Екип от учени извършва уникално изследване на анторопологичните особености на 4 локални бедствени събития, сполетели райони в България през периода 2011-2017 г.: Земетресението в Перник 2012 г.; Наводнението и свлачището в Аспарухово 2014 г.; Шапът в Странджа 2011 г.; Експлозията в Хитрино 2016 г.

Вижте снимки >>

Проектът под името "Локални бедствия и качество на живот: Културни стратегии в преодоляване на природни, технологични и биологични катастрофи" разкрива иновативната идея, че промените в качеството на живота са индикатор за ефекта на бедствието, а моделите за тяхното отреагиране във всекидневната култура са същностна част от механизмите за преодоляване на бедствието, за правилно управление на кризи и постигане на адекватна политика за превенция.

Изследване на бедствието в Перник

Проектът е в програмата за фундаментални научни изследвания на ФНИ и е развит от екип от осем души - доценти, главни асисистенти и докторанти, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН с финансиране за 36 месеца от тази програма. Проектът вече е в началото на втора фаза на проучването.  Зад разработването на това иновативно хуманитарно научно поле, разказва ръководителят на проекта доц. Еля Цонева в интервю за Dir.bg.

Доц. д-р Еля Цонева

Доц. Еля Цанева от ИЕФЕМ при БАН е възпитаник на Историческия ф-тет на СУ "Св.Кл.Охридски" със специализация по етнография. Има докторат по етнография от МГУ "М. Ломоносов", Русия, и по социология от UNSW в Сидней, Австралия. Научни интереси в областта на теория на етничността, ритуално родство и антропология на бедствията и катастрофите.

- По какъв показател са избрани тези четири бедствия у нас, това ли са най-големите, станали у нас през последните години?

- Преди всичко искахме бедствията и бедствените ситуации да са от различен и по-обхватно представителен тип и се спряхме върху: Земетресението в Перник от 2012 г. и наводнението и свлачището в кв. Аспарухово от 2014 г. като примери за природни бедствия с различни придружаващи ги обстоятелства; Шапът в Странджа от 2011 г. е биологична катастрофа; Експлозията в с. Хитрино през 2016 г. е пример за технологично бедствие.

На второ място, стараехме се да представим сравнително балансирано демографската, урбанистична и ландшафтна картина - така избрахме бедствените локуси: имаме голям град (Перник), квартал на големия град (Аспарухово), село (Хитрино), единение на области (Странджа, където проучваме областите Царево, Средец и предстои Малко Търново).

Освен това, в тези засегнати места вниманието е съсредоточено върху население, което в етносоциален и етнокултурен план принадлежи към специфични обособени локални групи. За тях опитваме да проследим цялата скàла на бедствието: от факторите и нишите на уязвимост и риск, през хода на разгръщане на бедствието и реакцията на населението, до неговото преодоляване и нормализиране на живота. И в трите показатели търсим факторите за облекчаване въздействието на катастрофичните последици, залегнали в културата на населението. Тази пъстрота на избора и представените бедствия дава възможност за проучване на две основни взаимосвързани линии: традиционният и надграден кулутурно-екологичен опит и знание на местно равнище и комплексното качество на живота на хората в основните му насоки: физическо благосъстояние, психологически аспекти на здравето, социално благосъстояние.

Архивни снимки от земетресението в Пернишко през 2012 г.

Подбраните бедствия ни дадоха възможност да формулираме и двете цели на проекта: Научната цел на проекта е основополагане за българската наука на иновативно хуманитарно научно поле "Антропология на бедствията и катастрофите", с което чрез развитие на научното познание върху сюжета ще се внесе принос към изследователската методология; ще се постигне повишаване на научния капацитет и разширяване на възможностите за професионалната квалификация и академично развитие за опитен и за млад научен състав.

Социалната цел е внасяне на аналитичен принос към постигане на адекватна политика за превенция на бедствията, реагиране и ликвидиране на последствията от тях и възстановяване качеството на живота на локалните общности, включително чрез опита, идващ от тяхната култура; постигане на конструктивен и ефективен диалог между учените и управленските структури по места за повишаване ефективността на работата им.

