Новият коронавирус COVID-19 е генетично тясно свързан с вируса на SARS (ТОРС) от 2003 г., но силата му на разпространение е много по-голяма.

Тежкият остър респираторен синдром (SARS или ТОРС) се появи в Китай в края на 2002 г. и в продължение на 8 месеца бяха заразени над 8000 души от 33 държави. Процентът на смъртност сред заразените достигна 10% т.е. всеки 10-и почива.

17 години по-късно заразените с COVID-19 са над 270 000 души в 184 страни в света, починалите са над 11 000, а броят им расте при около 4-процентова смъртност.

Изглежда никоя от европейските държави не си взе поука от пандемята през 2003 г. в Азия. Днес на Стария континент няма държава, в която да няма заразен с COVRD-19 .

А какво всъщност се случи преди 17 години? По това време етнологът доц. д-р Еля Цонева живее в Пекин и съпреживя директно цялата скàла на разпространението, пика и отшумяването на заразата.

След преодоляването на заразата, мотивирана от всичко видяно, влиза в контакт с етнолози от университетите в Пекин и Китайската социална академия за формиране на общ екип за изучаване и търсене на научни решения за анализиране, превенция и преодоляване на подобни ситуации. Резултатът е три издадени тома, два на английски и един на китайски, който е превод на втория английски сборник. В университета в Пекин прави курс по темата в продължение на 3 години до подготвяне на техни преподаватели. Преди три години се насочва  към подобен чисто български проект "Локални бедствия и качество на живот: Културни стратегии в преодоляване на природни, технологични и биологични катастрофи". Екипът й изследва анторопологичните особености на 4 локални бедствени събития, сполетели райони в България през периода 2011-2017 г.: Земетресението в Перник 2012 г.; Наводнението и свлачището в Аспарухово 2014 г.; Шапът в Странджа 2011 г.; Експлозията в Хитрино 2016 г.

Пекин по време на SARS

Доц. Еля Цанева от ИЕФЕМ при БАН е възпитаник на Историческия факултет на СУ "Св.Кл.Охридски" със специализация по етнография. Има докторат по етнография от МГУ "М. Ломоносов", Русия, и по социология от UNSW в Сидней, Австралия. Научни интереси в областта на теория на етничността, ритуално родство и антропология на бедствията и катастрофите.

Доц. д-р Еля Цонева

- Вие сте пряк свидетел на голямата вирусна пандемия ТОРС в Китай  през 2003 г. На фона на случващото се сега разпространение на друг пандемичен коранавирус - Ковид-19, тръгнал пак от Китай, бихте ли споделили личните си впечатления случилото се преди 17 години - как пламна тогава заразата, адекватни ли бяха мерките и как бедствието промени живота там?

- Историята оттогава е твърде поучителна и актуална днес. През далечните 2002-2003 г. станах пряк свидетел, който съпреживя директно цялата скàла на разпространението, пика и отшумяването на тежката ситуация на SARS/ТОРС /Синдрома на атипичната пневмония/ в Китай. Това всъщност бе шанс да се види зараждането, кулминацията и битката на една стара континентална култура с неочакван и тежък епидемичен агент от вирусен тип в Югоизточна Азия и предимно в Китай в началните години на хилядолетието.

Да ви напомня статистиката: Епидемията не беше китайски, а напълно азиатски, дори световен проблем: Общата цифра на заболелите по света /обхванати са и петте континента/ бе 8069, от които 775 губят живота си, а 7452 са излекувани. Процентът на смъртност бе изчислен на 10%, като е най-висок в Китай. Там заболелите са 5327, от които 348 - починали, 4933 - излекувани; в Хонг Конг цифрите бяха съответно 1755 за заболелите, 299 - починали и 1433 - излекувани.

Наблюдавайки и преживявайки цялата скàла на катастрофата и особено - официалната и неофициална реакция към нея /първоначално хаотична, после планова/, постепенно се убедих, че етнологичните наблюдения могат да дадат ценна перспектива към появата, разпространението и кулминацията на подобни кризи. Ето по каква причина:

Въпросната епидемия беше допусната да се развие до степен, която застраши сериозно региона и поради характера на пренасяне на заразата - по въздушен път, създаде епидемиологична ситуация в целия свят. За погледа на етнолога беше ясно, че едно предварително съобразяване с културни особености на населението в региона би могло да насочи към по-целесъобразен и ефективен път преодоляването на кризата: Фактори като традиционните стереотипи на поведение, традиционният начин на хранене, характерът на общуването, особености на традиционните поминъци и особено - характеристиките на обгрижване на възрастните и болните, на култа към мъртвите и към прадедите в китайската култура, трябваше да се вземат под внимание, за да не се достигне до размерите на разпространение на заразата, които практически се случиха.

