Оказва се, че гласуването е още една трудност, пред която хората със зрителни увреждания се изправят. И затова, повечето от тях се отказват да упражнят правото си на глас.

В България практиката е една и съща. В повечето случаи, в кабината с човека със зрително увреждане влиза придружител, който попълва вместо него бюлетината. Това обаче лишава незрящия от тайната на вота. Зрително увреденото лице разчита на доверие, че квадратчето ще бъде попълнено така, както той е заявил на придружителя си. Тази ситуация отново го поставя в позицията на зависим. Придружителят обаче, може да окаже съдействие само на двама незрящи.

Незрящите, които не могат да излизат от дома си, могат да се възползват от услугата подвижна избирателна кутия. Заявлението се подава до кмета на общината, района или кметството по постоянен адрес или по настоящ адрес, ако човекът вече е включен в списъците по настоящ адрес. За гласуване с подвижна кутия към заявлението се прилага и копие от ТЕЛК. Посещенията се извършват от членове на СИК, които трябва да осигурят тайна на вота.

Снимка: iStock by Getty Images

Решение на този проблем за кратко е намерено на парламентарните избори през 2005 г. по инициатива на Националното сдружение на студенти и младежи с увреждания, СИЦ "Зрение" и една от партиите. Изработени са шаблони с дупки, които се полагат върху интегралната бюлетина. Така човекът без зрение може да се ориентира при търсенето на поредния номер на дадена партия или кандидат. Той може сам да нанесе с химикал необходимия знак. Поради причини, за които можем само да предполагаме, тази практика не е прилагана при следващи избори.

Единствено интернет гласуването би осигурило тайната на вота на незрящите, както и би ги подтикнало да участват активно и равноправно в изборния процес. Стига, разбира се, да е направено по достъпен за тях начин. Дотогава на незрящите им остава да разчитат на съдействие от доверени асистенти или да чакат по-добри времена, когато ще могат да гласуват самостоятелно.

Според Доклад за достъпността на гласуването за слепите и слабо виждащите гласоподаватели в Европа, проведен от Антоан Фоб от Европейския съюз на слепите www.euroblind.org, конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания задължава държавите да "гарантират на хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване, равноправно с всички останали". Към тях спада и правото да гласуват на избори, което всъщност е една от най-отличителните черти на политическия живот в Европа.

Ралица Чалова, Евгени Митев и Анита Накова от фондация "Синергиа"

Снимка: Fir

Но все още прилаганият в Европа модел на провеждане на избори - отбелязването на предпочитан кандидат или партия върху хартиена бюлетина - възпрепятства мнозинството от 30 милиона европейски граждани със зрителни затруднения да упражняват това основно политическо право. Експертното изследване на ЕСС ясно показва, че съществува несъответствие между наличните начини за гласуване и тези, желани от зрително затруднените лица - електронно гласуване, вместо гласуване със шаблон.

Би трябвало да е възможно да се намери универсален начин за гласуване, така че всички хора с увреждания, а и не само да могат да упражняват правото си на глас. Така смятаме ние, от фондация Синергиа. Но като всичко останало в нашата държава, всичко се случва много бавно и е възможно да мине доста време, докато това наше желание се осъществи.

Автори на статията: Ралица Чалова, Анита Накова (незрящи)

За контакт: Фондация Синергиа и ralitsa@synergia-fondation.org