През 1961 г. младата държава Израел е разтърсена от грандиозен скандал. Оказва се, че в редиците на нейното висше ръководство е открит шпионин. Това е Израел Беер, човек с измислена биография, който дълги години заема ключови длъжности в израелските военни и разузнавателни структури. Беер, реално, е имал достъп до почти всяка класифицирана информация, но особено се интересува от данните за дейността на НАТО - основният враг на Съветския съюз по това време. Въпреки че Беер е признат за съветски шпионин, нито той самият, нито съветските тайни служби официално дават някакво потвърждение за това.
1961 г., Израел
В кабинета на премиера Дейвид Бен-Гурион звъни телефона. От другата страна е Исер Харел, създател и ръководител на легендарния Мосад, една от най-мощните секретни и разузнавателни служби в света.
Харел е кратък: Започваме операция срещу Израел Беер!
Лицето на Бен-Гурион се променя. Беер е негов стар приятел, който дълги години заема ръководни позиции в различни държавни структури. Познанството му с министър-председателя играе важна роля за работата му в държавните структури и повишението му.
Но обвиненията са много сериозни... Беер е заподозрян в шпионаж в полза на СССР.
Невъзможно е дори да си представим количеството класифицирана информация, до която Беер има достъп.
"Вършете си работата", отвръща мрачно Бен-Гурион и затваря телефона.
Той разбира, че арестът на Израел Беер е краят на политическата му кариера.
***
Израел Беер (в средата)
Снимка: National Photo Collection of IsraelГеорг (Израел) Беер е роден на 12 октомври 1912 г. във Виена в буржоазно еврейско семейство. Младежът получава образованието си в Берлинския университет, но през 1938 г., когато в Германия започва преследването на евреите, той се завръща в родината си.
Беер планира да достигне до еврейската общност в Палестина и се надява на помощ от ционистката младежка организация "Хехалуц".
Така завършва автобиографията на истинския човек на име Георг Беер, защото 26-годишният австриец изчезва безследно.
През същата година обаче друг човек пристига в Палестина с документите на Георг Беер.
Неговата история е пълна с тайни и загадки, самоличността и до момента не е официално установена, а данни за неговия живот се съхраняват сигурно надеждно някъде в тайни архиви.
Британският писател Бърнард Хътън, който според някои източници е сътрудничил на съветското разузнаване, се е опитал да хвърли светлина върху историята на мистериозния човек.
Хътън споделя, че този, който е действал под името Израел Беер, е известен в СССР под псевдонима "другаря Курт". Той е роден през 1914 г., бил е комунист, а в началото на 30-те години е работил като служител в съветската резиденция в Австрия.
Писателят се запознава с разузнавача през 1934 г. в Москва, а двамата живеят в общежитието на Комунистическия интернационал, намиращо се на улица "Горки" (сега "Тверская").
Служителите на Коминтерна са подготвили "другаря Курт" за секретна работа в Испания, за където той заминава в средата на 30-те години.
Какво прави там, Хътън не знае. Очевидно тайната мисия скоро приключва, защото няколко месеца по-късно Курт се връща в Москва.
След това разузнавачът е изпратен във Виена и оттам през 1938 г. заминава за Палестина. Писателят предполага, че документите на името на Израел Беер са се оказали при "другаря Курт", след като той е убил истинския притежател на паспорта.
Командир Беер
Според историята, към която разузнавачът се придържа дълги години, след като се премества в Палестина, Георг Беер сменя името си на Израел и се присъединява към тайната организация "Хаган", чиято дейност е насочена към защита на еврейските селища.
Що се отнася до предишния етап от живота му, Беер твърди, че е следвал във Виенския университет. Там той изучава немска литература и хуманитарни науки, а в края на следването си получава докторска степен.
Освен това Израел Беер учи в студиото на известния австрийски режисьор Макс Райнхард и след завършване на университета известно време работи като режисьор във Виена "Бургтеатър".
Според историята Беер обича и приема идеите на социализма. Докато още е студент в началото на 30-те години, той се присъединява към група, която се противопоставя на австрийския канцлер Енгелберт Долфус.
Работейки като директор, Беер успява да навлезе в основите на военната наука в Терезианската академия на Винер-Нойщад, която обучава офицери. В края на следването си Беер защитава докторат по военна история.
Тези знания са много полезни на Беер по време на службата му във военната антифашистка организация на социалдемократите "Шутцбунд", която взима активно участие във въоръженото въстание през 1934 г. срещу канцлера Долфус, решил да ликвидира всички леви партии в Австрия.
