На 28 януари 2002 г. 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка, една от легендите на империята ВИС, е взривен, докато влиза в блока на приятелката си Надя Иванова в столичния квартал "Стрелбище".
Животът му е показателен за мутренската еволюцията през 90-те години - от борец в школата на ЦСКА до верен приятел и дясна ръка на боса на силовата групировка ВИС Васил Илиев, накрая "пречистен" бизнесмен и вицепрецидент на ФК "Беласица".
На него му приписват думите: "Ще дойде време, когато онези от нас, които поставиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред".
Смъртоносна пощенска кутия
Около 20 часа на 28 януари 2002 г. вицепрезидентът на ФК "Беласица" Димитър Димитров се прибира заедно с бодигардовете си. Слиза от мерцедеса си пред блок 27 на квартал "Стрелбище", където живее приятелката му Надя Иванова. Във входа влиза първо единият бодигард, след него вторият. Димитров прекрачва прага трети, а след него се шмугва третият му охранител. Бомба с 500 грама тротилов еквивалент избухва право срещу главата на футболния бос. Детонацията е толкова силна, че в стената е пробита дупка, която зейва в кухненския шкаф на семейството от партерния етаж. Входната врата на блока е избита, дограмата начупена на парчета, а стъклата на стълбищата изпочупени до осмия етаж на блока.
Част от скалпа на Димитров е изцяло отнесен, а в черепа му се забиват множество метални осколки. Макар и ранени, охранителите го откарват във Военномедицинска академия. Той е с тежък хематом в мозъка и счупена ръка. Лекарите дават надежди, че може и да оцелее, но два дни по-късно губи битката за живот. Двама от гардовете му са с по-леки наранявания, а третият се отървава с драскотини.
Бомбата се оказва скрита в малка кутия над пощенска кутия, през която минават тръби. Отскоро някой ѝ е сложил капак. Това предполага, че атентатът е бил планиран отдавна, казват криминалисти. Самоделката е направена изключително професионално. Устройството е с електродетонатор, задействан с дистанционно, експлозивът - подсилен с нарязани пирони. Задействано е в мига, когато Маймуняка достига мястото, където е поставен мощният взрив. Точният момент на детонация говори, че килърът е имал пряка видимост към входа.
По време на разследването става ясно, че подземният бос е подозирал покушение. Дни преди атентата бодигардовете започват да се движат с извадени пистолети, когато той влиза и излиза от блока. Димитров увеличава и броят на охранителите, вместо с двама той се движи вече с трима.
Димитър Димитров-Маймуняка е сред малкото подземни босове, убити с бомба. Така намират смъртта си и двама представители на другата голяма групировка - СИК. През 1996 г. бомба в асансьор разкъсва Йордан Марков от Варна, който е местният главатар на сикаджиите. Две години след убийството на Маймуняка с взрив е убит и Стоил Славов-Телето. Той е един от големите босове в СИК, а жестоката смърт го застига заедно с бодигардовете му в асансьора на бизнес сграда в кв. "Лозенец", където е седалището на фирмата "Интергруп енд Партнерс".
От тепиха до бухалката и футбола
Животът на Димитър Димитров-Маймуняка ни връща в онези страховите години в началото на 90-те години на гангстерски войни и показни разстрели. Режимът на Тодор Живков е паднал, но слабата власт и непрекъснатата смяна на правителствата създават условия за процъфтяване на престъпни икономически и силови групировки. Персонажът им в началото бе известен като "борците", защото това са спортисти, основно от силовите спортове, сериозно обгрижвани по времето на социализма и останали на улицата след голямата промяна. Те са лесно разпознаваеми - дебели вратове, омотани с ланци, черни фланелки и бейзболна бухалка за нападенията им.
Маймуняка е един от тях. Роден в петричкото село Добрилати, Димитър Димитров още като ученик показва борчески умения. По това време идва първият му прякор Петлето, от стила в борбата - пада на земята и когато противникът си мисли, че е победил, скача ненадейно и се нахвърля с устрем на петел. Борческите му умения скоро се забелязват и той влиза в школата на ЦСКА по борба. Именно тук се запознава с бъдещия ъндърграунд бос Васил Илиев и оттук започва тяхното приятелство до смърт.
