Лиана Минкова: За България може да се работи и от Лондон

Страната ни е с огромни възможности, но образованието трябва да се промени

08:00 | 24 януари 2019 | Автор : Калина Петрова 291 14365 Снимка: Фейсбук

26-годишната Лиана Минкова е една от успелите млади българки във Великобритания. От малка е била водена от амбицията да учи и да се реализира в чужбина, което се оказва не толкова лесно. Лиана има оптимистичен поглед за предлаганите от България възможности. Но както сама казва пред Dir.bg, е критичен реалист към това, което трябва да се промени. Макар и да се занимава с политология, международни отношения и въпреки младата си възраст вече да преподава на студенти в Кембридж, поне засега тя няма амбициите да бъде политик.

Виж още Европа на опасностите - национализъм и живот на различни скорости

Лиана Минкова членува в Милениум клуб, който обединява млади и перспективни българи с визия за бъдещето. Разговаряме с нея по време на диспута за перспективите пред България и Европа, в който участваха лидерът на ПЕС Сергей Станишев, както и вицепремиерът Томислав Дончев.

Какво иска Лиана Минкова да се промени в страната ни, как вижда бъдещето на Европа и България и може ли като член на Управителния съвет на Милениум клуб да помогне на родината, четете в интервюто на Лиана Минкова специално за Dir.bg.

- Бихте ли се представила? От колко години сте в чужбина? Какво сте завършила? Лесно ли един българин се реализира в чужбина? Каква е рецептата за успех?

От седем години живея във Великобритания. Завърших бакалавър политология, икономика и философия (бел. ред. бакалавърската си степен по международни политически науки в Кингс Колидж Лондон, където печели награда за най-добър успех на випуска. Дисертацията й на тема ролята на нефта и газта във външната политика на Русия и Саудитска Арабия е най-високо оценена в департамента по Политическа икономия. Работи като стажант в Народното събрание, Президентството на Република България и Посолството на България в Лондон. В университета е избрана да участва като младши научен сътрудник в проект, изследващ и сравняващ качеството на демокрацията в Централна и Източна Европа).

Постепенно се насочих към международни отношения и в момента се занимавам с международно право, следвам доктурантура в Кембридж (бел. ред. насочва интереса си към международната сигурност и правата на човека. Изготвя теза от 25 000 думи, разглеждаща престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени в Демократична република Конго и Централноафриканската република. След завършване на магистърската си степен практикува в London Centre of International Law Practice. Тема на тезата ѝ е съвместимостта на индивидуалната наказателна отговорност с престъпления от международен характер).

Паралелно с това преподавам на студенти в Кембридж и едновременно с това работя като асистент във Факултета по политология. По-интересното при мен е, че аз съм от малък град - Велинград, където съм учила до 12 клас в среднообразователно училище. Така че от тази гледна точка моят път не е най-стандартният до Кембридж и до висшето образование във Великобритания. Или поне не беше, когато аз започнах.

За мое огромно щастие все повече хора от моя град следват мечтата си да учат в чужбина и се реализират. Може би най-важно за мен беше на първо място подкрепата от родителите ми, тази на учители, които винаги са вярвали в мен и са ме насърчавали. На втори план е била личната мотивация да успея да се реализирам, да знам повече, да уча повече. Винаги съм търсила мястото, където мога да получа най-доброто образование. За себе си прецених преди години, че това място е Великобритания - Лондон, и след това Кембридж. Това се случи с подкрепата на семейство и учители. Успях да отида там. Когато вече си в чужбина - сам на 18 години, е много важно да не изгубиш този свой хъс да продължиш да учиш и да се развиваш. Естествено, че не е лесно в началото, много българи са минали по този път и те го знаят. Аз не мисля, че ако правиш нещо на сила и че ако не обичаш това, което правиш, независимо дали е учение или работа, можеш да продължиш и не би имало смисъл. Трябва да правиш това, което искаш да правиш, и това, в което вярваш, че има полза за теб, както и за околните. Така че аз много исках да продължа да уча и да се реализирам. Мисля, че това бе основната движеща сила при мен.

Виж още Цветелина Пенкова - една успяла млада българка: Работя за бъдещето на Европа

- С погледа отвън какво ви харесва и какво трябва да се промени в България?

