Съпрузите шпиони - Михаил и Галина Федорови, отиват в Белгия, за да проникнат в самото сърце на НАТО и да съберат секретна информация. Двамата повече от веднъж попадат в подозрението на контраразузнаването, но не се издават. Именно те бяха сред онези, които помогнаха за мирното разрешаване на кубинската ракетна криза и получиха таен план за операция за бомбардиране на СССР.
Агент Бриг потвърждава опасенията, че в рамките на операция "Dropshot" ("Последен изстрел") НАТО планира да нанесе ядрени удари от територията на Федерална република Германия срещу Германската демократична република, Чехословакия и Съветския съюз. След като получават тази информация, разузнавачите Михаил и Галина Федорови се свързват с Москва и дават време на Съветския съюз да предприеме контрамерки и да се намеси в плановете на Северноатлантическия алианс...
***
Галина и Михаил Федорови
Снимка: warfor.meМихаил Федоров е роден на 1 януари 1916 г. в град Колпино, Ленинградска област. През 1922 г. семейството му се мести в Кингисеп. След като завършва гимназия, Михаил решава да свърже живота със спорта - отива в Ленинград, където лесно влиза в Института по физическа култура. Именно от там той започна своето пътешествие в света на разузнаването...
През 1939 г., когато Федоров минава последните си изпити, към него се приближава офицер, който вече е разговарял с него. Офицерът, който проявява интерес към младия спортист, е служител на военното разузнаване.
"Качихме се до една от празните трибуни. В разговора човекът показа изненадващо познание на моята биография и в крайна сметка ми предложи работа във военното разузнаване", споделя в мемоарите си Михаил Федоров.
Младият мъж се съгласява. В състава на 5-то управление на Народния комисариат на отбраната на СССР е зачислен на 1 септември 1939 г., в деня на началото на Втората световна война. Михаил е изпратен в учебен център в Бялисток, където учи криптография, овладява работа с радиопредавател, фотография, а също така учи полски и немски език.
Ръководството вижда Михаил в ролята на служител в тайна агентура. Целта - след като се установява в Полша, трябва да отиде в нацистка Германия.
Но всички планове се объркват от войната, която намира Федоров в Белисток. Когато става ясно, че градът не може да бъде задържан, Михаил и група негови колеги, подготвяни за шпиони, се заемат с организирането на тайна агентура. Задачата им е да вербуват доброволци от местното население, които да събират информация за врага и да я предават в щаба на Червената армия.
Първите дни на войната оставят тежък отпечатък в душата на Федоров. Той никога досега не е имал възможност да се изправи пред човешката мъка и смъртта толкова близо. Един ден колата, в която пътува Федоров, попада в колона и шофьорът решава да поеме по пряк път през дерето.
"До момента пред очите ми стои ужасна картина... В дъното на котловината видяха разбит камион. Наоколо имаше повече от две дузини трупове... Тялото на малко момиченце в розова рокля с буйна руса коса лежеше на земята... Това се запечата в паметта ми", споделя още в мемоарите си Михаил Федоров.
Изненадата за свидетеля
Скоро Федоров е прехвърлен на Западния фронт. Две години работи в диверсионно-разузнавателни отряди близо до Псков и Барановичи. Той се завръща в Москва през август 1944 г., но година по-късно отново напуска столицата - отива в Англия на нелегална работа.
Благодарение на добре подготвената легенда и безупречни документи той получава работа в посолството на една от страните (б.р. - това все още представлява класифицирана информация) и получава достъп до информация, която представлява интерес за съветското разузнаване. В посолството се изсипа поток от данни от военно-политически характер, а цялата информация, получена от Федоров, е високо оценена от ръководството в Москва.
Въпреки това през 1946 г. успешната мисия е прекъсната
Ненадейно в коридора на посолството Михаил почти се сблъсква с бившия си учител по чужди езици от Бялисток, който е дошъл в Лондон в командировка. Виждайки стар познат, Федоров моментално се ориентира и прави всичко възможно да избегне среща. Наблизо в сградата има офис на шифровчик, входът към който е през врата с код и е строго забранен за външни лица. Разузнавачът няма избор. След като набира код, запомнен някого случайно, той влиза в стаята и така избягва нежеланата среща.
След това Михаил едва не загива, разглеждайки пистолета, донесен му от първия секретар на посолството. Механизмът засича, но щом разузнавачът докосва пружината, се произвежда изстрел. За щастие куршумът не попадна във Федоров, а в килера. Михаил веднага си спомня, че малко преди това е разбрал, че секретарят е скрил от служителите на посолството, че му трябват копия на важни документи.
Предполагайки, че дипломатът работи за разузнаване в друга държава, Федоров стига до заключението, че секретарят иска да го елиминира като ненужен свидетел, давайки му пистолет "с изненада".
