Повече от месец в каналите на Dir.bg и 3e-news.net водим дебата за "Зеленият преход-решения и предизвикателства". За да помогнем на българския зелен преход да се случи по честен начин, инициирахме важния обществен разговор. Открито и между всички ангажирани страни - институции, синдикати, бизнес, експерти, неправителствени организации, медии, граждани.

На форума "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" днес представихме всички гледни точки. Той се проведе хибридно - в Интер Експо Център и на Greentransition.bg. Програмата премина в два официални панела и четири паралелни сесии. Предоставен бе и превод на български и на английски език.

Инициативата откриха министър-председателят Стефан Янев, изпълнителният вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс и комисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел.


Видео от всички четири паралелни сесии вижте ТУК >> 


Снимки вижте ТУК >>


Днешният форум се превърна и в официалната сцена, на която премиерът Янев представи очи в очи на Еврокомисията и вицепрезидента й Франс Тимерманс приетия вчера български план за възстановяване. Самият документ беше изпратен до ЕК днес.  

Стефан Янев и Франс Тимерманс

Стефан Янев: Зеленият преход ще е успешен само ако е плавен и пресметлив
Първата реална крачка по пътя на зеления преход е подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост, заяви служебният премиер

Приветствам зелената идея и усилията да съхраним околната среда. Споделям разбирането, че инвестицията в зелените технологии е инвестиция в бъдещето, инвестиция в благополучието на нашите народи. В концепцията си за зеления преход Европа си поставя много високи цели. Със зелената сделка да превърне Европа в напълно независим зелен континент. Постигане на неутралитет до 2050 година. Това наистина е много високо ниво на амбиция, което надхвърля нашите възможности от гледна точка на днешния ден.

Министър-председателят отбеляза, че преходът може да е успешен "само ако е плавен и пресметлив", т.е. - съобразен и с нашите специфики, и с обществото. Като много важни условия за такъв успех той посочи откриването на нови работни места и намаляването на регионалните дисбаланси. И заедно с това - развитие на малките и средни предприятия, създаване на нови предприятия, насърчаване на бизнеса да инвестира в ноу хау и нови технологии.

"България трябва да е активна в трансформацията на икономиката. Но трябва и да защити своята икономическа стабилност", категоричен бе премиерът.

В това отношение като първа успешна крачка Стефан Янев определи Плана за възстановяване и устойчивост, който вече е финализиран и който днес страната ни внася в Европейската комисия. Националният план почива на изцяло нова философия, изтъкна премиерът и отбеляза, че предложеният вариант на Плана предвижда 59 инвестиции и 46 реформи.

Стефан Янев

Франс Тимерманс: Ще разгледаме внимателно Плана за възстановяване на България
"Знаем какви сериозни предизвикателства има пред енергийния ви сектор", заяви изпълнителен зам.-председател на ЕК

През идните месеци българският План за възстановяване и устойчивост ще бъде анализиран от Европейската комисия. Ние ще разгледаме този план внимателно, знаем какви сериозни предизвикателства има пред енергийния сектор на България. Това обяви Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт по време на международната конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организарана от DIR.BG и 3eNews.

Тимерманс посочи, че целта е предизвикателствата пред енергийния сектор да се превърнат в успешни мерки за плавен преход. Тимерманс бе категоричен, че целта на ЕК е преходът във всички въглищни региони на ЕС да бъде справедлив и никой да не бъде забравен.

Заместник-председателят на ЕК бе категоричен, че живеем в една сериозна криза, има проблеми навсякъде, визирайки природни катаклизми. Дори в Чехия наскоро имаше торнадо, което не се бе случвали от много време, обясни той. Това се случва благодарение на повишение на температурата на планетата с 1 градус по Целзий. "Ами ако достигнем 3 или 4 градуса затопляне?", попита реторично Тимерманс. По думите му ние трябва да се погрижим за спасяването на човечеството и това е основната идея на Зелената сделка.

След това обаче дойде кризата с коронавируса и сега се налага да възстановяваме икономиките си.

Мария Габриел: Защо България да не бъде една от долините на водорода
ЦИЕ има много силно конкурентно предимство и това са иновационните екосистеми, отбеляза еврокомисарят

Как да направим така че предизвикателствата, свързани със Зеления преход да се превърнат в стратегия за растеж, в стратегия за работни места и това да се случи с ясното усещане във всеки един регион на Европа, че става въпрос за справедлив процес, който носи полза на хората? Този въпрос повдигна комисарят, отговарящ за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел по време на участието си в международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews.

