"Ню Йорк Таймс": Защо посещението на Пелоси в Тайван е напълно безразсъдно

22:02 | 3 август 2022 | Автор: Томас Л. Фридман в. „Ню Йорк Таймс“ 139 19628 Снимка: БТА/AP

Председателят на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван, независимо от това, че Белият дом и Пекин не бяха възхитени от действията й.

Русия - Украйна

Ето какво пише Томас Л. Фридман във в. "Ню Йорк Таймс":

Изпитвам голямо уважение към председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси. Но ако тя посети Тайван тази седмица, противно на желанието на президента Байдън, тя ще направи нещо, което е напълно безразсъдно, опасно и безотговорно.

От това няма да излезе нищо добро. Тайван няма да стане по-сигурен или по-проспериращ в резултат на това чисто символично посещение и може да се случат много лоши неща. Те включват китайски военен отговор, който може да доведе до това САЩ да бъдат въвлечени в непреки конфликти с ядрена Русия и ядрен Китай едновременно.

И ако си мислите, че нашите европейски съюзници - които са изправени пред екзистенциална война с Русия заради Украйна - ще се присъединят към нас, ако има конфликт на САЩ с Китай заради Тайван, предизвикан от това ненужно посещение, то вие много погрешно разбирате света.

Нека започнем с непрекия конфликт с Русия и с това как посещението на Пелоси в Тайван сега надвисва над него.

Има моменти в международните отношения, когато трябва да се знае каква е целта. Днес тази цел е пределно ясна: трябва да гарантираме, че Украйна ще може да устои, а в максимален случай да обърне непровокираното нападение на Владимир Путин, което, ако успее, ще представлява пряка заплаха за стабилността на целия Европейски съюз.

За да допринесат за създаването на най-голяма възможност Украйна да обърне инвазията на Путин, Байдън и неговият съветник по националната сигурност Джейк Съливан проведоха поредица от много тежки срещи с ръководството на Китай, молейки Пекин да не се намесва в конфликта в Украйна, като оказва военна помощ на Русия - и особено сега, когато арсеналът на Путин е отслабен от петмесечната война.

Според високопоставен американски служител Байдън лично е казал на президента Си Дзинпин, че ако Китай влезе във войната в Украйна на страната на Русия, Пекин ще рискува достъпа до двата си най-важни експортни пазара - САЩ и Европейския съюз. (Китай е една от най-добрите страни в света в производството на безпилотни летателни апарати, които са точно това, от което войските на Путин се нуждаят най-много в момента).

По всичко личи, казват ми американски служители, че Китай се е отзовал, като не е предоставил военна помощ на Путин - в момент, когато САЩ и НАТО са предоставили на Украйна разузнавателна подкрепа и значителен брой модерни оръжия, които са нанесли сериозни щети на армията на Русия, привидния съюзник на Китай.

Като се има предвид всичко това, защо, за Бога, председателят на Камарата на представителите реши да посети Тайван и умишлено да провокира Китай сега, превръщайки се в най-висшия американски служител, посетил Тайван след Нют Гингрич през 1997 г., когато Китай беше далеч по-слаб в икономическо и военно отношение?

Моментът не би могъл да бъде по-лош. Уважаеми читателю: Войната в Украйна не е приключила. И в частен план американските служители са много по-загрижени за украинското ръководство, отколкото дават да се разбере. Между Белия дом и президента на Украйна Володимир Зеленски има дълбоко недоверие - значително по-голямо, отколкото се съобщава.

И в Киев се случват странни неща. На 17 юли Зеленски уволни главния прокурор и ръководителя на агенцията за вътрешно разузнаване на страната - най-значителното сътресение в правителството му след руската инвазия през февруари. Това е равносилно на това Байдън да уволни Мерик Гарланд и Бил Бърнс в един и същи ден. Но все още не съм видял репортаж, който убедително да обяснява за какво става дума. Сякаш не искаме да надникнем твърде отблизо под капака в Киев от страх каква корупция или изстъпления можем да видим, след като сме инвестирали толкова много там.

Междувременно високопоставени американски служители все още смятат, че Путин е напълно готов да обмисли използването на тактическо ядрено оръжие срещу Украйна, ако види, че армията му е изправена пред сигурно поражение.

Накратко, войната в Украйна не е приключила, не е стабилна и не е лишена от опасни изненади, които могат да изскочат всеки ден. И все пак в разгара на всичко това ще рискуваме конфликт с Китай за Тайван, провокиран от произволно и несериозно посещение на председателя на Камарата на представителите?

"А" и "Б" на Геополитика е, че не може да се води война на два фронта с другите две свръхсили по едно и също време.

Сега нека се обърнем към потенциала за непряк конфликт с Китай и как посещението на Пелоси може да го предизвика.

