По-малко от месец преди предсрочните парламентарни избори надпреварата за първото място се свежда до директния сблъсък между ГЕРБ и "Има такъв народ", като разликата между двете партии е в рамките на статистическата грешка - около 0.7%.
Добавянето на АБВ и още няколко по-малки партии към БСП не помага на социалистите да променят третата си позиция, ДПС и "Демократична България" продължават да бъдат с равни шансове за четвъртата, а "Изправи се! Мутри вън!" остават шести със сигурно място в 46-ото Народно събрание. Като седма политическа сила се очертава да влезе новата коалиция на ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от "Сова Харис" по поръчка на Dir.bg в периода 10-15 юни 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.
Детайлна разбивка на резултатите ВИЖТЕ ТУК >>
Първият въпрос, който си задаваме в навечерието на извънредните парламентарни избори, е за избирателната активност. В търсене на отговора този път сме облекчени от обстоятелството, че предстоящите избори са повторение на наскоро проведен вот, който може да ни послужи за надежден ориентир.
Данните от проучването показват, че около половината избиратели (48,4%) са напълно сигурни, че ще отидат до урните (машините), а други 24,7% предполагат, че по-скоро ще го направят. От опит знаем, че значителна част от тези, които имат колебания, в последна сметка се въздържат. Ако предположим, че половината от колебаещите се гласуват, ще се окаже, че делът на гласуващите ще бъде около 60% от избирателите, намиращи се в страната. Това съвпада с броя на гласувалите на последните избори - около 3 300 000 души.
Допълнителна информация получаваме от отговорите на въпроса дали гласоподавателите възнамерятват да повторят избора си от предишното гласуване. Тези, които на 4 април т.г. не са гласували, а сега заявяват, че ще гласуват, са 6,5%; тези, които тогава са гласували, а сега заявяват, че няма да гласуват, са 4,3%. Тоест, може да прогнозираме увеличение на избирателната активност с около 2%. Това означава, че към днешна дата би трябвало да очакваме избирателната активност вътре в страната да бъде около 60% (около 3 400 000 души).
Отговорите на цитирания по-горе въпрос ни ориентират и за предпочитанията на избирателите. Голямото мнозинство (65%) декларират, че ще гласуват за същата партия/коалиция. Решили да променят избора си са 5,5%. Това означава, че около 300 000 души са променили мнението си и ако гласуват, ще направят различен избор.
Данните от изследването показват, че засега не можем да очакваме значителни размествания в подкрепата за различните политически субекти. Нямаме основания да говорим нито за срив на някои от политическите партии, нито за приливна вълна към други.
Има забележима ерозия на предпочитанията към бившата управляваща партия ГЕРБ и известно увеличение за "Има такъв народ", БСП, ДПС и ДБ. Стабилно от гледна точка на преодоляване на бариерата стои "Изправи се! Мутри вън!". В следващия парламент би трябвало да присъства и нов субект - Патриотичната коалиция - ВМРО, ВОЛЯ, НФСБ. Знаем, че последния момент и най-вече последните дни са най-важни в предизборната борба, така че не би трябвало да изключваме възможност за промени в съотношенията между субектите на политическата сцена.
И преди изборите от април, и сега ни се предлагат два разказа за състоянието на страната. Единият е на предишните управляващи, че всичко е наред и държавата ни се развива успешно според потенциала, който имаме като даденост. А другият, интерпретиран първоначално от БСП и Президента, а сега и от партиите на протестния вот, че положението е катастрофално и се налагат радикални спешни мерки за излизане от негативната систуация. Изборите показаха, че нито една от версиите не е убедителна за постигане на преобладаващо мнозинство. Към момента регистрираме признаци, че версията на доскорошната опозиция, а вече управляващи, постепенно придобива преимущество. Засега можем да твърдим, че процесът се развива еволюционно. Каква ще бъде ситуацията на идващите избори, предстои да видим.
Показателно за посочената тенденция е отношението към дейността на служебното правителство. Тези, които одобряват дейността му (52,6%), са почти два пъти повече от тези, които не я одобряват (27,2%). С тезата, че са съгласни 66,6%.
Делът на очакващите, че ще има реакция от българските правораздавателни институции относно санкциите по закона "Магнитски" (44,0%), превишава почти двойно дела на тези, които смятат, че нещата ще се разминат (24,1%).
