Доц. Ана Кочева: Пътувайте виртуално, гответе реално! Банският чомлек прогонвал чумата

Из китните места - български, истински, с нашите баби!

09:21 | 9 април 2020 | Автор : Лилия Чалева 40 11757 Снимка: Колаж Dir.bg

Интерактивната кулинарна карта на цялата българска езикова територия "заработи" извънредно на сайта на БАН.

"Нали от известно време сме в друга реалност, та ми се дощя да ви върна в предишната поне за малко. Картата е в суров вид, много има още да се добавя и оправя, но дори и такава, пак ще ни пренесе по китни места: български, истински, с нашите баби!", сподели пред Dir.bg доц. Ана Кочева, ръководител на проекта.

Кликвате върху гювечето и там от менюто ще си изберете - хем рецепта, хем и видео на автентичен диалект. Така ще пробвате колко и какво разбирате от българските говори! Тук ще откриете и защо банският "чумлек" (така му казват там) гони чумата.

Виж още Гол делия, попàрника с жмѐрки, колàка, клиси... влизат в дигитална карта

За изготвяне на вкусната карта вече ви разказахме веднъж, а сега може да я видите и в интернет. А след като отмине пандемията екипът от диалектолози от Института за български език при БАН отново тръгва към магнетични региони в диалектно и в кулинарно отношение, които ще влязат в уникалната 3D карта.

За вкусните стари рецепти на българските баби и от близо и далече, разказва още в интервю за Dir.bg доц. Ана Кочева.

Доц. д-р Ана Кочева е езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Участва в изработването на Картата на българските диалекти на БАН. Създател е на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход). Участва в проучване върху езика на българската общност във Виена, в резултат на което публикува книга "Смесеният език на виенските българи". Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси. Изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Македония, организирани ежегодно от фондация "Българска памет".

- Как работи в интренет тази вкусна карта?

- Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия "заработи" извънредно. Явно така е било писано - в извънредно положение и тя да се появи извънредно в интернет. Истината е, че тази карта, която е проект на екип от Института за български език и е

финансирана от Фонд Научни изследвания към МОН, все още е в първия етап от своята реализация. Ние извършваме теренните си проучвания, като проучваме различни региони в страната и извън нея, където се говорят български диалекти и ги описваме посредством кулинарията. Така възстановяваме и автентичната българска кухня, част от която е забравена и има опасност да бъде загубена. Аз съм разказвала за това и друг път на вашите читатели, така че те до голяма степен са подготвени за част от езиковите и кулинарни факти.

Всъщност, екипът ни в този момент трябваше току-що да се е завърнал от теренно проучване на подбалканския говор и "кухня" в Жеравна и да е отпътувал към Родопите - към Момчиловци и Златоград за следваща експедиция. Това, както всички се досещате, нямаше как да се осъществи в днешното положение, но работата не може да бъде преустановена и затова решихме да заместим едни дейности в проекта с други. Освен това, сега, когато всички ние сме социално дистанцирани, стоим си вкъщи, в това число и умуваме какво да сготвим, се оказа много подходящ момент да бъдем полезни с нашата карта. От една страна, за да разнообразим кулинарния живот на българина, а този живот по неволя стана твърде интензивен, от друга, за да пренесем хората, които биха проявили интерес към картата, в живописни български краища, да ги срещнем с интересни хора, да им "отворим ухото" към нечувани диалекти. Да ги върнем към предишния наш живот, към нормалността, доколкото това е възможно. Защото освен за говорите и за старите български блюда, тази карта носи много информация за българина, за неговия живот, навици, обичаи...

- А какви интересни рецепти може да открием?