След като докладва за тези случаи, ръководството в Москва решава да прибере Федоров в родината му.
Михаил е записан в Комитета за информация към Министерския съвет на СССР и започва подготовка, за да отиде нелегално в друга страна.
В този период в живота на разузнавача настъпват кардинални промени. През 1946 г. той срещна бъдещата си съпруга - офицер от разузнаването Галина Маркина. След сватбата Галина взима фамилията на съпруга си и става Федорова.
Разузнавачката Жана
Галина е родена на 17 февруари 1920 г. в Саратов, но през 1932 г. се мести в Москва, за да живее при леля си. През 1937 г. завършва училище, постъпва във вечерния отдел на Бауманка и получава работа като секретар в Народния комисариат на финансите на СССР. Две години по-късно, по комсомолска линия, Галина се озовава в транспортния отдел на Народения комисариат на вътрешните работи (НКВД), където освен рутинната документация, тя успешно изпълнява оперативни специални задачи. След началото на войната момичето влиза в групата със специално предназначение, която се ръководи от бъдещия маршал Георгий Жуков.
"Групата се занимаваше с подготовка на кадри за секретни мисии, избираше безопасни апартаменти за квартири, намираше места, където да се съхранява оръжие, организираше печатници - в случай, че Москва трябва да бъде предадена на врага. По време на вражески въздушни набези групата организираше акции със запалителни бомби, хвърляйки ги от покривите на сградите", разкрива в мемоарите си Галина Федорова.
Известно време Галина работи като медицинска сестра в болницата, където се грижи за ранени войници. През 1944 г. започва двугодишен курс във Висшето училище на Министерството на държавната сигурност (МГБ), след което започват да я подготвят за нелегална работа в чужбина.
Шефът на нелегалната разузнавателна служба Александър Коротков става пряк началник на Галина. След съдбовното запознанство и сватбата на Галина и Михаил Федоров е решено двамата да заминат заедно в чужбина.
На семейство Федорови са дадени псевдонимите Сеп и Жана.
Няма по-важна задача от откриването на плановете на НАТО
Двойката трябва да работи в Австралия, а преди това дълго време учат с преподаватели.
Разузнавачите се справят с езика, преглеждат пътеводители, четат книги и гледат документални филми. Изучават особеностите на законодателството, историята на страната и обичаите на местните жители. Те обаче не стигат до Австралия. Буквално в навечерието на заминаването им става известно, че врагът е вербувал един от служителите на съветската резиденция в Австралия - Владимир Петров. Предателят познава Михаил добре, така че плановете бързо са променени. Така Федорови заминават за Полша.
Разузнавачите живеят във Варшава шест месеца, през които изучават местните особености, усвояват нюансите на полската кухня и понякога се чудят на новостите в технологиите. След уговорено време Михаил се срещна с представител на ръководството и получава неочаквана новина от него.
"Разузнаването няма по-важна задача от получаването на секретна информация за военните планове на НАТО. С такава информация ще можем да се противопоставим на заплахата от Северноатлантическия блок. Вие и Жана ще отидете в една от страните, където се намират най-важните съоръжения на НАТО... В случай на X-часа - началото на военния конфликт между Съветския съюз и НАТО, вашата радиоточка ще премине в боен режим", спомня си още в книгата си Михаил Федоров какво са му поръчали.
Така в началото на 50-те години разузнавачите се озовават в Белгия. Страната посрещна семейната двойка неприветливо. Семейство Федорови дълго време не успяват да си намерят работа. Галина се захваща с всичко, което й попада - работи като машинописка, шивачка и секретарка. Михаил е принуден да започне като ключар в автосервиз.
Там той едва не се издава, отказвайки да вземе традиционния бакшиш от клиент. Като човек със съветска закалка, Федоров намира това за унизително.
За щастие и клиентът, и собственикът на работилницата, които присъстват на инцидента, решават, че Михаил е просто невъзпитан. Скоро след това разузнавачът сменя работата си, започвайки като служител в посредническо бюро.
Атаката на контраразузнаването
През 1954 г. съдбата отрежда на съпрузите нови изпитания. Офицери от контраразузнаването се интересуват от Федоров. Михаил и Галина бързо забелязват, че са поставени под наблюдение и обръщат внимание на факта, че служители на общинските служби започват да посещават апартамента им доста често и под различни правдоподобни предлози.
Шефът на Михаил започва да кани двамата на чаша кафе и се опитва да осмее идеите на комунизма, наблюдавайки реакцията им.
Техен приятел, който е архитектът, също започва да проявява подозрително внимание към биографията на двойката. Той често задава провокативни въпроси на Федоров, активно се интересува от миналото им и идва на гости без предупреждение.