"Аз ще се спра на отговора, който може да бъде даден в рамките на ресора, за който отговарям. Смятам, че за да превърнем предизвикателствата във възможност са необходими инвестиции и реформи. И тук ключова роля имат науката и иновациите, необходими са умения и инвестиции в образованието, много тясно свързани с регионалната политика", обясни Мария Габриел.

Тя обърна внимание на инвестирането във водородни технологии. "То е изключително важно", подчерта Мария Габриел. И допълни, че то се финансира от програмата "Хоризонт Европа". "Защо България да не бъде една от долините на водорода", каза още тя. И допълни, че подходът на Европейската комисия взема предвид спецификите на регионите.

Атанас Пеканов, Мария Габриел и Стефан Янев

Българската позиция в отделните панели представят още вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, както и министрите на финансите Валери Белчев, на енергетиката Андрей Живков, на транспорта Христо Алексиев, заместник-министърът на икономиката Ивелина Пенева, заместник-министърът на околната среда Ренета Колева, заместник-министърът на земеделието Явор Гечев.

Атанас Пеканов: България твърде дълго избягваше трудните теми
"Синхронът между Плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход ще реши проблема с въглищните райони", смята вицепремиерът

България ще успее както да изпълни изискванията за декарбонизация на въглищните райони, така и да осигури на хората там работа, достойни доходи, по-добро и по-зелено бъдеще. Това стана ясно от думите на вицепремиер, отговарящ за европейските средства, Атанас Пеканов по време на откриването организирания от Dir.bg и 3e-news международен форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България".

Той отбеляза, че това ще се случи благодарение на комбинацията между проектите и реформите, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост и възможностите, които ни се предлагат по Фонда за справедлив преход. Това ще осигури 2.4 млрд. лв. за тези региони у нас, чрез които държавата ще успее да се помогне на хората там и да отговори на страховете им - нещо, което досега не е правено, отбеляза още Пеканов.

Според думите му България твърде дълго е избягвала трудните теми. А климатичната криза е именно такава, от която също дълго сме странили. Според Пеканов обаче в 21-ви век се изисква да се говори за трудностите и предизвикателствата и смелост, за да се прави, това, което е необходимо. "Не можем да оставим тези въпроси за бъдещето, трябва да ги решаваме сега", категоричен бе вицепремиерът.

Той посочи също и че климатичната криза е типичните пример за пазарен провал, в който без сериозни интервенции, нещата няма да се случат. Но за целта има нужда от инструменти, които да помогнат, за да се стигне до правилното решение. В този смисъл вицепремиерът отбеляза, че днешната дискусия на форума "Зеленият преход - предизвикателства и възможности за България" е много важна, точно колкото и Планът за възстановяване и устойчивост.

Атанас Пеканов и Мария Габриел

София ще оборудва със слънчеви панели стотици сгради
Проектите се подготвят, за да се кандидатства за финансиране, но вече има и готови, каза кметът Йорданка Фандъкова

Предвижда се 880 общински сгради да бъдат снабдени с инсталации за слънчева енергия. Финансирането ще е по европейски програми, но и със собствени средства. Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова по време на организирания от Dir.bg и 3е-news форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България".

Проектите се подготвят, но за някои знакови сгради те вече са готови, каза кметът и посочи две от тях: Зоопарка и Завода за преработка на отпадъци на гара Яна. Очакваме одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост, за да предложим нашите проекти, каза Фандъкова.

Заедно с това работим и по програмата за чист въздух със смяна на отоплителните уреди в много домове. Но ако не действаме бързо и не решаваме проблемите ефективно, има риск печките да се завърнат, предупреди Йорданка Фандъкова.

Йорданка Фандъкова

Стефан Янев и Франс Тимерманс обсъдиха Зелената сделка и Плана за възстановяване
Премиерът поиска бързи процедури, зам.-председателят на ЕК се ангажира да се съобрази със специфичните обстоятелства в България

След своето участие в организираната от Dir.bg и 3E-news конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" министър-председателят Стефан Янев проведе среща със заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс.

Във фокуса на разговора бяха актуални теми в контекста на "зеления преход", перспективите пред неговото реализиране и националните предизвикателства и възможности в това отношение. Акцент бе поставен върху Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България с оглед неговото финализиране и представяне пред Европейската комисия. В тази връзка премиерът Янев призова за бърз подход по отношение на последващото му разглеждане, доколкото следва своевременно да се пристъпи към неговото изпълнение, каквото е и очакването на българските граждани. Той подчерта, че без значение от спецификите на политическата ситуация у нас, реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост е изключително важно за хората.

В тази връзка заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс се ангажира, че в хода на прегледа и анализа на националния ПВУ ще бъде отчетена специфичната ситуация, в която страната ни се намира, както и предизвикателствата, пред които е изправена.

