За последните 10 години от картата на България е изчезнал един град с населението на Дряново - около 7000 души. Толкова, според черната статистика на МВР, са жертвите на войната по пътищата за изминалото десетилетие - шофьори, пътници, пешеходци.
Всъщност статистиката не отчита, че жертвите са няколко пъти повече, защото най-тежката загуба променя завинаги животите на семействата и близките на загиналите. А и този на роднините на виновниците. И макар мнозина да се уповават на думите на бащата на английската литература Джефри Чосър - "Времето лекува всички рани", именно то показва, че американската колежка на считания за най-значим английски поет - Емили Дикинсън, е била много по-права, пишейки "времето лекува само там, където болка няма".
Затова и днес, макар да са минали 41 години, в Хасково все още помнят "Денят на силата и красотите на България" - 10 октомври 1981 г., чиято празнична утрин с нищо не предвещава трагедията, шокирала не само града на Богородица, а и цялата страна.
"То беше страшно за гледане..."
10 октомври 1981 г. е събота. Около 17 часа на спирката край Руската гимназия на ул. "Георги Димитров" спира автобус №5, пълен с деца и учителки, връщащи се от Парка на победата (сега парк "Кенана" - бел.ред). Там от сутринта е имало празнична програма по повод обявения юбилеен "Ден на силата и красотите на България" във връзка с тържественото отбелязване на 1300-годишнината на българската държава.
"Спрях на спирката и отворих задната врата. Слязоха двама и я затворих. Децата слизаха от предната врата. Може да е минало една минута от спирането, когато чух писък: "Децата изпотрепаха". Погледнах наляво да не би някое дете да са смачкали. Погледнах на другата страна и видях кола - обърната. Аз слязох от автобуса. Видях обстановката. Откъм предната врата бяха децата убити. Видях шофьора на колата как падна от нея. След това едно момче дойде до мен и ми вика: "Сега кой ще ми плати колата?". Това са част от свидетелските показания на 59-годишния Коста Несторов, шофьор в градския транспорт в Хасково.
Лекият автомобил е тиквеножълта "Лада 1600" с регистрационен номер ХГ 15-60. Зад волана й е 33-годишният Цветан Братанов - бивш състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм. До него е приятелят му Николай Кавалджиев, а на задната седалка - Петър Петров и 29-годишният брат на шофьора - Емил Братанов. Ладата е собственост именно на Емил, който също е бил състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм.
На тротоара и в тревните площи пред близкия блок лежат разкъсаните телца на 9-годишните Марияна Керпеджиева, Недялка Гинева, Петя Димитрова и Антония Тодорова. Четирите най-добри приятелки са убити на място. Край тях издъхва и 52-годишната Минка Димова, а 77-годишната й свекърва Йорданка Чонкова умира малко по-късно в поликлиниката.
9-годишният Недялко Недялков и още една жена - Димитрия Настева, са транспортирани в болницата, като лекарите успяват да спасят животите им. Момченцето е с тежка черепно-мозъчна травма, мозъчен кръвоизлив и травми по тялото, а жената - с фрактура на едната ръка.
Децата са слизали от първата врата на автобуса, управляван от 59-годишния Коста Несторов
Снимка: Държавен архив-Хасково"В 17 часа адски писъци, кръв и ужас от разкъсани детски и човешки тела, като мълния се разнесоха в квартала. Умопомрачаваща по ужас и жестокост картина. Злокобната и страшна вест събра за минути целия квартал на местопроизшествието. Неописуема и потресаваща картина - писъци и припадания", разказват пред следователите очевидците.
Братя Братанови: Много алкохол, глоби и 170 км/ч. на пътя
Роденият на 3 септември 1948 г. Цветан Иванов Братанов бил с основно образование. След като с брат му прекратили кариерите си на състезатели по мотоциклетизъм и автомобилизъм, през 1980 г. и двамата постъпили на работа в Районната потребителна кооперация "Наркооп".
Цветан станал сервитьор, а по-късно и управител на аперитив "Старият дъб" в хасковското село Подкрепа. Колегите му свидетелстват, че не се ползвал с добро име. По-големият брат, вече семеен и с две деца, не отчитал своевременно реализирания оборот, често пропускал да отвори заведението в обедните часове, а при проверка през април 1981 г. била установена липса в размер на 200 лв.
Емил Братанов пък бил монтьор, тъй като имал завършено средно техническо образование. В справката от ръководството на "Наркооп", приложена към делото, е записано, че от постъпването му на работа до ареста му, той се е отчел само един път. "Много небрежен и лекомислен", пишат шефовете му. И за разлика от брат си, който до този момент е с чисто съдебно досие, 29-годишният Емил е осъждан за кражба още като непълнолетен. Впоследствие обаче е реабитилиран.