Екипът от БАН, който извършва уникалното антропологично изследване на бедствията

Преценяваме проекта като основно теренен; формирахме два теренни екипа и всеки се зае да проучи по две от споменатите дестинации. През първия етап от работата шестима члена на екипа проведохме общо 179 теренни дни проучване. Покрит е експедиционно целият терен, с изключение на отделни селища от община Малко Търново в Странджа. Като предварителна извадка от свалените теренни записи в Народописния архив на ИЕФЕМ досега са постъпили 258 с. материал от четирите дестинации (който е около 1/5 от очаквания пълен материал).

- Бедствията влизат в историята с щети и жертви, но те налагат и коренни промени във вековните традиции и бит на хората. Какво показват теренните проучвания до този момент?

- И в българските земи повечето типове бедствия са се появявали нерядко в историческото време и за тях културната памет и локалните традиции дълго си спомнят. По тази причина реагирането на бедствия и катастрофи от разнообразен характер е дълбоко вкоренено в културата на населението. На основата на този спомен засегнатото население създава мислене, изработва модели и стратегии за отношение и реакция, които - ако са адекватно изучени и анализирани, и днес биха могли да се приложат в едно рационално поведение за превенция и преодоляване на ефектите от бедствията. Успешните стандарти, установени при подобен анализ, биха намерили място в насоки и указания от официален характер съвместно с мерките на местните и централни органи, за да повишат тяхната ефективност.

И на пръв поглед е ясно, че след всяко бедствено събитие се променят аспекти от живота на пряко засегнатите хора, техните семейства, приятелски и роднински кръгове, съседи, локалната и регионална общности, а и по-широко. Отивайки сред хората, преживели тези бедствия, ние искаме да разберем как тяхната култура реагира на бедствията. Тази реакция е според характера на бедствието. Ето накратко някои наши наблюдения:

В Пернишко шест години след бедствието - лятото на 2018 г., констатирахме основни конструктивни промени в региона, сведени навсякъде до монтаж на бетонни пояси и издигане на колони, като дори временните жилища се оформят по такъв начин - в проекта са регистрирани десетки такива промени. Интериорът на дома - стопански, домакински и личен, се укрепва по-устойчиво и се търсят начини да е стабилен и траен (с. Дивотино). В проучените села, при наличие на големи стопански дворове, постройки за инвентар се променят като предназначение в летни кухни или стаи с легла за семейството, в които се складира храна и необходими вещи (с. Витановци). Навсякъде в засегнатите домакинства се подготвят и пакети с най-необходимото, а водата в тях се сменя периодично.

В Хитрино също установяваме интериорни промени, напр. новите къщи са с големи мазета, вратите се отварят навън, за да се излиза в случай на съборени стени и покриви, блокиращи пътя и т.н.

Учените от БАН изследват бедствието в Хитрино на терен Учените от БАН изследват бедствието в Хитрино на терен

В Странджа има тенденция към промяна на поминъчната дейност сред шапа от 2011 г. и последвалите други биозарази: от едрото говедовъдство се премина масово към овцевъдство и туризъм; констатираме отсъствие на този етап на широко дебатирана и специализирана концепция за стопанското бъдеще на региона и мястото му в националната икономика, за съдбата на традиционното странджанско животновъдство.

Учените от БАН изследват на терен последиците от шапа в Странджа

В Аспарухово някои сред пострадалите спират след бедствието да ползват мазетата си, които са били залети с вода, считана от хората за "мръсна", тъй като е донесла смърт на съселяните им, като ги е повлякла и удавила. И там, подобно на Хитрино, някои обръщат вратите на сутерените и мазите така, че да се отварят навън, за да не се повтори затварянето на хора от придошла вода или срутени строителни материали.

Бедствието в "Аспарухово"

Създават се нови места на памет, които носят всички специфики на принадлежността на хората и особености на културата им: напр. в Аспарухово се появяват две такива средоточия, изградени от официалната власт - плоча за памет и благодарност към доброволците, притекли се на помощ, която е инициирана и организирана от общината и управляващите, и паметна плоча на жертвите и оформяне на градинка - от жителите на махалата.

В памет на жертвите на "Аспарухово"

Очертават се и нови организационни и лидерски групи - инициативни комитети за помощи, за подобряване живота на хората, организации медиатори между управленческите структури и пострадалите.

- Каква е ролята на религията и окултните ритуали след бедствията? Какви нови практики откривате?

- Навсякъде широко констатираме отражение на бедствията в духовния живот: поява на молебени, курбани, шествия, мемориални изнасяния и помени, активизирано и специализирано честване на патронни празници, дни на светци-пазители. Например в с. Кости се констатира от нас нараснала почит към пазителя на дребния и едър рогат добитък Св. Модест в Странджа, където иконата му в старата черква е винаги обект на внимание и култ.