Според китайските новини Си е казал на Байдън по време на телефонния им разговор миналата седмица, намеквайки за намесата на САЩ в делата на Тайван, като например евентуално посещение на Пелоси, че "който си играе с огъня, ще изгори".

Екипът по национална сигурност на Байдън разясни на Пелоси, дългогодишен защитник на човешките права в Китай, защо тя не трябва да ходи в Тайван сега. Но президентът не ѝ се обади директно и не я помоли да не ходи, очевидно притеснен, че ще изглежда мек към Китай, оставяйки възможност на републиканците да го атакуват преди междинните избори.

Показателно за нашата политическа неработоспособност е, че президентът демократ не може да възпре председателката на Камарата на представителите от Демократическата партия да предприеме дипломатическа маневра, която целият му екип по национална сигурност - от директора на ЦРУ до председателя на Обединения комитет на началник-щабовете - смята за неразумна.

Със сигурност има аргумент, че Байдън просто трябва да обяви блъфа на Си, да подкрепи Пелоси докрай и да каже на Си, че ако заплаши Тайван по някакъв начин, Китай е този, който "ще се опари".

Това може да проработи. Може дори да се почувства добре за един ден. Също така може да започне Трета световна война.

Според мен Тайван просто трябваше да помоли Пелоси да не идва в този момент. Толкова се възхищавам на Тайван и на икономиката и демокрацията, които той е изградил след края на Втората световна война. Посещавал съм Тайван многократно през последните 30 години и лично съм бил свидетел на това колко много се е променил Тайван за това време - толкова много.

Но има едно нещо, което не се е променило за Тайван: Географията му!

Тайван все още е малък остров с население от 23 милиона души, разположен на около 100 мили от брега на гигантския континентален Китай с население от 1,4 милиарда души, които твърдят, че Тайван е част от китайската родина. Местата, които забравят географията си, си навличат неприятности.

Не приемайте това за пацифизъм от моя страна. Вярвам, че защитата на тайванската демокрация в случай на непровокирано китайско нахлуване е жизненоважен национален интерес на САЩ.

Но ако ще влизаме в конфликт с Пекин, нека поне да е по нашето време и по нашите въпроси. Нашите проблеми са все по-агресивното поведение на Китай на широк спектър от фронтове - от кибератаки до кражба на интелектуална собственост и военни маневри в Южнокитайско море.

Въпреки това сега не е моментът да се подиграваме с Китай, особено като се има предвид колко чувствителен момент е в китайската политика. В навечерието на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, който се очаква да се проведе през есента, Си ще удължи за неопределено време мандата си като лидер на Китай. Китайската комунистическа партия винаги е давала ясно да се разбере, че обединението на Тайван и континентален Китай е нейна "историческа задача", а от идването си на власт през 2012 г. Си постоянно и безразсъдно подчертава ангажимента си към тази задача с агресивни военни маневри около Тайван.

С посещението си Пелоси всъщност ще даде на Си възможност да отклони вниманието от собствените си неуспехи - стратегията "whack-a-mole" (ситуация, в която опитите да се реши определен проблем са частични или повърхностни и ако водят до резултати, то те са повърхностни или временни - бел. ред.), с която се опитва да спре разпространението на COVID-19, като използва блокиране на големите китайски градове, огромния балон на недвижимите имоти, който сега се надува и заплашва с банкова криза, и огромната планина от държавни дългове в резултат на неограничената подкрепа на Си за държавните индустрии.

Сериозно се съмнявам, че сегашното ръководство на Тайван в сърцето си иска това посещение на Пелоси сега. Всеки, който следи предпазливото поведение на президента Цай Инг-уен от подкрепящата независимостта на Тайван Демократична прогресивна партия от избирането ѝ през 2016 г. насам, трябва да бъде впечатлен от последователните ѝ усилия да защитава независимостта на Тайван, като същевременно не дава на Китай лесно извинение за военни действия срещу Тайван.

Уви, опасявам се, че нарастващият консенсус в Китай на Си е, че тайванският въпрос може да бъде решен само по военен път, но Китай иска да го направи по свой график. Нашата цел трябва да бъде да възпрем Китай от подобно военно начинание по НАШИТЕ правила - които са вечни.

Но най-добрият начин да постигнем това е да въоръжим Тайван с това, което военните анализатори наричат "дикобраз" - снабден с толкова много ракети, че Китай никога не би искал да сложи ръка върху него - като същевременно казваме и правим възможно най-малко неща, които да провокират Китай да мисли, че ТРЯБВА да сложи ръка върху него сега. Стремежът към нещо различно от този балансиран подход би бил ужасна грешка с огромни и непредвидими последици, пише в заключение авторът.

ИЗБРАНО