Предстоящата зима няма да бъде лека, а броят на хората, които не могат да осигурят храна за себе си и семейства си, ще нараства. Това очаква изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова. Организацията работи за това излишната храна, произведена или продавана от компании у нас, да бъде пренасочена към хората в нужда. И чрез своите партньори успява да стигне до около 25 хиляди българи годишно.

Ако трябва да си представите какви количества храна се даряват, а след това се раздават на нуждаещи се хора, това са около 200 тона, отново за година. Най-често мляко, млечни десерти, плодове и зеленчуци - храни, които не са трайни и не могат да стоят дълго на рафта в магазина. В същото време статистиката за изхвърляните заради изтичащ срок на годност продукти у нас показва, че 670 хиляди тона храна се унищожава, вместо да стигне до трапезата на хората. Изпълнителният директор на Българската хранителна банка отбелязва, че тази статистика е остаряла, а в страната ни все още липсва надеждно събирана и системно трупана информация за това.

Разговаряме с Цанка Миланова за промените в работата на хранителната банка от началото на пандемията и предизвикателствата в близките няколко месеца.

- Как работи Българската хранителна банка в момента?

Тази година работим в обичайния си ритъм - когато има излишна храна и компанията, която я е произвела или я продава, желае да я дари, ние сме винаги насреща, за да може тази храна да бъде пренасочена до хора в нужда. А техният брой расте.

Иначе през първата половина на миналата година имаше повече храна, разбира се по причини, свързани с локдауна, и ситуацията, в която се оказаха много компании - готови количества храна с невъзможност да бъдат изнесени извън България или отказани поръчки при някои от нашите дарители.

Това рязко повиши количествата на храната, която стигна до нас. Имаше и компании, които от съпричастност решиха да дарят в подкрепа на хора, които се оказаха заключени в домовете си. През втората половина на годината нещата малко се поуспокоиха и компаниите започнаха да влизат в по-нормален ритъм. Някои от тях дори споделяха, че имат ръст на количествата, които са успели да продадат. И това може би върна нещата към по-малки количества, насочени към нас.

- Кои групи от населението се нуждаят от такава подкрепа и до кои успявате да стигнете?

Миналата година при голямото затваряне на страната ни се появиха нови групи от нуждаещи се: възрастни хора, които всички пазехме и препоръката беше да си стоят вкъщи, сред тях голяма група от хора с изключително ниски доходи, които също бяха в трудност да си осигурят редовно и нормално хранене. Хора, които загубиха работата си или останаха за дълго време извън работните си места, дори цели семейства.

С помощта на организациите-партньори, които са част от нашата мрежа, се разшириха групите на подпомагане. Ако в предходни години ние основно сме работили за подкрепа на хората, които наричаме "невидими" - трайно бедните, които нямат друга алтернатива, тогава се появиха и такива, които много рядко са попадали в списъците ни - хора в активна възраст, цели семейства, които имайки работа преди, не са имали нужда от помощ, за да се изхранват.

А сега по-малка е групата на хората в активна възраст и се запазва тенденцията за подпомагане с приоритет на децата без родители и децата с увреждания, самотно живеещи възрастни хора с много ниски доходи, хора със заболявания, които са настанени в институции. Хората, които се оказаха трайно безработни и тези, които живеят на улицата.

Това, което забелязахме през миналата година, и което продължава и сега, е да се говори най-вече за пряко засегнатите от пандемията. Но много малко се говори за хората, които са в системна бедност. За хората, за които пандемията създаде още по-големи затруднения, по простата причина, че те и преди появата на COVID не са имали възможност да се справят със своето изхранване. Това са невидимите хора - живеещи в трайна бедност и за които тази храна много често спасява живот.

Миналата година започнаха да ни се обаждат от различни точки на страната, че децата, които ползват програмите в училище за обяд, много трудно продължават да се справят, техните семейства не могат да им осигурят регулярно хранене. В Добричка област имаше деца, които системно не се хранеха. Тяхна учителка сподели, че ако не получат храна в училище, те могат да гладуват цял уикенд. А при затворени училища този проблем беше още по-голям.

- До колко души стигате и в кои части на страната?

На седмична база до около 5000 души - това значи, че организациите, с които работим им осигуряват храна или ежедневно, или в рамките на седмични програми. На месец това нараства до около 9000 души, а на година - между 20 000 и 25 000 души получават хранително подпомагане с ресурси, които на нас ни доверява хранителната индустрия.

