Допускам, че в САЩ са очаквали "огледален отговор" на Русия, т.е. изстрелване на "виновната" крилата 9М729 от ПУ на комплекс "Искандер". Ако това беше станало, в САЩ щяха да бъдат доволни, че посочването на Русия като виновник за разваляне на Договора се е оправдало.
Вместо това на 24 август т.г. Русия извърши бойно изстрелване на две стратегически балистични ракети с морско базиране - Р-30 "Булава-30" от подводния ракетоносец "Юрий Долгорукий" (проект 955 "Борей") от Баренцово море по цел на Камчатка, и с 9М29РМУ-2 "Синева" от "Тула" (проект 667БДРМ "Делфин") от район до северния полюс по цел на полигона "Чижа", Архангелска област.
Какво демонстрира Русия с тези ракетни стрелби? Русия показва, че няма никакво намерение да извършва действия, аналогични на американските. Но за да осигури защитата си при евентуално разполагане на РСМД в Европа и на Далечния изток, руският президент постави задача на МО "да приземи" на мобилна ПУ крилатата с морско базиране 3М14 "Калибър".
На 1 юни 1988 г. влиза в сила Договорът за ликвидиране на ракетите със средна и малка далекобойност (ДРСМД), подписан на 8 декември 1987 г. между САЩ и СССР. С това беше снет надвисналият ракетен меч над Европа и в продължение на три десетилетия беше осигурена нейната безопасност. Това е така, защото до 4 май 1991 г. САЩ унищожиха 846 ракети и 289 пускови установки (ПУ) от три ракетни комплекса, в т.ч. и модифицираните крилати с морско базиране BGM-109 "Томахоук" за използване от автомобилната ПУ (с четири ядрени ракети) на комплекс BGM-109G "Грифон".
До 12 май с.г. СССР ликвидира 1846 ракети от шест комплекса и 509 ПУ от състава на 59 ракетни полка, в т.ч. изпитаният, но не развърнат мобилен комплекс РК-55 "Релеф", чиято ПУ е с 6 ядрени крилати ракети КС-122. Посочените арсенали са се произвеждали, подготвяли и контролирали от 52 обекта в САЩ и от в 117 в СССР.
На 2 август 2019 г. по инициатива на САЩ действието на договора беше прекратено.
Договорът не забраняваше извършване на научно-изследователска и опитно-конструкторска работа по РСМД, от което, под различна форма, се възползваха и двете страни.
Според специалисти на САЩ Русия създава крилата ракета 9М729 като част от боекомплекта на оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 "Искандер-М" - освен нея комплексът използва балистични ракети 9М723 или крилати 9М728. Според твърдение на Пентагона далекобойността на новата 9М729 е над 500 км, което е нарушение на Договора и поради това тази ракета става формална, защото реалната е съвсем друга, причина за денонсирането му от САЩ.
Твърдението се основава на факта, че ракетата е по-дълга от щатната 9М728 с 53 см, което е предпоставка за увеличаване далечината на полета. Полетни изпитания с ракетата не са извършвани на повече от 480 км - ако разстоянието е било по-голямо, то сигурно би се установило от разузнавателните средства на САЩ. Но това е полет с 500-килиграмова осколъчно-фугасна бойна глава, а ако се използва ядрена, например ТК-60 с мощност 10 кт и маса 90 кг, създадена за противокорабната свърхзвукова крилата П-800 "Оникс", и след намалената маса се увеличи обема на горивото, то и далекобойността ще се увеличи над разрешените от Договора 500 км.
В конструкцията на 9М729 е заложена възможност за увеличаване на полета, но тя не е реализирана на практика. След денонсиране на Договора обаче, при определени обстоятелства, тя може бързо и леко да се осществи - доказателство за това е създадената нова ПУ 9П701, предвидена като носител на 4 ракети 9М729. Впрочем към началото на т.г. руските сухопътни войски разполагат с 12 ракетни бригади, всяка с по 12 ПУ 9П78-1, носители на по две балистични ракети 9М723 или на две крилати 9М728.
Според руски твърдения САЩ могат, чрез смяна на програмата в системата за управление, да използват конвенционална крилата ракета с морско базиране клас "кораб/ подводница -земя" RGM/UGM-109E TLAM-E "Tомахоук, бл.IV" за поразяване на земни цели, което Пентагонът отрича. Ракетата се изстрелва от вертикална ПУ Мк-41, с която се комплектуват противоракетните комплекси "Иджис Ашур" в Румъния, завършва се базата за тях в Полша, а вече е договорено развръщане на комплекса и в Япония.
