Когато човек спаси нечий живот, обществото го счита за герой. Но какво е определението за човек, който е спасил милиони човешки животи? И възможно ли е това?

Да, възможно е.

На 14 юни 1868 година в австрийската столица Виена се ражда Карл Ландщайнер. Едно малко момче, което едва ли предполага, че след няколко десетилетия ще разбули тайните на кръвопреливането, като открие кръвните групи и изведе основните закони за съвместителство между кръвните клетки. През 1930 г. Ландщайнер получава Нобеловата награда за медицина, а през 2005 г. Световната здравна организация за първи път отбелязва Световния ден на доброволния кръводарител именно на рождения ден на великия учен, лекар и откривател - 14 юни. 

Тази година мотото на Световния ден на доброволния кръводарител е "Дари кръв, за да продължи да бие сърцето на Света!". Целта е да се повиши осведомеността в световен мащаб за необходимостта от безопасна кръв и кръвни продукти.

За съжаление, повече от 3/4 от кръводарителите в България дават кръв под натиск или незаконно - срещу пари. Но ги има и белите лястовици. Една от тях е Милка Колдамова. Една майка на 3 дъщери от Стара Загора, която за последните 7 години е дарила над 20 пъти от кръвта си. Освен това е администратор на група от над 1000 доброволни кръводарители в социалните мрежи.

За мотивацията й, за проблемите и радостта от това да спасяваш, Милка говори пред Dir.bg

- Около 80% от българите даряват кръв само, ако техен близък има нужда от нея. Имаш ли лична причина да даряваш кръв? Каква е мотивацията ти?

- Започнах да кръводарявам преди седем години. Запознах се с жена, майка на дете с рядко заболяване на кръвта, което има нужда от кръвопреливане на всеки три седмици. Открили са заболяването, когато синът й е бил няколкомесечно бебе. Отне й не повече от 5 минути, за да ме спечели за каузата. Най-вече с това, че и двамата със съпруга й са кръводарители, но не могат да даряват за детето си. Спасяват чужди животи, а за собствения си син, разчитат на други хора… Много емоционални са такива моменти. Заливат те чувства, които не си тръгват от теб с времето.

- Какво трябва да се промени, за да се научим да даряваме и да няма недостиг на кръв?

- Начинът на мислене. На усещане, че си градивна частица от общност, едно цяло с околните и когато една частица има нужда от помощ, друга се отзовава. Интензитетът на комуникиране на темата. В обществото, тази тема се появява инцидентно и много бързо излиза от центъра на внимание.

- Търговията с кръв не спира от години. Липсва ли политическа воля да се прекрати?

- Много ми се иска да има лесен отговор на този въпрос. Краткият отговор е „Да, от години“. Много често, когато се наложи кръвопреливане на даден пациент, отговорността да се намери нужното количество кръв пада върху близките му. От стрес, нерви, объркване и чувство за безпомощност, те почти не се замислят къде и как да търсят помощ и търсят търговците. Става по-бързо, не изисква време и сили, а почти винаги време и сили тези хора нямат. Те просто искат да решат проблема възможно най-бързо. За доброволни безвъзмездни кръводарители я са чували, я не, но за търговците, дебнещи пред всеки Кръвен център кой не ги знае? И така…

Търговията с кръв я има, защото дарената кръв не стига. Когато успеем на 100% нуждите от кръв и кръвни продукти да се покриват от безвъзмездни дарители, търговците ще изчезнат от самосебе си. Дотогава, ничия воля и действия няма да ги спре. Напротив, ще станат още по-изобретателни и по-умели в алъш-вериша. Личното ми мнение е, че трябва основно и по много да се работи с обществото и потенциалните кръводарители – информиране, популяризация, запознаване с реални случаи. Това е пътят. Политическата воля може много да помогне да се ускорят свързани с темата процеси, но сама по себе си не е достатъчна.

- Ако кръводаряването стане платено, това ще реши ли проблема?

- Вероятно не само няма да го реши, но и ще го задълбочи. Финансовият ресурс трябва да бъде използван в осигуряване на съвременна техника и условия на труд на екипите на Кръвните центрове – за да бъдат максимално адекватни и гъвкави в работата си и с дарители, и с болничните заведения, които подсигуряват с кръв. Държава, община, всякакви структури винаги могат да измислят начини, с които да покажат подкрепа и благодарност към кръводарителите. Пари – не.

- По време на пандемията проблемът с кръводаряването стана още по-видим. Каква според теб е причината да няма безвъзмездни кръводарители – притеснение за себе си, страх от иглата или фактът, че когато не касае него, българинът е склонен да неглижира нещата?

- От всичко по много. Липсата на достатъчно информация по всички въпроси, свързани с кръводаряването още от училищната скамейка, през семейството, обществото. Склонността ни да си търсим оправдания как да НЕ направим нещо, вместо начини как ДА го направим. Измамното „това на мен не може да ми се случи“. Да, по време на пандемията, спадна съвсем броят на кръводарителите – едни се разболяха, едни бяха карантинирани, изчакваха да мине безопасният срок. После, дойде ваксината и сроковете, които тя налага за спазване без кръводаряване. Но и без пандемия, ние сме на последни места в Европа в осигуряването на безвъзмездно дарена кръв, така че не искам да се ползва като оправдание. Просто нас ни няма като общество.

- Може ли да се каже, че българинът има ниска дарителска култура?

- Не, въпреки всичко, не мога да кажа такова нещо. Българинът може много кривини да има, но при конкретни призиви, особено когато са за деца, показа, че може да се отзовава светкавично. Което на мен ми говори, че не сме загубена кауза като народ и общество, но ни трябва сериозно "ръчкане" години наред. Но трябва да се научим, че много от проблемите ни биха се решили с превенция, адекватна и навременна информация и действия.

- Вредно ли е кръводаряването? Мнозина се страхуват, че като дарят 450 мл от кръвта си, това може да навреди на техния организъм...

- Не само не е вредно, но и е полезно за организма на даряващия. Обновява се кръвта, регулира се желязото, намалява рискът от инфаркт. Чувството, че си спасил човешки живот допълнително те енергизира и прави по-силен.

- Колко често може да даряват кръв едни здрави мъж и жена?

- По закон, между две кръвопреливания трябва да има минимум 60 дни. Оптималният брой дарявания за мъжете е 5 пъти в годината, за жените – 4 пъти. С уговорката, че всичко е строго индивидуално и е най-важно самият дарител как се чувства.

- И накрая – чест ли е да си кръводарител?

- Отговорност е, преди всичко – към себе си и всички останали. А каузата те среща с такива невероятни хора и истории, че да ги познаваш, да се докоснеш до тях, да си вземеш от тяхната светлина - тогава е и чест! Честта да бъдеш част от онова общество, за което мечтаеш и за което допринасяш с колкото и както можеш.