По време на разговора премиерът Янев подкрепи виждането, че солидарността следва да бъде основен принцип в рамките на ЕС, но същевременно подчерта необходимостта от гъвкавост, така че да се намират най-правилните решения. В този контекст Янев даде пример със сложната ситуация, в която се намира България и в контекста на ангажиментите по изпълнението на "Зелената сделка", и с оглед на функциите, които се налага да изпълнява кабинетът, които не са типични за служебен такъв. По отношение на предстоящото заседание на Европейския съвет, в рамките на което лидерите от ЕС ще обсъдят рязкото покачване на цените на енергията и мерките, които могат да бъдат да приложени в това отношение, премиерът изрази очакване да се вземат гъвкави и осезаеми решения.

По време на дискусията Тимерманс обърна внимание на предстоящата Конференция по Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата - COP 26, която ще се проведе в Глазгоу в периода от 31 октомври до 12 ноември 2021 г., и на която ще се поставят важни въпроси, имащи отношение към прехода и ограничаването на въглеродните емисии.

Стефан Янев обърна внимание на ядрената енергетика като важен компонент в енергийния микс и устойчив фактор за изграждане на нисковъглеродна енергийна система, наред с възобновяемите източници. В този контекст бяха обсъдени ролята на природния газ като преходен енергиен източник и перспективите по отношение на използването на водорода.

 

Валери Белчев: Ключова роля за Зеления преход ще играе частният сектор
Вярвам скоро ще се усети полезността от тези политики, каза министърът на финансите

Ние сме в началото на процеса на осъзнаване на климатичния проблем. Това заяви служебният министър на финансите Валери Белчев по време на участието си в международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организиран от Dir.bg и 3еNews.

"Нашата засилваща се ангажираност към международната общност ни задължава да влезем на скорост и може само да ни помогне като държава, ако ние бъдем активни и сами направляваме процеса на декарбонизация", отбеляза Белчев.

Той припомни, че българският План за възстановяване и устойчивост днес влиза за разглеждане в Европейската комисия, като 37% от него са свързани със зеления преход.

"Искрено вярвам, че частният сектор скоро ще усети полезността от тези политики", добави министърът на финансите.

Валери Белчев коментира и оценката на Европейската комисия, според която в следващите няколко години ще трябва да бъдат ангажирани 216 млрд. евро за справяне с екологичните проблеми и т.нар. Зелен преход. Той обясни, че процесът ще бъде подкрепен от бюджета на Европейския съюз, от националните бюджети, от Европейската инвестиционна банка, но ще трябва да бъдат ангажирани и частни инвестиции.

"Не ми се иска да поставяме въпроса като пасивен наблюдател. За мен ключовото нещо в тази дискусия е по какъв начин ние безболезнено да можем да ангажираме частния сектор", каза министърът на финансите.

Валери Белчев

Посланикът на Великобритания: На Срещата на върха в Глазгоу трябва да изпратим въглищата в историята
За по-малко от 20 години Обединеното кралство разви най-големия офшорен вятърен сектор в света, захранвайки над 7,5 милиона жилища, обясни д-р Роб Диксън

Светът е вперил поглед в шотландския град Глазгоу, където в края на месеца се събират световните политически лидери, за да обсъждат зелените политики и как да се запази затоплянето на Земята до под 1,5 градуса по Целзий. У нас по темата намери време да говори д-р Роб Диксън, посланик на Великобритания в България. Той участва в международната конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организарана от Dir.bg и 3e-News.

"Трябва да изпратим въглищата в историята. инвестициите във възобновяема енергия - както вятърна, така и слънчева - създават нови работни места и подкрепят устойчив икономически растеж, подобряват качеството на въздуха, увеличават достъпа до енергия и енергийната сигурност. Възобновяемата енергия също е все по-икономична и по-евтина от бързо нарастващата цена на газа или въглищата. Цената на нови офшорни вятърни проекти например е спаднала с 50% от 2015 г., докато тук, в България и другаде, видяхме, че въглищата по-специално стават още по-скъпи, както и вредни за околната среда", заяви д-р Роб Диксън.

Роб Диксън

Лиляна Павлова: Политиците и финансовите институции да намерят изход за ускоряване на инвестициите
"1/4 от българските дружества увеличават дигитализацията, но 2/3 от фирмите у нас не разполагат с инвестиционни планове за киберсигурността", заяви вицепрезидентът на ЕИБ

Политиците и финансовите институции трябва да намерят правилния подход, за да може бизнесът да не отлага или намалява инвестициите си в декарбонизацията, дигитализацията и осъществяването на общите цели. Изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) фиксира много притеснителен индикатор, че 45% от европейските, включително българските, компании планират да съкратят, отложат и дори преустановят част от инвестиционните си планове в тези посоки. А това не трябва да се случва, поради което отговорните институции трябва да обърнат сериозно внимание и да не позволят забавяне на тези инвестиции.