През 1936 г. Беер заминава като доброволец в Испания, за да се бие на страната на републиканците в избухналата там гражданска война. Като човек, който има военен опит, той е добре приет от началниците си. В началото той заема поста инструктор, но скоро е повишен в командир на батальон от международните бригади.
Съдбата пази Беер в Испания и той оцелява в битките в Гуадалахара, Терул и Мадрид. Но републиканците са победени и Беер е принуден да се върне в Австрия. Но не за дълго. Този път пътят на Беер, който става идеологически ционист, е насочен към Палестина.
Подозрителният полковник
В своите разкази Беер е толкова убедителен, че почти всеки, който го познава, не се съмнява в достоверността на неговите истории. Но сега, в Палестина, Беер вече създава история и става част от нея.
Беер става един от лидерите на еврейската общност и активно участва във войната за независимост на Израел, започнала през 1947 г. А след победата, когато е вече с чин полковник, той оглавява отдела за стратегическо планиране на израелската армия.
Заслугите на Израел са високо оценени от героя от войната Давид Бен-Гурион, един от основателите на еврейската държава. След като Бен-Гурион става министър-председател на Израел, той назначава Беер за свой съветник.
Това обаче не пречи на Израел Беер да ръководи службата за сигурност на просъветската Обединена работническа партия (MAPAM), която не е включена в правителството на Бен-Гурион поради левите си възгледи. Като представител на тази партия Беер се опитва да получи място в парламента, но безуспешно.
Беер има съвсем други отношения с друг известен израелски военен лидер Моше Даян, който не му вярва, считайки го за интригант и лъжец.
Не е ясно на какво се основава тази враждебност, защото Даян не е имал обективни доказателства за злонамерените лъжи на Беер. Но той никак не крие антипатията си, основана на подозрение.
През 1956 г., по време на посещение на израелска делегация във Франция, Моше Даян открито и директно нарича Беер шпионин. Както се оказва по-късно, интуицията на Даян не го е подвела.
Воден от подозренията си, Даян забранява на Беер да носи военни униформи и спира достъпа му до секретните срещи, свързани със Суецката криза.
Исер Харел, проницателният ръководител на израелската разузнавателна служба Мосад, също не харесва Беер. Той започва да го подозира във връзки със съветското разузнаване около година преди първия официално установен контакт.
Опасни контакти
Всички тези подозрения обаче не пречат на Беер да заеме поста заместник-началник на военното разузнаване. Владеещ няколко чужди езика, той става важна връзка между израелците и европейските правителства.
1951 г.
Израел Беер представя програма за армейска реформа, която е отхвърлена от Министерството на отбраната.
Тогава Беер решава да напусне армията и да се включи в политиката. Според други източници решението му е повлияно от отказа на молбата му да заеме поста заместник-началник на оперативния отдел на Генералния щаб.
Както и да е, през 1954 г., след като напусна партията MAPAM, той се присъединява към Партията на Израелската земя (MAПАЙ), водена от Бен-Гурион.
Бен-Гурион назначава Беер да отговаря за създаването на военните архиви и така той получава достъп до секретна информация.
Паралелно с това Беер става и военен анализатор на вестник "Хаарец". Журналисти, включително от западни медии, се обръщат към него като към авторитетен коментатор.
Свободното говорене езици пък позволява на Беер да стане преподавател не само в Еврейския университет, но и във френската Сорбона. Там той води лекции за военната история и политическите науки в Близкия изток, които стават много популярни сред студентите.
В началото на 50-те години антисемитската политика на Йосиф Сталин принуждава Израел окончателно да се откаже от просъветския курс, но Беер остава лоялен към комунистическите възгледи.
През 1956 г. той откликва на предложението на новия си познат - израелският кореспондент на ТАСС Сергей Лосев (според израелските специални служби той е съветски разузнавач) - да очертае своята визия за отношенията между Израел и СССР.
Фактът на техните контакти не убягва от вниманието на Израелската служба за сигурност (ШАБАК).
Беер е призован на разпит, по време на който обяснява, че е имал изключително приятелски отношения с Лосев. Като цяло му вярват, но искат той да спре всички контакти с новия си познат.
Беер обаче продължава да се среща с Лосев на празнични приеми, които се провеждат в посолствата на СССР, Унгария и България във времето от септември 1957 г. до януари 1958 г.
