинирано срещу коронавируса. При децата до 17 години обхватът е 12 процента. При студентите - около 52 процента.

Големият грях на нашето общество и на политиците - жертваха първо децата

Българката критикува хората от отговорни постове в Чехия за реториката как ако децата се срещат със свои приятели и съученици, стават потенциални убийци на своите баби и дядовци.

"Това беше жестоко и неправилно. В момента, в който нямаше дезинфектанти, нямаше маски, нямаше ваксини, цялата вина за разпространението на COVID като че ли се стовари върху децата. Никой не се запита след това, дали няма и други места, на които може би вирусът се разпространява по-бързо от училището. Никой не направи някакво изследване, базирано на данни, на факти, че точно в училище децата най-много се заразяват. Защо точно там? Защо не се направи изследване за ситуацията в супермаркета или в градския транспорт?", чуди се Елена Крейчова. И добавя интересен факт, свързан с университета, в който преподава.

"По време на целия локдаун единственият факултет, който работеше и присъствено в нашия университет, беше медицинският. Този факултет е много голям, посещаван от много студенти, те имаха практически занятия и лабораторни упражнения. Нямаше нито един случай на заразен от тези студенти. Този факултет не стана източник на лавинообразна зараза. Смятам, че политиците, както в Чехия, така и в България, много лесно жертваха децата, смятайки, че са предложили решение, което във времето може да замести класическото училище. И с лека ръка казаха, че децата трябва да си стоят вкъщи".

А колкото до учителите, според Елена Крейчова болшинството от тях биха се върнали с удоволствие към истинския контакт с децата.

"Ние имаме нужда от нашите студенти, от нашите ученици. Ние имаме нужда да предадем и да виждаме, че сме успели да предадем своите знания. И не само тях. Това са модели на поведение, това са различни възгледи, способности да реагираме, да направим компромис или да стигнем до консенсус. Но за това трябва да има хора, а не някакви квадратчета, в най-добрия случай със снимка, или в по-лошия случай с черно квадратче с изписани инициали".