Като любители на високите скорости, и двамата братя били многократно санкционирани от КАТ. През 70-те Емил имал три наказания, включително отнета книжка, защото седнал зад волана пиян, а през 1972 и 1974 г. Цветан бил лишаван за по 1 година от правото да шофира заради същото провинение. Последната му глоба е наложена само няколко месеца преди трагедията и то в солиден за времето размер - 250 лева, след като бил заловен да шофира личния си "Опел Рекорд" със 170 км/ч.
Част от обвинителния акт срещу Емил и Цветан Братанови
Снимка: Държавен архив-ХасковоРазследване и обвинение
И четиримата млади мъже в смазаната "Лада" оцеляват. 33-годишният Цветан, който изпълзява от шофьорската седалка с окървавена глава, също е откаран в хасковската болница. Травмите му обаче не са тежки. Направената проба за алкохол показва 2,53 промила. Още същия ден е задържан. Три дни по-късно в ареста се озовава и брат му Емил.
Назначени са многобройни експертизи, сред които съдебномедицинска и автотехническа, разпитани са десетки свидетели и следователите започват да подреждат парченцата зловеща предистория.
Оказва се, че от полунощ на 9 срещу 10 октомври до часа на катастрофата Цветан Братанов е изпил солидно количество алкохол в няколко различни компании. Започнал със 100 грама водка в "Старият дъб", а два часа по-късно със съпругата му приели поканата на приятелско семейство да продължат в домашна обстановка. В апартамента в кв. "Орфей" Цветан отново пил водка. След няколко часа сън съпрузите заедно с Николай Кавалджиев и негова позната тръгнали към центъра на Хасково. Докато жените пазарували, Братанов пил бира в колата.
Около 14 часа младият мъж решил да обядва с брат си и приятелите им Николай и Петър Петров в ресторант. Настанили се в "Дивото козле" в парк "Кенана", като в следващите 2 часа Цветан, Петър и Емил изпили 12 бири. Единствено Николай не пил алкохол, тъй като трябвало да шофира. Малко преди 17 ч. четиримата си тръгнали, но пред заведението избухнал спор кой да седне зад волана. В крайна сметка на шофьорската седалка в ладата седнал Цветан.
Първоначално той кара с около 80-90 км/ч., но подхвърлена реплика от брат му - "да кара по-бавно, защото "каквото и да прави от него голям състезател няма да стане", го вбесява и Цветан увеличава скоростта до 140 км/ч.
"Николай на два пъти му изключи скоростта и на третия път Цветан го удари, без да каже нещо. Отново включваше на четвърта и даваше газ до последно. Като наближихме Руската гимназия и виждах каква е скоростта, казах на Цветан да кара направо по улицата покрай гимназията, защото няма да може да вземе завоя. Когато го стигнахме, Цветан се опита да го вземе вътрешно. Тогава видях, че на спирката има спрял автобус, от който слизаха хора и деца. Казах на Цветан да пази децата. Той направо вървеше към автобуса със същата скорост, без да удари спирачки. Колата мина зад автобуса вдясно, качи се на тротоара, прегази цялата тълпа хора, премина през тревната площ и се удари в панорамното табло. Видях, че има смачкани деца", разказва пред криминалистите пътникът на задната седалка Петър Петров.
Умопомрачаваща по ужас и жестокост картина, разказват очевидците
Снимка: Държавен архив-ХасковоНа 19 ноември 1981 г. зам.-окръжният прокурор на Хасково Савка Стоянова подписва обвинителния акт срещу братята и той е внесен в съда. Емил Братанов трябва да отговаря пред магистратите за това, че е предоставил колата на шофьор в пияно състояние.
Обвинението срещу 33-годишния Цветан обаче е по член 116 от Наказателния кодекс - за това, че умишлено, по хулигански подбуди, е умъртвил Марияна, Петя, Антония, Недялка, Минка и Йорданка, и също така умишлено е причинил средни телесни повреди на Недялко и Димитрия. Предвиденото в тогавашния закон наказание за това престъпление е смърт.
В името на народа...
Само пет дни по-късно Хасковският окръжен съд провежда разпоредително заседание. Председател на съдебния състав е Атанас Ахтаров, а членове Жак Лило и Димитър Манолов.
Докладчикът Жак Лило обявява, че счита обвинението в умишлено убийство по хулигански подбуди за неправилно, тъй като отразените факти и обстоятелства сочат, че се касае за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, като извършителят е бил в пияно състояние.
Въпреки несъгласието на прокуратурата, съдът излиза с определение, с което преквалифицира обвинението срещу Цветан Братанов.
"Евентуалният умисъл предполага деецът да преследва определена цел, при която съзнателно да допуска настъпването на обществено опасните последици при осъществяването на тази цел, като се отнася безразлично към това. В обвинителния акт не се посочва обвиняемият да е преследвал определена цел, при осъществяването на която съзнателно да допуска смъртта и осакатяването на хора...Това е типичен случай на непредпазливо деяние", пишат в мотивите си магистратите.