Според израелските разузнавателни служби именно Лосев прави връзката между Беер и съветските разузнавачи Василий Авдеенко и Владимир Соколов, които са работили под прикритието на съветското посолство в Израел.
От съветската страна Беер получава задачата да установи контакт с шефа на разузнаването на Бундесвера генерал Райнхард Гелен.
Генералът е изключително опитен специалист в своята област. Той не само създава следвоенното разузнаване във ФРГ, но и помага за изграждането на неговия аналог в Египет.
През 1958 г. Беер се срещна с Гелен по време на пътуванията му до Австрия и Германия, надявайки се, че тяхното взаимодействие ще остане в тайна.
Беер обаче не взима предвид факта, че по това време се развиват изключително тесни контакти между разузнавателните служби на Израел и Германия, които са обединени от идеята за търсенето на избягали нацисти в арабските страни.
Генералът веднага съобщава на Мосад за настояването на Беер.
Фаталната грешка
Неофициалният разпит е проведен от шефа на Мосад Харел. Беер му казва, че работи изключително в интерес на Израел. Твърди, че е получил предложение от Гелен за военно сътрудничество с Израел, което е планирал да прехвърли на Бен-Гурион.
Харел не е доволен от резултата от разговора. Шефът на "Мосад" е сигурен, че Беер се занимава с шпионаж, но няма доказателства.
1960 г. година - ръководителят на Мосад Исер Харел има възможност да вземе реванш
По това време Беер оглавява катедрата по военна история в университета в Тел Авив и се опитва да стане координатор на съвместната работа на израелските и западногерманските разузнавателни служби. Освен това Беер започва активно да си сътрудничи с разузнавача Соколов, който се интересува особено от военните съоръжения на Израел и информация за израелския ядрен потенциал.
Беер успява да предаде на съветския разузнавач много полезна информация, включително план за база на НАТО в Турция, заповедта за изграждането на която е получен от израелската компания "Солел Бон".
Срещите между Беер и Соколов се провеждат главно по време на пресконференции, дипломатически приеми и в църквата "Свети Петър и праведната Табита" в района на Тел Авив в Абу Кабир, където се намира съветското посолство.
Понякога се срещат и в апартамента на Беер, намиращ се на улица "Брандес". Именно тази небрежност в крайна сметка унищожава Израел Беер.
В началото на 60-те Соколов вече е в полезрението на израелските спецслужби и един ден те документират негова среща с Беер. След това е решено жилището на Беер да бъде поставено под наблюдение, а апартамент в къщата отсреща е идеалното място за целта.
Доказателства за връзката им идват от контраразузнаването, когато е заснето как Соколов получава папка с документи от ръцете на Беер.
Съществува обаче версия, че спецслужбите са знаели за разузнавателната дейност на Беер и са го използвали тайно като дезинформатор, защото Беер е разработен от ръководителя на отдела за борба с шпионажа Цви Малхин (б.р. - той е известен с ареста на нацисткия престъпник Адоллф Айхман през 1960 г. в Буенос Айрес, Аржентина).
Информацията, че дългогодишният му неприятен Беер най-накрая е направил грешка, веднага стигна до шефа на "Мосад" Харел.
Това прави денят двойно успешен за шефа на "Мосад", тъй като шефът на ШАБАК Амос Монор, който симпатизира на Беер, отсъства.
Така шефът на израелското разузнаване без проблеми получава заповед за арест и претърсване в дома на заподозрения.
Харел информира Бен-Гурион за предстоящата операция.
Въпреки че е шокиран от получената информация, премиерът дава съгласие да се проведе операцията.
А сега ми кажи кой си?
Агентът на ШАБАК Виктор Коен е изпратен да задържи Беер. Домакинът поздравява хората от службите спокойно и на въпрос дали се е срещал с представител на съветското посолство, отговаря отрицателно.
"Добре, господин Беер. Ако сте готов да подпишете декларация, че никога не сте срещали съветския шпионин Владимир Соколов, веднага ще ви пуснем", казва Виктор Коен.
Тогава Беер по непредпазливост решава да играе ва-банк и размахва услужливо подадения лист хартия. В следващата минута е арестуван (формално, за съзнателно даване на неверни показания).
За това какво се е случилото, Соколов разбира на следващата сутрин. Задържането на Беер има ефекта на експлозия на бомба. Всички вестници в Израел излизат със силни заглавия за залавянето на шпионина.