Внезапното изпитание обаче падна върху Галина. Сякаш случайно архитектът й подава лист хартия с текст на руски. За щастие тя запазва самообладание и се преструва, че не разбира написаното.
Докато контраразузнавачите и техните помощници безуспешно се опитват подведат съпрузите, Федорови използват парите, отпуснати от ръководството, и стават съсобственици на голям магазин за продажба на платове. Също така стават и акционери в клон на търговска и индустриална фирма, която се занимава с производство на лекарства, химикали и пластмасови изделия.
Михаил се опитва да отвори и сладкарски бизнес, но фалира поради невнимание на партньора си. Но парите, спечелени от търговия, са повече от достатъчни за съпрузите. В свободното си време те учат испански, често играят тенис на корт, а Михаил се запалва много по играта на шах.
"Понякога в свободното си време попълвах лотарийни билети без много надежда да спечеля. Но веднъж съдбата ми се усмихна и спечелих доста голяма сума... Ние съобщихме за печалбата на ръководството в Москва и прехвърлихме цялата сума, с която разполагахме", разказва още в мемоарите си Михаил Федоров.
Нашият човек в НАТО
Разузнавачите три години са следени от спецслужбите. Ръководството в Москва дори започва да се съмнява в целесъобразността на престоя на Федорови в Белгия, но успяват да убедят "още по-големите началници" да им дадат още време.
През годините Федорови успяват да завържат различни познанства. Дори една семейна двойка моли Галина да стане кръстница на новородената им дъщеря.
Разузнавачите, израснали в атеистична среда, вече са били изправени пред необходимостта да научат основите на католицизма. В самото начало на престоя им в Белгия свещеник от местната църква ги кани на литургия.
Федорови се подготвят добре, изучават основни молитви, псалми и подробно анализират поведението на хората по време на католическите служби.
За да се подготви за кръщенето, Галина също осъзнава, че липсата на елементарни понятия за църковния обред може да предизвика подозрение сред другите и затова започва да посещава катедрали далеч от дома и да си отбелязва важни детайли от обреда. Усилията не са напразни. В уречения ден тя лесно се справя с ролята на кръстница - сякаш е истинска католичка.
През 1957 г. контраразузнаването окончателно оставя Федорови на мира. След посещението си в Москва те получават задача да започнат разузнавателна дейност. На първо място, Михаил и Галина отиват на разходка до различни страни в Европа. Ръководството им постави задачата да подновят изгубените си контакти с чуждестранни агенти, които са работили за съветското разузнаване в предвоенния период.
Семейство Федорови посещават Великобритания, Италия, Испания и Португалия. Оказва се, че някои от агентите са мъртви, други не могат да се върнат към сътрудничество по здравословни причини,
но успяват да активират няколко информатори.
Малко по-късно двойката се заема с решаването на основната задача. Те се опитват да се запознаят с хора сред служителите на щаба на Върховното командване на Обединените въоръжени сили на НАТО, разположен в град Монс. През 1959 г. успяват да вербуват един от офицерите, близки до Хайнрих Третнер, началник на командния отдел на европейските сили на Северноатлантическия алианс.
Името на този човек все още се пази в най-строга тайна. Известно е само, че е получил псевдонима Бриг. Тайно от колегите си той е привърженик на идеите на комунизма и дори отказва да получава пари за предоставената информация. Това е добър знак за Федоров. Разузнавачите много добре знаят, че идеологическата личност е най-надеждният и безкористен агент.
Ценната информация идва от източника
Информацията, предоставена от Бриг, потвърждава опасенията на правителството на СССР, че като част от операция "Dropshot" ("Последен изстрел") военнополитическият блок се готви да нанесе ядрени удари срещу ГДР, Чехословакия и Съветския съюз от територията на ФРГ.
След като получава подробности за коварния план от Федорови, съветското ръководство успява да предприеме контрамерки. В края на септември 1956 г. е извършен първият полет в историята на СССР, по време на който самолет изминава разстояние, равно на разстоянието до Съединените щати, като се прави дозареждне във въздуха.
След успешни тестове е организирано изтичане на информация, чиято цел е американците да разберат, че в случай на бомбардировки съветските войски са в състояние да отвърнат. Освен това след обявяването на плановете на НАТО в света се засилва движението срещу привържениците за използването на ядрени оръжия. В резултат на това планът "Dropshot" остава на хартия.
Освен това Бриг предоставя на семейство Федорови редица ценни данни - планове за разполагането на военни бази в Турция, Гърция и Западна Европа.
"Източникът редовно получаваше ценна информация за създаването, превъоръжаването и модернизацията на Бундесвера на ФРГ, документи какво се планира в щаба на НАТО, задачите на отделните военни формирования, тяхното бойно оборудване, за системата за командване и управление, стратегия и тактика. И всичко това от лица от ръководството на различни структури на НАТО", споделя още в книгата си Михаил Федоров.
