Планът за борба с рака на ЕС има потенциал за намаляване на неравенствата при правата на пациентите в отделните страни и има възможности в него за следващи действия при социалнозначимите заболявания. Това заключиха експерти от най-високо ниво в рамките на на изслушването на специалната Комисия за борба с рака към ЕК (BECA).

В търсене на решения, Европа обединява усилия в битката с онкологичните диагнози, причиняващи най-много смъртни случаи през последните години. Статистиката показва, че близо 4 млн. европейци чуват диагнозата "рак" всяка година, а 1,4 млн. от тях губят битката с нея за същия период.

Пациентите с рак се сблъскват с много и различни проблеми, имат различен достъп до здравни грижи и информация, стана ясно по време на дискусията. Преодоляването на пречките и бъдещето на европейската политика по отношение на правата на пациентите бяха обсъдени от представители на СЗО, WECAN, граждански организации, свързани с рака, Eurocarers, Европейско онкологично сестринско общество, както и от евродепутати. Сред най-важните проблеми е неравният достъп на пациентите от различни държави до здравни грижи, иновативни методи и медикаменти, посочиха от Националната пациентска организация по време на експертното обсъждане.

"Предстои дълъг път, докато правата на пациентите бъдат разпознати от здравните системи в ЕС - към момента различията между държавите и икономиките "подкопават" универсалното покритие и справедливост", заяви д-р Станимир Хасърджиев. Той подчерта острата нужда от обединените усилия и разработването на единни стандарти и насоки и прилагане на добрите практики, както и еднакво качествената грижа за пациента. "Европейският план за борба с рака има потенциал да промени политиките и за други заболявания", каза още председателят на Националната пациентска организация пред евродепутатите.

Нужни са бързи и прагматични действия при прилагането на предложените политики, за да има желания ефект при диагностиката, лечението и грижата, включително и при прилагането на стратегии за намаляване на вредата от рисковите фактори, посочи Хасърджиев.

"Когато говорим за превенция и скрининг не трябва да забравяме, че европейските страни са изправени пред различни предизвикателства. Трябва да осигурим непрекъснат достъп до качествена услуга, защото все още някои от страните имат проблем с качеството и достъпа, както и с бързината на получаване на услугата. Готова ли е Европа да говори за възможността за достъп до иновации?", попита д-р Хасърджиев. Той подчерта, че

превенцията и прилагането на стратегии за намаляване на вредата от рисковите фактори на база на доказаните научни постижения и иновациите са от ключово значение.

Данните сочат, че 40% от всички случаи на рак на територията на ЕС могат да бъдат предотвратени с различни механизми, а специалистите оценяват превенцията и ранния скрининг като един от най-силните козове срещу масовото разболяване на европейците. През декември водещи специалисти посочиха пред Европейския парламент, че борбата с рака минава през редуциране на рисковите фактори и както и с изработването на бъдещи стратегии за превенция и скрийнинг с цел намаляване на заболеваемостта и смъртността.

Храната, алкохолът и тютюнопушенето са сред предотвратимите рискове

на онкологичните заболявания, посочиха тогава специалистите. Затлъстяването е огромен проблем, който е валиден за 19% от подрастващите в ЕС. Заради вредното влияние на алкохола експертите тогава предложиха върху бутилките да има предупреждения с тази информация, подобно на кутиите с цигари.

Тютюнопушенето е най-сериозният, но предотвратим риск за рак на белия дроб, заяви пред специалната комисия в Европарламента през декември и българският онколог д-р Наталия Чилингирова.

"Ракът на белия дроб е причинен от тютюнопушене при до 90% от пациентите. Спирането на цигарите остава най-важната превенция за намаляване на риска от рак на белия дроб. Бих посъветвала - откажете цигарите, защото това е практически предотвратим риск."

Голяма част от пациентите обаче не могат да се откажат - по данни на Националната пациентска организация 37% от пушачите са направили неуспешни опити да се откажат от пушенето. А 44% въобще нямат подобно намерение въпреки тревожните данни.

"Вярвате ли или не, в ежедневната ми практика има пациенти, които продължават да пушат, докато си правят химиотерапия за рак на белия дроб", сподели още онкологът. По думите й именно заклетите пушачи, които не могат да спрат, имат нужда от подкрепа с алтернатива за намаляване на вредата, не от вменяване на вина и стигматизация.

Данни от независими проучвания от европейски държавни научни институции показват, че новите устройства за нагряване на тютюн и електронните цигари намаляват вредата в сравнение с пушенето на горими цигари, а нивата на излагане на канцерогени при аерозола от тях са по-ниски от тези в цигарения дим.

Още през декември участниците в дискусията се обединиха около идеята, че превенцията на риска и прекратяване на тютюнопушенето е главният фокус на плана за справяне с рака, но има нужда от допълнение със стратегии за намаляване на риска, където това е научно доказано и необходимо.