Това обясни вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова по време на участието си в международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews.

Тя отбеляза още, че изследване на Европейската инвестиционна банка е показало също, че една четвърт от българските дружества осъзнават нуждата и ползите и увеличават дигитализацията, която е много важна и за частния сектор. Но в същото време е налице и една изключително притеснителна тенденция от проучването - че 2/3 от фирмите в България не разполагат с инвестиционни планове, свързани с киберсигурността. Именно тук правителствата, финансовите институции, фондовете на ЕС и др. трябва да обърнат сериозно внимание и да подпомогнат всички необходими действия и инвестиции, необходими за преодоляването на тези проблеми и постигането на целите за дигитализация и зелена трансформация на икономиката, смята Павлова.

България прохожда в кръговата икономика: Как ще помага държавата
Водещи приоритети в зеления и цифровия преход за Министерството на икономиката са авангардните технологии и преминаването от линейна към кръгова икономика

В момент, в който са поставени на изпитание икономическите системи на държавите членки, особено важни са инвестициите в технологии и иновации в изразходването на ресурсите - въвеждане на авангардни технологии за постигане на нисковъглеродна и устойчива икономика. Заедно с това - и усилията за преход от линейна към кръгова икономика.

Това каза зам.-министърът на икономиката Ивелина Пенева по време на международния форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организирана от Dir.bg и 3eNews.

България е сред най-силно засегнатите страни от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаемите горива и въглеродно интензивните процеси. Около 75% от българския износ е от отрасли, в които преобладават енергоинтензивните индустрии. По данни на БНБ за 2019 г. износът на суровини представлява 39% общия, потребителските стоки - 25% дял, инвестиционните стоки - 24%, енергийните ресурси - 11%, отбеляза Пенева и добави: индустрията създава над 23% от общата добавена стойност.

Данните показват, че от предвижданите от Европейската комисия промени в областта на околната среда и климата -Зелената сделка, предприятията от българската икономика ще бъдат засегнати непропорционално спрямо повечето други страни от ЕС поради значителния дял на енергоинтензивната индустрия и малкия принос към общите емисии на общността, подчерта зам.-министърът на икономиката.

Ивелина Пенева

Явор Гечев: Политиката в земеделието "позеленява"
Селското стопанство на практика е най-големият ползвател на дрон технологиите в света

Пред селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост има предизвикателства, иновации и възможности, които трябва да бъдат постигнати. Това заяви служебният заместник-министър на земеделието, храните и горите Явор Гечев по време на участието си в международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организиран от Dir.bg и 3еNews.

"За да стигнем там, накъдето сме тръгнали, трябва да повишим рязко добавената стойност от сектор земеделие, както през разнообразяване на културите, така и през по-високото качество, включително и през използването на иновации", заяви Явор Гечев. По думите му иновациите в земеделието по света са стигнали толкова далече, че процесите се управляват през спътникови системи и с дронове.

"Много е интересно, че селското стопанство на практика е най-големият ползвател на дрон технологиите в света. Това ни чака и в България", отбеляза Гечев. Той допълни, че вече са били проведени предварителни разговори с ръководството на на Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" за регламентирането на процеса на навлизане на дронове в земеделието.

Гечев посочи, че свиването на разходите и спестяването на работна ръка в земеделието е изключително чувствителна тема, която касае конкурентоспособността на сектора през следващите години.

"Производителността в селското стопанство у нас все още е изключително ниска. Технологиите много сериозно ни помагат, включително по отношение на климатичните промени и природните ресурси", добави Гечев. Той обясни, че иновациите и технологиите отдавна са ежедневие и са нещо, което се ползва интензивно в Европа и по целия свят.

"Ако някоя държава иска да има конкурентоспособно земеделие и конкурентно предимство при намаляването на разходите и повишаване на качеството - то това става чрез иновации и технологии", категоричен бе Гечев.

В рамките на новия програмен период "позеленяването" е факт, каза още той. И разясни, че при директните плащания на практика 25% от всички средства ще трябва да се получават само и единствено, ако кандидата има екологични ангажименти.

