Имало една българска царица, чиято липса се усеща все по-осезаемо в съвремието - Царица Джованна Савойска - дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III от Савойската династия. Всъщност тя се отказва от рожденото си име заради една единствена любов - България. Така и остава в историята - като Царицата на милосърдието Йоанна, наречена още Българска. 

Точно 20 години след смъртта на Царица Йоанна Българска се обръщаме назад към миналото, за да почерпим вдъхновението от жената, обичала "по мъжки" България до последния си дъх, но и не само нея.

Родена в Рим, в разкош от злато и коприна, Йоанна Савойска е обсъждана като най-очарователната принцеса на Европа. 

Джованна Елизабета Антония Романа Мария, принцеса Савойска се появява на бял свят на 13 ноември 1907 г. в двореца Квиринале, където в наши дни е резиденцията на италианския президент.

В жилите на Джованна тече славянска кръв. Нейната майка Елена е родена като принцеса Петрович-Негош, дъщеря на черногорския княз Никола I (бел.ред. - баща ѝ се обявява за крал на Черна гора през 1910 г.). Впоследствие съдбовно се връща обратно към точно тези корени. 

Нейно Величество Йоанна Савойска си отива от този свят на днешната дата преди точно две десетилетия - 26 февруари, на 92-годишна възраст.

Погребана е там, където е дала обет като млада - в църквата "Св. Франциск" в Асизи, където е венчана за единствената си голяма любов - Цар Борис III. 

Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за миг, че е била "отдадена като италианка и че е обичала като българка. По мъжки. До самия край."

Цaрица Йоанна Савойска - портрет

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна и децата ѝ - Симеон и Мария Луиза, са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото ѝ поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното ѝ мъжество в много отношения карат министър-председателя Константин Муравиев да въздъхне:

"Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество - царицата."

Казват, че Цар Борис Трети - уважаваният син на цар Фердинанд, за малко да остане ерген завинаги заради нея. Любовта им - чиста и истинска, непродиктувана от политически или лични интереси, настъпва внезапно, но остава завинаги. В своите мемоари царица Йоанна пише:

"... Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от "Кървавия четвъртък". Бях сама, с две деца, на 29 години. Вече нямаха значение доводите за моя живот, а средствата да спася техния. Един от регентите беше дошъл да ми държи следната реч: "Вие можеше да бъде доволна...". "От какво?". "Че не Ви убиха"...".

(Из мемоарната книга "Спомени" Царица Йоанна през 1964 година. Биографичната творба излиза у нас през 1991 г.) 

Редица факти от живота на Царицата са били достояние единствено на свитата и приближените ѝ. В нейна памет ще ви разкрием някои от тях, заедно с невиждани до момента снимки, предоставени ни от Фонд "Цар Борис III и Царица Йоанна" - Дворец Врана. 

Сменя името си Джованна, след като сключва православен брак с Борис III

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

Наричат я Джо - заради истинското ѝ име - Джованна Савойска. На 25 октомври 1930 г. се омъжва за Цар Борис III  в папската базилика в град Асизи по католически ритуал, а на 31 октомври бракът е благословен и с православна церемония. Следва промяна на името в православния му вариант - Йоанна. Съдбовната среща между цар Борис ІІІ и италианската красавица е през 1927 г. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре, близо до Пиза от родителите ѝ. Там е и "Джо", както я наричат вкъщи - светлокестенява, крехка, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед. Тя е със солидно образование - литература, история, латински, изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармония. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Той се влюбва в Джо заради чувството ѝ за хумор и свободния маниер в обсъждането на светски теми.

За бъдещия си съпруг царица Йоанна пише в своите спомени:

"Първото ми впечатление беше благоприятно. Бях на 20 години. Интересуваха ме хора със сериозен и уравновесен вид, какъвто беше Борис... Беше на 33 години, облечен в цивилни дрехи от тъмен плат, както му беше навик."

Обет преди брака - Любовта между Царица Йоанна и 13 години по-възрастния Борис III е толкова силна, че в пристъп на ярост заради проблемите с бракуването им той заявява, че няма никога да се ожени, ако не е за нея. Заради православния ритуал влиза в конфликт с Ватикана, но разривът е предотвратен благодарение на личното познанство с апостолическия нунций в България - монсеньор Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII). Царица Йоанна е приета с обич от българите, вероятно заради славянския произход на нейната майка.

