Гледахте на живо в Dir.bg: НС изслуша премиера и двама министри за икономическото състояние на страната

Пред парламента говориха Стефан Янев, Атанас Пеканов и Кирил Петков

09:26 | 29 юли 2021 31 6047 Снимка: БТА

Парламентът изслуша днес премиера Стефан Янев за завареното от служебното правителство финансово и икономическо състояние на държавата и вицепремиера Атанас Пеканов относно преработения план за възстановяване и устойчивост.

В дневния ред бе включено и изслушване на министъра на икономиката Кирил Петков за състоянието на Българската банка за развитие.

Предвидени бяха още изслушване на КЕВР за цената на водата за периода 2022-2026 година, както и проект на решение за внасяне на доклад от главния прокурор във връзка с дейността на Бюрото за защита на свидетелите за периода от 1 януари 2020 до 30 юни 2021 г.

Относно завареното от служебното правителство финансово-икономическо състояние на държавата Стефан Янев коментира, че "картината на държавните финанси през май е била "меко казано, притеснителна". Той отчете, че голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета е била изразходвана в първите четири месеца на годината - за мярката "60 на 40", за добавка за пенсионерите през април, за мерки по заетост.

Янев каза, че е било установено огромно разходване на държавен ресурс по отношение на т.нар. ин хаус поръчки. Само за периода от началото на 2019 г. до края на април 2021 г. по този метод са възложени дейности на стойност 8,6 млрд. лева, добави той. По думите му, рекордьор е Агенция "Пътна инфраструктура", която е възложила дейности за 2,4 млрд. лева на 55 частни компании и 3,1 млрд. лева на държавната фирма "Автомагистрали", без тя да има необходимия капацитет да извършва тези дейности, които след това са били превъзложени по непрозрачен начин. Янев отбеляза, че "Автомагистрали" са сключили договори за 5,5 млрд. лева без обществени поръчки.

За краткото време на служебното правителство, успяхме да запазим финансовата стабилност и да подобрим събираемостта, за да може парламентът да вземе решение за преструктуриране на бюджета и увеличаване на социални плащания, отчете служебният министър-председател.

Само от Националната агенция по приходите /НАП/ се очакват над 1 млрд. лева и допълнително от Агенция "Митници" - около 500 млн. лева, така че в проекта за актуализация на държавния бюджет, който ще ви бъде представен съвсем скоро, спокойно могат да се предвидят около 1,8 млрд. лева допълнителни разходи за преизчисляване на пенсиите, за добавки за пенсионерите под линията на бедност, както и за посрещане на евентуална нова Ковид вълна през есента, отбеляза Стефан Янев.

Пеканов: Не поемаме ангажимент за затваряне на мощности в Маришкия басейн

Служебното правителство не поема ангажимент за затваряне на мощности в Маришкия басейн. Това е червена линия, която няма да пристъпим. Това каза служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той бе изслушан в парламента за Плана за възстановяване и устойчивост.

Георги Гьоков /"БСП за България"/ попита вицепремиера дали се подготвя приватизация на "ТЕЦ Марица изток 2", както и наясно ли е, че със заложеното в плана се ликвидират две държавни и две частни дружества и повече от 10 хиляди работещи в комплекса могат да останат без работа.

Атанас Пеканов заяви, че разбира напълно притесненията за Маришкия басейн. Министърът увери, че за социалноикономическите рискове за този регион на разположение е Фондът за справедлив преход, който е на стойност 1,2 млрд. евро.

"Ние няма да поемем ангажимент за затваряне в плана. Не е редно едно служебно правителство да поема ангажимент за затваряне на такива големи производства. Това е червена линия", увери Пеканов.

Албена Симеонова /"Демократична България"/ попита за парите за сектор земеделие. Тя посочи, че от предвидените 850 млн.лв. средствата са се стопили на 250 млн. лв. и даде за пример Гърция, където средствата са в размер на 450 млн. евро.

Министър Пеканов увери, че се търсят решения в посока на увеличаване на средствата. Той отбеляза, че за сектор биоразнообразие са увеличени три пъти средствата по проект за опазване на биосистемите.

Мая Манолова /"Изправи се БГ!Ние идваме!"/ настоя, че след първото затваряне на бизнеса все още има фирми, които не са получили нито лев финансиране. Тя каза, че на пазара има достатъчно финансови инструменти и попита защо се пренебрегва пряката финансова подкрепа за бизнеса.

Пеканов заяви, че балансът в плана между финансови инструменти и пряка подкрепа подлежи на дискусия. По думите му решението за това е политическо. Според Пеканов даването на приоритет на финансовите инструменти гарантира, че именно доходоносните фирми ще взимат кредити. Наистина безвъзмездната помощ е важна в частта възстановяване на икономиката и в този смисъл балансът може да подлежи на дискусии.

