04:40 | 18.04.24

17-11-2017 20-11-2018

София през 2050-a - живот по "Семейство Джетсън"

Умен град, умни устройства, умни хора

10:12 | 13 септември 2019 | Автор : Криси Димитрова 0 18073 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Ставаш сутрин, правиш си кафе и се отправяш край близкия парк в "Редута". В специално създаден кът на открито там някои от съкварталците вече са отворили лаптопите и работят.

Забравил си да си заредиш батерията, но за щастие можеш да го направиш в панела до масичката, където се намира и автоматът за напитки.

Звънят ти по спешност и няма време да се прибереш у вас, затова ще използваш от колите за споделено пътуване, които са в близката зона. Паркираш на "Московска", точно пред кметството, в специалния паркинг с посочени три свободни места за споделени автомобили.

София е свободна, наоколо само хора с велосипеди, които се движат без проблем по обширните велоалеи. Понеделник е.

Имаш пратка от САЩ, която ще пристигне по въздух на локацията, която зададеш чрез мобилния си телефон, защото контролираш дрона доставчик.

Работата ще довършиш в парка в центъра на града, след което набързо ще пазаруваш в магазина - без опашки и касиери, обслужван само от машини.

Проверяваш баланса на сметката си - получил си половин заплата от соларния панел на покрива, с който произвеждаш електроенергия и я връщаш обратно в мрежата, за което ти плащат.

Прахосмукачката висок клас, която ти трябваше за една седмица, за да изчистиш вилата, ще е свободна след няколко часа и може да я наемеш, вместо да купуваш. Същевременно двойка симпатични англичани ще се настанят за седмица в свободната стая и вече са направили плащане, което означава, че ще резервираш екскурзията за септември.

Понеделник е, а няма никакъв стрес. Затова на връщане ще се прибереш за 5 минути с автобуса и ще остане време за онлайн шопинг. Всички сметки ги плащаш докато пътуваш - само с едно натискане.

Всички сметки ги плащаш докато пътуваш - само с едно натискане.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Така може да изглежда животът в София през 2050-а, ако постигнем целите, заложени във "Визия за София". Тя е резултат от инициативата на Столична община и кмета Йорданка Фандъкова за създаване на дългосрочна стратегия за развитие на града и крайградските територии.

"Зeлeнитe плoщи, инoвaтивнитe peшeния и зaпaзвaнe нa ĸyлтypнo-иcтopичecĸoтo нacлeдcтвo ca тpитe нaй-вaжни aĸцeнтa в инициaтивaтa. Зaлaгaмe "Bизия зa Coфия" ĸaтo ocнoвa зa paзвитиe нa вcичĸи ceĸтopи и пpoeĸти в Cтoличнa oбщинa. Πpи изpaбoтвaнeтo й e вaжнo дa бъдaт пpивлeчeни мaĸcимaлeн ĸpъг xopa - eĸcпepти, гpaждaнcĸи opгaнизaции и т.н.", зaяви Йopдaнĸa Фaндъĸoвa пpи cтapтa нa инициaтивaтa през лятото на 2017 г.

Оттогава - вече 2 години, архитектът Любомир Георгиев и младият му екип от шестима колеги работят по създаването на план как София да стане модерен, космополитен и технологично удобен град за живеене.

Срещаме се с оптимистично настроения визионер, който обикновено се движи с колело или пеш, защото няма кола.

Срещаме се с оптимистично настроения визионер Любомир Георгиев

Снимка: Визия за София

Според "Визия за София" трансформацията започва сега и ще се усеща в следващите от 5 до 30 години.

"Визия за София" представлява идея за това в каква посока да се развива столицата, как тя трябва да работи в бъдещето. За някои цели това значи около 2050 година, в други случаи - 2030-а. Работим от голямото към малкото, но и от малкото към голямото - от дребния детайл, отдолу нагоре, за да постигнем голямата картинка, която ще се връзва с всичките си практични дребни елементи. Инициативата за създаване на дългосрочна визия за развитието на града е на общината. Но досега сме включили доста заинтересовани страни в работата по стратегията - около 10 хиляди граждани и организации от сферите на бизнеса, НПО, администрацията, изследователи.

За щастие виждам, че от сега има интерес от страна на всичките кандидати за нов кмет. Когато направихме представянето в НДК на 2 септември, повечето от тях дойдоха. Което е важно, защото като че ли всички припознават значението на това да не мислим в рамките само на един мандат за София, а и за бъдещето след това, което е градивно. При създаването на Визията, първо събрахме ужасно много данни и направихме сериозен анализ на актуалното състояние на града по различни показатели. После обсъждахме идеите с всички политически партии, с НПО-та, с различни местни общности и квартални инициативи", разказва Любо.

