Ивайло Дичев: Трябва да стигнем до истината за апартаментите, моралът е понятие от друг порядък

Само да не се окаже, че недоволството е повече медийно, отколкото гражданско

07:00 | 27 март 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 235 16871 Снимка: Официална фейсбук страница

Скандалът с апартаментите помрачи дълго лъсканият публичен образ на управляващите. Безспорно те в цялост и особено ГЕРБ ще понесат щети от поведението на съгрешилите. Но очевидно скандалът се развива, вероятно има и нещо, което се премълчава.

Апартаментите на властта

Накъде да бъде насочен фокусът, за да стигне до дъното на скандала? Могат ли да тушират кризата засегнатите? Как този път "ще оправи проблема" премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов? Защо публичната реакция беше толкова остра този път?

По тези и други въпроси във връзка с този пореден политически скандал разговаряме с проф. Ивайло Дичев.

Г-н Дичев, да започнем с по-общ въпрос - за закона и морала. Сделките може и да са според закона, но морално или етически те са укорими. Стои ли според вас подобна дилема пред българските политици и в случая - стояла ли е в даден момент пред засегнатите публични личности?

- За мен не стои такъв въпрос. Или има нарушение или няма. Първо, следва да разберем откъде тези политици разполагат с толкова пари, особено ако приемем, че апартаментите струват много повече от официално платеното. Ако едни хора на държавна заплата, па макар голяма, са се сдобили отнякъде с необясними суми, това може да е престъпление. Ако пък твърдят, че са сключили сделките на фиктивна цена (например на данъчна оценка) - това доколкото знам е нарушение на данъчните закони.

Питаме колко са платили реално, връщаме се към първия въпрос, плюс нарушението на данъчното законодателство.

Така стигаме до най-важния въпрос: какво точно е дала държавата на фирма Артекс инженеринг срещу тези стотици хиляди евро отстъпка, която е направила на управленците? В какво е инвестирала към два милиона евро? Нали не смятаме, че тези хора са глупави, то впрочем строят добре, доколкото знам. Има ли подкуп тук, направен срещу някаква насрещна услуга? Знаем вече за случая с небостъргача в Лозенец, построен благодарение на специална намеса на властта. Журналистите биха могли да проверят историята на фирмата назад във времето - получавала ли е някакви терени, някакви съмнителни разрешения за строеж. Има подозрение, значи трябва да има много сериозно разследване.

Дори не разбирам какво казвате, когато питате за морал - сянката, която пада върху партия ГЕРБ не е от морален характер, тя е съмнение в корупция. Ако нищо не се разкрие - следва тя да бъде изчистена, ако пък не, то виновните следва да понесат наказания. Приказките за морал в случая са средство, с което общественото мнение се опитва да се въоръжи срещу хипотезата, че отново нищо няма да бъде разкрито, ще си останем с медийните възмущения. "Законно, но неморално" - значи не гласувайте за тях. Това е жест на безпомощност. Трябва да стигнем до истината; моралът е понятие от друг порядък.

- Ако приемем тогава, че публичният образ на тези хора и на управляващите като цяло е пострадал, какви публични щети ще понесат? Какво трябва да направят, за да продължат да бъдат предпочитани и харесвани? И могат ли да направят нещо, за да тушират скандала?

- Нашите политически пристрастия са малко като етническа принадлежност - не се сменят каквото и да направят "нашите". Не вярвам някой гербаджия да вземе, че да гласува за БСП; това, което може да стане, е симпатизанти от периферията на тази партия да се демотивират и да не излязат да гласуват, а обратно, опонентите им да се нахъсят. Вижте само за какви хора става дума - Цветанов не само беше питан вече за едни 6 апартамента, но произведе многобройни скандали, например когато обвиняваше лекарите за убийци. Не едно дело за милиони губим в Страсбург заради него. Вежди Рашидов беше свален от министерския пост със скандал заради нагло медийно поведение и недоволства на много културни дейци. И нищо. Етнос.

Впрочем имайте предвид и че изборите са в края на май, а дотогава ще се случат различни неща - този скандал ще бъде изметен от още няколко, за които в момента дори не подозираме. Какво трябва да направят - ами очевадното, да махнат тези хора от техните позиции: след Цачева и заместник министрите - Цветанов като шеф на парламентарната група, Рашидов като шеф на комисията по култура. Оттам насетне имат думата правоохранителните органи и разследващата журналистика. Това според мен няма да отслаби позициите на партията, тъкмо обратното, ще е проява на сила.