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

Тя избира мястото за сватбата - Изборът на мястото за сватба в Италия е на принцеса Йоанна. Тя е влюбена в природата и красотата на Умбрия. Освен това има твърде личен момент в решението ѝ. През септември 1923 г. Йоанна е в опасност поради заболяване от тиф. Когато животът ѝ почти угасва, тя произнася молитва за помощ пред св. Франциск, покровител на Асизи. Убедена е, че дължи изцелението си на светеца. И през 1924 г. тя пристига за първи път в малкото умбрийско градче, придружавана от майка си кралица Елена и сестра си Мафалда на поклонение, за да благодари на св. Франциск за оздравяването си.

"Бях убедена, че не бих могла да се омъжа другаде освен в Асизи", ще напише по-късно Йоанна в мемоарите си.

За любовта й с Цар Борис III се носят легенди

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

Кумува ѝ Бенито Мусолини - През 1930 г. се омъжва за Цар Борис III в Асизи, по католически ритуал, на който кумува Бенито Мусолини, а след това в София - по православен ритуал. Тя развива активна благотворителна дейност - построява болници и сиропиталища, в това число днешната университетска болница, която носи нейното име. Съдейства за издаването на паспорти и заминаването на български евреи, които са преследвани под германски натиск. Нейната сестра принцеса Матилда в Италия също развива активна дейност в защита на евреите, за което е изпратена в концлагер, където умира. През 1933 г. Йоанна ражда първото си дете - княгиня Мария-Луиза, а през 1937 г. - престолонаследника княз Симеон Търновски.

Царската двойка пристига в София с влак веднага след католическия съюз

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

Нарушава етикета на сватбата си - Йоанна впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна изрична молба дамите носят рокли без деколтета, с дълги ръкави и бял воал, а прическите им са без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, към който принадлежат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, която гостите са получили. Самата Йоанна е с рокля от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, на гърдите му блести орденът "Св. св. Кирил и Методий". Сабята му е със златен ефес. В общината на градчето Борис и Йоанна подписват граждански брачен акт. След сватбата американският публицист Маркъм ще напише:

"Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа."

Обожава френски булдози - това се оказва любимата ѝ порода. На снимките в галерията се вижда, че до Царица Йоанна Савойска неотлъчно са двете ѝ кучета - белият френски булдог Луна и черният - Було. 

Царица Йоанна Савойска с Луна и Було

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

Собствен вагон в зелено - Силно се усеща духът на Царица Йоанна в личния ѝ ретро вагон от кралската композиция "Корона Експрес". Дух на смела жена от миналото, оставила след себе си уважение и почитание. Първият изработен вагон е за Цар Борис III, вторият - 051-9 А, който е предназначен за царица Йоанна, е изработен в периода 1938-1946 г. Третият вагон е предназначен за принц Кирил. Всеки един от трите вагона разполага с апартамент, спални кабини и баня. Вагоните са изключително ценни с напълно запазеното си автентично обзавеждане от годините преди Втората световна война. И трите са еднакво луксозни. Различавали са се само по цвета на килимите. Вагонът на цар Борис III е застлан с мек бежов килим, на царица Йоанна - в любимия ѝ цвят - зелено. Килимът на принц Кирил е червен. Вагонът на Царица Йоанна е облицовани отвътре с махагон. 

В Созопол с Цар Борис III

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

Създава първата болница по европейски стандарт - Младата българска царица непрестанно полага грижи за болните и страдащите, като проявява своята преданост и любов. През 1932 г. откупува от банкера Атанас Буров 22 дка земя, намираща се в покрайнините на града. На това място започва грандиозният строеж на първата българска болница по европейски стандарти. Сградата е завършена през 1935 г., а освещаването е на следващата година. Разходите по сградата, вътрешното ѝ обзавеждане и специализирано оборудване са лично дарение на царицата. През 1938 г. тя дооформя благотворителния акт, като дарява болницата. В годините на комунистическия режим болницата е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 г. възстановява името на своя патрон "Царица Йоанна".