Учил е архитектура във Венеция и Холандия и има богат опит като проектант и ръководител на мулти-дисциплинарни екипи. Водещ проектант е бил и Пекин и Ротердам, като е бил част и от групата "Лаборатория за градско развитие". Опитът му го кара да гледа далеч в бъдещето и да се осмелява да рискува, изследвайки нагласите на всички нас.

"Общината може да въведе нов тип гражданско образование - младите хора да не наизустяват и заучават само факти и числа, ами да се научат да мислят критично и творчески, да са отговорни. Трябва да се учим и да надграждаме през целия живот. Да може да се подобряваме постоянно, защото ние ще трябва да се конкурираме с машините в даден момент. В някои сфери ще се наложи да бъдат освободени от чиновническата работа хора, в други ще изчезват професии. Но най-важното е хората да стават все по-адаптивни и да могат да се преквалифицират максимално бързо. Да имат настройка, че не се учи само до 18 или 25 години, че професия може да се избира и сменя цял живот. Любопитството, ако не е вродено, трябва да се придобива. Да промениш, да искаш нещо ново, а не да се заобикаляш с думите "това не ме засяга". В училището трябва да помагаме на децата да си отварят широко очите, а не да ги караме да вървят по установени пътечки и да ги вкарваме в кутийки", започва разговорът ни с Любо.

За него е съвсем естествено след около 5 години много от нас да се движат с електромобили и зареждащите се превозни средства за споделяне, като тротинетки например.

Началото е положено с тротинетките.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

"Началото е положено с тротинетките. Мобилността вече се превръща в услуга в пълния смисъл на думата. Какво значи това? Хората имат най-често собствено превозно средство - автомобил. Притежаваш го, плащаш му застраховка, плащаш му годишен преглед, данък, гориво, разни ремонти. За града това няма много смисъл. Вече не е атрактивен начин на придвижване. Мобилността като услуга означава, когато искаш да се придвижиш до работа или до среща с приятел - да наемеш нещо - това наемане можеш да е билет за градски транспорт, тротинетка или автомобил под наем, а не само такси. Логиката е, че трябва да се намали броят на личните превозни средства, които притежаваме, а да се увеличи този споделените, така че да се намали пространството за складирането на личните автомобили. Доказано е, че това носи висока ефективност в транспорта - по-малко задръствания, по-бърз начин на придвижване. Пък и по-ниски разходи. Това не е нещо, което ще случи в 2050 година. Това ще се случи в следващите 5 години", казва Любо.

След 5 години много от нас могат да се движат с електромобили и зареждащите се превозни средства за споделяне

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

"Визия за София" проучва и обществените нагласи. Според последните проучвания около 80% от хората биха се придвижвали с градски транспорт, ако не се чака по спирките и той се движи бързо. Затова и според Любо скоростта на автобусите трябва да се увеличи до поне 30-40 км/ч (сега е 21 км/ч), което би довело съкращаването на времето за придвижване наполовина. За тази цел е нужно да се увеличи значително дължината на пътните платна, които са само за градски транспорт.

Според Любомир Георгиев скоростта на автобусите трябва да се увеличи до поне 30-40 км/ч (сега е 21 км/ч), което би довело съкращаването на времето за придвижване наполовина.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

"На първо време приоритет са нещата, които хората най-много преживяват в ежедневието. Това са транспортът и градската среда. Да кажем нещо, което среща адски много разбиране, е нуждата от масовото оправяне на настилките - тротоари, най-вече тротоари и създаване масово на велоалеи за колела и тротинетки. Колелата са с най-голям ръст в последните 5 години. Това е нещо, което софиянците припознават като важно и искат да се случи бързо. Другото е за въздуха, като това е много наболял проблем от няколко години и чувствителността е много висока. Там мерките няма да са никак лесни и включват спирането на изгарянето на дърва и въглища. За отоплението на дърва и въглища ще трябва общината да се намеси и да подпомага хората, които не могат да си позволят алтернативи за отопление. Това ни задушава, няма какво да направим. Тук има малко ветрове, в котловина сме и всичко, което изгаряме през зимата остава за нас и си го дишаме. Противоречиви са позициите, свързани с транспорта и това е много интересно, защото например в момента синя и зелена зона в центъра са запълнени на 90%. Което значи, че човек тръгне ли да търси място за паркиране, му е трудно. Летните месеци са изключение, но те са два. Все повече има проблем с паркирането по кварталите, газят се градинки, създава се прах, унищожава се зеленина и мерки като увеличаване на цената на синя и зелена зона са противоречиво приети. Да кажем около 20% са напълно против това. А успоредно други 50% са "за" и казват, че е важно да се случи. Тук има разделение и е важно общината да се намеси като медиатор. Някои са "против" чисто от емоционални подбуди, други - от практични. Тук трябва да се помогне вторите да не пострадат толкова с въвеждането на такива мерки. Хубавото е, че се осъзнава, че има нужда от непопулярни мерки, за да се придвижваме нормално", казва Любо.

