В петък в парламента предстоят горещи дебати по четвъртия вот на недоверие срещу правителството за провал в политиката по околната среда и водите, който БСП внесе заради кризата в Перник. Гласуването ще се проведе в началото на следващата седмица, като за момента от ГЕРБ демонстрират спокойствие, че и този път вотът няма да мине. Дали и защо това е така, какви са прогнозите за оставка, за следващите парламентарни избори - предсрочни или редовни, и кои ще са евентуалните играчи в следващото Народно събрание - отговори на тези въпроси пред Dir.bg дава политологът от изследователски център "Тренд" Димитър Ганев.

- Г-н Ганев, предстои четвърти вот на недоверие срещу кабинета "Борисов 3". Този път като че ли ситуацията изглежда по-опасна за управляващите. Решаващи са гласовете на "Воля", които заявиха уклончиво, че може и да подкрепят вота, и на "Атака" - които пък казаха, че първо искат отговори от БСП. Има ли смисъл да залагаме на математиката с гласовете или просто Веселин Марешки и Волен Сидеров си вдигат акциите?

- Забелязвам, че доста упражнения по аритметика се правят в последните дни. Вероятно с основание, защото когато погледнете чисто аритметично как са построени силите, този вот на недоверие изглежда малко по-различно. Но само откъм аритметика. В действителност този вот на недоверие не прави никаква разлика от всеки друг срещу кабинета "Борисов 3", а и ако се върнем по-назад. Искам да направя предварително едно уточнение - за да е успешен вотът на недоверие, опозицията има трудна задача - трябва да събере 121 народни представители. Казвам го, защото се коментира, че мнозинството разполага с под 121 гласа, но въпросът е не в това, а опозицията да намери толкова. Защото, ако гласуваш "въздържал се", все едно не си подкрепил вота.

Но аз в качеството на политолог по-скоро гледам на този вот от гледна точка на политическите интереси на различните играчи. Разбира се, основният ключов въпрос е каква позиция ще заемат представителите на "Воля" и независимите депутати от "Атака". Рационалният политически интерес е съвършено ясен - този кабинет да остане. По една много проста причина - представете си, ако действително се стигне до оставка на кабинета, а след това до предсрочни избори то "Воля" и "Атака" ще попаднат ли пак в парламента?

- По всичко личи, че не...

- Точно така. Социологическите данни както на "Тренд", така и на други колеги са еднозначни. 

Но дори да оставим социологията настрана, резултатите на тези две партии на изборите за европейски парламент - последните национални избори, много ясно показаха, че те по-скоро няма да имат представителство в парламента. Тук трябва да зададем въпроса - какъв може да е политическият интерес на една формация да направи всичко възможно да събори този кабинет и съответно този състав на Народното събрание, след като може да не влезе в следващия. Нещо повече - "Атака" има представители в изпълнителната власт - министърът на икономиката Караниколов поне формално е от квотата на партията, както и няколко зам.-министри. Твърде трудно ми се струва при следващото правителство, това да остане така.

Освен това, "Воля", в рамките на тази конфигурация, е в изключително изгодна ситуация, защото от нея в някакви моменти зависят някакви неща. А когато от теб в някакви моменти зависят някакви неща, може да има сериозни ползи...

В този смисъл, следвайки изцяло рационалния политически интерес, може с абсолютна категоричност да заявим, че няма опасност за живота на кабинета "Борисов 3" от този вот на недоверие.

Нещо повече, ако погледнете исторически, няма нито един вот на недоверие в България, който да е и бил успешен от подписването на действащата Конституция през 1991 г. Филип Димитров падна вследствие на вот на доверие, той сам го поиска и това е различен парламентарен инструмент.

- Добре, ако кабинетът оцелее, ще понесе ли все пак щети, които при следваща криза вече наистина да го съборят, или въпреки всичко Бойко Борисов има шанс за поне един завършен мандат?

- От днешна гледна точка на мен предсрочните избори ми изглеждат по-малко вероятният сценарий. Мисля, че по-вероятно е правителството да изкара пълен мандат. Причините са няколко. Едната е тази, която Вие изтъкнахте съвсем коректно, а именно - много трудно е да излезеш четвърти път пред избирателите си и да им кажеше: "Дайте ми своето доверие!", след като не си изкарал нито един от трите си мандата. По този начин се удря върху легитимността на тезата за стабилността в България, а това е непрекъсната линия на Борисов и на ГЕРБ. Каква стабилност е като си имал три правителства и си подал три оставки? Това на първо място. На второ място - какво означава оставка? Означава началото на конституционна процедура по връчване на мандат от президента на първата политическа сила. Това е сценарий, по който трябва да се разсъждава - ако в България се създаде ситуация, която поражда огромно социално напрежение, например като при зимните протести през 2013 г., и действително правителството е в невъзможност да стои, защото е загубило легитимността си да управлява. Ако влезем в подобна хипотеза, тя пак не прави задължителни предсрочните избори, защото Борисов може да сформира нов кабинет в рамките на това Народно събрание. Но това е негов резервен сценарий, според мен.

