Купих я в Дания, на пристанището, откъдето през 1943 г. датчани - рибари и други – са превозили повечето от евреите в страната към неутрална Швеция.

Моята лодка е дълга 5 инча (12,7 см). Тя е толкова огромна, колкото е човешкото сърце.

Сърцатите датчани, тъй чудесни във Втората световна война, сега се оказаха свидливи. Те конфискуват бижута и други ценности на сирийци и други мигранти, които искат да влязат в страната. Това не означава, че спират мигрантите, но то показва какво става, когато хора с големи сърца се уплашат. Сега Европа в по-голямата си част е уплашена.

Мексиканците като араби

Америка не е много по-различна. Доналд Тръмп призова на всички мюсюлмани временно да се забрани да влизат в Съединените щати и почти незабавно много републиканци го последваха. Когато през юни м. г. Тръмп обяви, че се кандидатира за президент, той посочи мексиканската имиграция като голям проблем – вълна имигранти, която съдържа – предполага се в процент, по-висок от средния - изнасилвачи и други престъпници. «Те отнемат нашите работни места и нашите жени.» Това е послание, излязло от самото сърце на белия расизъм.

Мексико и Централна Америка са за Съединените щати онова, което арабският свят е за Европа. В Европа арабите са сочени като беснеещи сексуално. И пак арабите са онези, за които се твърди, че заплашват местните европейски култури. Точно както може да бъде представяно въздействието на испаноговорящата имиграция тук (в САЩ)...

През 1989 г. Тръмп публикува платени съобщения на по цяла страница в четири влиятелни вестника в Ню Йорк. В тях той настояваше за смъртни присъди на петима младежи, които бяха арестувани за изнасилването и бруталния побой на една жена в Сентръл парк.

Петимата бяха осъдени и – ако съветът на Тръмп бе последван – щяха да ги екзекутират. Все пак – неловко за Тръмп – те по-късно бяха оправдани, след като друг мъж направи признания, а неговата ДНК съвпадна с онази, която бе открита на местопрестъплението. Но до този момент младежите лежаха в затвора, един от тях – 13 години.

В летен ден през 2000 година над 50 жени бяха задявани, някои от тях сексуално – също в Сентръл парк. Това стана след годишното шествие за Деня на Пуерто Рико и по ужас беше подобно на масовите нападения против жени в Кьолн, Германия, в последната новогодишна нощ. При Кьолнските посегателства пострадалите бяха далеч повече, над 500. Но както и в Ню Йорк обвиненията се насочиха към определена етническа група – араби или северофриканци. Цяла Европа беше ужасена и стресната.

В Европа и в САЩ липсват лидери

И в Европа, и в Съединените щати един момент от настоящето е шумно разгласен като неизбежно бъдеще. Но индицентите като изнасилването в Сентръл парк и посегателствата от деня на Пуерто Рико минаха и заминаха; други случаи или не са били забелязани, или не са се повторили. Покрай всичко останало сурови мерки взеха и ченгетата.

И Кьолнският инцидент не се е повторил, или поне още не се повторил. Там полицията също извлече поуки от грешките си.

Проблемът – както в Европа, така и в Съединените щати – не е просто огромният наплив на мигранти, а е липсата на политическо лидерство. Изключенията са Барак Обама тук и Ангела Меркел в Германия. Меркел се показа като изключителен лидер, позволявайки на около един милион сирийски мигранти да се установят в Германия. Обама беше стиснат посрещач – около 2500 мигранти пристигнаха в САЩ докъм края на миналата година. Той обаче беше щедър, прегръщайки мюсюлманската общност. Тръмп, свойствено за него, изопачи неотдавнашното посещение на президента в джамия, казвайки, че е отишъл да се извинява. За Тръмп никоя лъжа не е прекалено долна.

Сега и Съединените щати, и Европа се нуждаят от повече лидери, които умеят да кажат: «Чакайте малко. Нека съобразим какво става.»  Но чуваме не това, а призиви за масово депортиране, затваряне на граници, конфискуване на имущество. В Европа Унгария се беше поела в правилна посока, но после грозно зави. Полша клони към същото развитие. Франция показва малко от Виши (столицата на прохитлеристкото правителство във Втората световна война), а Германия потръпва в преосмисляне.

 ... Моята лодка е малка, много малка, само символична. Тя говори не само за онова, което е било, но и за онова, което може да се случи – за героизма на едни, за политическото приспособленчество и малодушието на мнозина. В този момент твърде много политици пробват  с пръст накъде духа вятърът. А назрява буря и – ако не смятаме отслабената Меркел и отиващият си Обама – никъде не се вижда капитан.

 - - -

Превод: Николай Големанов

Оригиналното заглавие „Надигащата се буря на етнически страх в Европа и Съединените щати”.

Текстът е публикуван тук