Мажоритарни, смесени и пропорционални системи: Кой как гласува в Европа?

Предимствата и недостатъците на всеки от изборните методи натежават различно според специфичните политически особености във всяка страна

12:17 | 11 март 2019 | Автор : Красимир Тодоров 30 6081 Снимка: Shutterstock

С наближаването на всяко следващо гласуване въпросът за това каква да е нашата избирателна система става актуален. Спорове за това са водени от Великото Народно събрание през 1990 година до днес и едва ли ще приключат през 2019 година. Причината - винаги във всички избори има победители и победени. За победителите системата, по която са спечелили, е перфектна, за победените - тя е причината за загубата.

Тези мнения се менят, съобразно позицията на съответната политическа сила след преброяването на бюлетините. Не е толкова важно обаче как ги избираме, а кого избираме и дали всички участници са наистина най-добрите представители на обществото.

В България сме имали и мажоритарно избрани депутати, и смесено избрани, а сега - пропорционална система с нещо като мажоритарен елемент - преференциите. Предстои те да се запазят и за двата избора през 2019 година - европейски и местен вот.

Кой каква система използва в Европа?

Mажоритарен вот се прилага в 6 държави от Европейския съюз: Великобритания, Франция, Полша, Чехия, Латвия и Словения (за избор на горна камара на парламента).

На Острова това е наложило класическата двупартийна система, като всяка трета партия, дори и с 25% от вота, по естествен начин отпада от парламента.

Във Франция положението е малко по-различно. Там системата е родила двублоков модел - десни и леви, като около всяка от двете основни партии са групирани по-малки партии със сходна ориентация. Френската система успешно изолира от властта националистите на Льо Пен, които с 16% от вота получават максимум 1-2 мандата.

В 4 от останалите страни в ЕС се използва смесена изборна система, а в другите - пропорционална.

Пропорционални избирателни системи се използват в Австрия, България, Белгия, Гърция, Дания, Испания, Норвегия, Португалия, Финландия, Холандия, Швеция, Швейцария, Словакия, Румъния, Люксембург, Ирландия.

Предимствата на тази система, както и слабостите, сме ги видели и изпитали на собствен гръб. Най-доброто е, че тя гарантира по-цялостно представителство на различни политически сили в парламента. Системата Д'Ондт на национално ниво се употребяваше у нас от 1991 до 2007 година. През 2005 г. системата Д'Ондт доведе до несправедливи резултати и затова от 2007 г, когато се проведоха изборите за членове на Европейския парламент, се използва метода Хеър-Ниймаер или метода на най-големия остатък.

Методът Хеър-Ниймайер (Hare-Niemeyer method) е един от начините за разпределяне на местата между политическите партии по пропорционалната избирателна система.

Пропорционалната система общо взето осигурява достатъчно пропорционално съответствие между подадените гласове и спечелените мандати от дадена партия и по този начин отразява до голяма степен предпочитанията на избирателите. Тя дава възможност за участие във властта на по-малки партии и коалиции. Точно такова е положението на управляващите и в момента - коалиция на една от големите партии и няколко от по-малките.

Недостатъците са свързани преди всичко с избора на хората в пропорционалните листи. Това се прави или от лидера на съответната партия, или от малък брой хора в нейното управление. Така в листите попадат хора заради личната си привързаност към лидера, а не заради качествата си.

Друго негативно следствие е фрагментирането на политическия спектър. Често в резултат на пропорционалната система в парламента влизат дори повече партии и коалиции, което раздробява мандатите и прави съставянето на стабилно правителство сравнително трудна задача.

По-горе обяснихме, че мажоритарни системи се използват във Великобритания, Франция, Полша, Чехия, Латвия и Словения (за избор на горна камара на парламента). По света такива системи има в САЩ, Канада, Австралия.

Основен недостатък на мажоритарната система е, че с малко повече от половината гласове могат да бъдат спечелени всички мандати. Математически дори е възможен случай, когато например партия, получила 10% от гласовете в една такава система, печели всички мандати ако има други десет партии с по 9% от гласовете и географското им разпределение е равномерно за цялата страна. Така на практика може да се "произведе" парламентарно мнозинство на партия, която не е получила мнозинство на изборите.

Предимствата на мажоритарната система са, че тя създава стабилни, понякога дори изкуствени мнозинства. При нея в зависимост от разпределението на гласовете е възможно партия с малко предимство да реализира много повече мандати от своите опоненти. Това дава възможност на управляващите да изкарат устойчиво мандата си и да проведат политиката, която са обещавали. Така се увеличава и отговорността на съответното мнозинство, тъй като то не може да използва извинението, че коалиционните партньори са били причина за неизпълнението на част от предизборните обещания. Що се отнася до избирателите - при тази система те прекрасно знаят кой е техният представител и могат да изискват от него да изпълни обещанията си.

Смесените системи имат за цел да съчетаят предимствата на мажоритарната и пропорционалната системи, като отстранят недостатъците им. Такава смесена система имаше в България при изборите през 1990 г. Технологията е - половината мандати в Народното събрание се определят по мажоритарен, а останалите - по пропорционален принцип. На всеки избирател се дават на практика по два гласа - за отделен човек и за листа. Гласуването за кандидати не противоречи на пропорционалното представителство. По този начин до известна степен се ползват предимствата на мажоритарната система, тъй като пряко се гласува за конкретен човек в зависимост от неговите качества и същевременно се осигурява по-голяма представителност в парламента от различни политически партии.

Недостатъците - усложнява се гласуването, тъй като за едно и също нещо се използват две отделни бюлетини. Освен това на практика се получава, че смесената система не успява да създаде стабилни мнозинства и в това отношение повтаря недостатъците на пропорционалната система. Вероятно затова и тя е най-малко застъпена в европейските държави, а и в световен аспект.

Такава система се използва от Словения (за избор на долна камара на парламента), Испания и Германия, що се касае до Европейския съюз.

Какви са изводите?

Няма универсална избирателна система, която да отрази напълно мнението на избирателите. При тази смес на идеи и практики е ясно, защо няма конкретна евродиректива за това, как да се правят избори. Има само указание, че евроизборите се правят в последната седмица на мандата на Европарламента и по пропорционална система.

Трябва да използваме такава, каквато смятаме, че е подходяща за съответната страна. Според резултатите от последния референдум например, над 2 милиона души поискаха мажоритарно гласуване. Но политическата практика у нас показва, че политическите сили имат пълно единодушие, когато става дума за промяна на пропорционалната система.

(В материала са използвани данни от Института по пазарна икономика)

ИЗБРАНО