- Аз имам много оптимистичен поглед към България, с който може би се разминавам с доста хора, които живеят в страната ни. И може би донякъде, защото се занимавам и с международни отношения, за мен България е страна с огромни възможности, които ние тепърва ще реализираме и ще се развиваме в редица сфери. Ние сме с чудесно геополитическо разположение, имаме изключително образовани, висококвалифицирани млади кадри във всякакви сфери, особено в сферата на технологиите, така че мисля, че в бъдеще това ще играе огромна роля в развитието на страната. От тази гледна точка аз съм оптимист.

Какво трябва да се направи? Разбира се, това, че сме оптимисти, не значи, че не трябва да бъдем и реалисти за конкретните мерки, които трябва да се вземат, за да стигнем дотам докъдето искаме. За мен една от най-належащите реформи в България е в сферата на висшето образование. Мисля, че то отдавна се нуждае от реформа. Определено мисля, че то трябва да е много по-практически насочено, не толкова абстрактно, не толкова теоретично, да бъде съгласувано с изискванията на съвременния свят и като специалности, и като методи на преподаване. Да има много повече възможности за младите хора веднага след като излязат от университета, да правят стажове по специалността и да работят по нея. Не винаги да търсят някакъв алтернативен път за развитие. Мисля, че трябва да се оползотвори потенциалът на всички млади българи в чужбина, които са получили знания от учебни заведения и големи компании, в които са работели в други държави и могат да ги пренесат в България. Трябва да им се даде шанс да донесат в България това, което са научили, и да го приложат. Разбира се, и в редица други сфери, но аз лично за себе си гледам от гледна точка на образованието, защото с това се занимавам.

Снимка: Фейсбук

- Как виждате бъдещето на Европа, в частност и на България?

- Споделям мнението, че бъдещето на Европа в крайна сметка трябва да бъде федеративна република или нещо от този вид. Със сигурност в краткосрочен план това не е реалистично, защото все още няма социалната база и хората не го възприемат по този начин, освен това има много проевропейци. Определено още доминира националистическото мислене. Според мен голяма роля в бъдещето на Европа ще повлияят външните фактори - връзките на Европа със страни като САЩ, Русия и други региони в света. Донякъде това ще донесе, може би, едно вътрешно сплотяване, ако европейските страни осъзнаят, че трябва да се обединим, за да може да бъдем стабилни играчи на международната сцена. А вътре как ще се решат проблемите? Най-общо казано трябва да сменим начина си на мислене. И това се случва все повече и повече, но става много бавно и не мисля, че може да е по-бързо. Евроскептиците трябва да си дадат сметка, че не можем да променим нещата от днес за утре, но постепенно те се случват и не трябва да изоставяме един проект, който вече от десетилетия се гради към едно общоевропейско бъдеще. Не трябва да го изоставяме сега, защото още не сме доволни от резултатите, трябва да бъдем търпеливи и да продължим да работим.

- Бихте ли се завърнали в България, за да промените страната?

- Да бих се завърнала в България. Аз, когато заминах за Великобритания, отидох с мисълта, че ще се реализирам там или поне искам това. Сега в момента не казвам окончателно къде бих искала да се реализирам, защото и на двете места има чудесни възможности за реализация. Но за мен, независимо от това дали съм в България или във Великобритания, и в двата случая мога да допринеса за развитието на страната ни, както ние с Милениум клуб се опитваме да направим и в момента от много места по света да обединим българите и техните идеи за развитието на България. Човек, ако има желание да работи за бъдещето на България, може да го направи където и да е.

- А как виждате в бъдеще Милениум - като надпартийна организация, като бъдеща партия? Виждате ли се примерно като евродепутат?

- Милениум го виждам като организация на млади хора с много различни идеи. За нас най-определящото е, че ние сме младото поколение на България. Неимоверно моето поколение много ще се различава със своите идеи. За мен Милениум е един форум, една платформа, в която всеки може да се изкаже и заедно да изградим някакви проекти. Не мисля, че една такава платформа сама по себе си би изградила визия в смисъл на политическа партия. Напротив, според мен членовете на Милениум могат да имат и имат много различни виждания, така че те потенциално биха се присъединили към различни партии или създали свои проекти.

Колкото до мен самата, аз съм по-академично настроена и не бих казала, че имам амбиции да влизам в политиката, независимо като евродепутат или по друг начин. Това не значи, че не съм социално ангажирана. Мисля, че всеки трябва да бъде социално ангажиран. Дори и да не влезеш в политиката като политик, трябва да гласуваш, трябва да си информиран за това, което се случва в страната, да имаш мнение.