Защо казвам, че по-скоро няма да има избори - по една много проста причина - преди предсрочните избори трябва да се мине през служебен кабинет, съставен от Румен Радев. Кажете ми сега каква е политическата логика Борисов и ГЕРБ, които държат цялата власт, просто да решат да я подарят на техен отявлен политически опонент, който ще формира кабинет, който няма да е кабинетът "Герджиков", в това можем да бъдем сигурни. Това служебно правителство може да разрази кампания срещу ГЕРБ - да започнат проверки в министерства и всичко, което са вършили. И това да се разразява във време за предизборна кампания. Така че Борисов няма интерес от това да хвърли оставка. Да не забравяме, че през 2013 той го направи при президент Плевнелев, което беше много по-различна ситуация - той беше подкрепен от ГЕРБ и запази добри отношения с тях.

- А що се отнася до БСП, има ли шанс, дори да загуби пак битката с вота на недоверие, да излезе по-силна и да спечели войната - на следващите парламентарни избори?

- Вотът на недоверие е нормална инициатива за една опозиционна партия - когато има криза, каквато несъмнено има с водата в Перник, да се опитат да инкасират политически точки, грубо казано. Освен това, имайте предвид, че този вот удобно съвпада с началото на кампания за вътрешнопартийния пряк избор за председател, което не е без значение. Целта на БСП с този вот обаче е до голяма степен да покаже, че всъщност "Атака" и "Воля" са част от управляващото мнозинство, а БСП остава като единствена опозиционна сила, заедно с ДПС.

- Но ДПС не подписа мотивите им за вота на недоверие? Каква е целта на това?

- ДПС използва всеки удобен момент да гласува срещу това управление и да показва, че е опозиция, за да компенсира непрекъснатите обвинения, че са скрития партньор в управлението.

- А той не е ли?

- И е, и не е. Ако видите гласуванията в Народното събрание, ще видите, че от време на време ДПС в действителност гласува заедно с мнозинството. Имало е дори случаи, в които ДПС е било единственият подкрепящ ГЕРБ, например ако си спомняте 2014-2015 имаше дебати дали плоският данък ще остане. Тогава ГЕРБ и Реформаторският блок гласуваха заедно да остане, но ДПС беше тази формация, която даде мнозинството. Без ДПС нямаше да има плосък данък. Сега в този парламент е същото.

От друга страна обаче, критиките им понякога звучат много остро, но те най-вече са насочени към присъствието на патриотите в управлението. Атаките към ГЕРБ са доста по-редки и по-меки.

Между другото, почетният лидер Ахмен Доган и в миналогодишното си коледно обръщение към партията директно заяви, че няма нужда от предсрочни избори, защото няма алтернатива, и тази година също каза, че няма да има такива. Което означава, че интересът на ДПС е да се отива към редовен парламентарен вот и съответно нова конфигурация в Народното събрание, в която може да се окажат с по-голяма относителна тежест.

- И все пак, има ли начин БСП да бие някак ГЕРБ на избори, било то редовни, или предсрочни?

- Това, което успя да направи Корнелия Нинова е да мобилизира на максимум своите традиционни привърженици. И ще направя едно сравнение - на парламентарните избори през 2014 година БСП имаше половин милион гласа, а 2017 г., когато тя вече беше председател - бяха близо 1 милион. Два пъти по-висок резултат. На евроизборите също имаше ръст. Въпросът е, че това не стига да победят ГЕРБ. Поне и на двата избора през 2019 г. ясно си пролича. БСП може да стане първа политическа сила само при едно единствено обстоятелство - не да задмине ГЕРБ, а подкрепата към ГЕРБ да ерозира и да слезе под тези нива на БСП, които отчитаме в момента. Линията, която води Нинова, не е на отваряне спрямо нови социални групи или общности, които да бъдат привлечени към червената идея, а по-скоро държи БСП на едни добри нива, но в рамките на традиционните симпатизанти.