Пътува без охрана до последно - след преврата на 9 септември 1944 г. ситуацията за царското семейство става тежка. Още същата нощ са отстранени и арестувани регентите на малолетния цар, започват репресии в обстановката на страх и гонения. Царицата е подложена на непрестанен натиск, прислугата веднага е подменена. Новосформираната народна милиция многократно прави обиски в двореца. Съществува реална опасност царското семейство да стане жертва на инцидент. Въпреки това Йоанна пътува из България без охрана и казва:

"Аз съм царица и моята защита е българският народ."

Със Симеон II в Португалия

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

Спомени във вила "Янтра" - последните години от живота си Йоанна прекарва във вила "Янтра" в португалския курорт Ещорил. Преди да почине през 2000 година, тя успява да посети отново България - през 1993-та, когато е приветствана възторжено от много граждани. Погребана е във францисканското гробище в Асизи, Италия.

За Нейно Величество Йоанна Савойска и земния ѝ път се говори с благоговение. С живота и делата си тя получава заслужено признание и благодарност от всички. За нея убедено се твърди, че светът е обеднял след кончината ѝ. 

И макар доста по-късно, след появата на дъщерята Мария Луиза и сина Симеон и след щастлив и спокоен живот, да се случват трагичните обстоятелства около смъртта на цар Борис III, която настъпва, когато той е на едва 49 години, българите истински обикват своята царица Йоанна и в сърцата им тя остава като Царицата на милосърдието.

За майка си Цар Симеон Сакскобургготски казва: 

"Пък и ролята на майка ми беше на майка, на царица, на цар, на шеф на семейството, на всичко. Така че от нея взех много. Беше много строга и взискателна. В същото време у нея имаше и една добрина, която дори не мога да опиша. Последният шамар, който ми зашлеви... Вече бях на повече от осемнайсет", разказва той. Царят си спомня, че плесницата е била провокирана от негов отговор и вероятно е била заслужена.

 За годините след като са изгонени от България Цар Симеон си спомня, че са оцелявали трудно:

"Майка ми беше главата на семейството. Аз трябваше да ходя на училище и да си гледам работата. Майка ми казваше, че едно момче, което не си е изкарало войниклъка... В него има нещо, което не е съвсем наред."

Още снимки вижте тук

Публикуваме и малка част от книгата ѝ "Спомени", писана във вила "Янтра:

Царица Йоанна със Симеон II в Португалия

Снимка: Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" - дворец Врана

 "Кървавият четвъртък"

(из книгата на Царица Иоанна "Спомени", написана през 1964 г. и публикувана за пръв път на български през 1991 г. )

"Присъдата на процеса на регентите и на министрите бе произнесена в четири часа следобед. Беше четвъртък, който в България още се нарича Кървав Четвъртък. ...Списъкът започваше с името на моя девер Кирил. Чух четенето по радиото. До мен беше Мария Луиза (на 12 години), която веднага разбра и избухна в отчаян плач. Отиде по-късно да го каже и на брат си, който също беше много привързан към чичо си и плакаха дълго заедно.

...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: "Помощ", но веднага му бе счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: "Не трябва да плачем за нас, а за България." И запя националния химн "Шуми Марица". Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни, заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

...На осъдените преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията.

...Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно - запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

...На следващия ден след екзекуцията на регентите... ми телефонираха от София. Тримата комунистически регенти желаеха да дойдат да изкажат съболезнованията на правителството за смъртта на моя девер Княз Кирил! Не успях да отговоря, че не желая да виждам никого. Вече бяха тръгнали и трябваше да ги приема. Не знаеха какво да кажат. Измънкаха: "Ваше Величество, поднасяме Ви нашите съболезнования...". Казах след няколко минути: "След като Вие, господа, сте си направили труда, използвам случая да Ви предам, че, не можейки да приема това, което стана, желая да замина, да напусна страната. Останаха слисани. Не очакваха подобен отговор. "Ще трябва да говорим за това с министър-председателя", отговориха... Минаха 15 дни. Ганев се появи: "Нося ви отговора на министър-председателя. Той, от името на правителството, моли Ваше Величество да остане. Вашето заминаване ще направи лошо впечатление в страната". Отговорих: "Ако е за страната, ще остана, но повтарям на Вас, господа, че считам моето решение само за отложено". Ганев настоя: "Необходимо е за доброто на България".