През 1991 г. Васил Илиев създава силовата групировка ВИС. Маймуняка става негова дясна ръка. Основният персонал в групировката са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от "Олимпийски надежди". Престъпната империя набира своята мощ с охранителната фирма ВИС-1 и застрахователната компания ВИС-2. Започва с рекет срещу охрана, нелегален внос на крадени коли и контрабанда на петрол по време на югоембаргото.
Димитров ръководи "наказателните" отряди. Хората му имат делегирани пълни права. Когато те отидат при някой бизнесмен и поискат отчитане на рекета, всички знаят - измъкване няма. Освен това са му "поверени" контрабандата през ГКПП "Капитан Андреево" и връщането на крадени коли. Прякорът му става Маймуняка - хитър като шимпанзе, огромен като орангутан, подвижен като макак.
На 25 април 1995 г. - на път за ресторант "Мираж", при покушение убиват боса на ВИС Васил Илиев, признат за най-могъщия гангстер на Балканите за тези времена. Според специален доклад на МВР през 1995 г. ВИС е притежавала имущество за 5 млрд. лв.
На погребението на Васил Илиев Димитър носи кръста, а снимки запечатват как плаче без да се срамува от това.
Маймуняка носи кръста на погребението на Васил Илиев
Снимка: Архив на Dir.bgСлед смъртта на приятеля си, Маймуняка вече не е "любимото момче на шефа", твърдят от подземния свят.
Новият шеф на мощната групировка Георги Илиев въдворява нови правила и разраства империята ВИС. Борчетата свалят анцузите и навличат тъмни костюми. Цяла бригада счетоводители и бизнесмени заменят предишните бандити. Империята на ВИС се разраства до огромна структура, контролираща както незаконните дейности като цигарената контрабанда и продажбата на кокаин, така и успява да завземе сериозни дялове от легалните печеливши сектори в туризма, търговията и имотите.
През 2000 г. Димитър Димитров вече е напълно променен - чисти имиджа си, вади бизнеса на светло, визията му е променена - гладко обръснат, коса, сресана на път, италиански костюм, бяла риза и вратовръзка. Коментира и политическите нрави у нас.
"Всъщност ние, така наречените мутри, сме нужни само преди избори. После всички се покриват", казва той в едно от последните си интервюта пред столичен вестник през 2001 г.
По това време мощните борчески (застрахователни) групировки в страната вече са завзели и футбола. Любимата игра на по-голяма част от българите е най-краткият път за легализация на пари и известност, натрупана с незаконен и полузаконен бизнес.
Маймуняка първо спонсорира отбора на столичния квартал "Дружба" - Искър и го вкарва го в "Б" група. След това се заема с пазарджишкия "Хебър". Когато отборът изпада от елита, Маймуняка пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля "Беласица" в "А" група. Три месеца преди смъртта си той вече е вицепрезидент. Работи заедно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата създават няколко дружества, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и региона. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му спешно пари и то много.
Месец преди да умре той открива и дискотека "Ирида" в Сандански. На купона се събират някогашните му приятели. Димитър Димитров сякаш се е върнал в предишното си амплоа - пие чаши с уиски и после ги тръшка една след друга в земята, танцува сиртаки и прегръща приятелите си наред. Държи реч: "Момчета, този, който остане с мен, няма да съжалява. Идват нови времена".
30 дни по-късно 500 грама тротил слагат край на Димитър Димитров-Маймуняка.
Кой уби Маймуняка?
Слуховете в подземния свят, че Георги Илиев недолюбва Маймуняка са в основаната на една от версиите, по които криминалистите работят - вътрешни борби и неразбирателства във ВИС. Доказателства обаче не откриват. Освен това Димитров е съдружник на Георги Илиев във "ВАИ Петролиум" АД. Собственик е и на "Ирида - 71" ЕООД, което развива търговска и складова дейност, а чрез дружеството "Металтест" търгува със скрап и метал.
Не се намират доказателства и за другата версия, че Маймуняка е поръчан от бивши гардове на Слави Бинев и е ликвидиран заради заловени близо 30 ТИР-а с контрабандна стока.