Работим с около 60 организации и те работят в повече от 20 области. Общините са около 45. Някои организации са малки, неправителствени или пък доставчици на социални услуги, които обгрижват четири, шест или осем души, достигат до 50-60 в коплексите за социални услуги. Работим със социалните патронажи или директно със социалните служби на някои общини, в които няма мрежа от други организации - предимно малки общини като Ружинци, Айтос, Карнобат, която не е толкова малка, но с огромни затруднения поради многото нуждаещи се там. С Мездра, с някои общини във Варненско. С помощта на наш партньор покриваме цялата територия на област Пазарджик.

- Дали възстановяването на икономиката през тази година означава, че дарителите на храна успяват да продадат повече количества и съответно остават по-малки количества храна за даряване?

Трудно е да се потвърди такава тенденция. Бихме се радвали, ако това е така. Защото причината за съществуването на организация като Българската хранителна банка е справянето с излишъка от храна. Ако те се справят успешно със своите бизнес цели, за нас това е добра новина.

Имаме компании, които вече регулярно работят с нас при излишъци от храна. Те ни търсят, когато остане такава храна - дали защото са произвели повече, имат отказана поръчка или е станала грешка - объркан етикет, нарушаване на целостта на палета при транспорт, различни са причините.

Това, което ние постигаме като цел, е хранителната индсутрия да ни разпознава като възможно решение, което съвместно с тях прави така, че излишният за тях ресурс, произведената вече храна да се превръща в ресурс на социални програми. По този начин хората, които най-много се нуждаят от тази храна, да могат да я получат по същия начин, по който да си я купят в магазина.

- Кои са най-често даряваните в банката хранителни продукти?

Това са бързо оборотни храни, обикновено са в свеж вид и трудно могат да стоят дълго на щанд - мляко, млечни десерти, плодове и зеленчуци, нови продукти, които компанията е пуснала на пазара, но не е успяла да наложи, и са останали количества. Най-вече храни с кратка трайност и бърз оборот.

- Може ли да се говори за промяна в тенденцията за изхвърляне на годна храна?

Ако гледаме данните в световен мащаб, уви, не мога да споделя добро развитие. Въпреки усилията, въпреки новите политики и стратегии, и на европейско и на световно ниво, сериозен обрат на тази тенденция не се наблюдава.

В България продължаваме да нямаме надеждно събирана и системно трупана статистика, за да можем да определим картината у нас. Каквато и да е ситуацията, ние сме убедени, че дори онова число, с което боравехме години наред - 670 хиляди тона, унищожавани само в България, е много голяма възможност за хранителното банкиране. Колкото повече компании могат и желаят да интегрират процеса по хранително банкиране като един от своите бизнес процеси, и да реагират всеки път при излишна храна с възможност тя да бъде дарявана, бихме постигнали много повече.

До 200 тона храна на година стигат до Българската хранителна банка и тя преразпределя към нуждаещите се хора. На фона на 670 хиляди тона храна, която се унищожава. Вижда се каква възможност има за намаляване на разхищенията и за постигане на много висок социален ефект.

Ако за миналата година храната, която е стигнала до банката, е на стойност от около 940 хиляди лева, това е стойността, която дарителят е определил за нея. Ако същото количество и тип продукти трябва да бъдат купени от магазин, това ще струва над милион и 200 хиляди лева на организациите, които сега получават храна в натура от банката.

- Какви са очакванията Ви за предстоящата зима?

Очаквам все повече да нараства броят на хората в нужда. При запазени количества на даряваните храни се боя, че няма да имаме възможност да реагираме на нуждите на всички. Или да реагираме достатъчно много пъти, за да сме им от помощ.

Бих искала да се обърна към всички компании от хранителната индустрия, да им кажем, че хранителната банка работи и е на тяхно разположение. Всеки, който има количество храна и не може да го реализира, може да го дари.

В България вече има достатъчно добри стимули за фирмите, които биха дарили храна в срок на годност: те могат да дарят, освободени от ДДС до половин процент от годишния си оборот. Разбира се, могат да се възползват от възможностите на закона за корпоративното подоходно облагане, ако решат да дарят средства или храна в срок на годност. А всеки, който иска да бъде съпричастен, може да дари храна, чийто срок на годност не изтича.