Кирил Христосков е бивш шеф на звено в НСБОП, което се е занимавало с културно-исторически ценности. Потърсихме го за коментар, след като от къща в центъра на София бяха откраднати картини на Владимир Димитров - Майстора и Димитър Киров - Ди Киро. Какво се прави в такъв случай, какво търсят разследващите, продаваеми ли са картините? Ето какво сподели Кирил Христосков пред Dir.bg.

- Г-н Христосков, как гледате на кражбата на картини на Владимир Димитров-Майстора от частен дом в София? Организиран или случаен е обирът? Чуха се мнения за поръчка.
- Това, което на мен ми направи впечатление от цялата тази история с кражбата на картини и го одобрявам, въпреки че няма как да ми хареса една кражба, е следното. Все пак говорим за кражба от частен дом. А в същото време държавата се ангажира с цялата си сила, за да реши един частно-правен проблем. И за пореден път се убеждавам, че в сферата на изкуството няма държавно, няма общинско, няма частно - то е наше, на всички българи. Поздравявам колегите от МВР за добрата работа.

- МВР реагира на обир. В крайна сметка това е структурата, която гарантира сигурността на гражданите.

- Да, това е така. Но все пак в случая не говорим за галерия, за музей. Хубавото е, че държавата се ангажира. Когато бях още в службите, също съм се ангажирал с разплитането на кражби от частни домове и музеи. Имахме един случай с внучката на Златю Бояджиев - Цена Бояджиева. Стана през 90-те години. Открадват картини от дома й и пак за много кратко време ги намерихме. Схемата е една и съща. Когато контролираш пазара на антики, нещата излизат бързо. И сега стана така. Не изключвам и чисто в криминологичен аспект работата на колегите. Такъв вид кражби са особен вид престъпление. Винаги така съм приемал нещата, когато са краде изкуство. За да разплетеш такъв случай, е изключително важно да контролираш пазара.

- Да разбираме, че службите трябва да имат информация какво и как се случва на пазара за антики?

- Разбира се, иначе какви служби са? Имах много интересен случай отново през 90-те години. Ставаше въпрос за един от най-конвертируемите български автори проф. Андрей Николов. Лъвът в паметника на "Незнайния войн" е негова работа. Той е работил в Италия в началото на миналия век. И крадат от къщата-музей, където е живял, няколко неща. Говорим за мраморни пластики, бронзов щраус - изключително красива фигура. Носят нещата на антиквар. Продават му щрауса за 20 долара. И той се обажда. Казва, че при него има нещо, което го смущава. На самата статуя пише - 1915 г. Рим. Взех я, а после се навързаха и други неща. Та, това искам да кажа, че като познаваш пазара, е лесно да си вършиш работата.

- Защо се краде картина на Майстора?
- В детайли не съм запознат, но смятам, че това е една апашка кражба. Краде се от глупост. Всички намеци, че това е поръчка, че е с умисъл, не ми се връзват. Антикварят ще каже на някакъв ром да ходи да краде картини на Майстора... Някак не се връзва. Да, извършителите са казали, че са им били поръчани, но не вярвам. Аз имам наблюдение над ромската престъпност. В Червен бряг има един цял 5-и квартал от роми. Говоря за 1988-а, но тогава имаше ред в държавата. Тогава привиках шефа на Мешерето и му поставям задача. Или решаваме каквото искам, или ще имате проблеми. И той решава всичко. Имаше криминален работник за този квартал, имаше човек от службите, който отговаряше за квартала. Имаше агентура, която своевременно реагираше. С тези простотии и ваденето на досиета, всичко това бе разбито. И бе употребено в политически аспект, но изцяло за сметка на МВР. Казвам го категорично.

- Какво трябва да се направи, ако се открадне известна картина? Какъв е подходът на службите и какъв на крадците?
- Първото нещо, което вярвам е било направено, е опис и да се търсят следи. След това се търси сравнителен материал. Тези картини е добре да имат съпътстваща история, която ги легитимира. Ако нямаш снимков материал, става трудно. Сега, въпросните откраднати картини, са влезли в един културен обмен, защото собственикът показа албуми със снимки, които са запечатали тези произведения. Това е изключително важно. Това дава възможност на разследващите да имат сравнителен материал. Ако ти нямаш такъв, става много трудно. Така е обикновено при археологията, защото там откриваш нещо в земята и то тепърва започва своя културен живот. При сделки с археология елементът за измама е много по-вероятен. Просто обектите не са влезли в културен обмен, нямат идентификация, нямат история и са много трудно откриваеми и разпознаваеми.