На 18 август т.г. от изпитателния полигон на остров Сан-Николас, Калифорния, САЩ извършиха успешно полетно изпитание на "Томахоук" от стационарна /оповестена като мобилна, монтирана на обикновен трейлер/ експериментална ПУ, всъщност морската Мк-41. Според официалното съобщение ракетата лети повече от 500 км, което е излишно уточнение, защото обсегът на конвенционалния "Томахоук" е 1600 км.
Експериментът показа, че за кратко време действително могат да се извършат необходимите операции и комплексите "Иджис Ашур" да станат ударно средство за поразяване на земни обекти.
Замисълът за това полетно изпитание е възникнал още по времето, когато в сила е ДРСМД, и тогава е извършена необходимата подготовка за осществяването му, за да може той да се проведе само 16 дни след денонсиране на договора. За това време се извършва монтиране на ПУ Мк-41 върху шасито на трейлера, а преди старта се презарежда системата за управление на "Томахоук" - последното отнема само няколко часа, но не и 80, които бяха необходими за тази операция по време на войната с Ирак.
Всъщност не е ясно за какво беше необходима тази демонстрация - както ракетата, така и ПУ са на въоръжение от 1983 г. и до сега в локалните конфликти са използвани над 2000 ракети, като 2000-та е изстреляна по Либия през март 2011 г. Единственото реално предположение е свързано с евентуалното модифициране на ракетата за полет на по-голямо разстояние. За това обаче е необходима поне година.
Впрочем с този опит САЩ сами потвърдиха, че противоракетният комплекс "Иджис Ашур" не е само противоракетен, а може да бъде използван и за удари по земни цели - след тази демонстрация отричането вече е безполезно.
Вярно е, че договорът разрешава извършване на НИР и ОКР, но защо откровено не се казва, че такава дейност се провежда законно, а се обвинява в нарушение другата страна по Договора? Въпросът е риторичен, но особено в политиката, отнасяща се до ракетното въоръжение, би трябвало да има поне мъничко морал и чувство за собствено достойство.
Какъв е отговорът на Русия на полетното изпитание на новия американски "Грифон"?
Допускам, че в САЩ са очаквали "огледален отговор" на Русия, както неведнъж заявява това руският президент, т.е. изстрелване на "виновната" крилата 9М729 от ПУ на комплекс "Искандер". Ако това беше станало, в САЩ щяха да бъдат доволни, че посочването на Русия като виновник за разваляне на Договора се е оправдало.
Но вместо това на 24 август т.г. Русия извърши бойно изстрелване на две стратегически балистични ракети с морско базиране - Р-30 "Булава-30" от подводния ракетоносец "Юрий Долгорукий" (проект 955 "Борей") от Баренцово море по цел на Камчатка, и с 9М29РМУ-2 "Синева" от "Тула" (проект 667БДРМ "Делфин") от район до северния полюс по цел на полигона "Чижа", Архангелска област.
Какво демонстрира Русия с тези ракетни стрелби?
Те могат да се обяснят от няколко гледни точки, но по-съществени са следните два аспекта. Първият - Русия показва, че няма никаво намерение да извършва действия, аналогични на американските. Но за да осигури защитата си при евентуално разполагане на РСМД в Европа и на Далечния изток, руският президент постави задача на МО "да приземи" на мобилна ПУ крилатата с морско базиране 3М14 "Калибър".
Друга възможност за руско противодействие при необходимост е мобилният стратегически ракетен комплекс РС-26 "Рубеж". При полетните изпитания неговата балистична ракета покрива разстояние 2000-6000 км - с тежка конвенционална бойна глава тя лети на 2000 км, а със значително по-леката ядрена покрива стратегическа далекобойност. За сега комплексът е замразен и не е включен в новия план за развитие на руските въоръжени сили, за да не стане виновен за денонсиране на ДРСМД.
Вторият аспект според мен е свързан с изключителното значение, което Русия отдава на нови преговори по стратегическото настъпателно въоръжение (СНВ), което е определящо не само за безопасността на САЩ и Русия. В това отношение пряко влияние върху стратегическата стабилност имат действията на страните след денонсиране на ДРСМД. Това е така, защото новите ударни средства на САЩ, евентуално разположени в Европа и на Далечния изток, имат за тях стратегическо значение и ще бъдат елемент от американските СНВ. Способността им да поразяват обекти на хиляди километри във вътрешността на Русия и краткото време на полета до тях създава сериозни проблеми на руската система за ПВО/ПРО.