Бриг също така вади копия от единен цялостен оперативен план за Европа и казва на разузнавачите, че в страните-членки на НАТО се създават нови специални служби, чиито служители ще се насочат към намиране на ляво ориентирани персони сред високопоставените западни длъжностни лица. Особено ценна е информацията, която агентът предава в навечерието на годишните сесии на Общото събрание на ООН - за позициите на западните страни по основни въпроси.
Първата мисъл е залавяне!
През 1962 г. информатор съобщава, че САЩ са научили местоположението на 24 съветски обекта в Куба за изстрелване на ракети със среден обсег, във връзка с което американците подготвят инвазия на острова. Според Бриг общият брой на мобилизираните войски е около 100 хиляди души.
В този момент Михаил Федоров научава, че поради междуведомствени несъответствия ядрени бойни глави не са доставени на острова. В друга радиограма разузнавачите посочват това обстоятелство като един от възможните варианти за разрешаване на кубинската ракетна криза.
Анализирайки ситуацията, Бриг предполага, че американците са добре запознати с липсата на бойни глави на острова и че целият конфликт се основава на блъф.
Агентът не греши. Оказва се, че информацията за заседналите в пристанището ракети е предоставена на САЩ от дезертьор от ГРУ Олег Пенковски.
След размяна на съобщения между Никита Хрушчов и Джон Кенеди опасният конфликт е разрешен по мирен път.
По това време Федорови, след споразумение с ръководството, се сдобиват с уютна вила, в една от стаите на която поставят радиооборудване и бързо установяват директна комуникация с Москва. Предаването и приемането на данни се извършва с помощта на тайници. Галина обикновено отива на уговореното място като най-обикновен белгийски гражданин, почиващ сред природата, и внимателно оставя или взима съобщения.
Понякога това е придружено от трудности.
Веднъж тайникът е бил във вертикално монтирана метална тръба, чиято височина надвишава тази на Галина. Така тя трябва да търкулне голям камък до тръбата, за да стъпи върух него и да извади "пратката".
При друг случай тя дълго време не може да остави "информацията" заради подозрителен шум в храстите.
За щастие опасенията на Федорова, че е наблюдавана, не се потвърждават - оказва се, че в храстите има птица, която пази гнездото си.
Веднъж привечер, когато Галина тръгва по алея в парка, където се намира следващият тайник, тя разбира, че я преследват.
"Първа ми мисъл бе: Хванаха ме! Мозъкът ми започна да работи трескаво, избирайки опции: Хвърли контейнера в храстите, бягай? Не, рано е. Може би това е просто минувач. От тежките стъпки разбрах, че е мъж. Изпреварвайки ме, той леко ме докосна с лакът и назова някакво число...", спомня си Галина Федорова в мемоарите си.
Оказва се, че минувачът помислил Галина за проститутка, правейки й недвусмислено предложение. След като Федорова рязко отрязва непознатия, той изостава.
Нито дума на руски
Разузнавачите работят в Белгия 15 години. През това време те изпращат в Москва около 500 секретни документа с различна степен на важност. През 1967 г. мисията на Федоров приключва. Ръководството дава зелена светлина да се завърне у дома и за да не буди подозрение сред белгийски приятели и познати, двойката информира всички, че заминава за Австралия с планове за откриване нова фирма там. Семейство Федорови излизат от бизнеса и продават вилата си, а преди това развалят цялото оборудване, което е било там и го изнасят.
Разузнавачите носят в Русия всички пари, събрани през годините на живота им в Белгия. Сумата едва се побира в два куфара, но те ги превеждат в държавната хазна. На път за вкъщи ги очаква неприятна изненада. Те откриват, че са загубили уменията си да говорят свободно руски език.
Например, по време на транзит през България Михаил си купува съветски вестник и с изненада установява, че трудно разбира написаното.
По време на престоя си в Белгия съпрузите не общуват на родния си език, дори когато са сами. Те не четат книги на руски и си забраняват да настройват приемника на вълните на съветска радиостанция.
Когато представят доклада си на ръководството, се оказва, че и двамата говорят руски със силен акцент.
За работата си в Белгия Михаил е награден с орден на Червеното знаме, а на Галина е връчен ценен подарък. Семейство Федорови работи в разузнаването до 1982 г., но след пенсионирането си не губи връзка с Главно разузнавателно управление (ГРУ). Те пишат учебник и учат младите разузнавачи на всичко, което самите те знаят от годините на служба.
Първи умира Михаил - на 88 г. през април 2004-а. Галина живее още 6 години и издъхва през май 2010 г., след като успява да отпразнува 90-ия си рожден ден.
Материалът е част от поредицата на lenta.ru "Силовите структури".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}