Министър Живков: Апелирам да продължим процеса по преговори за енергийния преход
"Важно е развитието на ядрената енергетика като беземисионен източник"

Апелът на Министерство на енергетиката е да се продължи процеса на преговори и да продължим стъпките напред. В момента се актуализират ключовите енергийни документи и ще бъде направена стратегия за прехода на въглищните региони. Това обясни енергийният министър Андрей Живков по време на по време на международния форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3e-News.

Според него стъпките за прехода трябва да бъдат направени съвместно от всички, така че да има баланс и заетите във въглищния отрасъл да не пострадат в социално отношение.

Министърът бе категоричен, че е важно и развитието на базовата ядрена енергетика като устойчив и беземисионен източник на енергия. България също така не може да си позволи лукса да загуби тези висококвалифицирани специалисти в ядрената сфера, категоричен бе Живков.

Андрей Живков

Проектът на Стратегия за кръгова икономика трябва да бъде завършен до януари 2022 г.
За прехода от линейна към кръгова икономика в управлението на отпадъците се залагат редица цели

Проектът на Стратегия за кръгова икономика, разработен от Министерството на околната среда трябва да бъде финализиран до януари 2022 г. и внесен в Министерския съвет. Това съобщи заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева заяви по време на конференцията "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организирана от DIR.BG и сайта за енергетика, екология и икономика 3e-news.net.

За прехода от линейна към кръгова икономика в управлението на отпадъците се залагат редица цели, като една от тях е удължаване на жизнения цикъл на продуктите чрез политики и технологични решения, които да спомогнат използването, поправката и рециклирането на продуктите и материалите. Нарастващото търсене на суровини и енергийни ресурси при ограниченото им предлагане води до необходимостта от развитието на иновациите и затова в партньорство с бизнеса и науката ще се търсят нови технологични решения в промишлеността, каза Колева. Тя изтъкна, че е от ключово значение за мерките срещу измененията на климата е по-разумното използване на суровините, като промяната трябва да обхваща целия производствен цикъл.

Нови електробуси ще обслужват градския транспорт в София
В общината обмислят, освен нискоемисионни зони, въвеждането на такса "Задръстване"

Софийският градски транспорт ще залага все повече на електрическите автобуси, като дори в момента се очаква пристигането на поредната партида. Паралелно с това се придвижват и проекти за алтернативна екологизация. От една страна Столична община има проект за доставка на водородни автобуси, както и за изграждане на необходимата им инфраструктура. По друг проект пък се работи с германски партньори, чиято цел е преработването на стари дизелови автобуси в електрически.

Това обясни заместник-кметът по транспорта на Столична община Кристиан Кръстев по време на международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews.

Той отбеляза, че в София има доставени 33 електрически автобуса, които се очаква от следващата седмица да бъдат пуснати поетапно в експлоатация. Паралелно с това общината има и други инициативи, свързани с довеждащия до метростанциите градски транспорт. Тук става въпрос за общо 52 електрически превозни средсвта от два типа, които да превозват до близките линии на метрото пътниците, които не са особено близо до метролиниите. Кръстев отбеляза, че по тази инициатива има известно забавяне, но се надява в най-скоро време да старира, за да може да приключи в рамките на програмния период, за да не загубим средствата.

Забавяне има и по друга процедура - за доставка на 25 нови трамвая. Тя се бави заради обжалване в съда. Кръстев обаче изрази надежда, че и този проблем ще бъде решен в близко бъдеще, за да може проектът да бъде финализиран и въпросните нови трамваи да бъдат получени и да започнат да се движат по линиите.

Кристиан Кръстев

Синдикатите: Зелената сделка се ожесточава
Пламен Димитров иска замразени цени на емисиите, ДИмитър Манолов пита какво ще правим след сроковете

Към момента пропускаме, че Зелената сделка се ожесточава. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на конференцията в София "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България". По думите му, вече става въпрос не само за обхващане на енергетиката, а на цялата индустрия, на част от земеделието със сериозни ангажименти, които те не са готови да поемат. Той смята, че всичко това би трябвало да бъде гледано в синхрон от различни министерства, не само от енергетиката.

"Държим ЕК да замрази цената на емисиите, те не са пазарни, манипулирани са. Ако те не бъдат замразени, всичко останало няма как да бъде управлявано по смислен начин", заяви Пламен Димитров.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов посочи, че само епидемичната обстановка в България е "спасила" Тимерманс от протеста на няколкохиляди души, които излязоха на улицата в защита на работните си места. Ние към момента нямаме техническо решение какво ще стане, ако всички тези топлоелектрически централи бъдат затворени, заяви Манолов. Според него "приказките" за поставянето на срокове кога ще бъдат затваряни производства, без да си отговорим на въпроса какво ще правим след това, са "нелепи".


Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".