Южнокорейските деца правят националното ястие кимчи на изложение на 6 ноември 2003 г. в Сеул. По това време ястието е търсено в Източна Азия заради убеждението, че може да предпази от SARS

А това, което основно се случи, бяха две паралелни неадекватни реакции: Първата - на официалната държавна власт /която скри истината, ... а китайците слушат и следват властта си/, втората - на културата на засегнатото население /което, поради изброените стереотипи, не отговори на призивите за бързо предпазване на здравите и моментално хоспитализиране и изолиране на болните/. По отношение на първата реакция вината се пое от идеологическата надстройка на управлението и от официалната власт. Втората обаче бе резултат на игнориране и непривличане на онази група от професионалисти, която можеше да предвиди и така да превантира реакцията на хората - етнолозите.

Медсестри в предпазно облекло отдават почит на загинали медици в борбата с тежкия остър респираторен синдром (SARS) през 2003 г. в гробище на 2 април в Пекин

Днес се знае, че мистериозната болест е вид атипична пневмония, чийто заразен агент е модификация на корона вирус от животински произход - тогава това бяха циветските котки. Но обстоятелствата от социално-политически, икономически и културен характер са тези, които можеха да спрат и елиминират, както и да стимулират и разпространят вируса. Тогава просто не се направи връзката между някои съществени рискови фактори, създали условия за поява и задълбочаване на заразата и специфични културни характеристики, върху които именно етнолозите са призовани да съсредоточават вниманието си.

Април 2008 г.: Медицински сестри полагат цветя в памет на загиналите си колеги по време на SARS

- Бихте ли споделили някои от тези антропологични наблюдения?

-  Първо заразата тръгна от топлия Китайски Юг. Провинциите и градските агломерации около Южнокитайско море са прекрасни места, историческа врата към тази част на света и днес са емблема за успеха и процъфтяването на държавата. Там населението не просто се събира по традиция за отбелязването на коледно-новогодишните празници на западния свят и следващия ги китайски пролетен фестивал, те се стичат с хиляди - местни и гости, туристи и официални лица, политици и дипломати, търговци и интелектуалци, привлечени от очарованието на южните брегове. По случайност със семейството ми прекарвахме празниците в Шенжен и добре помня необичайния за тези места новогодишен климат: влажно и дъжделиво, наместо сухо и слънчево, с нетипична палитра от чадъри по улиците и посетители, раздразнени от неочакваната нужда да носят връхни дрехи. Природата беше "особена" и "различна", в повечето култури би се преценила като "предвещаваща беда", но очакваната и доминираща характеристика все пак бе "пренаселеност". Добре помня невъзможно натъпканата чакалня на гарата в града, където всеки измежду десетките хиляди пътуващи като че ли гледаше да се добижи, пипне, щипне и си поиграе с малката ми "европейска" дъщеря..., а вирусът вече е бил във въздуха...

Друго антропологично наблюдение в темата засяга мястото на животните - носители и преносители на вируса /циветските котки и др. диви животни/ във всекидневната култура на Китайския Юг и тяхното постоянно присъствие и в съвременната култура. Южната част на Китай е известна с грамадните си и изобилни пазари на диви животни и месо от тях /истината е, че "диви" не е точната дума: това могат да бъдат както видове, отстреляни и хванати наистина в природата, така и отгледани от бридъри с комерсиална цел, но все пак не още "доместифицирани" в антропологичен смисъл и запазващи още своите биологични характеристики на живот извън хората; проблемът е, че те са отглеждани непосредствено до хората и сред тях/. Ястията от такива животни са добре рекламирана и скъпа атракция за чужденците. А що се отнася до етнолозите, те са силно привлечени от диетата на населението на Юга, както от начина на приготвяне на храната - всяка част от дивото или полудиво животно си има роля и смисъл, преработва се особено и най-вече - особено се поднася на масата като време и стил, по специален начин се консумира. За пример ще ви посоча ястия като широко популярното "битка на дракон с тигър" /месо и кост от три вида отровни змии, циветски котки - виновниците за вируса, както и карантия от други подобни екземпляри/.