Аналогично е съотношението и за бъдеща реакция по казуса от институциите на ЕС.
Данните показват, че за изграждане на цялостна оценка по този набор от въпроси на общественото мнение му е необходимо още време. Образът на ГЕРБ като най-масова основополагаща партия в страната засега не е разрушен. Раздадените от предишното правителство авансово плащания по целия фронт - магистрали, язовири, свлачища, селскостопански субсидии и т.н. - продължават да оказват съществено влияние върху обществените нагласи за предстоящите избори.
Отговорите на въпроса за това, дали служебното правителство ще осигури условия за провеждане на честни и демократични избори, са силно политизирани. 47,9% отговарят положително и в преобладаващата си част това са привържениците на партиите, симпатизиращи на настоящия Кабинет. 20,8% са на обратното становище. Това съотношение показва, че доминират очакванията, че изборната администрация у нас ще се справи с проблемите и на тези избори.
По показателя "доверие към политическите личности и институции" няма изненади. Безспорен лидер за общественото мнение в момента е Президентът Румен Радев. Той е единственият политик с положителен рейтинг - 46,4% доверие срещу 41,9% недоверие. При всички останали лидери недоверието надвишава доверието. Втората и третата позиция се заемат от Слави Трифонов (доверие 28,7%) и Кубрат Пулев (доверие 28,6%). Това са личности, които са се заявили, но все още не са се проявили в политически план.
Впечатление прави, че лидерите от протеста Мая Манолова и Христо Иванов са с по-висок рейтинг от Корнелия Нинова, което потвърждава, че председателят на БСП продължава да бъде припознавана като част от статуквото. Процентът на недоверие към нея е по-висок и от този към Борисов - 73 срещу 69.9. С подобно недоверие гласоподавателите се отнасят и към личността на завърналия се в политиката Жан Виденов - 74.3%. Най-голямо обаче е недоверието към Васил Божков, Волен Сидеров, Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ и Валери Симеонов.
Съотношението между доверието към личностите и доверието към партиите, към които принадлежат, ни ориентира за личния принос на лидерите към техните формации.
"Има такъв народ" е партията, която се ползва с най-високо доверие в момента. Това е показателно за наличие на потенциал за увеличаване на електоралната й подкрепа.
Като цяло, там, където доверието към даден политически субект надвишава подкрепата, показва възможност за електорален растеж.
Повишило се е доверието в Европейския съюз, което вероятно е в противовес на кризата в българските институции. Президенството и НАТО са другите опорни точки за общественото мнение в сегашната ситуация. МВР и правителството са с отрицателен рейтинг, въпреки че повечето анкетирани одобряват решенията им. Анкетираните изразяват подозрения към съдебната система у нас, но доверието им към прокуратурата е по-високо отколкото към съда.
В настоящата ситуация не трябва да се подценява факторът COVID-19. Данните от изследването показват, че в нашето общество има изградено устойчиво отношение към пандемията. Болшинството от хората са изградили своето поведение като превенция към заразата в рамките на един по-свободен режим. Групата на тези, които декларират, че не спазват мерките, не е голяма. Това не значи обаче, че тя е безопасна при евентуална нова вълна.
Делът на ваксинираните и на тези, които декларират, че са преболедували, доближава и вероятно скоро ще достигне половината от пълнолетното население на страната. Очаквано това ще бъде делът на хората с изграден имунитет през летния сезон. Как ще се развиват нещата по-нататък е въпрос с повишена трудност, на който трябва да отговорят най-вече здравните власти. Засега можем да кажем, че не се очаква пандемията да окаже непосредствено влияние върху предстоящите избори.
Когато анализираме ситуацията за предстоящия вот, не можем да пренебрегнем и темата за Северна Македония. Преобладаващото становище (55,4%) е за това да поддържаме наложеното от България вето и да отстояваме твърдо нашите претенции. Тезата, че България би трявало да направи известни отстъпки, се застъпва от около 3 пъти по-малък дял - 17,7%.
Очевидно е, че в настоящия момент промяна в националната ни позиция не се очаква. Обаче по най-чувствителния проблем за хората от двете страни на границата- историята - не само че не се забелязва сближаване, а напротив, има втвърдяване.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}