Отива ли Русия на война в Украйна, но по различен начин? Какво пишат чуждите медии пишат за ескалация в Донбас.

Журналистът Тед Карпентър очертава своето виждане за ситуацията в материала си за списание National Interest. Той обръща внимание на факта, че администрацията на американския президент Байдън се стреми да увери Киев в подкрепата на САЩ и НАТО при така нарастващата конфронтация "с проруски сепаратисти и със самата Русия ".

Според автора на материала администрацията на Байдън може да възприеме политиката на 43-ия президент на САЩ Джордж Буш, който убеди грузински си колега Михаил Саакашвили, че страната му е ценен съюзник на Вашингтон и че САЩ с Атлантическият съюз ще му помогне, ако Тбилиси бъде въвлечен във въоръжен конфликт с Москва, предава gazeta.ru.

Карпентър припомня, че през август 2008 г. Саакашвили започва офанзива, за да си върне контрола над отцепилата се от Грузия Южна Осетия, когато грузинците нападат руските миротворци. Тогава Москва отговори с масивна контраатака. Както беше отбелязано в материала, тогава Буш увери своя грузински колега, че Вашингтон е ангажиран с териториалната цялост на Грузия, но не обещава военна помощ, "защото САЩ и техните съюзници не искат да рискуват да се сблъскат с ядрена сила".

Авторът на материала прави паралели между събитията в Грузия и Украйна и стигна до извода, че днес има два варианта за развитие на събитията в Донбас - лош и ужасен.

Той смята, че повторение на грузинския сценарий е много вероятно. Украйна, подтикната от Вашингтон към конфронтация с Русия, решава, че подкрепата на американската страна й е гарантирана и ще претърпи военно поражение, тъй като американските лидери се въздържат от влизане в такъв конфликт.

В същото време авторът допуска и втори сценарий, при който администрацията на Байдън ще предприеме военни действия в отговор на разгорелия се конфликт между Русия и Украйна. Карпентър заяви, че подобен сценарий може да доведе до ядрена война.

Друга публикация за изостряне на конфликта в Украйна се появи в хърватското издание Advance. Наблюдателят Д. Марянович пише, че напрегнатата ситуация в Донбас се задълбочава от притесненията на Русия относно ролята на НАТО в съседната държава.

Първоначално, както вестникът припомня, Киев обвини Москва, че е прехвърлила войски на украинската граница, а сега украинската страна съвместно с НАТО ще проведе най-големите маневри от края на Студената война - Defender Europe 2021. В този контекст Кремъл заяви, че укрепването на войските на НАТО в Украйна ще изисква допълнителни мерки.

"Сега има ситуация, при която две държави - Украйна и Русия, твърдят, че тяхната сигурност е застрашена. Украйна се страхува от руското присъствие, докато Русия се страхува от присъствието на НАТО ", се казва в статията.

Хърватският вестник припомня, че ескалацията започна веднага, след като Джо Байдън дойде на власт в САЩ. Просто американските администрации, особено през този век, са склонни незабавно да идентифицират основните си врагове. Ако за Тръмп Иран беше такъв, то Байдън веднага след встъпването си в длъжност като президент извърши агресивна атака срещу руския си колега Владимир Путин, наричайки го "убиец".

"Тази агресивна позиция към руския президент не е случайна и със сигурност не е следствие от грешките на Байдън. Ескалацията се планира предварително, защото новата администрация трябва да покаже от самото начало кой е нейният основен враг и върху кого ще се съсредоточи", пише авторът.

На свой ред в редакционната статия на испанския вестник El País авторите призовават Русия да се въздържа от разпалване на нестабилност в Украйна, въпреки че Москва многократно отбелязва, че не са страна в конфликта в Донбас.

Вестникът оценява предприетите мерки за "отблъскване на Путин" и предлага свои. По-конкретно изричната подкрепа на Украйна от САЩ, както и притесненият тон на ръководителя на европейската дипломация Хосеп Борел се оказват подходящи. Но според журналистите това не е достатъчно. Те вярват, че ЕС трябва да действа ефективно и сплотено, за да разреши украинския въпрос.

"ЕС трябва да актуализира собствената си стратегия и да я координира с новата администрация на САЩ, но без да губи автономния си глас. Всеки нов агресивен жест на Путин пък напомня, че твърдостта сега не е вариант на поведение, а необходимост", се казва в статията.

На свой ред полски вестник публикува коментар на анализатора на Rohan Consulting Конрад Музика.

Според него от медийния шум около скорошните движения на руските войски може да се предполага, че Москва е била целта. Русия, както той твърди, отива на война, но по различен начин.

"Придържам се към концепцията, че Русия отива на война, когато загуби политически контрол над определен регион, когато нейните интереси са застрашени. Сега не виждам такава ситуация", казва той.

Според анализатора 4000 руски военни, за които САЩ говорят, е твърде малка сила за сериозна офанзива. Той отбеляза, че според записите, разпространени в интернет, се привеждат в действие относително малки единици. Експертът смята, че ако Русия се подготвя за война, тя се опитва да използва фактора на стратегическа изненада, който се компенсира от откритото движение на войските.

Превод Dir.bg.