Новината за ареста на Беер предизвика недвусмислена реакция на държавно ниво - ръководителят на правителствената канцелария Ицхак Навон, бившият генерален директор на Министерството на отбраната Шимон Перес и шефът на военното разузнаване Хаим Херцог, които са се доверявали напълно на Беер, не вярват в участието на стария си приятел в шпионаж.
По време на разпита Беер отрича всички обвинения. Той казва, че размитите снимки изобразяват напълно различни хора.
По това време самият Беер твърди, че е приел на гости приятел журналист. Оказва се, че репортер на една от израелските медии наистина е посетил апартамента му този ден, но си е тръгнал много по-рано. А снимките, които му показват, са правени по-късно.
След като разбира, че алибито му се е провалило, Беер бързо се адаптира към обстановката. Той започва да твърди, че по време на снимките е бил в магазин, където е отишъл да купи вермут преди срещата с младата си любовница. Но и тази версия пропада, защото посоченият от него вид алкохол не се продава в търговския обект, който посочва.
Положението на Беер става още по-сложно, след като е проверена автентичността на биографията му - следването във военната академия и участието му във войната в Испания не се потвърждават.
Дори дейността му в "Хаган" е подложена на съмнение. А самата принадлежност на Беер към еврейската нация поражда също големи съмнения - медицински преглед показва, че Израел Беер не е обрязан, а това е традиционен за евреите обичай.
Беер обяснява това с факта, че семейството му е светско и европеизирано и не спазва традициите.
Самият шеф на "Мосад" Харел се опитва да притисне Израел Беер и след като изслушва неговата версия на биографията, избухна в гневна тирада:
"Лъжеш! Не можахме да намерим следа от родителите ти. Проверихме всички архиви в Австрия. Не сте служили в "Шуцбунде". Никога не сте получили докторска степен и не сте ходили във военна академия, защото на евреите е било забранено да ходят там. Няма данни за вас и в архива на "Интербригад" в Испания. А сега ми кажи кой си ти?"
Шефът на Мосад така и не получава отговор на въпроса си. Той обаче вече е сигурен, че Беер е съветски шпионин. И Харел нарича излагането му на показ като "най-големия провал на КГБ".
"В света ще има само една суперсила"
Агент Коен успява да установи близки отношения с Беер - освен демонстративното уважително отношение, той се грижи задържаният винаги да има в изобилие от любимите си скъпи цигари и елитно уиски.
И седмица след ареста му, по време на поредния доклад, разузнавачът твърди: "Да - той си е сътрудничил със съветски граждани, да - информацията за службата му във военната академия и участието му в испанската война е измислица. Но в същото време Беер категорично отрича да е предавал информация за Израел на СССР, както и факта, че основният мотив за него е била парична награда."
"Рано или късно в света ще има само една суперсила - СССР. Затова за нас е много по-важно да поддържаме нормални отношения с руснаците, отколкото със Запада. Не дадох на руснаците практически никаква информация за Израел - казах им какво научих за НАТО", казва Израел Беер.
Нелегален съветски разузнавач
По време на претърсване в апартамента на Беер е намерен т. н. "План на Левиатан" - документ за подготовката на военен преврат в Израел и тетрадка, в която някои дати са обградени с черен и червен молив. Разследващите подозират, че находката е някакво тайно криптирано съобщение, но колкото и да се опитват не могат да го дешифрират. Скоро, за тяхно разочарование, разбират, че по този начин Израел Беер отбелязва датите на срещите с любовницата си.
Съдът признава Беер за виновен за държавна измяна и издава присъда от десет години затвор.
Представителите на службите не са доволни от присъдата, защото вярват, че Беер е причинил значителни щети на сигурността на страната, и настояват за увеличаване на присъдата до поне 15 години.
Върховният съд се вслуша в аргументите на шефа на "Мосад", добавяйки още пет години към присъдата.
Наказанието се оказва доживотно за Израел Беер - на 1 май 1966 г. той умира в килията си от масивен инфаркт.
Беер посвещава последните три години от живота си на писането на книгата "Сигурността на Израел: вчера, днес и утре".
Кой всъщност бе човекът, който се наричаше Израел Беер? Може би писателят Бърнард Хътън е прав и "другарят Курт" наистина е внедрен от съветското разузнаване.
Или може би това е просто друга история - като тези, които Беер разказа толкова правдоподобно...
Материалът е част от проекта "Разузнавачи, които промениха историята" на "Lenta.ru".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}