15 юли 2003 г. в Улан Батор, Монголия: Предприемчив монголски телефонен оператор носи защитни маска за лице и ръкавици срещу SARS, докато чака клиентите да използват телефона

Чувала съм и за изключителни гурме деликатеси в "екзотичните" ресторанти, например ястие от меча лапа, от мравояд, от гигански саламандър и други, поднесени в суров или полусуров вид, едни изключителни допълнения към невероятната кулинарна субкултура, поддържана и развивана там вече повече от 2500 г. При очертаните обстоятелства обаче храната директно допринася за пренасяне на заразата.

Януари 13, 2003 г.: Месарите на пазар в Шенжен в Китай

Традиционната масова култура, непроменена и до ден днешен, за хранене и общуване при хранене, която в Китай носи мощни културни традиции, невъзможни засега да бъдат променени, е следващ възможен "виновник". Всеки, посетил дори за кратко страната, е бил свидетел на задължителния модел на колективните блюда: безброй общи малки и по-големи купи, регулярно сменящи се с пълни и нови, последователното топене на пръчките за хранене в тях и ... любезността от общото колективно удоволствие, усещането за заедност и добра воля.

Стереотипите на общуване са също от съществено значение - китайците обичат да "се срещат", наместо "да си пишат" или "да си телефонират"; личният контакт и директната среща и комуникация безспорно облекчават пътя на вируса.

Пекин по време на SARS

Някои поведенчески културни реакции при определени ситуации правят силно впечатление: например, ако близък роднина или приятел се разболее, той не бива да се оставя сам /с други думи - изолацията и карантината са немислими/. Близките му хора са длъжни, според културата, да му осигурят духовен комфорт чрез своето присъствие плътно до него, обграждайки го с ласки, внимание и грижа от непосредствена близост. Това безспорно създава контингент от хора, потенциално готови да се изложат на заразата, като в същото време те полагат усилия да запазят болния от официалната стигма на отделянето и самотата.

Скрининг за SARS на 13 юни 2003 г. в болница в Северна Каролина

- Какво показва цялостната картина през етнологичния ви поглед?

- Още някои наблюдения бих могла да споделя, но картината е ясна: при наложеното първоначално официално информационно затъмнение за мащаба на заразата, при съответното запазване на ритъма на живота такъв, какъвто го е постановила традицията, като мощен допълнителен и определящ фактор за влошаване на ситуацията се проявяват невзетите под внимание културни практики и стандарти. Етнологичният поглед и преценка, анализ и съвет бяха стратегически потребни за правилното управление на кризата.

За да завърша историята, ще спомена, че обстановката се промени коренно с излизане на високопоставени политици публично с изявления за размера на бедствието, за вината на прикрилите го и за програми на оцеляване. Те бяха насочени към промяна и омекотяване на действието именно на горепосочените антропологични характеристики и китайците - с присъщата им дисциплинираност и убеденост в правотата на управниците си, ги приложиха качествено и бързо.

2003 г.: Площад Тиенанмън по време на SARS

- Наблюденията по време на пандемията в Китай имат и своето продължение.

- Да, мотивирана от всичко видяно и премислено, веднага след отшумяване на пика на болестта, се заех да търся и контактувам колеги етнолози от университетите в Пекин и Китайската социална академия за формиране на общ екип за изучаване на подобни ситуации - сложна и бавна работа. Създадохме екипа, поканихме го в София, извършихме си изследванията, направихме две конференции при българско домакинство и постигнахме научен консенсус по това, какво точно мислим за сюжета и метода на изследване. В резултат - три издадени тома, два на английски и един на китайски, който е превод на втория английски сборник. В университета в Пекин направих курс по темата, който изнасях в продължение на 3 години, докато бяха изградени техни преподаватели.

В крайна сметка години по-късно се насочихме с колегите от ИЕФЕМ към подобен чисто български проект, който спечели интереса на ФНИ и бе финансиран през декември 2017 г. В момента тече неговият втори етап.

Преди всичко искахме бедствията и бедствените ситуации да са от различен и по-обхватно представителен тип и се спряхме върху: Земетресението в Перник от 2012 г. и наводнението и свлачището в кв. Аспарухово от 2014 г. като примери за природни бедствия с различни придружаващи ги обстоятелства; Шапът в Странджа от 2011 г. е биологична катастрофа; Експлозията в с. Хитрино през 2016 г. е пример за технологично бедствие.

На второ място, стараехме се да представим сравнително балансирано демографската, урбанистична и ландшафтна картина - така избрахме бедствените локуси: имаме голям град (Перник), квартал на големия град (Аспарухово), село (Хитрино), единение на области (Странджа, където проучваме областите Царево, Средец и предстои Малко Търново).

Повече за изследваните четири бедствия от етнолозите на БАН ще прочете в Dir.bg утре - неделя, 22 март!