Как една българка стана част от историята на Бон

Божана Димова ръководи от почти 10 години елитен ресторант. Посещавали са го много видни политици и други известни личности, а Ханс-Дитрих Геншер е имал запазена маса

09:51 | 2 август 2021 | Автор: Биляна Михайлова, Дойче Веле 6 3990 Снимка: Дойче Веле

Бад Годесберг - някогашният дипломатически квартал на Бон, е пълен с история и стара слава: години наред е бил център на политическия живот. А политиката нерядко се е правила на маса - още откакто Бон става столица, та до времената, в които се разделя с този престижен статут. Така сладкарница "Schöner", която вече не съществува, се гордеела, че Хелмут Кол е купувал любимите си бадемови сладки именно там, а ресторант "Aennchen" (също вече не съществува) бил толкова известен, че на изпращаните до него писма нямало нужда да се пише адрес - всички знаели коя е съдържателката на култовото заведение. Един от малкото, а може би дори единственият от някогашните традиционни ресторанти в Бад Годесберг, който е запазен и до днес, е "Матернус". За това заслугата е на българката Божана Димова, която преди десетина година поема бизнеса на една легендарна ресторантьорка - Риа Матернус.

Роналд Рейгън е само един от американските президенти, гостували на Риа Матернус

Нейната биография е повече от интересна и дори само един пример стига - как някогашната възпитаничка на монахини през 1945-а година танцува на маса с генерал Джордж Патън, един от командващите съюзническите войски по време на Втората световна война. (И изобщо с удоволствие танцува по масите.) А в началото на 50-те години слага и началото на "Матернус", където редовно се срещали политици (както и шпиони) от голям международен мащаб: Шарл дьо Гол, почти всички американски президенти от следвоенните години, да не говорим за германските политически величия Франц-Йозеф Щраус, Вили Бранд, Хелмут Шмит, Ханс-Дитрих Геншер. Геншер например завел една вечер в ресторанта тогавашния външен министър на Горбачов Едуард Шеварднадзе, на когото именно там били представени накуп шефовете на всички германски тайни служби, но не нарочно, а просто защото били в ресторанта. Той останал толкова доволен, че впоследствие изпратил букет на Риа.

"Беше много щастлив, за него това беше истинско преживяване", разказва Геншер.

Вероятно е знаела повече и от Мата Хари

С право наричат Риа Матернус най-известната ресторантьорка на Бон от следвоенните времена и "изповедничката на Бонската република". Ресторант "Матернус" пък получава прозвището "борса за новини". Нещо повече, твърди се, че и Мата Хари би завидяла на Риа Матернус за сведенията, с които е разполагала. Но никога не си позволила да злоупотреби с тях, а за заслугите ѝ към държавата за 60-ия й рожден ден я удостояват с Федералния кръст за заслуги. В течение на годините получава множество примамливи предложения от престижни медии да разкаже това, което знае, но категорично отказва.

Хелмут Шмит не се е разделял с цигарата си и в "Матернус"

Тъй като няма деца, Риа Матернус осиновява главния си готвач Ервин Дрешер, на когото предава бизнеса, а след него през 2012-а година ресторантът попада в български ръце - тези на Божана. Тя е по-склонна да разговаря с медиите от своята видна предшественичка и споделя пред ДВ какви са били последните десет години в "Матернус":

ДВ: Какво е да поемеш ресторанта на една феноменална жена, при това без да си германка?

Б. Димова: Беше доста тежко в началото, защото човек трябваше да се докаже на германците - че може, въпреки че е чужденец, да се справи с един от най-германските ресторанти в Бон. Когато разбрах каква дълга история има ресторантът, определено ми се наложи да науча много неща, защото клиентите питат, задават въпроси и трябва да си подготвен.

ДВ: Кое е най-поразителното в личността на Риа Матернус?

Б. Димова: Учудващо е как е успявала да обедини политици от различни партии, да се срещат тук, да водят важни разговори. При това според мен не кухнята е била водеща - просто им е било важно мястото, където могат да се срещат.

ДВ: А колко важно е това място днес?

Б. Димова: Все още идват стари политици. Геншер например беше наш постоянен клиент, понякога по два пъти на ден. Когато са в Бон, политиците от Берлин също ни посещават. Бившият вицеканцлер Мюнтеферинг е идвал, левият политик Грегор Гизи. Идвали са и високопоставени чуждестранни политици, даже много високопоставени. А и благородници - това личи по титлите им, когато правят резервацията.

ДВ: Комбинацията от темперамент и дискретност е била печелившата за Риа Матернус. Дали и сега е така?

Б. Димова: Явно да, защото вчера за пореден път се отби един постоянен клиент, който ме нарича г-жа Матернус.

ДВ: Каква е добрата рецепта за съхраняването на една традиция?

Б. Димова: Трудно е, защото младото поколение не познава много от старите политици, които са идвали тук, а ние искахме да привлечем и по-млада публика. Все пак в момента, в който човек има време да им обясни някои неща, проявяват голям интерес и са очаровани.

ДВ: По стените на ресторанта висят снимки, с които би се гордял всеки исторически музей. Но това не е музей.

Б. Димова: Не, не е, но периодически тук идват посетители, които се интересуват именно от историята на ресторанта - в рамките на специални турове, които се организират веднъж месечно. Хората идват на групи, сядат в историческите салони - могат да разгледат и албумите със снимките на гостувалите тук забележителни личности, и книгите, в които пише за ресторанта и за Риа Матернус. Могат да видят първото меню от 1951-а година. Важното за нас е да комбинираме старото и новото, и мисля, че ни се отдава. Днешното време има нови герои - например хората, помагали за разчистването на щетите от наводнения наблизо, които се "възнаградиха" с посещение при нас неотдавна.

ДВ: Ясно е, че сходствата с менюто от 1951-а няма как да са големи - какво харесват хората днес и какво могат да научат за България от "Матернус"?

Б. Димова: Вкусовете днес естествено са други, но като традиция сме оставили в менюто гъските през зимата - нещо, което е типично за Германия. Има и дискретно присъствие на българската кухня - тараторът, който от години предлагаме лятно време, се харесва много. С една нехарактерна за България добавка - пушена сьомга по идея на Манфред, шефа на кухнята, който знае как да примами клиентите.

ДВ: Какво очакват клиентите - имайки предвид важността на подхода, който в България невинаги е на преден план?

Б. Димова: Очакват да им се усмихнеш. Редовните ни клиенти са много доволни, че ги назовавам по име - нещо много важно, което в България почти не съм го виждала. Очакват кухнята да е на ниво. Комуникацията с германците ми се отдава изключително лесно, може да прозвучи нескромно, но ме харесват - вероятно имат нужда от душеприказчик.

Текстът е публикуван ТУК

ИЗБРАНО