Засегнати интереси около масовата приватизация са истинската причина за екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров, твърдят от ъндърграунда. По думите им версиите на МВР за конфликти с конкурентите от СИК или провалени пратки с дрога са само параван, за да се покрият действителните поръчители на убийството.
В крайна сметка разследването не намира отговора на въпроса кой уби Маймуняка. Разследването е спряно, а поръчителите и извършителите - неизвестни.
Георги Илиев заобиколен от гардове на погребението
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgНа погребението на Маймуняка гардове налитат на журналисти
Погребението на Димитров е на 3 март в Централните софийски гробища. В този ден пристигат едни от най-видните представители на ВИС. Освен Георги Илиев, там са и Чавдар Писарски и Николай Цветин.
На погребението става и нещо неочаквано - мутри нападат фоторепортерите Иван Григоров и Йордан Симеонов. Намесата на президента на "ВАИ холдинг" Георги Илиев предотвратява по-голям скандал, отбелязват медиите по това време.
20 години по-късно фоторепортерът на Dir.bg Иван Григоров споделя спомените си от този ден. Тогава той работи за вестник "Капитал", а неговият колега за "24 часа".
"Инцидентът стана, когато два бронирани джипа "мерцедес" на Косьо Самоковеца пристигнаха със закъснение на погребението. Още със слизането си от колата от тях изскочиха мутри и ни атакуваха", разказва той.
По това време вече има много хора пред църквата на гробищата и нито един полицай. Страшно е и репортерите внимават, за да не предизвикат представителите на ъндърграунда.
Пред църквата на Централни софийски гробища
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg„Аз и колегата ми Данчо се бяхме качили отстрани на една пейка срещу църквата, за да имаме по-добра видимост. И това привлече вниманието на мутрите. Те изскочиха от джиповете и ревейки тръгнаха към нас. Няма накъде да мърдаме. Стоим на място", спомня си Григоров.
Джиповете са паркирани все пак на разстояние от църквата и фоторепортерите. Така че докато мутрите достигнат до тях Григоров успява да извади филма от фотоапарата си и да го презареди с нов. Това е единственият шанс, за да спаси заснетото, защото е наясно какво ще последва.
Мутрите изтеглят лентите от фотоапаратите с порой заплахи и обиди.
"Очаквахме и да ни бият, защото са мутри. Крещяха вулгарни обиди, заплашваха ни, че ще ни пребият, но все пак ни посегнаха. Единият от тях все очилата ми и ги захвърли на земята", спомня си Григоров.
По-късно разбира, че някой от тв репортерите се е затъпил за тях пред боса Георги Илиев.
Спасените снимки на Иван Григоров запечатват част от ъндърграунд "героите" от онова време. Едри мутри носят покрития ковчег на Маймуняка, треньорът на ФК "Беласица" държи венец и Георги Илиев с гардове около него и много хора - исторически кадри за края на една от ключовите фигури във ВИС.
Погребението на Маймуняка
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgДимитър Димитров-Маймуняка остава една от легендите на империята ВИС. Негови авери го описват като грубоват и мълчалив, но докрая останал наивен. А дали е така?
Пред църквата на Централни софийски гробища
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg"Ти си дяволски чаровник и мечтаният любовник, но характера ти сложен често става невъзможен. Ти си страшно импулсивен, но и често си наивен. И добър, и много щедър, тъжен, но и много ведър" - звучи и текстът от песента "Дяволски чаровник" на поп фолк звездата Лия година преди екзекуцията на Маймуняка. Песента е хит тогава, но малцина знаят, че тя е посветена на именно на борческия бос.
"Чистката" във ВИС не свършва с Маймуняка. Година по-късно е убит наркобоса Косьо Самоковеца - друга ключова фигура в групировката. Холандски наемен убиец го разстрелва на 6 декември 2003 г. в центъра на Амстердам.
След като управлява ВИС-2 точно десетилетие 39-годишния Георги Илиев е застигнат от смъртоносен куршум на 25 август 2005 г. в едно от любимите му заведения - "Буда бар" в Слънчев бряг.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}