Понеделник е. София е свободна, наоколо само хора с велосипеди, които се движат без проблем по обширните вело алеи.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Сред най-деликатните теми е тази за зелените площи.

"Добре, че хората са толкова чувствителни да се борят за зелените площи, които осигуряват нашето по-добро качество на живот. Това означава да виждаш зеленината, да ти става приятно, значи да пречиства въздуха, да създава друга температура. Едно е усещането насред паркинг с асфалт, друго е да има градинка край него. Разликата в температурата е около 10 градуса. Съответно зелените площи са важни за влажността на въздуха и за всякакви пчелички и птички. Зеленината е ключова за качеството на живот и това, което предлагаме във Визията е да я увеличим и да увеличим контакта й с хората. Това не означава да имаме няколко големи парка и нищо друго. Това означава освен големите паркове да има зеленина много близко до вкъщи - тоест в рамките на 5 минути да стигаш до градинка, паркче и да почувстваш природата. Това е нещо, което предлагаме, представете си го като сливане на града с природата. И голям плюс е Витоша да е толкова близо, затова и има възможности да вкараме планината в града през всичките реки, които я свързват с Витоша, покрай тях да се обособят зелени коловози там където са далече реките, в самите квартали е много важно", казва Любо.

Как ще живее един софиянец през 2050 година, може би се питате?

"Човек няма да започва работа, като отива в офиса. Ще може половината си работа да я свърши от вкъщи на терасата с чаша кафе например, друга част - в парк. Ще можем да сме много мобилни и ще можем да контактуваме с администрацията от разстояние, онлайн. След това, представете си, голяма част от работата ще се върши от машини, а хората ще се занимават с неща, които заздравява връзката между тях. Тоест креативни дейности, грижа. Общо взето всичко, което софтуеър може да прави, ще бъде правено от софтуеър. Няма да има бюрокрация, така да го кажем. Предлагаме администрацията да стане изцяло автоматизирана. Това е възможно да се случи и в близко бъдеще. Разбира се, след разни технически и организационни промени", отговаря Любо.

Но не си представяйте сгради, пълни с машини и роботи в онзи футуристичен смисъл на думата, като в анимационния филм "Семейство Джетсън". Но си представете, че ще можем да се придвижваме до магазина като тях - по въздух в даден момент. Или покупките от магазина да идват по въздух - директно вкъщи.

Семейство Джетсън

"Придвижването по въздух е нещо, което "Визия за София" засяга. Трябва да го има, но са нужни регламенти в тази посока. Първоначално ще се засегне доставката на стоки - малки пакетчета, например. В бъдеще ще бъде възможно и за хора. Вече има експерименти в тази посока. Отдавна има фантазии как всички летим, но това, което не е фантазия, е, че вече се пренасят по-малки обекти и онлайн пазаруването става все по-популярно - дотолкова, че в някои градове то създава огромна част от трафика. Хората, които пазаруват онлайн, не създават директно трафик, защото са пред компютър, но доставчиците- да. Така че въздушното придвижване на стоки вече е факт и трябва да бъде бързо уредено и в България. Мисля, че в рамките на 5 години трябва да сме перфектни в тази фаза. Ние изследваме и нагласите на хората за тези неща. И въздух, зеленина, градска среда са много припознати, хората имат много директни отношения, макар доставки с дронове не им се струва толкова важно, но бъдещето чука на вратата и това е нашата представа", казва Любо.

Въздушното придвижване на стоки вече е факт и трябва да бъде бързо уредено и в България.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Дори в момента по света има магазини без персонал. В бъдещето заетостта на служителите ще продължава да е свързана с човешкия контакт, казва той.

Дори в момента по света има магазини без персонал.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

"Много често в магазина трябва да го има - най-малкото, когато искаш да си купиш сирене, някой да каже две думи за продукта. Така че имам съмнения, че магазините ще се изпразнят от продавачи, защото много често обслужването ни продава продукта, но служителите ще бъдат улеснени. Всичко ще може да се свърши онлайн, а що се отнася до чиновниците - те ще могат да се занимават с други неща, ще имат свободата да измислят нови неща, те имат знание за града, от които доста хора си нямат понятие - зелена система, транспорт. Предвиждаме общината да не се занимава с бюрокрация, а с мисленето и анализ на средата. С правене на стратегии и изпълнението им. Да се гледа постоянно накъде вървим, къде сме стигнали и какво трябва да направим, за да подобрим или постигнем още повече", казва Любо.