- Изкушавам се да не ви отговоря на този въпрос, защото предпочитам не да "разказвам" за картата, а да я показвам. Ще видите, че всяко едно населено място, което е проучено от нас, е снабдено с гърненце и ако натиснете с мишката върху него, се отваря меню, в което има галерия със снимки, видео и аудио и разбира се, рецепти. Ще повторя, че картата е в работен етап, затова не навсякъде всичко е пълно и окомплектовано, но основната информация е налице, а рецептите са изпробвани лично. Нека да повдигна малко завесата и да кажа, че аз си облизах пръстите след погачата от Годеч, крофлите от Банат и логодажкия Голделия. Как се правят, ще видите лично от бабите, които ги приготвят на видеата.

- В момента текат Великденските пости. Любителите на безмесните ястия към кой регион да се насочат?

- Любителите на постните ястия могат да намерят вкусни манджи без месо навсякъде. Не може да се говори, че на едни места се яде повече месо, на други - по-малко или въобще не. По-скоро диетата на българина е била много здравословна, защото е сезонна и се припокрива с религиозните празници. В момента навсякъде, където спазват големия Великденски пост, хапват повече "зелено", но на празника почти всички ще "отговеят", с този термин се изразява приключването на постите. По време на миналогодишните ни експедиции в Троянския край установихме, че, противно на очакванията ни за много месни блюда, там се яде доста постно. Което обаче не означава, че не е вкусно. Ще се убедите сами, когато кликнете с мишката върху гърненцата, които маркират Орешак, Гумощник, Шипково, Голяма Желязна. Има какво да научите и видите за пръв път. Първата ни експедиция по проекта беше в Троянско и сме обещали, че, когато го завършим изцяло, живот и здраве, точно там ще направим и премиерата на цялата карта, която освен интерактивен вариант, ще има и хартиен.

- Кои ястия в народния календар засилват имунитета и в кой регион да ги открием на картата?

- Разбираемо това са всички региони, където се готви с много зеленчуци и особено където тачат чесъна. Всички знаем, че той е естествен антибиотик, през чумните времена в миналото хората дори са носели по една скилидка на врата си, подобно на амулет, за да прогонва болестта. Не апелирам да се прави това сега, но чесънът, особено пресният, както и дивия, който се нарича левурда, и тъкмо в този сезон може да се намери навсякъде, е чудесна подправка за всякакви блюда.

И за банския чомлек се носят легенди, че прогонвал чумата, затова там го наричат "чумлек", разбира се чесънът присъства като подправка в него, но самата гозба е много силна, защото съчетава много месо и зеленчуци. Разбира се, добавя се и вино. Още нещо, в последно време се развенча митът за вредните качества на сланината. В кухнята на българина "пръжките" присъстват много интензивно. Те имат над 20 названия по българските диалекти, наричат се джумерки, джиберини, джумеринки, дрожки, жлаборини, чварки, клиси, какърдаци и пр., и пр. Оказа се, че те са съставна част дори от десертите в българската кухня. Кликнете върху гърненцето в Гумощник, за да научите как се прави сватбарското жито, или пък крофлите с джумерки в Банат. Там приготвят и една страхотна пита с джумерки, но картата сама ще ви покаже тези ястия. И се вслушайте в звънкия банатски диалект, много архаичен и много интересен. Обзалагам се, че ще изпитате известни трудности да го дешифрирате.

Снимка: Личен архи на доц. Ана Кочева

- Кои са вашите любими рецепти от картата?

- Аз съм почитател на сладките лакомства, затова все още "сънувам" бабиния колач, т.е. торта от Берово, днешна Р Северна Македония. Диалектът в Малешевската планина и в Логодаж, Благоевградско е напълно един и същ. Еднаква е и кухнята. Еднакъв беше и зелникът, който ни приготвиха от двете страни на границата. Имам предвид еднакво вкусен, разбира се. А, редом с диалекта и с манджите хората ни показват и носиите си, както и песните, които обичат да пеят. Ще ги чуете почти навсякъде. В този смисъл интерактивната карта на българската езикова територия изпълнява много функции - тя е едновременно диалектен справочник, кулинарна енциклопедия, фолклорен сборник, донякъде и народопсихологическо описание, с една дума - пъстра картина на българския живот, нрави и обичаи през 20-те години на 21 век.

ИЗБРАНО