Същевременно разположените срещу тях руски средства нямат стратегическо значение, а са заплаха само за американските бази и за страните, които са ги приели на своя територия.
Безопасността на САЩ няма да се намали, ако те използват РСМД срещу Русия. Напротив. Тя ще се увеличи, защото срещу тях, за баланс, ще бъдат насочени новите руски оръжия, като междуконтиненталната балистична ракета (МБР) РС-28 "Сармат" с хиперзвуков боен блок 15Ю71 "Авангард", както и намиращите се в различни по характер изпитания стратегическа крилата ракета 9М730 "Буревестник" и подводната безекипажна роботизирана ядрена система 2М39 "Посейдон" - последните две са с ядрена енергийна установка и неограничен радиус на действие. Твърди се, че с такава цел може да се "приземи" и противокорабната хиперзвукова крилата ракета 3К22 "Циркон" и да се доведе до приемане на въоржение и балистичната "Скиф", базирана на дъното на водоеми и поставена в режим на "очакване".
Заплаха за САЩ има и от стратегическите ракетни комплекси на Русия, както и за Русия от американските стратегически "Минитмън-3", а в бъдеще и от проектираната нова американска МБР.
Проектират се и нови стратегически бомбардировачи (СБ) - В-21 в САЩ и ПАК ДА в Русия и нови крилати ракети "въздух-земя" за тях.
Сериозен проблем за Русия са няколкото хиляди крилати ракети с въздушно и морско базиране на САЩ,
както и обратното от нарастващия потенциал на подобните руски комплекси.
Все по-голям проблем и за САЩ, и за Русия става увеличаващият се ракетен арсенал на Китай от РМСД и стратегически ракетни комплекси от типа "Източен вятър-31А" и "Източен вятър-41". По данни на Пентагона страната разполага с над 2000 балистични и крилати (например "Източен вятър-10") РСМД за поразяване на земни и морски цели, в т.ч. единствените в света балистични противокорабни "Източен вятър-21Д" и "Източен вятър-26", специално създадени за борба със самолетоносачи.
През последните години проблем за Русия са ударните БЛА на САЩ, но изоставането е на път да бъде преодолено и да се създаде адекватна заплаха за САЩ и съюзниците им по НАТО. Вече извършиха първите си полети БЛА със средна далечина на полета като разузнавателно-ударният "Орион" и ударният тип "летящо крило" С-70 "Охотник". Според Пентагона към началото на т.г. Русия има на въоръжение над 4000 БЛА с различно предназначение - повече имат само САЩ. Показателно е, че през последните години в САЩ са обучени повече оператори на БЛА отколкото летци за ВВС, т.е. създава се възможност за формиране с БЛА на крупни бойни части като допълнение към класическите ВВС.
Пряко отношение към стратегическата стабилност има и системата за ПРО на САЩ, която ще продължи да се усъвършенства, в т.ч. и космическият й ешалон.
Същевременно значителна е активността на САЩ, Русия и Китай по създаване на средства за противокосмическа отбрана /ПКО/, както със земно, така и с космическо базиране.
Целият посочен арсенал от средства, имащи отношение към СНВ (РСМД, МБР, СБ, БЛА, ПРО и ПКО, както и нарастващата ефективност на кибератаките), изисква разглеждане и разрботване на балансиран комплексен договор с участието не само на САЩ, Русия и Китай, но и на останалите страни от ядрения клуб и притежателите на ракети със средна и малка далекобойност в частта, която се отнася до тях.
Ето защо отговорът на Русия на практика е обозначаване и напомняне за
опасността от липсата на договорни задължения по ограничаване на СНВ.
Трябва да се посочи, че вероятността в близките години да се подготви такъв договор е твърде малка, защото силните във военно-техническо отношение страни САЩ, Русия и Китай не се стремят към постигане на баланс в СНВ, а чрез силов подход, страхувайки се една от друга, предприемат политически и военно-технически действия с цел постигане на предимство в определени направления.
Комплексен договор за ограничаване на СНВ може да бъде осъществен само при наличие на добра воля преди всичко в САЩ, Русия и Китай. Такъв договор не само ще повиши безопасността на планетата, но ще се освободят и средства за разрешаване на проблемите с бедността, затоплянето и екологията на планетата.
Анализът е публикуван в Glasove.com
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}