- Но реален ли е шансът на левицата, няма ли пак повече хора да си кажат: "Абе, по-добре Борисов, за да не дойдат комунистите"?

- Ето това е всъщност ключът. Дори ГЕРБ да мине под това ниво, дали пък първото място на БСП няма да събуди инстинкта "да се хванем за по-малкото зло". Същото стана и през 2017 г. БСП стана силна след президентските избори и това създаде антивот - наля вода в мелницата на ГЕРБ. Или по друг начин казано - "ние хубаво избрахме Радев, ама сега и Нинова да става министър-председател, и БСП да управлява, вече идва в повече".

И това може да стане пак, ако алтернативата е или ГЕРБ, или БСП, това със сигурност ще мобилизира ГЕРБ, и ще им донесе периферия, просто защото има немалко хора, които не искат БСП да се върне на власт, без задължително да са големи фенове на Борисов.

- А Патриотите, те какъв шанс имат да влязат пак в управлението след изгонването на "Атака" от малката коалиция?

- Конфигурацията в следващия парламент вече става много по-сложна и заради разцеплението на патриотите, и заради по-слабата им подкрепа. Обединени патриоти имаха сходен резултат с ДПС на парламентарните избори, бяха на една стотна разстояние. Сега обаче не може да се очаква такова нещо, може би ще имат представителство в парламента, но не е много сигурно. Така че по-вероятно е да не може ГЕРБ и Патриотите пак да съставят кабинет и ще трябва да се търси трети партньор, като не изключвам и възможността за голяма коалиция.

Може ли този трети възможен партньор да е Слави Трифонов, който според проучване на "Тренд" има по-голяма подкрепа, отколкото ВМРО?

- Да, Слави Трифонов има повече потенциал, в това няма никакво съмнение. Между другото, самата поява на г-н Трифонов удря по ВМРО, защото воеводите бяха тип извънсистемен играч. Сега г-н Трифонов иска да привлече тези хора и то с подчертано патриотичен елемент.

- А Мая Манолова, дали и тя няма да се състезава на парламентарни избори, след като загуби кметските в София?

- Според мен г-жа Манолова още не е решила какво да прави. Но има отворени опции. Данните показват, че за нея има щета от изборите, но не колосална. Тя продължава да е една от одобряваните фигури в държавата. Отдавна демонстрира добри отношения с г-н Трифонов, подават си топки доста често. Това със сигурност е опция за нея. Другият вариант е гражданската й платформа "Изправи се.бг" да прерасне в партия. Но, разбира се, едно е да си омбудсман, кандидат-кмет, после някаква форма на граждански активист, съвсем друго е да имаш партия. Трябва да имаш хора около себе си, да влезеш в това партийно блато на непрекъснати скандали.

- Но тя е вряла и кипяла в политиката...

- Така е, но например Меглена Кунева, когато се върна 2011 година в българския политически живот, беше с един от най-високите рейтинги. Кандидатира се за президент, стана трета с 470 000 гласа, срещу мощни партии като ГЕРБ и БСП (Калфин беше добър кандидат), след което направи партия. И какво стана? Рейтингът й постепенно се стопяваше, стигайки до момента, в който през 2013 г. партията й не можа да влезе в парламента. Не правя паралел между Кунева и Манолова, просто искам да кажа, че партийната игра е принципно различна, трябва да имаш друга линия на поведение.

- А и като че ли хората се настройват повече към всеки, който влезе в реалната политика и стане депутат или министър?

- Така е, политиците са една от най-малко харесваните групи от българите.

Вчера излезе изследване на "Галъп", според което повече хора са за промяна на кабинета, но от друга страна с неохота приемат идеята за предсрочни избори. Като че ли самото общество е объркано и изобщо не е сигурно кое е по-добре?

- Вижте, ние публикуваме данни за доверието почти всеки месец. Честно казано, не виждам съществена промяна - парламентът и правителството по принцип са с ниско ниво на доверие. В Народното събрание е около 20%, в кабинета около 30%, а голямото мнозинство е от другата страна. Дори и да падне кабинетът обаче, на нови избори няма нещо да се промени радикално. Електоралните нагласи показват, че пак основни играчи ще са ГЕРБ и БСП, с малко преднина за ГЕРБ. ДПС също ще запази тежестта си, а дори и може да се увеличи, защото вече няма ДОСТ. Вероятно ще има някакво представителство на г-н Трифонов, но е много рано отсега да гадаем колко голямо ще е то.