Партийните субсидии трябва да се намалят, но не радикално и рязко, коментираха пред БТА политолозите Първан Симеонов и Даниел Смилов.

На обществото му е интересно политиците да бъдат "мачкани", но, от гледна точка на здравия разум, е хиляди пъти по-добре партиите да имат прозрачно обществено финансиране и много сериозен, стриктен контрол върху частните дарения, отбеляза Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл".

Партиите са структури на гражданското общество, те са част от демокрацията, а не някакво зло, каза политологът. Живеем в демокрация на състезаващи се конкурентни идеи и идеологии, въплътени в партии, партиите служат именно за това - да съберат наличните мнения, да ги окрупнят, да ги изявят на политическата сцена и да се опитат да ги превърнат в управленски политики, допълни той.

Според него партийната субсидия трябва да се намали, но не до един лев, и трябва да се мисли за по-гъвкави варианти, като например медийни пакети, тъй като едно от най-скъпите пера в партийните харчове са именно за медии, особено по време на предизборни кампании.

Първан Симеонов посочи, че наистина според данните от проучванията има решителни мнозинства в полза на намаляване на партийната субсидия, както и за мажоритарното гласуване, а дори и за задължителното гласуване. Според него обаче с тези отговори хората по-скоро казват, че не харесват политическата прослойка такава, каквато я виждаме в момента и по този начин се опитват да застанат срещу статуквото.

Симеонов смята, че ГЕРБ действа отбранително, защото е имало референдум и не е добре да се застава срещу това, а и усещат, че това е недоволство срещу статуквото. Според него се получава и леко популистко надхващане на партиите по тази тема.

Политологът обърна внимание и на друга страна на този въпрос - че най-наказани ще бъдат най-малките партии. С намаляване на партийните субсидии искаме да накажем статуквото, обаче ще накажем най-малките, тоест най-малко виновните, коментира той.

По повод един от предлаганите модели - на отворено финансиране по американски модел, Първан Симеонов отбеляза, че американските формации не са като нашите и действат по по-кампаниен признак. Той смята, че парите от партийната субсидия трябва да отиват за качество на правенето на политики, а не да се трупат на депозит.

Притеснявам се да правим толкова рязко движение, трябва да има ревизиране и намаляване на партийните субсидии, но в никакъв случай не толкова рязко, категорично трябва много повече контрол върху харчовете на партиите и по-свободен лесен достъп до медии, обобщи анализаторът.

Политологът Даниел Смилов също смята, че драстично намаляване и отмяна на партийната субсидия би било грешна стъпка. Според него това се прави по два типа причини - чисто популистки и тактически.

Популистките са свързани с желанието да се "накажат" политическите партии, защото отнемането на държавното финансиране се привижда като наказание за партиите. Тази идея е погрешна, смята Смилов. Това всъщност ще доведе до друг модел на финансиране на партии през корпоративни дарения - те няма да бъдат наказани, просто ще бъдат сменени правилата с други, по-лоши, които ще водят до по-голяма зависимост между партиите и големите корпорации, коментира политологът.

Според него тактическите причини са, че ГЕРБ и ДПС виждат, че на есенните избори БСП и голяма част от останалата опозиция ще бъдат в тежка ситуация, ако им бъдат спрени парите. Мнението му е, че някакво намаление на субсидията може да се обмисля, но в никакъв случай не трябва да е радикално.

Смилов смята, че американският модел при нас не е приложим. При него има неограничено финансиране от частни субекти и липса на ограничение за изразходването на средствата, което води до сериозни ескалации на стойността на кампаниите, обясни той и допълни, че САЩ са огромен и много плуралистичен пазар, в който различни икономически субекти се конкурират, а в България цели сектори са монополизирани, говорим за огромни проблеми с концентрация на собственост и на влияние. В такава ситуация, ако партиите са финансирани на пазарен принцип, те ще бъдат "захванати" по същия начин, смята анализаторът.

Смилов коментира, че можем да се поучим от немския опит и обясни, че немската схема за финансиране на партиите е такава, че дава известно преимущество на малките формации. В крайна сметка, когато една партия е национална, независимо дали е с малко представителство или с по-голямо, тя все пак трябва да има структури в цялата страна и разходите горе-долу са едни и същи, посочи той. Немският модел е сложен, в него има различни механизми за стимулиране на малки дарения, от членски внос или индивидуални дарения до определена сума, обясни той и допълни, че идеята на този модел е да окуражи партиите да търсят по-широка подкрепа.

Политологът не смята, че намаляването на партийната субсидия ще доведе до някакво възраждане на доверието на хората към политиците. Това ще се приеме като наказателна мярка от тези, които позитивно приемат такова решение и само по себе си няма да доведе до възстановяване на доверието, мотивира се той.

За него задължително за един добър модел би било запазване на сериозна държавна субсидия, лек бонус за малките партии, както и да има мисъл за това как да се окуражат хората да дават малки дарения, да участват и да подкрепят партиите, които предпочитат - тоест да се засили връзката между партиите и избирателите.