Част от определението на Хасковския окръжен съд за преквалифициране на обвинението срещу Цветан Братанов
Снимка: Държавен архив-ХасковоОпределението обаче не е окончателно и е протестирано пред Върховния съд на Народна република България на фона на все по-засилващото се напрежение и недоволство в града. До главния прокурор, Окръжната прокуратура в Хасково и Върховния съд са изпратени множество писма от граждани, включително от съученици на убитите третокласнички.
Протестното писмо от децата от квартал "Георги Димитров" завършва с думите: "Не трябва да има за него (Цветан Братанов - бел.ред) никаква милост", а това на техните родители с искане да бъде издадено "най-тежкото и сурово наказание - смърт".
"Не може Цветан Братанов, който зачерни 9 къщи, да бъде наказан само със затвор. Нали е можел да се удари в рейса? Защо не го е направил, а се е ударил в меката тълпа? Значи, той е мислел само как да спаси себе си и колата си", пише и учителката Иванка Йорданова.
Така в края на декември 1981 г. Върховният съд на НРБ отменя определението на Хасковския окръжен съд и разпорежда обвинението срещу 33-годишния шофьор-убиец да бъде отново преквалифицирано по член 116 - за умишлено убийство.
Смърт чрез разстрел
Хасковският окръжен съд в нов състав с председател Делчо Костадинов насрочва процеса за 2-5 февруари 1982 г.
На 27 януари чрез адвокатите си Иванов и Балабанов, Цветан Братанов, който чака делото в Пазарджишкия затвор, подава молба за отвод на съда. Юристите описват съмненията на обвиняемия, че заради създалото се голямо негативно обществено настроение той ще има възможност за защита. Изтъква се и факта, че съпругата на Братанов вече е подала молба за развод. Адвокатите искат назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, която да се произнесе за наличието или отсъствието на състояние на афект при Братанов преди катастрофата. Те молят експертите да отчетат и фактите, че подзащитният им е преживял смъртта на майка си през 1966 г., както и тежък инцидент по време на военната си служба. Тогава Цветан Братанов, като постови караул, се бори с нападнал го вълк и след това е настанен за лечение във Военна болница-Стара Загора.
Искането е отхвърлено и на 2 февруари в претъпканата малка зала на Окръжния съд в Хасково процесът започва. 33-годишният обвиняем се признава за виновен. В съдебната зала стават ясни части от разпита му след катастрофата.
"Не спазих разрешената скорост, тъй като имам опит и разчитам, че мога да взема завоя с по-високата скорост. Смятам, че употребеният алкохол няма отношение към взимането на завоя, тъй като се чувствах добре. Освен на опита си - състезателен и шофьорски - разчитах на гумите и джантите, тъй като те бяха специални за състезания. Видях, че автобусът е спрял и от него слизат хора. Видях, че има слезли и деца", казва Братанов.
Пред магистратите той твърди, че е решил, че ще се удари в задната част на спрелия рейс, затова е стиснал волана и след това не помни нищо.
Очевидците на трагедията покриват телата на децата с части от разрушеното панорамно платно
Снимка: Държавен архив-ХасковоСвидетелят Бялко Славчев разказва, че е видял шофьорът на катастрофиралата кола да лежи на тревата, облян в кръв. По думите на очевидеца, Цветан Братанов не е искал да бъде откаран в болницата. Брат му Емил пък отворил вратата на ладата, взел магнетофон отвътре и с думите "Язък ми за колата" си тръгнал от местопроизшествието без да окаже помощ на пострадалите.
Хасковлията Анастас Еврейнов, който с личния си автомобил превозва подсъдимия до болницата, допълва: "Видях Емил да се върти около пострадалата кола. Той взе чистачките и ги сложи на задната седалка. Прибра си ключовете и каза: "Колата ми отиде". Емил беше пиян, това личеше много добре. Не видях да оказва някаква помощ на пострадалите".
На 5 февруари 1982 г. окръжните магистрати признават братята за виновни. Емил Братанов е осъден на 8 години затвор за това, че е преотстъпил управлението на колата на пияния си брат. Той е лишен и от правото да шофира доживот.
Присъдата за Цветан Братанов е най-тежката - смърт. Адвокатите му я обжалват пред Върховния съд, като искат тя да бъде отменена, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав. Жалбата е отхвърлена.
"Съдът, като е взел предвид начина на извършване на деянието и настъпилите от него вредни последици, както и данните за личността на подсъдимия, правилно го е осъдил на смърт. Защото конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в член 36 от Наказателния кодекс цели не могат да бъдат постигнати чрез налагане на по-леко наказание. При това положение липсват основания за неговото смекчаване", пишат в мотивите си върховните магистрати.
Една година и един месец след трагедията на ул. "Георги Димитров" в Хасково, присъдата е изпълнена. 34-годишният Цветан Братанов е разстрелян в парцела на Пазарджишкия затвор на градските гробища.
Брат му Емил излежава присъдата си и е освободен, но скоро след това умира.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}