Наред с Новата година идват и редица промени както в България, така и в Европа. В България минималната работна заплата се повишава и макар че не успяхме да влезем в Шенген, то от 1 януари Хърватия вече е не само в Шенгенското пространство, а и в Еврозоната. За сметка на това пък винетките поевтиняват с 10%, но няма да има 25 ст. отстъпка при зареждане на гориво.

Швеция поема председателството на Съвета на ЕС. Столичани от 1 януари ще трябва да свикват с нововъведения в градския транспорт.

Минималната работна заплата вече е 780 лв.

От днес, 1 януари, минималната месечна работна заплата вече е 780 лв. Размерът ѝ се повишава с 9,9% спрямо сегашната ѝ стойност от 710 лв. Също от днес минималната часова работна заплата ще бъде 4,72 лв., добавя БТА.

Решението за ръста на минималната заплата беше взето на последното за 2022 г. правителствено заседание. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров обяви, че увеличението осигурява възможност за компенсиране на нарастването на инфлацията през годината. Той посочи, че повишението на минималната заплата ще струва на бюджета за една година малко над 300 млн. лева.

Лазаров информира още, че със социалните партньори в началото на 2023 г. правителството ще започне работа по изготвянето на механизъм за определянето на минималната заплата за страната и създаването на условия за транспониране на директивата за адекватни минимални работни заплати.

Линията на бедност ще е 504 лв.

От днес линията на бедност в страната се повишава от 413 лв. на 504 лв. Увеличението е с 22 процента или с 91 лева. Решението беше взето от правителството в края на септември, като беше отбелязано, че това е най-големият ръст на линията на бедност за последните десет години.

С промени в Закона за социално подпомагане през декември социалните помощи бяха обвързани с официалната линия на бедност. Досега техният размер се определяше на база на гарантирания минимален доход. От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) изчисляват, че подкрепа за 670 000 хора с трайни увреждания ще бъде увеличена, добавя БТА.

От ведомството уведомяват, че месечната финансова подкрепа се изплаща от Агенцията за социално подпомагане съгласно Закона за хората с увреждания. Новият по-висок размер на помощите за месец януари 2023 г. ще бъде изплатен през февруари. През януари хората ще получат месечна финансова подкрепа за декември 2022 г., която ще е в досегашния си размер.

Винетките поевтиняват с 10%, но няма да има 25 ст. отстъпка при зареждане на гориво

От днес влизат в сила нови цени на винетките и тол таксите у нас. Промяната е приета с Постановление №142 от 24 юни 2022 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. В края март миналата година министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов в кабинета на Кирил Петков предложи минимум 10 процента намаление на цената на всички видове електронни винетки за пътни превозни средства с обща техническа допустима максимална маса до или равна на 3,5 тон, добавя БТА.

Годишната винетка вече струва 87 лева, тримесечната винетка ще е 48 лева, месечната - 27 лева, седмичната - 13 лева, а уикенд винетката - 9 лева.

Електронни винетки, купени през декември 2022 г., дори да са с период на активация след 00:00 часа на 01.01.2023 г., се калкулират на цените, важащи до края на настоящата година. Те са както следва: годишна винетка - 97 лв., тримесечна - 54 лв., месечна - 30 лв., седмична - 15 лв., уикенд винетка - 10 лв.

Междувременно отпада и отстъпката от 25 ст. на литър, която получавахме при зареждане на гориво.

Електронните билети за време се въвеждат в столичния градски транспорт

Електронните билети за време се въвеждат от днес в столичния градски транспорт. Това са електронните билети за време "30+" и "60+", съобщават на сайта си от Центъра за градска мобилност (ЦГМ).

Електронните билети задължително трябва да се валидират при качване в превозното средство, като последната валидация се прави преди изтичането на 30-ата или 60-ата минута, в противен случай пътникът подлежи на глоба. Цената на "30+" е 1,60 лв. и се предоставя възможност за прекачване на повече от едно превозно средство, а за "60+" е 2,20 лева. Билетите, които водачите продават на цена от два лева, важат само за конкретното превозно средство и не дават право на прекачвания, добавя БТА.

От 1 януари 2023 г. ще се предлага нов вид превозен документ - 24-часова карта. Тя позволява неограничен брой пътувания с всички видове транспорт (без зелен транспорт при поискване) в рамките на 24 часа. Тя е за всеки, който има неотложни ангажименти в натоварените райони на града, дошъл е за кратко, или традиционно използва алтернативен транспорт. Срокът на картата за 24 часа започва да тече от момента на покупката. Може да се купи и за бъдеща дата, като тогава срокът ѝ започва да тече от 00:00 ч. на избраната дата и важи до 23:59 ч. на същата. Цената е шест лева и се зарежда в Sofia City Card или в картата Ultralight.

От днес се въвежда и 72-часовата карта, която позволява неограничен брой пътувания с всички видове транспорт (без зелен транспорт при поискване), в рамките на споменатите часове. Срокът на картата започва да тече от момента на покупката и цената ѝ е 15 лева. Тя може да бъде закупена и за бъдещ период, като тогава 72-ата часа започват да текат от 00:00 ч.

Седмична карта с два безплатни дни, при плащане с банкова карта във всеки всеки работен ден, се въвежда от 1 януари.

При пътувания на ден, равни на дневна карта от четири лева, се предоставя възможност за безплатно пътуване през уикенда в цялата градска мрежа. Необходимо е плащане с банкова карта от понеделник до петък всеки ден, без изключение, и пътуванията да са с повече от два билета "30+". Тогава, в края на всеки ден от банковата карта се изтеглят само четири лева, а през уикенда пътникът може да валидира банковата си карта в превозните средства и да пътува безплатно в цялата мрежа.