И макар роботизацията да не е толкова свързана с това да виждаме машини, които да хвърчат и летят около нас, професиите, които са свързани с механичното извършване на работа, е вероятно да изчезнат. Под машини Любо има предвид софтуеър, а не роботи като в "Бенджи, Закс и Звездния принц".

"Практически ние залагаме 24 дългосрочни цели и всяка от тях върви с една пътечка от стъпки към нея. Ясно е, че най-смислени са стъпките в следващите 5-10 години, защото може да си ги представим най-лесно. Най-важното е този процес и тази мрежа от контакти, разговори, измислянето на стратегията да продължат да бъдат поддържани. След няколко години трябва да можем да преосмислим всичко това и да преценим кое трябва да променим, кое е успешно и кое не. Това е най-ценното, да можем да преосмисляме, защото нещата постоянно се променят", казва Любо.

Ако зависи от него, би се захванал с увеличаването на лентите за градския транспорт.

"Това, което ни харесва в другите големи градове, и вече се експериментира в тази насока, е споделената икономика - тип Airbnb. Това е например да отдаваш собствения си апартамент под наем, да печелиш от вече наличния ти ресурс, като го споделяш временно срещу заплащане. Същото е с паркоместа и гаражи, коли. Има експерименти за това да си отдаваш под наем бормашината или прахосмукачката, например. В малък мащаб са още, но виждаме, че има бъдеще", казва Любо.

"Визия за София" предвижда и гражданите да успяват да печелят от ресурсите си. Чрез производството на енергия от самите нас.

"Тук можем да си произвеждаме локално немалка част от енергията - това става чрез соларни панели и геотермални инсталации - разликата в температурата под земята произвежда топлина. София е с добро ослънчаване, малко са облачните дни, което ни поставя в много добра ситуация. И една технология, която се нарича "умна мрежа" - всеки освен да потребява енергия може да произвежда и да я връща обратно в електрическата мрежа и да получава пари за това. В момента го има, но е трудно изпълнимо - плащаш високи такси и е много сложно. Електричеството, което произвеждаш и не използваш със соларните панели у вас например, може да се върне обратно в мрежата - тоест електромерът ти върти на обратно и ти получаваш пари за това. Това технически е възможно. Друго нещо, което като технология или нововъведение е силна стартъп култура - малки нови предприятия на хора, които искат да експериментират нещо и си основават фирма. Това носи много добавена стойност - всичко, което има у нас като аутсорсинг, засега повечето чужди фирми наемат българи за да работят за чужбина, трябва да го обърнем към нас", казва Любо.

Проверяваш баланса на сметката си - получил си половин заплата от соларния панел на покрива, с който произвеждаш електроенергия и я връщаш обратно в мрежата, за което ти плащат.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Как ще накараш някоя дама, която носи минимум два чифта високи обувки и три вида рокли в колата си, да я остави у дома?

"Когато й предложим да стигне до срещата много по-удобно, бързо, евтино и без да й се налага да паркира!", отговаря веднага младият архитект.

По думите му "Визия за София" предлага засилването на местните общности - хората по квартали да имат много повече глас в решенията за средата, в която живеят, както и да управляват част от бюджета, свързан с техния квартал. Задължително е санирането, което също има отношение към по-ниските сметки за ток и отопление. Ще има правила къде да има реклами, къде - климатици. Кога съседът да сменя дограмата и как да поддържа фасадата. По това вече работи главният архитект на София Здравко Здравков.

"Но освен да имаме наредби, трябва да бъдат прилагани. Децентрализация на управление, контрол, участие - връчване на много повече ръководност и права на гражданите по кварталите. Тоест, ако ти живееш в "Стрелбище" - по някакъв начин да участваш в живота в квартала и да съблюдаваш как се случват нещата. Да имаш мнение къде да има детска площадка, кучешка поляна, как да се стига до училище, как да се обезопаси детската градина Съответно да можеш да боравиш с пари, власт и да имаш отговорност".

Може да звучи леко футуристично и далечно, но целите на "Визия за София" получават 8 от 10 точки подкрепа в проучване сред гражданите. Най-ниската оценка стига до 5, което е по-скоро одобрение. По думите на екипа, "Визия за София" е доста силен коз за всеки кмет, защото дава един готов и споделен от гражданите инструмент за дългосрочно планиране."

"От различните щабове са ме питали, търсили са информация. Визията е много сериозен източник за формирането на една предизборна кампания. В контекста на предстоящата предизборна кампания, за нас е важна обратната връзка, че това е резултат, от който са много доволни и биха го подкрепили. Моите надежди са, че ще имаме подкрепа през есента, когато ще се гласува в Общинския съвет", оптимистично настроен е Любо Георгиев. И поглежда часовника си - 2050 година може да е далеч, но така или иначе тръгва натам.

ИЗБРАНО