Язовир "Бели Искър" се явява ключов за осъществяването на плана за доставяне на вода до Перник през водопреносната мрежа на София. По този повод потърсихме за мнение доц. Петър Филков, който е заместник-декан на Хидротехническия факултет на Университета за архитектура, строителство и геодезия. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Доц. Филков, как гледате на решението да се помогне на Перник, като се достави вода от водосбора на яз. "Белмекен" и през язовир "Бели Искър"?
- Намирам го за подходящо и разумно предвид обстоятелствата, пред които сме изправени.

- Това ли е единственото и най-бързо решение, което може да се изпълни?
- Дали е единственото, не се ангажирам да твърдя, но че е бързо - да, така е.

- В какъв обозрим порядък виждате изпълнението му?
- Трудно е да кажа нещо конкретно, защото не съм видял проекта. Според мнение на правителството, което бе обявено публично, това може да стане за 45 дни. За мен този срок е реалистичен.

- Стената на яз. "Бели Искър" ще издържи ли на допълнителен приток на вода? С какво трябва да се съобразяваме, когато говорим за този язовир?
- Това, което е характерно за стената на язовир "Бели Искър", е, че тя е строена в края на 40-те години на миналия век. Тогава, когато тя е била проектирана, не е била изчислявана за земетръс. Съвременните норми за проектиране изискват стената да се проверява за работа при условия за земетръс. Стената не отговаря на изискванията...

- Но трябва да уточним, че става въпрос за изискванията към ден днешен.
- Да. Това е добре известно на хората на отговорни позиции в държавата. И по тази причина след направени консултации са разработени идейни проекти за ремонт на стената. Междувременно, за да се повиши сигурността й, максималното ниво, до което водата трябва да достига, е свалено. Така върху стената действат по-малки сили и тя може да понесе земетръс от 9-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник.

- Ако скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник я приравним към Рихтер, за да е по-разбираемо?

- Двете скали правят класификация по различни показатели. Скалата на Рихтер се основава на отделена енергия. У нас се ползва скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), която е с 12 степени. Тя регистрира външните промени и белези - напукани къщи, паднали комини и т.н. Конструкциите в България се оразмеряват за 9-а степен по МШК, а това, разбирайте ме ясно, е много силен трус. Ако се случи трус от 9-та степен, недай си Боже, повярвайте ми, че язовир "Бели Искър" ще ни е последната грижа. Искам да добавя нещо важно, което знам от автора на идейния проект за ремонт на стената. А то е, че и при трус от 9-а степен по МШК стената няма да се скъса. Така е, ако язовирът работи с предписаното по-ниско ниво, т.е. с по-малък обем. В допълнение, обемът, който е наличен в момента - 9 млн. кубични метра, е около 80% от предписания максимален обем преди ремонта, т.е. не би трябвало да има проблем, ако обемът в язовира малко се увеличи.

- Значи спокойно можем да кажем, че имаме празен обем, иначе можеше да се ползва.
- Точно така. И друго е важно да се отбележи. Като всеки изравнител, при който притокът и разходът е един и същ, нивото не се променя. Ако се наложи да се подават допълнителни количества към Перник, ще се увеличи и притокът. Дори и да не се дозира точно, защото това е трудно, колебания във водното ниво от порядъка на 5-10 сантиметра не са проблем на общия фон - дълбочина в язовира около 40 м. Реално водата минава транзит през язовира и може да се направи така, че да не се увеличава обемът му. Не би трябвало да има проблем в това отношение.

- Какво значи права стена на един язовир и какво значи стената да е извита като дъга, защото тази на язовир "Бели Искър" е права?
- Нямам представа защо това изобщо се пусна в пространството, че има значение дали стената е праволинейна или е дъгова. На язовир "Искър" стената също е права. Какъв е проблемът? Никакъв. В България, а и в световен мащаб, почти всички бетонови стени на язовири са праволинейни. Нека да кажа, че това е така и за 95-98% от язовирните стени в света. В пъти по-малко са тези, които са дъгови. У нас имаме само 2 дъгови язовирни стени. Но, повярвайте ми, че няма никаква връзка между това дали стената е праволинейна или дъгова и това, каква е нейната устойчивост.

- Как ще се движи водата след язовир "Бели Искър", за да стигне до Перник?
- Водата ще върви по Рилския водопровод, част от който е изграден още преди Втората световна война. Водата ще стига до Симеоново, след това по главния водопровод на София ще стига до с. Мало Бучино, откъдето ще започва планираната връзка с Перник. Предполагам, че новото трасе ще е към с. Голямо Бучино и от там вече водата ще влиза в квартал "Изток" на Перник.

- Значи трябва да кажем, че водата от София ще влиза директно в град Перник, а няма да се пълни язовир "Студена"?
- Точно така. И е редно да отбележим, че София не се снабдява само от Рилския водопровод. Той осигурява около ¼ от водата на столицата. Капацитетът му е около 1,5 куб. метра в секунда, по данни на "Софийска вода" сега се подават към 0,9 куб. метра в секунда. Виждате, не е проблем да се увеличи дебита с 300 литра в секунда. Водоснабдителната мрежа на София е доста сложна и гъвкава, което позволява прехвърляне на вода от един квартал на столицата в друг. Ако има нужда, това може да се направи между някои квартали сравнително лесно.

- 45 дни за изграждането на новото трасе, което ще доведе вода до Перник, при цена от 2 млн. лева на километър? Как ви се струва това?
- Срокът за изпълнение, както вече казах, изглежда реалистичен, ако се създаде подходящата организация. 2 млн. лева на километър ми се струват доста много. Въпросът е чувствителен за хората, но цената на километър става ясна и точна, когато имаме в ръцете си проект. Към момента проект не знам да има. Ако се полагат тръби в скални участъци, сигурно ще е по-скъпо от обичайното. Предполагам, че трасето ще се движи покрай пътя между Мало Бучино и Голямо Бучино, защото се обяви, че няма да има отчуждителни процедури. Ето още една причина изграждането да не е толкова скъпо.