Ще празнуваме ли всички християни някога Великден заедно?

Астрономи изчислили, че 8 април е най-вероятната действителна дата на Възкресение Христово

15:00 | 20 април 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 68 7096 Снимка: Булфото

Възкресение Христово - смятан за най-големия, най-древния, християнски празник - отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно - вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, изтъква Зорница Панталеева в "Българска история". И продължава: на този празник християнската религия чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.

Интересното е, че събитията около Великден се случват около еврейския празник Пасха. Според Библията вечерята на Исус с учениците му, известна като Тайната вечеря, се е състояла в нощта на юдейския празник Пасха. Христос умира на следващия ден (Велики петък) и възкръсва от мъртвите на третия ден (неделя).

Как се определя Великден

Разбираме, че има две Пасхи - Юдейската чества деня на избавлението на евреите от Египет, а Християнската е Великден, денят на Възкресение Христово.

Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник Пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха", четем обяснението в dveri.bg.

Двете Пасхи не бива да съвпадат като дати, защото според евангелията на юдейската Пасха се е състояла Тайната вечеря на Иисус и учениците му - три дни преди Възкресение. Следователно Великден трябва да се пада в първата неделя след юдейската Пасха.

Принципът, според който се определя Великден, води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че той се празнува от всички християни в неделята след първото пълнолуние на или след пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни определят Великден, пък идва от това, че католиците следват григорианския календар, а православните - юлианския.

Протестантите пък се съобразяват с местните традиции - ако живеят на Запад, честват празника с католиците, а ако живеят на Изток го честват с православните.

Как се е стигнало до "разделението"

Определянето на тази старозаветна Пасха не е лесно, понеже древните юдеи са ползвали не юлианския, а класическия лунен календар (с месеци от по 29 дни). Затова още след Никейския събор християните приемат, че Великден е в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Константин Томов в "Bulgaria On Air The Inflight Magazine" обяснява, че в католическата пасхалия нито равноденствието, нито пълнолунието съвпадат с реалните астрономически явления. Пълнолунието се определя от църковния лунен календар (понякога се разминава с два дни с действителното пълнолуние), а равноденствието е фиксирано на 21 март. Разминаването между католици и православни се увеличава от факта, че католиците изчисляват от григорианския 21 март, а православните - от юлианския, който е две седмици по-късно. И освен това православните не допускат Великден да се падне преди юдейската Пасха, което понякога се случва в католическия свят.

В резултат на всичко това двата празника понякога съвпадат, какъвто бе случаят през 2017 г., а понякога православният закъснява с цели пет седмици, като през 2013-а. Следващото едновременно празнуване ще е през 2025 г.

Ще се празнува ли заедно някога Великден

През годините не са липсвали предложения различните християнски деноминации (католици, православни, протестанти. копти, арменци, древните църкви на Изтока - Арменската апостолическа църква също е сред тях) да се обединят около един Великден. Има и предложения за "отпадане на безумно сложните църковни изчисления", както отбелязва Константин Томов.

Има предложения за уеднаквяване на датата. Примерно Великден винаги да се чества във втората неделя на април - според изчисления на астрономи 8 април е най-вероятната действителна дата на Възкресение Христово. Но, между нас казано, не очаквайте нещо подобно да бъде прието скоро. Твърде много хора и от двете страни ще го обявят за предателство и "противоцърковно явление", изтъква наблюдателят.

През 2015 г. папа Франциск направи публичен призив в посока "уеднаквяване". През януари 2016 г. Джон Уелби, епископ на Кентърбъри (най-влиятелният чин в Англиканската църква) оповести, че е започнал разговори с папа Франциск, папа Тавардос (водач на Коптската църква) и вселенския патриарх Вартоломей.

В историята не липсват и "екзотични" предложения. През 1928 г. британският парламент приема закон, който определя, че Великден ще бъде в неделята след втората събота на април. Законът не е приложен.

Как празнуват православните

Някои православни църкви, като руската и сръбската, продължават да ползват юлианския календар и до ден-днешен. Българската обаче отстъпва през 1968 г., когато с едно послание до клира на патриарх Кирил е оповестено преизчисляване на празничните дати, така че Коледа отново да е на 25 декември (за целта са "премахнати" 14 дни от църковния календар между Никулден и Рождество). Този ход отново приобщава българите към мнозинството християни (и между другото позволява подобаващо отпразнуване на Новата година, която преди това се е падала по средата на коледните пости). Но много духовници в България са яростно против и продължават да възразяват дори и днес, отбелязва Константин Томов.

Така българи и сърби празнуват Рождество с две седмици разлика. Но защо тогава българският Великден съвпада със сръбския, а се разминава с католическия? Обяснението е в така наречената Пасхалия - методът, по който различните църкви изчисляват датата на Пасха, или Великден.

Арменците в България пък празнуват Великден по два пъти - веднъж се празнува арменският Великден и след това българският. Арменската църква се ръководи от Григорианския календар, а Българската - по Юлианския календар.

Някои разлики в празника при католици и православни

Има разлики и в обичаите. Символ на Великден при католиците например е заекът, докато при източноправославните християни е червеното яйце. Популярно е децата да се надпреварват, като търкалят боядисани яйца по наклонена ливада.

В източноправославния свят на празника децата се чукат с яйца за победа и здраве през цялата година, а за "биячът" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве. Яйцата се използват като специално великденско поздравление. Хората си разменят яйца и се поздравяват с фразата "Христос воскресе".

Роднини, приятели и познати сред арменците си гостуват взаимно и се поздравяват с Христовото Възкресение, даряват си козунаци и боядисани яйца, а по традиция децата се състезават за най-здравото яйце. Преди време, когато арменците са живеели на компактни общности, вратите на къщите, в които живели именици (Харутюн, Артин), били широко отворени за многобройните гости, които идвали, за да им честитят двойния празник, ни припомня Сирануш Таниелян.

Цитат назад във времето

Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала подобаващо и в столицата ни, ни припомня Зорница Панталеева. Статия на вестник "Реч" от 1912 година разказва как София се готви за посрещането на Великден:

"С един трескав и суетен шум столицата посреща празника на най-великия учител на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и жени, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И през тия дни животът на столицата е съсредоточен, като че ли само из улиците "Леге" и "Търговска". В другите краища усиленият темп на настроението, идващо от предпразничните дни, почти не се чувства. Всички бързат към тия улици, за да излязат от тях с грижливо свит пакет. И по лицата на всички се чете една по-голяма радост, отколкото в обикновените дни на столичния живот. (...) Не по-малко е оживлението по улица "Мария Луиза". От "Св. Крал" до Халите по тротоарите на тая улица са настанени продавачите на козунаци и яйца, които със своя оглушителен вик подсещат купувачите да не забравят, че и тяхната стока е необходима за Великден."

На снимката: Великденска служба в храма "Св. Александър Невски", 8 април 2018 г.

ИЗБРАНО