Днес е Лазаровден! Един от най-красивите български пролетни празници, в който народните ритуали носят послания, свързани с дома, семейството, плодородието и щастието.

Вижте снимки >>

В основата на най-големите и обичани български празници стоят библейски и религиозни събития, които се почитат на определен ден или дата. Църквата има строги традиции и канони за отбелязването им. За повечето от тях народът също си има свои традиции, много от които водят началото си от езически вярвания за човека и природата. Те са останали още от времената, когато хората си обяснявали природните стихии и феномени с гнева на Боговете и търсили начин да ги умилостивят. С течение на хиляди години Езичество и Православие така са се преплели, че в наше време приемаме това за даденост и отбелязваме религиозни събития, като извършваме и различни народни обреди.

Лазаровден се празнува в съботата преди началото на Страстната седмица и е денят преди Цветница. На този ден в религията се отбелязва възкресяването на Лазар от Иисус Христос. В народните обичаи това е и денят, в който се извършва обичаят лазаруване.

За празника и народните обичаи, свързани с този ден, разказва в интервю за Dir.bg етнологът-куратор гл. ас. д-р Иглика Мишкова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей:

Снимка: Иван Григоров

- Това, което е характерно за традицията и народното възприемане на празника е малко по-различно от църковния ритуал. Празникът е популярен като Лазарица, Лазаровден, Лазарова събота, и той се свързва с т. нар. лазаруване, при което млади момичета пеят и танцуват за здраве и берекет в съботата преди Цветница и една седмица преди Великден.

Каква е символиката на този ритуал?

Лазаруването е един старинен момински обичай. В нашата традиция е прието, че мома, която е лазарувала, може вече да бъде годна за брак. Т.е. лазаруването е един своеобразен ритуал с любовно-женитбен характер. Освен това, се вярва, че мома, която е лазарувала, вече може да бъде опазена от от змей. А змейската любов е страшна за момите, защото той избира най-личните моми, които посещава, приемайки облика на млад ерген. Момите, любени от змей, линеели и гаснели, срещали либето си тайно от останалите нощем, а на заранта любимият ги напускал. Баячките и знахарките приготвяли билкови отвари за разтуряне на тази любов.

Имаме региони в страната - като Родопите и Тракия, в които лазарки играят в две последователни съботи преди Цветница. Едната е Малката Лазарица, а другата - Голямата Лазарица. В първата, Малка Лазарица, играят малки момичета. Те са облечени в празнични костюми и обикалят от къща в къща, като по този начин се приобщават към празника и научават как да изпълняват ритуала, когато дойде техният ред да играят на Голяма Лазарица.

Как се изпълнява ритуалът?

Сутринта лазарките обличат празничните си дрехи, накичват главите си с венци и за първи път върху колана поставят пафти (украсени метални накити с различна форма, които се поставят като токи върху тъканите колани). Тези пафти обикновено са взимат от по-възрастните жени в семейството, защото жените са могли да носят пафти само когато са омъжени. Наред с пафтите, момите вече могат да ползват и други накити. Косите им обикновено са сплетени на плитки, което е специално за този празник. На главите си носят паунови пера, за да ги пазят от лоши очи и уроки.

Лазарките посещават домовете в групи, като изпълняват специален танц, подскачат високо и размахват кърпи, за да могат посевите да са високи, защото както всеки един от пролетните ритуали, този танц е свързан с пожелание за здраве и плодородие. Посещавайки домовете, лазарките изпълняват различни песни, които са свързани с членовете на семейството и техните професии. Те имат песен за мома, песен за ерген, песен за занаятчия и т. н.

След това домакините на къщата ги даряват с яйца, лакомства или дребни пари.

По традиция в народните обичаи винаги има и гадаене, какво е то при лазаруването?

Гадаенето е свързано с моминската обредност. На Връбница лазарките ходят до реката, хвърлят венците си в реката и което венче изпревари останалите, то тази мома първа ще се ожени.Тя е била избирана и за "кумица", води хорото към къщата си.

И песните и танците, които изпълняват, са една своеобрзана имитативна магия. Ако подскочат високо, в годината ще има високи посеви. Така че, както всеки един от ритуалите у нас, и лазаруването е свързано с подобни гадания. Но тук за самите лазарките основното е предженитбената обредност. В множество селища на този ден се харесвали бъдещите годеници.

Популярно ли е лазаруването днес?

Може би през последните години най-популярни станаха лазарките в софийските села - Лозен, Бистрица и Драгалевци, вероятно защото са най-близо до София. Самият ритуал е запазен до голяма степен, атрактивни са лазарките със специалната украса на главите им с перата и венци.

Снимка: Иван Григоров

В региона на Родопите ритуалът е свързан подготовка на специална кукла Лазар. Там лазарките се събират в дома на сираче, подготвят от кросното на стана тялото на куклата, обличат я в женски дрехи и задължително върху главата й поставят червено було. Това всъщност е старинното моминско забраждане. Окичват главата с венец, а едно от дечицата, което е сираче, предвожда групата на лазарките с тази кукла. След като лазарките обиколят селото, те развалят куклата, измиват кросното, което са ползвали за тялото й, измиват ръцете си взаимно и всичко това се извършва с цел отново да е плодородна година.

Лазарката от поморийското село Козичино също е много атрактивна с облеклото си, което може да се види в Етнографския музей в София.

Снимка: Иван Григоров

Освен интересното старинно забраждане, тя окичва на главата си пера и когато девойките, хванати са ръце, изпълняват своя празничен танц, перата се движат.

Снимка: pinterest.com

Интересни са и лазарките в Софийско с перата и цветните венци, които носят на главите си.

Има ли опасност тези ритуали да изчезнат?

Днес лазарските дружини главно се събират от читалищни ръководители и често се изпълняват от по-малки момичета, но все пак по този начин традицията се запазва.

Вярно е, че днес тези ритуали нямат същото значение като в миналото и на тях се гледа по-скоро като на екзотика, но те представят локалната идентичност, богатото културно наследство на даден регион. Това е и основната причина, поради която читалищата се стремят да развиват тези дружини. Може би тези процеси са активизирани след 60-те години на миналия век, когато започват съборите в Копривщица.

Днес лазарките са очаквани с радост и събират много зрители, които идват в селата специално да ги видят. Някогашните песни, които са свързани с поминъците на хората, може би днес ни звучат доста екзотично, защото поминъците вече са различни, но важното е, че традицията съществува и хората се забавляват и се радват да наблюдават лазарките, а и самите момичета с удоволствие се включват в групите. Така че тези ритуали, макар и трансформирани във времето чрез проявленията на художествената самодейност, няма да изчезнат.

"Ой Лазаре, Лазаре,
тука ни са казали,
че има мома и момък:
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия! "