Хартиените превозни документи за градския транспорт в София се спират от продажба от 1 януари.

Става дума за картата за еднократно пътуване от 1,60 лв., картата с талони за 10 пътувания от 12 лв. и хартиената еднодневна карта за всички линии от четири лв. Тези документи ще важат до 1 март 2023 г., а след тази дата неизползваните ценни образци няма да подлежат на замяна, както и за тях няма да се възстановяват суми. Остава възможността в метрото да се използва хартиеният билет от 1,60 лв., който, както и досега, ще дава право само на едно пътуване.

От 1 януари 2023 г. отпадат и някои от предлаганите досега абонаменти:

• Тридневна карта за всички линии;

• Месечна за една линия наземен транспорт;

• Месечна - за метро;

• Месечна - метро "плюс" - за метро и една линия наземен транспорт;

• Тримесечна - за всички линии;

• Шестмесечна - за всички линии;

Заредените абонаменти могат да се ползват до крайния срок, за който са издадени, но не по-късно от 31 декември 2023 година, посочват от ЦГМ.

Промяна има и в превозните документи за метрото - от 1 януари 2023 г. се спират от продажба електронните карти, заредени за 10 еднократни пътувания с метро на цена 12 лева. Пътниците, които са заредили своите карти преди тази дата, ще могат да използват закупените билети до 31 март 2023 година.

През юли тази година Столичният общински съвет утвърди промени в Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, с които се въвеждат електронни превозни документи.

Швеция поема председателството на Съвета на ЕС

Това дава на скандинавската страна ключова лидерска и посредническа роля в Брюксел през следващите шест месеца, предава ДПА, цитирана от БТА.

"Швеция поема председателството в момент, когато Съюзът е изправен пред исторически предизвикателства", заяви премиерът Улф Кристершон в средата на декември. В изявление на уебсайта си той посочва войната в Украйна, битката с климатичните промени и европейската конкурентоспособност като ключови въпроси, които трябва да бъдат решени.

Приоритетите, върху които Стокхолм ще се съсредоточи, са "по-зелена, по-безопасна и по-свободна Европа".

Кристершон и неговият кабинет все още са относително непознати лица на европейската сцена. Консервативното правителство управлява само от два месеца и половина. То замени кабинета на социалдемократката Магдалена Андершон. Кристершон е първият ръководител на шведско правителство, който работи в тясно сътрудничество с дясната популистка партия "Шведски демократи".

Популистите не са в правителството, но като втора по големина парламентарна група с повече места от Умерената коалиционна партия на Кристершон имат голямо влияние в Стокхолм. Въпреки евроекептицизма на тази подкрепяща кабинета партия шведската министърка по въпросите на ЕС Йесика Росвал уверява, че делата на Евросъюза ще са сред основните приоритети на правителството ѝ.

Двадесет и седемте държави членки поемат председателството на Съвета на ЕС на ротационен принцип за шест месеца.

Хърватия от днес е член на Еврозоната и Шенгенското пространство

Хърватия става днес 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден се присъединява към европейския валутен съюз и пространството за пътувания без граничен контрол в Европа.

Страната, член на ЕС от 2013 година, прие план за въвеждане на еврото през 2017 г. Заедно с България тя влезе в т. нар. чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години.

През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха окончателно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе определен обменният курс, при който куната ще бъде заменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха на разположение няколко месеца, за да да подготви практическите аспекти за смяната на валутата.

За да приеме еврото, Хърватия трябваше да изпълни критерии за стабилност на цените и валутния курс, стабилни държавни финанси и умерени дългосрочни лихвени проценти, добавя БТА.

През отиващата си година Хърватия успя да преодолее и последното препятствие по пътя си към пълна евроинтеграция - в началото на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правосъдие и вътрешни работи за членството на страната в Шенгенската зона - европейското пространство без гранични проверки, в което влизат 22 страни от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото заседание на Съвета обаче Австрия се противопостави на приемането на Румъния и България, която не получи подкрепа и от Нидерландия, заради притеснения свързани с организираната престъпност, незаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия заяви, че и трите страни кандидатки за Шенген вече отговарят на необходимите критерии за присъединяване, като Европейският парламент също даде подкрепата си.

От първия ден на Новата година Хърватия премахва общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 заради някои технически детайли. Загреб също така ще започне да издава шенгенски визи и ще може да използва пълноценно Шенгенската информационна система.

В Германия влезе в сила забраната за внос на руски нефт от тръбопроводи

От днес влиза в сила забраната на Германия за внос на петрол от руски тръбопроводи, съобщи ДПА, цитирана от БТА.

Ембаргото на ЕС върху руския суров петрол, транспортиран по море, е в сила от 5 декември, но за петрола, транспортиран по тръбопроводи, беше направено изключение. Германия и Полша обаче се ангажираха да не се възползват от тези изключения и да спрат използването на петрола, идващ по петролопровода "Дружба", от 1 януари.

Това засяга големите рафинерии, разположени в Швет, в провинция Бранденбург, и Лойна, в провинция Саксония-Анхалт, които снабдяват Източна Германия с гориво. И двете преработват от десетилетия руски суров петрол от датиращия от началото на 60-те години на миналия век петролопровод "Дружба" и сега ще трябва да преминат към други източници на доставки.

Според правителството и петролната индустрия обаче доставките са сигурни, след като се появиха опасения, че войната може да доведе до недостиг на енергия.

Сега заместителите ще идват отчасти през пристанището в Рощок, отчасти през полското пристанище Гданск и от Казахстан.