Преди 60 години един огромен провал бележи историята на ЦРУ. Американците претърпяват невиждан позор в Залива на прасетата в опит да свалят кубинския диктатор Фидел Кастро от власт, а тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди трябва да плати милиони долари, за да откупи пленените си войници.
Срещу Кастро се опълчват около 1500 кубински емигранти, спонсорирани от американското правителство. 114 загиват, 300 са ранени, а 1202 са взети в плен. Кастро не само предотвратява преврата срещу себе си, но победата му носи и още по-голяма власт в Куба, и по-здрави отношения със Съветския съюз.
Защо САЩ предприема тази стъпка?
Решението на САЩ за операция срещу кубинското правителство, макар и пълен провал, е било добре обмислено.
За шест месеца Фидел Кастро сваля от властта проамериканския генерал Фулхенсио Батиста (т.нар. Кубинска революция) и става министър-председател, след което установява в страната еднопартийна система и я трансформира в социалистическа република.
Отношенията със САЩ се изострят рязко. Новото кубинско правителство конфискува частна собственост, контролирана от американски бизнесмени, изпраща агенти, които да инициират революции в няколко латиноамерикански държави, и установява дипломатически и икономически връзки с водещи социалистически сили.
Така през юни Конгресът на САЩ приема законодателство, след което президентът Айзенхауер взима знакови решения - Съединените щати прекратяват покупките на захар от Куба и скоро след това поставят ембарго върху целия износ за Куба, с изключение на храните и лекарствата.
През януари 1961 г. Дуайт Айзенхауер в един от заключителните актове на своята администрация прекъсва окончателно дипломатическите връзки с Куба.
Планът на ЦРУ
Централното разузнавателно управление на САЩ започва да планира Инвазия в Куба още от май 1960 г. А планът е одобрен и от новия президент Джон Фицджералд Кенеди.
Американците в продължение на месеци обучават кубинските емигранти, дълбоко разочаровани от диктата на Фидел Кастро и готови да въстанат срещу него. В Маями и Гватемала те са учени как да боравят с оръжия и да подхождат тактически.
Първоначалният замисъл на ЦРУ предвижда въздушен удар за унищожаване на малките военновъздушни сили на Кастро, след което кубинските емигранти да нахлуят в залива.
Самият Залив на прасетата също не е избран случайно - обезлюден е, а най-близките поделения на кубинската армия били на 120 км. А в документи на историци се отбелязва, че ЦРУ използват тактика, подобна на тази, с която Кастро сваля предишното кубинско правителство.
Кодовото име на операцията е "Zapata" и тя е одобрена от Кенеди.
Но САЩ правят една огромна грешка - на 7 април 1961 г. "Ню Йорк Таймс" излиза публикация, според която "експерти от Съединените щати" обучават кубински емигранти в Гватемала и Флорида.
"Не мога да повярвам на това, което чета! Кастро не се нуждае от агенти тук. Трябва само да прочете вестниците ни", казва тогава Кенеди. А Кастро действително е имал подробности за американската операция, получени по негови информаторски канали.
Начало на операцията
На 15 април 1961 г. три американски самолета, пилотирани от кубинци, бомбардират кубински авиобази. Но част от самолетите на Кастро остават невредими. Според експерти, за да очакват някакъв успех, е трябвало цялата въздушна армия на кубинския диктатор да бъде унищожена.
По-късно същия ден два други бомбардировача се приземили в Маями и Флорида, а техните пилоти твърдели, че са част от кубинските емигранти и са участвали във въздушните боеве. Оказва се, че това са били американски пилоти, а в мисията американци не е трябвало да участват. Така Кенеди признава, че всъщност САЩ стоят зад операцията.
Така на 16 април президентът отменя втория кръг на бомбардировки, а кубинската въздушна армия остава непокътната.
В залива на прасетата
Два дни по-късно кубинците, обучени от САЩ и използващи американско оборудване, се позиционират в Залива на прасетата на южния централен бряг. Нещата се объркват още повече, защото ЦРУ не проучват водите около залива и губят 2 кораба заради плитки води и коралови рифове.
А заради светлина от фенер кубински милиционери забелязват американски водолази, след което войниците на ЦРУ реагират мигновено - откриват огън и започват операцията преждевременно.
Трудностите продължават и самолетите на Кастро потопяват още 2 кораба на ЦРУ, които превозват храна, медицински материали и боеприпаси. Американците правят и още един гаф - оставят радиостанция на плажа в залива и позволяват да бъдат установени подробности за нападението в Куба.
А междувременно след десанта правителството в Куба успява да реагира много бързо. В страната е обявено военно положение и армията причаква ЦРУ в залива.
Боевете продължават около 3 дни. Войските на Кастро са много по-добре подготвени и опустошават американските войници и кубинските емигранти. Пленени са над 1200 души.
След американския позор
От май 1961 г. администрацията на Кенеди неофициално подкрепя опитите за откуп на затворниците, но не успява да събере 28 млн. долара, необходими а тежко строително оборудване, поискано от Кастро като репарация.
Условията за откупа се променят няколко пъти през следващите месеци, а след старателни преговори от Джеймс Б. Донован, Кастро най-накрая се съгласява да освободи затворниците в замяна на храна и лекарства на стойност 53 000 000 долара. Между декември 1962 г. и юли 1965 г. оцелелите са върнати в Съединените щати.
Кастро от своя страна ликува след победата, затвърждава и засилва властта си в Куба и печели по-голяма подкрепа от Съветския съюз.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}