С настоящия мониторингов доклад Европейската комисия отправя кредит на доверие към правителството, като казва, че вярва в продължаването реформите и довеждането им докрай. Кредит на доверие имат и прокуратурата, новият състав на Висшия съдебен съвет, новата Антикорупционна комисия и новите ръководители в съдебната система. Това коментира експертът по законодателна и съдебна реформа Марин Киров по повод мониторинговия доклад за България и Румъния. 

Той е практикуващ юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Ето какво написа д-р Марин Киров специално за читателите на Dir.bg:

Европейската комисия представи своя доклад за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка. Докладът у нас се свърза със съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Той е един формален документ за изпълнението на дадени препоръки, който трябва да се чете добросъвестно и да се внимава кой и как ни помага да мислим при неговите интерпретации, най-малкото защото част от тези, които отричат случването на съдебната реформа, са обвиняеми, подсъдими или техни адвокати и приятели съдии и политици. Тези пък, които твърдят, че реформата се случва и тя е донесла сигурност и просперитет на гражданите, са в управленска позиция и имат полза от тази гледна точка. Докладът е важен и защото често, без да имат пряка връзка, констатациите в него са ползвани от други държави като основание за приемането на България в Шенген например.

До тази година за Румъния е отбелязван напредък и са правени намеци за отделяне на двете страни и оставане на наблюдението само над България. Сега настроенията са съвсем в обратна посока - България да бъде похвалена, а Румъния да бъде негативно коментирана и оценена.

Още преди да бъде оповестен, позициите по него бяха полярни и крайно различаващи се. Припомням, че ситуацията беше сходна и при предишния доклад. Въпреки че той бе отчетливо позитивен и поощрителен за усилията на България, имаше и обратни интерпретации и твърдения за провал в съдебната реформа. Това е така, защото механизмът се политизира и се превърна и в тояга и в морков за нашата държава.

Към настоящия документ представителите на правителството, мнозинството в Народното събрание и Висшия съдебен съвет изразиха очаквания за позитивен анализ и добра оценка за свършеното по препоръките от миналия доклад. Вероятно това им беше подсказано при срещите с представители на комисията през годината. От друга страна опозицията, включително и малките извънпарламентарни партии, се презастраховаха и започнаха да отправят внушения, че дори докладът да е положителен, това непременно не означава, че сме си написали домашното като държава. Тези, които преди атакуваха всеки дръзнал да говори за неефективността на механизма и за нуждата от неговото отпадане или трансформиране, сега заемат сходна позиция, защото им изнася да кажат "да, докладът е положителен, но това нищо не означава". Или ще се хванат за някои от критиките (за медийната среда например) и отново ще твърдят, че цялостно докладът е унищожителен и негативен.

И на трето място, този позитивен доклад идва в навечерието на засилена активност на прокуратурата и правораздавателните институции по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност, което нямаше как да остане незабелязано от Европа. Но и по времето на редица скандали в Министерство на правосъдието, които сякаш въобще не са отчетени (бягства на лишени от свобода, невъзможност за привеждане в сила на присъди, заради бягства на подсъдими, срив в Търговския регистър, акцията в Държавната агенция за българите в чужбина и съмненията за порочност на процедурата по придобиване на българско гражданство, уволнението на заместник-министъра проф. Проданов като преподавател и липсата на политическа реакция и др.).

Докладът идва и в деня, в който президентът на Република България в прав текст си позволи да обвини прокуратурата в политическа поръчка (по отношение на проверките на избраният от неговата квота за конституционен съдия проф. Атанас Семов). И ден след като председателят на ВКС Лозан Панов публично отказа да се яви в Комисията за борба с корупцията и да даде обяснения за несъответствие в доходите си, защото той така смята за правилно и защото нямало как Комисията да го вика точно него, председателят на един от върховните съдилища.

Тези различни като прочит оценки и действия, на различните субекти, всъщност винаги са обезсилвали смисъла на докладите и на механизма като цяло. Защото тези, които са на власт, се хващат за буквата на изпълнените препоръки и сякаш забравят за общото усещане за справедливост, което у нас е със знак минус, а тези които са в опозиция, не държат сметка за собственото си бездействие в сектора, а само използват темата за политическо говорене.

И въпреки това, основните въпроси, които поражда днешният доклад, са няколко и от тях зависи дали този механизъм и наблюдение над България ще продължи или ще бъде променен и отменен в края на мандата на тази Комисия.

Отвъд възможните политическите интерпретации, конкретно по доклада. Очаквано в днешния доклад се разглежда напредъкът, отбелязан от страната ни през последната година и изпълнението на 17-те окончателни препоръки, отправени от Комисията в доклада от януари 2017 г. Може да се каже, че се оценяват положително продължаващите усилия и решимост на България в изпълнението на тези конкретни препоръки.

Комисията отбелязва положителни тенденции и изразява своята увереност, че държавата ще продължи в тази посока и дори ще съумее да изпълни всички оставащи препоръки и съответно оставащите показатели. Отново с това е обвързано и възможното приключване на процеса по мониторинг над България до края на мандата на настоящата Комисия.

Конкретно по препоръките комисията счита, че няколко от тях вече са изпълнени, а редица други пред изпълнение и приключване. Въз основа на това три от шестте показателя (за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност) се считат за временно прекратени, именно защото е отбелязан напредък. Може да се каже, че новият състав на ВСС и избраните ръководители в съдебната система през изминалата година са оценени положително. С позитивен знак е отбелязана и работата на Съвета по съдебна реформа, а прокуратурата не е вечният виновник, напротив поощрени са всички усилия за анализ и промяна.

Като напредък и с положителен знак е отбелязано антикорупционното законодателство, поставени са позитивни очаквания към Комисията за борба с корупцията.

Наблюдението обаче ще продължи, за да се потвърди тази оценка, тъй като в някои случаи действията по препоръките са в процес на изпълнение. А и вероятно положението в Румъния подсказва, че ако веднъж е отбелязан напредък, то това не влече след себе си автоматично последствия, а работата трябва да продължи до край.

В доклада има и критичен момент, отбелязва се "значително влошаване на медийната среда в България през последните години". Акцентът тук е върху непрозрачната собственост на медиите, но пък трябва да припомним, че по предложение на ДПС се прие мащабна промяна в закона, която в бъдеще би дала за резултат именно изсветляване на медийния бизнес.

Може да се каже, че с настоящият доклад Комисията отправя кредит на доверие към правителството, като казва, че вярва в продължаването реформите и довеждането им до край. Кредит на доверие имат и прокуратурата, новият състав на ВСС, новата Антикорупционна комисия и новите ръководители в съдебната система.

Според доклада на Комисията са изпълнени препоръките или са във финален етап на изпълнение от показателите: независимост на съдебната власт; нормативна уредба; борба с организираната престъпност. Със значителен напредък са останалите препоръки от показатели: продължаване на съдебната реформа, противодействие на корупцията по високите етажи и на корупцията в по-общ план.

Но и в заключения Комисията си оставя правото да продължи да ни наблюдава и контролира, доколкото и докогато това е възможно чрез механизма.