Виж още Росен Желязков: Борисов и Цветанов няма да заметат скандала

- Ще демонстрира ли лидерът им Бойко Борисов изградения си вече образ на политик, "справящ се с проблемите", дори на "обикновения човек", защо не на "героя"?

- Борисов показва способност да владее партията в степен, в която никой друг не умее - дори в ДПС имаше едно разцепление начело с Местан, ако помните. Това му качество е основното, което харесват хората според мен. Те чувстват, че държавата (ако не и светът!) се разпада и се хващат за онзи, в когото привиждат силата. Само че дали силата му не идва именно от Цветанов и ще има ли сила, ако се освободи от него - това не знаем. Дончев е чудесен европейски лидер, но дали ще умее да подрежда актива по места, не знам, май изглежда твърде елитарен за избирателя на ГЕРБ. Чудесно ще е да се върне на позиция г-жа Бъчварова, но тя май се поумори от битката с Цветанов.

Дали се справя с проблемите на обикновения г-н Борисов - по-скоро крепи положението, не прави резки телодвижения, така че нито вървим много бързо напред, нито пропадаме. Българският политически модел е оцеляването и това е така от доста векове; премиерът съвсем точно го е усетил. Затова няма реформи, не се чертаят грандиозни планове, отстъпва се пред всяко по-агресивно искане. Ако види, че скандалът не стихва, Борисов пак ще отстъпи и ще изтегли Цветанов на по-задна линия. Само да не се окаже, че недоволството ни е повече медийно, отколкото гражданско.

- От друга страна публичната реакция е изцяло негативна. Но защо? Дали издържат просто обясненията, че обикновените българи са особено чувствителни когато им се бърка в джоба, когато чуят, че някой се облагодетелствал с имоти, а те не могат, когато става дума за цените на тези имоти, за собствеността, изплащането цял живот? Или има и нещо друго в тази обществена реакция?

Виж още Кой носи най-голяма вина за скандала с апартаментите?

- Жилището беше единствената сериозна инвестиция, позволена във времето на соца. Парадоксалното е, че дори днес единствената инвестиция, която повечето хора могат и знаят как да направят е недвижимият имот - страната е осеяна с празни апартаменти, построени за децата, дето няма да се върнат. Ако кажете на някой, че политик се сдобил с акции, ще последна чудене - какво пък беше това? Виж, жилището е физически обект, близък до всеки, предизвиква идентификация. Дори хотелът предизвиква по-малко завист, да не говорим за нива, за фабрика където трябва да се работи. Аналогична беше реакцията по отношение на неправомерно дадените пенсии - средният човек си представи, че е могло да му дадат и на него една хубава пенсия и се ядоса. Докато дивиденти от акционерно дружество - вятър и мъгла! Да ви обърна внимание и, че градското пространство предразполага особено силно към раздразнения и протести - всичко е видимо, навира ни се в очите ден след ден. Вижте само каква ярост събудиха едни лошо сложени плочки. На фона на изтеклите кой знае къде абстрактни милиарди на КТБ.

- Ако искаме да стигнем до дъното на скандала, къде да бъде насочен фокусът, според вас? Сигурно има по-виновен и най-виновен в скандала.

- Според мен трябва да се разнищи отношението между строителните фирми и общините по принцип. Скандалите в София са непрестанни и сякаш няма истински механизъм за това как обществото да ги контролира. И не казвам, че винаги има общинска зла умисъл - спомнете си, че миналата година съдът санкционира главния архитект Здравков за това, че се противопостави на решение за строеж на 44-етажен небостъргач, който не отговаряше на градоустройствения план - общинари му събираха пари, за да му платят глобата. Нали си представяте - дори главният архитект на общината не може да отстои някакъв принцип, какво да говорим за жителите на квартал Лозенец, които протестираха срещу кулата на Артекс. Значи има нещо сбъркано в механизма, в правилата, в подредбата на отговорностите. Добавете към това лобирането на политици, натискът отляво и отдясно. Междувременно се оказа, че общинарите в България не трябва да декларират имущество и конфликт на интереси - а те, както знаем, винаги имат интереси. Дано този скандал ни накара сериозно да преосмислим ролята на гражданското общество в контрола на общинските политики.

- Благодаря ви за това интервю, г-н Дичев.

Ивайло Дичев е професор съм по културна антропология в СУ, предстои да излезе от печат неговата книга "Културни сцени на политическото", изд. Просвета.

ИЗБРАНО