В Аспарухово също навлизат нови ритуали: В памет на жертвите ежегодно се организират молебени и шествия по пътя на дъждовните вълни на 19 юни и на Кръстовден по инициатива на местната православна църква и с подкрепата на хората. Никулден започва да се чества в памет на загиналите. В мюсюлманската част също се провеждат станали вече традиционни молитви за тях.

В Перник и Пернишко широко и трайно се изпълняват курбани за пострадалите от земетресението - в самия град това се прави ежегодно в централния градски храм "Св. Иван Рилски", също в кв. "Монте Карло", в Дивотино и Мещица. Вдигат се и кръстове за памет на събитието по хълмове край селищата.

Земетресението в Пернишко през 2012 г. - село Мещица

- Вие сте направили множество анкети с пострадалите. Бихте ли разказали някои от тези истории, които са останали най-ярко в съзнанието Ви?

- Анкетите, които проведохме и анализирахме, са замислени да покажат най-общо тенденциите на реакции и поведенчески стратегии на местното население за справяне със съответното бедствие. Те нямат широк представителен характер, нито пък са сбирки от разкази за лични преживявания, макар че разбира се, такива данни се включват.

В общия комплекс от реакции има много впечатляващи неща: например, в Аспарухово си спомням, че хората са били толкова шокирани и в дълбок стрес от случващото се, така че само около 20% от запитаните си спомняха да са предприели някакво спасително действие:

"Спасявах съпругата и кучето"; "Втурнах се да спасявам комшиите си"; "Бях в мазето с три деца, грабнах ги, до кръста бяхме във вода и се качих нагоре" - различни са адресатите на действието.

Бедствието в "Аспарухово"

В Хитрино, тъй като говорим за емоционалната изненада и породения от нея ужас, мога да ви кажа, че половината от запитаните показаха една хиперболизирана обективация на изпитаното чувство на страх и го сравняваха с други бедствени моменти -

"ядрен взрив", "бомбардировка", "земетресение": "Видях кълбо като при ядрен взрив, пищяха сирени"; "Беше като при бомбардировка - страх и ужас"; "Появи се ослепителна светлина, чу се страхотен гръм, все едно земетресение" и т.н.

Две години след трагедията в Хитрино

От всяка дестинация имаме по 50 анкети, по чието осмисляне и контекстуализиране все още работим и резултатите предстоят.

- След шапа станахме свидетели и на друго бедствие у нас - свинската чума. Тези болести удрят основен поминък в цели региони. Изследването ви дава ли насоки за развитие на политики в засегнатите региони?

- Когато писахме проекта и търсехме биологична зараза, към която да насочим вниманието си, чумата по животните все още не се беше случила. Затова се фокусирахме върху шапа в югоизточна България. Когато събираме сега сведения за последствията от него, хората естествено искат да ни разкажат дори повече за чумата, поради нейната актуалност. Забелязваме много паралели в реагирането на населението, но налице са и съществени отличия - когато дойде чумата и за пореден път нанесе опустошения на традиционния отрасъл на българите, времето вече бе напреднало, стопаните имаха опита от събитията с шапа, очакванията и страховете им бяха по-аргументирани и ми се струва, че бяха по-опитни и с повишен потенциал да отстояват правата и ценностите си.

Накрая си позволявам да споделя няколко първоначални прогнозни очаквания от проекта, които са формулирани твърде обобщено така, че да отговорят на идеята за включването на проекта ни в програмата за фундаментални изследвания. Вярваме, че в резултат на този проект ще успеем да аргументираме тезите, че:

1. Локалните бедствия имат комплексен характер: засягат в различна степен (дълбочина, обхват и сила), но без изключение, всички страни от живота и бита на индивидите и групите по места;

2. Общностите по места и региони предоставят на бедствието ниши на уязвимост и риск, според особеностите и историята на културата, стереотипите и спецификите на живот и съжителство; тяхното откриване и опознаване е условие за успешно прогнозиране на рисковете и превенция на тежки последствия;

3. Всекидневната култура в рефлексията й върху категорията "качество на живот", е гъвкавият и "ковък" елемент на реагиране на бедствието, който при успешен мениджмънт на последствията може да съхрани/възстанови/повиши качеството на живот на засегнатите групи.

Трагедията в Хитрино 2016 г.