Депутатът Ивайло Кожухаров /"Има такъв народ"/ посочи, че туризмът е най-засегнатият сектор от пандемията и попита за проекти, които са предвидени в този сектор. Той даде за пример Хърватия, в чиито план за възстановяване били заложени 149 мерки, пряко свързани с развитието на устойчив туризъм.

Вицепремиерът отговори, че не са обособени отделни сектори в икономиката, за които да се предостави помощ по плана. Той посочи, че Програмата за икономическа трансформация съдържа мерките, по които туризмът може да кандидатства. Тези 1,2 млрд. лв. са там и всички фирми трябва да знаят, че могат да кандидатстват.

В отговор на въпрос, свързан със санирането на жилищни сгради, за които вече се изисква и процент съфинансиране, министърът обясни, че ако няма такъв елемент, никога няма да свършим със санирането. По думите на Пеканов участието на гражданите ще повиши интереса им това да се случи по най-добър начин.

Кирил Петков: Някои от големите кредити от ББР отиват на прокурор

Общо две трети от общо 20-те рискови кредита, които Българската банка за развитие е раздала, са балонни, каза по време на изслушване в парламента днес министърът на икономиката Кирил Петков."Тези заеми съществуват по света, но те са високорискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години", посочи Петков. Той даде пример с кредит на банката за 150 млн.лв. обезпечен с имоти. В договора за заема се казва, че кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество, но ако го направи, глобата е 5 млн. лева. В друг случай срещу заем от 150 млн. лева отново, кредитът се обезпечава със самото търговско предприятие, чийто доходи са близо за 1 млн. лева при даването на заема. След това обаче бизнес планът става много агресивен, продажбите се увеличават 14 пъти за следващите пет години, а цената за стоката се увеличава 28 пъти и т. н.

От 2017 г. досега управителите на банката се сменят, но подходът на кредитиране остава, отбеляза министър Петков. До такава степен подходът е бил несменяем, че точно преди влизането в длъжност на служебното правителство "за една бройка" е щял да бъде даден още един 150-милионен кредит, коментира той.

Държавата е вкарала огромни средства - 1 млрд. и 440 млн. лева от парите на данъкоплатците в ББР. Банката е стабилна, дори тези кредити да не се върнат, защото е много капитализирана и това е добрата новина, отбеляза министър Петков. Лошата новина е, че ние /УС на ББР/ не вярваме, че част от тези кредити ще бъдат върнати от начина, по който са обещани и това ще предизвика сериозни загуби. Петков каза още, че заемите са били давани и контролирани от хора извън банковия сектор. Дори управителите не са докладвали на надзора част от тези заеми.

Министър Петков изброи мерките, които новият Надзорен съвет на банката ще предприеме, като на първо място ще бъдат оценени активите зад всеки кредит. При вече установени нарушения ще бъдат подавани искове към прокуратурата за нередности, увреждащи действия на предишния УС и надзор.

ББР има смисъл да съществува, защото няма успешна държава, която няма такава банка, каза Петков. Идеята на този тип банки е да финансира стартирането на компании, които биха изпаднали от списъка на търговските банки, а подобни компании именно могат да подпомогнат значително българската икономика. Оттук нататък всеки един от нас трябва следи никога пак тази банка да не дава този тип кредити по този начин, защото това е кражба от нашите данъкоплатци, обобщи министър Кирил Петков.

В отговор на въпрос за бъдещата стратегия за развитие на банката министър Петков каза, че "в момент, когато банката има големи кредити с неясни обезпечения и с още неясна дупка и неуправлявана по правилния начин, да я предложим да се приватизира за някаква малка сума, то за мен би било да се замете това, което се е случвало с тези кредити, защото новият собственик е частник и той не трябва да обслужва никакви обществени интереси". На въпроса трябва ли още една банка на пазара, Кирил Петков отговори - "Не, не мисля, защото банковият сектор в момента е доста добре работещ, ликвидността е огромна, не страдаме от липса на финансов ресурс. Около 7 млрд. лева е прекомерна ликвидност на банките и те биха ги дали веднага".

Според Петков законът за ББР може да бъде сменен така, че да се даде много по-ясна стратегия за нея и никой от бъдещите управляващи да не може да си позволи своеволията, които видяхме през последните 5 години. По думите му България има много стартиращи компании и ако говорим, че част от парите трябва да са с дялово финансиране, то друга част могат да бъдат през Банката за развитие. Просто трябва да има много отчетлив надзор чрез смяна на закона, посочи министърът. За бъдещото развитие на банката той предложи още разделяне на портфолиото - на проблемно, което да се отдели като управление и ново портфолио, което да финансира малките и стартиращи предприятия. Петков уточни, че кредитното портфолио е 2,100 млрд. лева, а всичките активи на банката са 3, 8 млрд. лева.Той отново подчерта, че от банката има смисъл, но само при правилно и прозрачно управление.

ИЗБРАНО