От децата с увреждания в Атия с любов: Надежда и вяра винаги има, когато сме семейство

Dir.bg ви разказва за живота на 14 души, споделящи една съдба, за които всичко е постижимо, когато са заедно

13:50 | 5 декември 2021 | Автор : Радостина Димитрова 10 4142 Снимка: ЦНСТ Атия

През 2013 година промяна в сферата на социалните услуги бележи край на големите домове, в които се настаняват хора с увреждания, и същевременно отваря буквално нови врати за имащите нужда от грижа деца и възрастни.

Започва изграждане на центрове от семеен тип, които да позволят на тези хора да получат по-специално внимание и да разберат значението на думата "семейство".

Тогава Община Созопол взима решение и през 2014 г. реализира проект за такъв център в Атия - селото между Бургас и Созопол, в което животът кипи и през лятото, и през зимата, което предлага детски площадки, зеленина и спокойствие, а освен дом за някои от военнослужещите в база "Атия", се превръща в дом и за 14 души, за които Dir.bg ви разказва в духа на Международния ден на хората с увреждания.

Новопостроената сграда има 7 спални помещения, голяма зала с обособени кътове, кухня, а за обитателите на центъра, които са на възраст от 8 до 32 години, се грижат общо 13 служители - социален работник, медицински специалист, девет детегледачки, един работник по поддръжката и ремонтните дейности и управителката Росица Карабаджакова, за която професията е кауза и призвание, а децата от центъра и колегите - едно голямо семейство.

"Аз работя от самото начало на създаването на центъра. Беше трудно. Първо бях социален работник и през 2018 г. станах управител. През целия ми живот съм се занимавала със социална дейност, майка ми е учителка и сякаш ми е било предопределено. За мен е призвание. Трудно е, но когато видиш тези личица и знаеш трудностите, през които са минали, няма как да останеш безчувствен", споделя г-жа Карабаджакова специално за Dir.bg.

Снимка: ЦНСТ Атия

Тя разказва, че в центъра се грижат за деца и възрастни и с умствена изостаналост, и с физически увреждания, но всички са толкова слънчеви и изпълнени с надежда, че макар здравословните проблеми, не можеш да не забележиш пламъка на борбеността в очите им.

"При половината е само умствена изостаналост - при някои умерена, при други тежка, а последното пристигнало дете е и със синдром, който пречи на нормалния растеж. Заради несъразмерността на тялото прилагаме специално лечение", обяснява управителката на центъра в Атия.

По думите ѝ в началото, когато пристигнали от различни вече несъществуващи домове, били много уплашени.

"Беше трудно и за нас, защото ние не знаехме какво точно ни очаква. За тези деца всичко беше скрито, винаги такива домове бяха в затънтени села. В Атия общността първоначално също не ги приемаше много радушно, но лека-полека с контактите, с отношението хората започнаха да ги приемат като "нашите деца". В момента всички ни познават, знаят ни по имена и децата познават всички в селото. Спокойно излизаме и се разхождаме, без да има някакви притеснения, че нещо ще им се случи", казва Росица Карабаджакова.

Снимка: ЦНСТ Атия

И това не е всичко - обитателите на центъра получават колкото грижа, толкова и любов. Служителите подхващат инициативи, които да научат хората с увреждания на различни социални умения. Първата се казва "Приказка с поука", а втората - "Детска работилничка".

"Учехме ги да готвят супички, да правят салата, сандвичи и повечето от по-големите деца започнаха да правят безпроблемно тези базисни неща. Започнаха да се учат и да си сервират, отсервират, да помагат да се вдигне масата после, да си подреждат стаите, като те не можеха нищо от това да правят", споделя още управителката.

Снимка: ЦНСТ Атия

А благодарение на нейната активна социална дейност, както и на взаимодействието на Община Созопол с фонд "Социална закрила", децата тази година получават ново обзавеждане в центъра, както и нов пелетен котел за отопление през зимата. Преди пандемията ги водели и по екскурзии.

"Първото място, на което ги заведохме, беше във Военноморската база в Атия, за да видят корабите, посрещнаха ни изключително радушно", спомня си Росица Карабаджакова и добавя:

"Водили сме ги на куклен театър, в морската градина в Бургас, в мола, в Делфинариума във Варна, във Велико Търново, Габрово, Созопол, Малко Търново, но заради пандемията ограничихме максимално излизанията и засилихме дезинфекцията".

Снимка: ЦНСТ Атия

А пандемията превръща центъра в Атия и в своеобразно онлайн училище с новите лаптопи, които печели по проект и успява да осигури дигитално обучение за учениците. Преди да се разрази вируса, децата ходели на учели в Черноморец и Созопол, като за целта имало ресурсно подпомагане, както и помощ от центъра за социална интеграция и рехабилитация в Черноморец.

Снимка: ЦНСТ Атия

"С покачването на случаите на коронавирус започнахме да им обясняваме какво всъщност се случва. Те гледат телевизия, страхуват се както за техния, така и за нашия живот", отбелязва управителката.

Центърът се радва и на много благодетели, които даряват плодове, зеленчуци, дрехи, обувки, сладкиши, за Коледа всички очакват и подаръци от кампанията "Плюшено мече".

Вижте всички снимки ТУК>>>

И животът за тях е такъв, но те не се предават, а влагат всички възможни усилия, за да усъвършенстват себе си... доколкото е възможно. Светлинката в очите им не изгасва, а Коледа предстои, за да им даде поредната капка надежда, че доброто съществува и че семейството не е непременно кръвна връзка.

"...Липсваме си, когато не се виждаме, защото всички се чувстваме като едно голямо семейство", споделя Росица Карабаджакова.

А всички от центъра с Атия изпращат послание на хората с увреждания да не се предават и да помнят, че надежда винаги има, когато всички са заедно и имат надежда и вяра в доброто.

ИЗБРАНО