Има много интересна изложба, която се казва "Спасените богатства на България". Все неща, които МВР е спасило. Ето един случай. Бронзова глава на млад мъж от Болоня, казано по друг начин - глава на Константин Втори. Крадат я от музея във Видин заедно с "Почиващия Херакъл" на Лизип, гръцкият скулптур, но това беше римско копие. Главата я изнасят и я продават в Мюнхен. Стигнахме до главата, беше иззета от баварската криминална служба. Аз бях в Мюнхен, държа главата в ръцете си и немците ми казват, че е менте, че не е истинска. Тогава се обадих на Божидар Димитров, вечна му памет, и му казвам за случая. Поисках публикации, за да я идентифицирам, а той имаше, но бяха черно-бели снимки. Немците обаче се дърпат и твърдят, че техни професори са категорични, че е фалшива и ще я задържат. А целта беше, че главата бе стигнала до собственик, който е българин по произход, но живеещ в Германия. Той бе личен приятел и на Тодор Живков, и на Хелмут Кол, а фирмите му имаха по над 30 млн. марки оборот. Става въпрос за д-р Петър Аладжов, който е покойник, и това е причината да си позволя да говоря. Той явно не е знаел какво купува. Просто му предлагат нещо. В крайна сметка стигнахме до споразумение, защото ние им решихме един много сериозен казус, свързан с терористичен акт в Мюнхен. И те, за благодарност, ни съдействаха и върнахме главата в България, която е автентична.

Снимка: Дир.БГ

- Когато се открадне картина на известен художник, както в случая става с произведение на Майстора, как може то да се изтъргува? Продаваемо ли е?
- Не. Става абсолютно непродаваемо. Веднага давам и пример с емблематичната кражба от Националната художествена галерия на петте шедьовъра с пилотната картина на Златю Бояджиев "Сляпата свинарка". Другите четири картини бяха на Владимир Димитров-Майстора. Наблюдавахме пазара на картини, там излязоха крадците и ги хванахме.

- Натъквали ли сте се във вашата работа на колекционер, който да поръча да му се открадне дадена картина?
- В Европа сигурно има такива поръчки, но аз не съм се сблъсквал с подобно нещо. Вижте, ние сме млада държава от гледна точка на това, което създаваме като произведения на изкуството. Говорим все пак за произведения едва от началото на 18-и век, ако изключим иконописните школи, в които имаме големи традиции. И ако някой смята, че нашите икони може да ги продава в Западна Европа, много греши. В Западна Европа се търся руските икони. Те са на мода и са конвертируеми. И причината е в това, че в Русия се нароиха много богати хора и те могат да си позволят да платят висока цена. Просто пазарът определя търсенето. Нашите икони не отстъпват на руските, но богатите руснаци искат да си върнат нещата в Русия и плащат. Това поражда интерес и вдига цената. Целта им е да върнат предмета в Русия.

Иначе има много наши художници, които са учили във Франция, Германия, Италия и т.н., но не са много разпознаваеми и не се търсят. Може би не са продавали добре за времето си. Интересно е, че след 9 септември имаше един списък с автори, които не можеше да бъдат изнасяни в чужбина. Истината е, че българските автори са интересни у нас, а в чужбина не се търсят. Ние сме ограничени като възможности. Ако един художник няма поне една голяма изява в чужбина, няма как да очакваш да е търсен. От Италия може да си купиш ценна картина и да си я донесеш. Във Франция има около 150 неща, които не могат да бъдат изнасяни. Всичко друго е въпрос на сделка.

- Да се върнем пак на кражбата у нас. Как ще приключи всичко?
- Крадците очаквам да бъдат осъдени, защото те са консумирали деянието. Към антикварите обвинението е за вещно укривателство, а това се доказва, ако има умисъл. А доказването на умисъл, не е лесна работа. Тяхната защитна теза ще бъде, че не са знаели и готово. На крадците бих им задал следния въпрос: Като влизате в тази къща, не видяхте ли фасадата? Димитър Киров е правил фасадата. За да влезеш в такъв дом, нещо трябва да ти щракне в главата. И какво е станало? Крадат, искат бързо да се отърват. Търсят антиквари. В същото време се вдига шум. Антикварите искат и те да се отърват, след като вече са наясно с картините, но в същото време МВР добре работят и ги намират.

- Антикварите е можело да се обадят и да кажат, че картините са при тях?
- Това е въпрос на избор. Те твърдят, че са дали пари - и единият, и другият. Те трябва да обясняват.